РЕШЕНИЕ
Номер 885 08.05 Година 2019
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХХІІІ наказателен състав
На единадесети април 2019 Година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА
Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдията
АН дело номер 1646
по описа за
2019 година
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №
905/26.10.2017г. на заместник-кмета
на Община Пловдив, с което на Г.П.В. ЕГН ********** е наложено
административно наказание
“ГЛОБА” в размер на 50лв. за извършено нарушение
по чл.6 ал.2 от НРСППППСТГП на
ОС-гр. Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред
ПАС в 14 дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
МОТИВИ :
Производството е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 905/26.10.2017г. на
заместник-кмета на Община Пловдив, с което на Г.П.В. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50лв. за извършено
нарушение по чл.6 ал.2 от НРСППППСТГП
на ОС-гр. Пловдив.
В жалбата се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното постановление и допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето му, поради което
съдът е сезиран с искане за отмяната
му.
Въззиваемата страна Община Пловдив не изпраща представител
и не изразява становище по жалбата.
Съдът, след като прецени доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално
ДОПУСТИМА – депозирана е в срок,
изхожда от легитимирано лице и против подлежащ на съдебен контрол
акт, а разглеждана по същество същата
е ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно
постановление е издадено против В. за това,
че на 15.09.2017г. около 17.00часа в гр. Пловдив на бул.
„Шести септеври” № 157 лицето е паркирало лек автомобил „Шкода Фабия” с *** № ******* върху тротоара без разрешение на собственика на пътя или
администрацията.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение №
036008/28.09.2017г., същият е съставен
против жалбоподателя за посоченото нарушение,
а разпитан в хода на съдебното производство
актосъставителят А.Д.С. поддържа
отразеното в АУАН, като заявява, че е установил
лично нарушението, бил съставен фиш
в отсъствие на водача, но той
бил обжалван и затова по-късно на лицето бил
съставен АУАН.
При така възприетата и изложена по - горе фактическа
обстановка и след анализ на всички
събрани в хода на производството доказателства, съдът намира, че са
налице основания за отмяна на
атакуваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно, по следните съображения:
На първо място възможността за иницииране на административно
– наказателно производство
с издаване на фиш е изключение от общите правила
на ЗАНН касаещи поставяне началото му с АУАН и завършването му с издаване на
наказателно постановление, изрично регламентирано с разпоредбата на чл. 186, ал. 3 от ЗДвП. Цитираната норма визира допусната
от законодателят възможност за издаване
на фиш при
неправилно паркирано превозно средство в отсъствие на нарушителя.
Същевременно административно-наказателното
производство изисква по безспорен начин
да бъде установена
самоличността на нарушителя, както и обстоятелството, че именно той е извършил
вмененото му деяние. В настоящия случай това не
е така, тъй като по никакъв
начин не се доказа, че
именно В., макар и собственик на неправилно
паркираното превозно средство, е извършила нарушение по чл.6 ал.2 от НРСППППСТГП на ОС-гр. Пловдив. В тази връзка по
делото не са представени доказателства за наличието на представена
от жалбоподателя декларация, че именно той на
инкриминираните дати и място е паркирал автомобила. В тази връзка, въпреки горепосочената липса на доказателства, и в АУАН, и в
НП изрично е посочено, че точно В. е паркирал
неправилно превозното средство.
По гореизложените
съображения, след като съобрази всички
събрани в хода на производството гласни доказателства и становищата на страните, съдът стигна до
извод, че следва да се
отмени изцяло Наказателно постановление № 905/26.10.2017г. на
заместник-кмета на Община Пловдив, с което на Г.П.В. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 50лв. за извършено
нарушение по чл.6 ал.2 от НРСППППСТГП
на ОС-гр. Пловдив.
По делото се твърди, но
при извършената служебна проверка от страна на
съда не се
установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне
на АУАН и издаване на НП. В този смисъл,
от една страна,
не е налице погасяване на административнонаказателната
отговорност на В. по давност, тъй
като съгласно Постановление
№ 10/28.09.1973г. на Пленума
на ВС – т.12, не се допуска неоснователно
преследване, когато са изтекли сроковете,
предвидени в чл.34 от ЗАНН.
Съдът е длъжен служебно да следи
за спазване на тези срокове,
както и да не предприема, респективно да прекратява започнатото производство щом установи “че са
изтекли три месеца от откриване
на нарушението до съставяне на
акта за установяване
на административно нарушение, че НП е издадено след шестмесечния
срок от съставяне
на акта, или е изтекла една
година от извършване на нарушението,
а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения-две години”. Освен това съгласно
Тълкувателно решение №
112/16.12.1982г. по н.д. №
96/82г. на ОСНК институтите
за спиране и прекъсване на давността
за наказателно преследване по чл.81 от НК се прилагат
и за давността по чл.34 от ЗАНН. Изводът се прави
на основание чл.11 от ЗАНН, според който за обстоятелствата,
изключващи отговорността, каквато е изтеклата абсолютна давност, се прилагат разпоредбите
на Общата част на Наказателния
кодекс, доколкото в този закон не
се предвижда друго. Следователно, независимо от спирането
и прекъсването на давността, административнонаказателното
преследване се изключва, когато е изтекъл срок, надвишаващ
с една втора този по чл.34 от ЗАНН. В конкретния случай горецитирания давностен срок по чл.34 от ЗАНН не е изтекъл към датата на
съставяне на АУАН, нито към тази
на издаване на Наказателното постановление. Що се касае за
твърдяното антидатиране на административния акт, то за
същото липсват каквито и да било
доказателства в негова подкрепа, поради което и не може
да се приеме,
че отговаря на обективната истина.
По изложените
мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Н.Н.