РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Пловдив , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ в публично заседание на
тридесет и първи май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20215300500946 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.45 и чл. 52
от ЗЗД.
Образувано е по въззивна жалба на Й. Д. Х., ЕГН – **********,
чрез назначения особен представител адв. К.К., против Решение №
260456/15.02.2021г. по гр.д.№ 4687/2020г. по описа на Районен съд –
Пловдив, XVIII гр.с., с което е осъден да заплати на Д. С. Х., ЕГН –
**********, ***, сумата от 5 000 лв. - главница, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдания, настъпили вследствие на причинена по хулигански подбуди лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на глава и разкъсно –контузна рана
на главата, довели до разстройство на здравето, за което престъпление има
влязло в сила решение, постановено по АНД № 5781/2019 г. по описа на
ПдРС, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 24.03.2019 г.
до окончателното изплащане на вземането; както и е осъден да заплати в
1
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивския районен съд, сумата 200 лв., представляваща държавна такса по
настоящото производство и сумата от 220 лева- възнаграждение за особен
представител; както и е осъден да заплати лично на М.П. А., ЕГН-
**********от АК- Пловдив, сумата от 580 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по настоящото производство, на основание чл. 38 ал.2 от
Закона за адвокатурата. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови
друго, с което да се определи справедлив размер на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди.
Въззиваемата страна Д. С. Х., чрез адв. М.А., депозира писмен
отговор, че жалбата е неоснователна.
Окръжен съд –Пловдив, констатира, че въззивната жалба е
допустима – подадена от надлежна страна по делото в законния срок по чл.
259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и прие за
установено следното:
Пред Районен – Пловдив от Д. С. Х. против Й. Д. Х. е заведена
искова молба, с която посочва, че на 24.03.2019 г. ответникът по хулигански
подбуди бил причинил на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата и разкъсно-контузна рана на главата, които са довели до
разстройство на неговото здраве извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК. За
извършеното деяние било постановено решение № 2083/14.11.2019 г. по АХД
№ 5781/2019 г., като ответникът бил признат за виновен, че на 24.03.2019 г.
по хулигански подбуди е причинил на ищеца контузия на глава и разкъсно-
контузна рана на главата, които са довели до разстройство на здравето извън
случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, което представлява престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78А, ал. 1
от НК е бил освободен от наказателна отговорност, като му било наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Ищецът е изтъкнал, че
извършеното престъпление е довело до силни болки и страдания, страх,
безсъние, затруднения при шофиране, извършване на ежедневни задължения
за ищеца. Посочва също, че в хода на досъдебното производство била
назначена СМЕ, която установила, че на ищеца са причинени контузия на
главата и разкъсно-контузна рана на главата, множество драскотини по
2
главата, кръвонасядания по горния клепач на лявото око, кръвонасядания и
драскотини по мишниците. Поддържа, че механизмът на извършване на
ударите бил допринесъл в много по-голяма степен за преживените страдания,
изразяващи се в страх и притеснение, като ответникът си бил позволил на
обществено място, съвсем умишлено и с пълно съзнание, да свали часовника
от ръката си и да му нанесе удари в областта на глава, без данни поведението
му да е било предизвикано от ищеца. Поддържа и, че в продължение на два
месеца ищецът се е възстановявал от физическите увреждания, като изпитвал
болки в главата, клепачите и мишниците. Не е можел да извършва
определени действия спокойно, като при шофиране и напрягане на зрението е
изпитвал главоболие, каквото не е има преди инцидента. След инцидента и
образуването на досъдебното производство ищецът е срещал фенове на
Локомотив Пловдив, които му се подигравали, наричали го с обидни имена.
Бил подложен на обиди в интернет и се притеснявал да не бъде нападнат
отново. Притеснявали се и неговите близки да не стане жертва на хулигански
прояви. Поради това се моли да бъде уважен предявеният иск. Претендирал е
разноски.
Към исковата молба прилага СМУ № 260/2019г., изд. от УМБАЛ
„Св. Георги“ – Пловдив, въз основа на извършен преглед на 24.03.2019г. и
медицинска документация.
Ответникът Й. Д. Х., представляван от назначения особен
представител адв. К.К. не депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК. Извън
срока за отговор оспорва размера на предявения иск.
В хода на производството е приложено изисканото АНД №
5781/2019г. по описа на Районен съд –Пловдив, XVIII н.с., по което е
постановено влязло в сила Решение № 2083/14.11.2019г. Съдът е признал
обвиняемия Й. Д. Х. за виновен в това, че на 24.03.2019г. в гр.Пловдив, по
хулигански подбуди е причинил другиму - на Д. С. Х. лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата и разкъсно-контузна рана на главата,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК
- престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12, пр.1 вр. чл.130, ал.1 от НК, и на
основание чл.78А, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност като
му е наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.
3
В съдебно заседание на 27.01.2021г. е разпитан св. В.Ч., без
родство със страните /доведен от ищеца/.
Районен съд – Пловдив, с обжалваното решение, за да уважи
предявения иск, излага основни съображения, че фактическият състав на
непозволеното увреждане изисква кумулативното наличие на следните
елементи: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вина. Обстоятелствата, които обуславят
деликтната отговорност следва да бъдат установени от ищеца по исковата
молба. За да се приеме, че едно деяние - действие или бездействие е
противоправно, необходимо е това деяние да нарушава предписания правен
ред и норми на правно определено поведение. Не може да се оцени като
деликт едно поведение, ако то не съдържа правна укоримост, явяваща се като
следствие на нарушение на конкретна правна норма.
Позовава се на горецитираното влязло в сила решение по АНД №
5784/19 г. на ПдРС, с което Й. Д. Х. е признат за виновен в това, че на
24.03.2019г. в гр.Пловдив, по хулигански подбуди е причинил другиму - на Д.
С. Х. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и разкъсно-
контузна рана на главата, довели до разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК. Аргументира, че по смисъла на чл. 300 от ГПК
постановената от наказателния съд присъда е задължителна за гражданския
съд, който разглежда гражданските последици на деянието, относно това дали
то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Тъй като
настоящият граждански съд е сезиран с искове за обезщетяване на
причинените от същото деяние вреди, обстоятелствата, че прекия извършител
е причинил виновно на ищеца посочените в решението споразумението
телесни повреди, не могат да бъдат пререшавани и следва да се приемат за
установени. Налага извод, че при това положение всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са налице. По отношение на
вида и степента на претърпените от ищеца вреди, Районният съд мотивира, че
на 24.03.2019 г. ответникът е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата и разкъсно-контузна рана на главата, довели до
разстройство на здравето. За причинените на ищеца болки и страдания са
събрани и гласни доказателствени средства. От показанията на свидетеля Ч.
4
се е установило, че ищецът е имал силни болки в устата, трудно се е хранил,
изпитвал е дискомфорт и страх, притеснения, станал е подозрителен. Болките
му са били активно около два месеца. Към настоящия момент все още
изпитва стрес. Предвид на това, размерът на неимуществените вреди се
определя по правилата на чл. 52 от ЗЗД. При определяне размера на
обезщетението за неимуществените вреди подлежат на отчитане всички
обстоятелства, които ги обуславят. На обезщетяване подлежат
неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.
Техният размер се определя според вида, характера и тежестта на
увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на
моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Районният
съд посочва, че в аспекта на изложеното, справедливостта по смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на всички
конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики -характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителност и степен на интензитет. Позовава се в тази
насока на съдебна практика - Решение № 69 /18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. №
4686/2013 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на
това обезщетение: с оглед характера, степента, тежестта и броя на
уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и
психическо състояние на ищеца, възможностите му за възстановяване и
адаптация, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането. Това предполага отчитане не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата -
емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и които зависят
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо –
емоционален статус на пострадалия.
5
За конкретния случай, Районният съд е приел, че сумата от 5000
лв. съответства на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Обезщетението за неимуществени вреди е присъдено с начален момент от
деня на увреждането- 24.03.2019 г., доколкото случаят касае деликт и по
смисъла на чл. 84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът тук се счита в забава и без покана.
С въззивната жалба на Й. Д. Х. се възразява срещу направените
правни изводи, за които счита, че са неправилни.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн.
чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни
норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в
тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Основните възражения с въззивната жалба се отнасят до това, че
определеното от първоинстанционния съд обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е прекомерно по размер. Нанесените леки телесни
повреди не са довели до загуба на работоспособност, което се доказва и от
показанията на свидетеля на ищеца В.Ч.. Същите не съответствали на размера
на определеното от обезщетение от 5 000 лв.
Въззивната инстанция намира, че възраженията са неоснователни.
За да определи този размер, Районният съд е кредитирал показанията на св.
В.Ч., който с Д.Х. са близки приятели от квартала. Непосредствено след
инцидента Х. му се обадил и му разказал подробно какво се е случило
предходната вечер, в дискотеката. Обяснил му е кака е бил нападнат
неочаквано. Потвърдил е, че нараняванията, които бил получил, са му се
отразявали следващите около два месеца. Казал е също, че причинените му
физически травми му пречели да изпълнява служебните си задължения в
работата, а така също му било трудно да шофира. Случката го е променила,
тъй като е станала на публично място и е изпитвал притеснение, че това може
да стане по всяко едно време. Избягвал събирането на по-големи групи от
6
хора. Ако му се сторило подозрително струпването на хора, променял
траекторията си, по която върви. Изпитвал притеснение, когато някой му
предложи да излезнат на дискотека или бар. Имал притеснения и в работата,
затова как го приемат работните му партньори и колеги. Към настоящия
момент все още продължавал да избягва струпване на хора.
Показанията на свидетеля кореспондират с материалите по АНД
№ 5781/2019г. по описа на Районен съд –Пловдив, XVIII н.с., включително с
приложеното СМУ № 260/2019г., изд. от УМБАЛ „Св. Георги“ – Пловдив.
Размерът на обезщетението съответства на вида и тежестта на причинените
телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на
претърпените физически и душевни болки.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на
потвърждаване изцяло.
Разноски.
Съобразно правния резултат жалбодателят Й. Д. Х. ще бъде
осъден да заплати на осн. чл.38 ал.2 от ЗА лично на адв. М.А. сумата 300 лв.
за направени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната
инстанция.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260456/15.02.2021г. по гр.д.№
4687/2020г. по описа на Районен съд – Пловдив, XVIII гр.с.
Осъжда Й. Д. Х., ЕГН – **********, да заплати лично на адв.
М.А., ЕГН- **********, АК- Пловдив, сумата в размер на 300 лв. на осн.
чл.38 ал.2 от ЗА за направени разноски по възз.гр.д. № 946/2021г. по описа на
Пловдивски окръжен съд, V гр.с.
7
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8