№ 10102
гр. София , 06.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ в закрито заседание на шести
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Частно гражданско
дело № 20211110145106 по описа за 2021 година
Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№………….
гр. София, 06.08.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , III ГО, 145 състав, в закрито съдебно заседание, в
състав:
Районен съдия: Валерия Диева
като разгледа докладваното от съдията ч. гр. д. № 45106 по описа за 2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
1
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на ** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Р. ЕМ. Т. за вземания по договор за паричен заем от 28.11.2019 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница и лихва
за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част, но съдът намира, че следва да
откаже издаването на заповед за сумата в размер на 175 лв. – неустойка за забава по чл. 12
от договора вр. чл. 21, ал. 7 от Общите условия, дължима към 01.12.2020 г.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него, намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност.
Съдът намира, че заявеното вземане за неустойка се основава на нищожна клауза.
Процесният договор за паричен заем е сключен през 2019 г., като породените от него
отношения се регулират от специалните правила на ЗПК.
Аргументите на съда в случай са в насока, че по свята същност договорената
неустойка представлява предварително уговорено задължение на потребителя, с което по
същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и
изпълнението на договора. Видно от твърденията в заявлението в договора е предвидено
едно допълнително обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във
фиксиран размер съгласно тарифата на дружеството и в действителност цело да обезщети
кредитора за разходите относно действия за извънсъдебно събиране на вземанията, както е
изрично посочено от заявителя – това е в ясно противоречие с правилата на ЗПК и в ущърб
на потребителя. Същевременно съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Такова обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и
това е лихвата за забава, за която съдът вече е издал заповед за изпълнение. Следователно от
2
заявителя се цели да получи за едно и също забавено изпълнение и неустойка за забава, и
обезщетение за забава, периодът на които дори съвпада. По този начин се цели да се
заобиколи законът, като с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за забава,
което в действителност не обезщетява никакви вреди, а цели изцяло неоснователното
обогатяване на кредитора, което от своя страна противоречи на добрите нрави – чл. 411, ал.
2, т. 2 ГПК.
Предвид изложеното, вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
С оглед горното съдът намира, че е налице основание по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК
за отхвърляне на подаденото заявление в посочената по-горе част.
Така мотивиран, Софийски районен
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 34776 от 30.07.2021 г. на ** за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. ЕМ. Т., в частта относно сумата от 175 лв. – неустойка
за забава по чл. 12 от договора вр. чл. 21, ал. 7 от Общите условия, дължима към 01.12.2020
г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
РАЗПОРЕДИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3