Решение по дело №261/2017 на Районен съд - Своге

Номер на акта: 36
Дата: 2 май 2018 г. (в сила от 18 май 2018 г.)
Съдия: Надя Стефанова Бакалова
Дело: 20171880200261
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

 

                         Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

  гр.Своге, 02.05.2018г.

 

          В    И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

СВОГЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на двадесет и девети март двехиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                            Председател: НАДЯ  БАКАЛОВА

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от районния съдия АНХ.д.№ 261, по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид:

         Производството е по реда на чл.59 и сл.  ЗАНН.

П.Ф.К., ЕГН ********** ***, обжалва наказателно постановление (НП) № 17-0353-001068 от 02.10.2017г., издадено от А.Л.П.-.., с което са му наложени:1.глоба от   500,00/петстотин /лева; 2.лишен е от право да управлява МПС за 6 месеца; 3. отнети са му десет контролни точки за извършено от него административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1от ЗДвП.

Жалбоподателят   твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа жалбата.

 В съдебно заседание въззиваемата страна – РУ гр.Своге не изпраща представител и не взема становище по  жалбата.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2  ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Обжалваното НП е издадено от компетентен орган, въз основа на акт за административно нарушение  и отговаря на формалните законови изисквания от външна страна, съгл.чл.57, ал.1 и 2  ЗАНН.

С обжалваното НП, на жалбоподателя са били наложени горепосочените административни наказания, за това, че на  12.09.2017г.около 01:05 часа в град Своге, бул.”Искър”, с посока на движение от град София към град Мездра, при извършена проверка от полицейските служители К.Д. и В.Т. с техническо средство –дрегер  7510ARBA0064 се установило, че водачът управлява МПС, след употреба на алкохол, възлизащ на 0,66 % на хиляда в издишания въздух, като по-късно, след медицинско изследване на кръвта  се установило, че алкохола в кръвта на К. е 0,6 промила, което е над 0,5 на хиляда.Още преди да започне да шофира автомобила, жалбоподателят бил видян от полицейските служители  да пие бира в заведение.

По делото са събрани и гласни доказателства – показанията на свидетелите К.Д. и В.Т., които сочат по категоричен начин, че  е извършено нарушение. Свидетелят Д. съставил акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който по-късно било издадено обжалваното наказателно постановление.

Гореописаната фактическа обстановка се извежда както от писмените, така и от гласните доказателства.

 Безспорно се установява, че към момента на проверката жалбоподателят  бил водач на МПС, шофиращ с 0,6 промила алкохол в кръвта.

Бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който е подписан и от нарушителя, без възражения.Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на  пътното превозно средство е забранено  да го  управлява под въздействие на алкохол. С оглед  доказателствата по делото, съдът приема, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. Безспорно установено е, че на посочената в акта и НП дата, П.Ф.К. е управлявал автомобил с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,6 промила, което е установено по надлежния ред – чрез използване на технически средство, а и чрез медицинско изследване на кръвта, за което правилно е била ангажирана административно-наказателната му отговорност по чл.174, ал.1 от ЗДвП.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е санкциониран от административнонаказващия орган, тъй като виновно е извършил посоченото в наказателното постановление нарушение от субективна  и обективна страна.Този извод следва от събраните по делото писмени и гласни доказателства-не е представено нито едно доказателство, оборващо констатациите в АУАН и НП.Административнонаказващия орган е спазил изискванията на ЗАНН за съставяне на акта, описанието на нарушението и обстоятелствата, при които  е било извършено.

Нарушението е безспорно установено, като формата на вината на жалбоподателя е пряк умисъл, тъй като той е съзнавал общественоопасния характер на деянията си и е знаел, че не следва да управлява амтомобил, след употреба на алкохол.

Конкретното нарушение не представлява  маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, макар такова искане да не е направено.Последната разпоредба е  относима за случаите, при които извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид. Деянието - управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила, само по себе си застрашава  сериозно обществените отношения, свързани с безопасността на движението по пътищата и подлежи на санкциониране, съгласно чл.174, ал.1 ЗДвП, без да е необходимо да са настъпили някакви вредни последици. Не е предвидено наказание единствено за случаите, в които концентрацията на алкохол в кръвта е под 0,5 промила, т.е. прието е, че това е допустимата концентрация на алкохол в кръвта, която не оказва негативно въздействие върху водача. В конкретния случай е установено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,6 промила, като това деяние, само по себе си, се характеризира с висока степен на обществена опасност, поради повишеният риск от извършваната дейност, както за другите участници в движението, така и за самия нарушител. Поради което и в конкретния случай съдът не счита ,че следва и може да се приложи чл.28 от ЗАНН.

Съдът намери, че наказващият орган е съобразил в пълна степен разпоредбата на чл.27 ЗАНН, като е определил  глобата в размер към законоустановения минимум.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1  ЗАНН,  СВОГЕНСКИЯТ РАЙОНЕН  СЪД  

                         Р           Е            Ш            И        :

ПОТВЪРЖДАВА (НП) №   17-0353-001068 от 02.10.2017г., издадено от А.Л.П.-

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред Административен съд – София област, в 14 (четиринадесет) дневен срок, от получаване на съобщение за изготвянето му.

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ  :