Решение по дело №106/2019 на Районен съд - Пещера

Номер на акта: 76
Дата: 19 август 2019 г. (в сила от 28 септември 2019 г.)
Съдия: Атанаска Стоянова Павлова
Дело: 20195240200106
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 76

Гр. Пещера, 19.08.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О ДА

Пещерски районен съд, четвърти наказателен състав в публично съдебно заседание на  осемнадесети юли през две хиляди деветнадесета година, в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАСКА ПАВЛОВА

при участието на секретаря  Е. М., като разгледа докладваното от съдията Павлова АНД №106/2019 г. по описа на Районен съд гр. Пещера, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-0315-000123/29.03.2019г. на Началника на ГРУПА към ОД МВР Пазарджик РУ Пещера,  с което на И.Д.Р., ЕГН **********,***,  му е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2 пр.1 ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят  се явява лично, в което поддържа подадената жалба, оспорва наказателното постановление и иска неговата отмяна.

Въззиваемата страна РУ Пещера  редовно призована,  не изпраща представител. По делото е постъпило становище от Началника на РУ  Пещера, представено с приложената административнонаказателна  преписка,  в което са изложени подробно доводи в подкрепа на тезата, че жалбата е недопустима и неоснователна, а наказателното постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение  бл.№ 242605/ 22.03.2019г. за това, че на 12.03.2019 г. около 08:40 часа  на път II- 37 153+150 посокока от гр. Пещера към град Батак, водачът Р. управлява МПС- л.а. „Пежо“ 207 с рег. № ***, негова собственост, като извършва следното нарушение- управлява МПС- л.а. с несъобразена скорост с пътните условия / остър завой/ и на десен за него завой губи управление над автомобила, влиза в лентата за насрещно движение, излиза от пътното платно и пада в реката. Настъпва ПТП с материални щети. На пътя имаше пясък. С което виновно е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП. Иззет му е К.Т.

Актът е подписан и връчен на 22.03.2019г. на жалбоподателят, като е вписал възражения в следния смисъл „изгубих управление на колата , защото имаше пясък, остатъка пясък от зимното опесъчаване“.

Въз основа на Акта е издадено и оспорваното НП. Въз основа на изложеното му е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение на  чл. 20 ал.2 от ЗДвП.

             Разпитан в съдебно заседание  е актосъставителят св. Ал.Т., който потвърждава констатациите по акта, че  били получили сигнал за станало ПТП  на пътя за Батак, съставил  Акта за шофиране с несъобразена скорост според пътните условия и е връчил същия на жалбоподателя. Изрази предположение, че е имало пясък на пътя, тъй като е минал голям период от време, но дори и да е имало, следва да се шофира със съобразена скорост.

Обяснения даде и жалбоподателя, който депозира данни, че е инвалид и кара бавно, като практика за него било преди завой да намалява, а след него да увеличава скоростта. Твърди, че след въпросния завой дал газ поради големия наклон, като колата му се завъртяла и се обърнала на таван. Опряла се в подпорната стена на дерето. Твърди, че това е станало на 12.03.2019г.

           Приет е по делото заверен препис от копие на свидетелство за управление Част II, от което е видно, че жалбподателят има категории АМ, А1, А2,А, В1 и  В.

 Съдът кредитира показанията на св. Т., които са логични и непротиворечащи, както и подкрепящи се от събраните по делото писмени доказателства. Също така съдът кредитира и обясненията на жалбоподателя, които освен защитно средство са и доказателствено такова, още повече и че се подкрепят от събраните писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът направи следните правни изводи :

На първо място съдът намира, че в хода на административно наказателното производство е допуснато нарушение на материалния закон, а именно АНО не е посочил датата, на която е извършено нарушението. В АУАН е посочена като дата на нарушението – 12.03.2019г., в какъвто смисъл са и събраните гласни доказателства. В НП е посочена като дата на нарушението – 22.03.2019г. , което представлява нарушение на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Датата и мястото на извършване на нарушението са съществени елементи от  деянието, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя. В случая и НП като своегорода обвинителен акт следва да съдържа коректно и правилно посочена датата на нарушението, което в случая не е направено. Последното не би могло да бъде санирано в съдебно заседание, тъй като се касае за съществен порок, обуславящ незаконосъобразност на НП.  Последното е и във връзка са правото на защита на жалбоподателя и възможността да разбере за какво деяние – време и място, следва да понесе административно наказателна отговорност.

Съдът намира и че е допуснато още едно нарушение отново на чл. 57 ал. 1 т.7 от ЗАНН, а именно по отношение описанието на нарушението- в АУАН е посочено, че по пътното платно е имало пясък, което обстоятелство не е било посочено и „спестено“ от наказващия орган. Самият актосъставител в съдебно заседание, посочи и че е възможно да е имало пясък. Последното е и във връзка с тезата на жалбоподателя. В този смисъл и АНО не е събрал всички относими доказателства за правилното установяване на фактическата обстановка и нейното описание, като последното отново рефлектира върху правото на защита на жалбоподателя.

Наред с изложеното като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, която има две изречения,  с отделни предложения в първото,без да има подобна конкретизация нито от актосъставителя, нито от АНО. Последното е резонно отново във връзка с правото на защита на жалбоподателя и ангажирането на адекватна такава. Актосъставителя е посочил фактология – несъобразена скорост с пътните условия, а АНО е цитирал цялата забраняваща норма, която предвижда и несъобразяване с атмосфирните условия, релеф, състояние на път и ППС, товар и др., които не се посочени като осъществени от жалбоподателя.

Предвид на което съдът намира, че в хода на административно наказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, обуславящо незаконосъобразност  и порочност на НП.

Проверката за законосъобразността на отнети контролни точки не се осъществява по предвидения в ЗАНН ред.  Но следва да се има предвид, че съгласно чл. 3, ал.1 от Наредба №Iз-2539/2012 г., отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Воден от горното и на основане чл.63ал.1 ЗАНН Пещерският районен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0315-000123/29.03.2019г. на Началника на ГРУПА към ОД МВР Пазарджик РУ Пещера,  с което на И.Д.Р., ЕГН **********,***,  му е наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал.2 пр.1 ЗДвП.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Пазарджишкия административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

 

Районен съдия: