№102
гр.
Силистра, 30.08.2019
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен съд, в
открито заседание на двадесет и осми август две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
при секретаря Данаила Георгиева, като
разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д. № 224 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 198 от
23.05.2019 г. по гр.д. № 276/2019 г. Силистренският районен съд е признал за
незаконно уволнението на Г.Н.П. извършено със заповед № 2107 от 17.12.2018 г.
на председателя на ЗК „Мотор 93“ с ЕИК *********, като го е отменил и е
възстановил служителя на заеманата до уволнението длъжност „агроном“. Присъдено
е обезщетение на ищеца за времето, през което е останал без работа – за периода
от 01.01.2019 г. до 13.05.2019 г., в размер на
9726,12 лв. и законната лихва върху тази сума от 20.02.2019 г. до окончателното
ѝ плащане, както и направените по делото разноски в размер на 560
лв.
Постъпила е въззивна жалба от
ответника, с която моли въззивната инстанция да отмени първоинстанционния акт и
вместо него да постанови решение, с което да отхвърли предявените от ищеца
искове. Счита решението на районния съд за незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон, тъй като правните изводи, върху които почива,
са необосновани. Възразява, че фактическата обстановка, която е приета за
установена по делото, не кореспондира със събраните писмени доказателства.
По-конкретно:
въззивникът намира за неправилен извода на съда, че намаляването на обема на
работата било обичайно за зимния период предвид спецификата на стопанската
дейност на ответника, което било повтарящо се събитие през предходните години,
и поради тази причина не можело да обоснове законосъобразността на
уволнителната заповед. Безспорно се доказвало от приетите писмени
доказателства, че след 01.01.2019 г. обемът на
работата рязко е намалял, което обуславя правото на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с работника на това уволнително основание. Самата
реализация на това право е по преценка на работодателя – по целесъобразност,
върху която съдът няма правораздавателна власт.
Претендира присъждане
на разноски за двете инстанции.
Няма постъпил отговор
на въззивната жалба от въззиваемия ищец.
В съдебното заседание
въззивникът се представлява от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли за решение, съобразно изложеното в нея.
Въззиваемият се явява
лично и с процесуален представител. Оспорва жалбата, моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Представя Удостоверение с изх.№190191902108730 от
28.08.2019г., издадено от ТД НАП – Врана, офис Силистра, с което цели да
докаже, че все още е бил без работа в периода от 14.05.2019 г. до 01.07.2019 г.
Това доказателство, за което не е възразено да бъде
прието, е във връзка с претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода от 14.05.2019 г. до 30.06.2019 г. Взема отношение по представените от ответника в първоинстанционното
дело доказателства за намаляване на заетите в кооперацията лица и промяна в
счетоводните данни, като счита, че същите нямат отношение към предмета на делото и не следва да бъдат
ценени като доказателства за правилното решаване на спора. Цитира практика на
Върховния касационен съд, съобразно която работодателят не може да уволни на
основание чл. 328, ал.1, т.3 от КТ единственият служител, изпълняващ
длъжността.
С протоколно
определение въззивният съд прие представеното писмено доказателство във връзка
с иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, като уточни, че ще цени относимостта му с
решението.
Въззиваемият иска
присъждане на разноските, които е направил за процесуално представителство пред
настоящата инстанция, срещу което ответната страна възразява, че не е представен
списък по чл. 80 от ГПК.
Силистренският окръжен
съд, съобразявайки доводите на страните и наличния доказателствен материал,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от самата фирма,
а и от вписването в търговския регистър, Земеделска кооперация „Мотор-99“ е
търговец, чийто основен предмет на дейност е производството на селскостопанска
продукция, преработката и реализацията ѝ (л. 36 от първоинстанционното
дело – п.д.).
Трудовото
правоотношение между Г.П. и ЗК „Мотор-99“ е възникнало от трудов договор №
82/13.02.2015 г., по силата на който работникът е назначен за агроном на
8-часов работен ден, за неопределен срок (л.7 от п.д.).
С длъжностната
характеристика на служителя са му вменени следните задължения: да организира и
ръководи производството на продукцията; да съставя технологични карти за
отделните култури; да отговаря за посевния материал; да организира и ръководи
изпълнението на отделните агротехнически мероприятия – основна и предсеитбена
обработка на почвата, основно торене, сеитба, грижа по време на вегетация на
културите, подхранване с тор, окопаване, борба с болести и неприятели,
прибиране на реколтата и заготовка на продукцията и реализацията; да отговаря
за количествените и качествени параметри на влаганите материали и суровини в
производството; да отговаря за изпълнението в срок на агротехническите
мероприятия; периодично да провежда обучение на селскостопанските работници по
спазване изискванията на технология при отглеждане на отделните култури; да
контролира дейността на селскостопанските работници; да организира и ръководи
изпълнението на мероприятията по борба с вредители и болести по културите; да
изпълнява всички процедури и инструкции, произтичащи от въведената система за
качество; както и да изпълнява други задължения, възложени от председателя на
кооперацията, свързани с работата (л. 8-9
от п.д.).
На 03.12.2018 г. е
проведено заседание на управителния съвет на ЗК „Мотор-99“, на което е взето
решение да бъдат освободени седем работници и служители, в това число и
агронома П.. Мотивите на решението са:
„Поради приключване работата на полето и в стопанските дворове,…/следващите
мероприятия ще започнат най-рано през месец март 2019 г./…“ От същото
решение става ясно, че подборът за освобождаване на заетите в кооперацията е в
зависимост от възможностите им да ползват обезщетение за безработица (л. 13-14
от п.д.).
В изпълнение на
решението на управителния съвет е издадена Заповед № 2107 от 17.12.2018 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с П., считано от 01.01.2019 г. Посочено е като основание: „Поради намаляване на обема на работа – приключване на стопанските
мероприятия във връзка с цялостната и основната дейност на кооперацията към
настоящия етап на стопанската година (следващите мероприятия ще започнат
най-рано през месец март на 2019 г.),…“ (л. 11 от п.д.).
От представения фиш за
заплата се установява, че основната заплата на П. за декември 2018 г. е 1680 лв, а допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж
е 31 % върху основната заплата, или 520,80 лв. Тоест, брутното трудово
възнаграждение с постоянен характер за месеца, прехождащ уволнението, е 2200,80
лв. (л. 20 от п.д.).
На 20.02.2019 г.
служителят депозира искова молба до РС Силистра за признаване на уволнението за
незаконно, за възстановяване на работа и за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ
за шест месеца (л. 2-4 от п.д.).
На 27.02.2019 г.
подава молба да кооперацията да бъде отново назначен на длъжността агроном.
Това доказателство е представено от ответника с отговора на исковата молба (л.
43 от п.д.).
На П. е предложено
сключването на трудов договор № 162/25.03.2019 г. за заемане на длъжността
агроном, на пълно работно време, за неопределен срок. Договорът не е подписан.
Това доказателство също е представено от ответника (л. 44 от п.д.).
Фактът на оставане без
работа се установява от приетите: Служебна бележка от Агенцията по заетостта от
16.04.2019 г. (л. 57 от п.д.); Удостоверение от НАП от 16.04.2019 г. за
действащи трудови договори за периода 01.01.2019 –
16.04.2019 г. и справката към него (л. 58-59 от п.д.); същото такова
Удостоверение от 13.05.2019 г. (л.60 от п.д.); както и от Удостоверението от
28.08.2019 г., прието във въззивното производство, удостоверяващо липсата на
действащи трудови договори за периода от 01.01.2019
до 01.07.2019 г.
За обосноваване на
уволнителното основание са приети счетоводни документи на работодателя, касаещи
числеността на персонала за периода октомври’18-януари’19 (л. 62-63 от п.д.);
разходите за заплати и осигуровки „Рекапитулация по пера“ за периода 01.10.2018
-01.02.2019 г. (л. 66-81 от п.д.); също така и салда по сметка 6111 „Разходи по
култури текуща година“ за периода 01.01.2016 –
01.05.2019 г., в която с жълт цвят ответникът жалбоподател е маркирал следните
числа, с твърдението, че те представляват стойността на незавършеното
производство в кооперацията: към 01.01.2017 г. -
827 734,17 лв; към 01.01.2018
г. е 784 248,40 лв; а към 01.01.2019
г. е 1 090 268,92 лв (л. 64-65 от п.д.).
Пред първата инстанция
ищецът твърди, че уволнението му е незаконосъобразно, тъй като е бил единствен
агроном по щат в земеделската кооперация и неговата работа не е намаляла, тъй
като част от задълженията си по длъжностна характеристика е извършвал и през
зимния период. За доказване на тези твърдения е поискал да се допуснат до
разпит свидетели, което искане съдът не е уважил, приемайки че няма спор по
тези факти, които касаят минали периоди и не рефлектират върху настъпването на
уволнителното основание. Ищецът счита, че самото то не може да се обосновава
със сезонността. Обратното се поддържа от ответника, който не крие, че точно на
нея крепи доводите си за намаляване на обема на работата и дейността на
кооперацията. Счетоводните данни интерпретира като доказателство в тази насока,
а незавършеното производство – като „нулева дейност“.
Първоинстанционният
съд е уважил иска за признаване на уволнението за незаконно, приемайки че
посоченото основание за уволнение не се е реализирало, тъй като
преустановяването на селскостопанските мероприятия от кооперацията в края на
декември за всяка стопанска година, за срок до месец март, няма траен характер
и дори е твърде краткосрочно, за да обоснове прекратяване трудовото
правоотношение на служителя. Приключването на земеделската дейност през зимата
е известно, предвидимо и закономерно обстоятелство, което настъпва ежегодно поради спецификата на
упражняваната от кооперацията стопанска дейност, и то без оглед дали
последната е намаляла, дали се е
запазила или се е разраснала и увеличила. Трудовият договор на ищеца не е
сключен като сезонен такъв, поради което няма причина да бъде прекратяван
поради сезонния характер на трудовите му задължения, който на свой ред също е
под въпрос, тъй като постоянният характер на договора предполага непрекъснатост
на трудовите ангажименти на служителя, видно и от вменените му в длъжностната
характеристика задължения – например
съставяне на технологични карти за отделните култури, съответно
изпълняваните през предходните години трудови задачи като изготвяне на
сеитбооборот на културите и проект за предстоящите земеделски и агротехнически
мероприятия и изготвяне на план за разпределение на семена, торове и препарати
по блокове. С оглед изтъкнатите в заповедта за уволнение мотиви не е допустимо
в хода на производството работодателят да се позовава на намаление обема на
работата, основано на други обстоятелства – например постепенното в годините
намаляване на обработваемите площи или на селскостопанските обработки, тъй като
трудовото правоотношение на ищеца е прекратено поради настъпването на зимния
сезон и свързания с него престой, а не поради каквито и да било други причини.
Затова представените от ответника
доказателства за намаляване на заетите в кооперацията лица или за промяна на
данни от счетоводните показатели на работодателя нямат отношение към предмета
на делото, още повече че и сами по себе си те не са годни да установят по
недвусмислен начин действително
намаляване обема на извършваната в предходни години стопанска дейност.
Като последица от
уважаването на главния иск, Силистренският районен съд е уважил и акцесорните:
за възстановяване на служителя на заеманата длъжност до уволнението и
обезщетение за оставане без работа за периода от 01.01.2019
г. до 13.05.2019 г., като не се е произнесъл за периода от 14.05.2019 г. до
30.06.2019 г.
От така установената
фактическа обстановка, Силистренският окръжен съд стига до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена в срок; срещу обжалваем съдебен акт;
от лице, което има правен интерес от отмяната му. Същата обаче е неоснователна.
Предмет на въззивната
проверка е цялото решение на РС Силистра, с което се е произнесъл по трите
предявени пред него иска – по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 от КТ.
Правилно е решението
на Силистренския районен съд по главния иск, а изложените по-горе мотиви се
споделят от въззивната инстанция, поради което препраща към тях на основание
чл. 272 от ГПК.
В допълнение към
мотивите на предходната инстанция Силистренският окръжен съд намира, че
уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ изискващо намаляване
обема на работата, принципно може да се приложи и по отношение на работници и
служители, чиито трудови функции са подчертано зависими от сезонния характер на
работата, която изпълняват. Независимо от вида на договорното правоотношение –
срочно или за неопределен срок. Изцяло от работодателската воля зависи дали
щатните длъжности, които са свързани със сезонния характер на работата, ще
бъдат определени за заемане по срочен или безсрочен трудов договор и съдът няма
правомощие да се намесва в суверенната преценка на работодателя в това
отношение. Но, когато трудовото правоотношение за дадена длъжност е учредено
без срок, не може работодателят да се позовава на сезонността, която очертава
пиковете и спадовете в работата, за да уволни работника, в който смисъл е
Решение № 232 от 13.06.2011 г. на ВКС по гр.д. № 871/2010 г., IV г.о.
Кодексът на труда е
предвидил достатъчно механизми, по които да се нагажда трудовото правоотношение
към специфичната дейност на работодателя. Така например той би могъл, без да
съкращава конкретния щат, да въведе временно непълно работно време по чл. 138а
от КТ. Може да съкрати щата и да го определи за заемане по срочен трудов
договор. Ако на съответната длъжност има само един щат, след съкращаването му,
функциите могат да се разпределят на останалите работници. В такива случаи
уволнението на работника ще бъде на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, но не може да е на основание „намаляване обема на работата“, в който смисъл
е Решение № 375 от 25.11.2015 г. по гр.д. № 1925/2015 г. на ВКС, IV г.о.
Уволнението поради
намаляване обема на работата също води до намаляване на щатната численост за
съответната длъжност, но основанието има обективен характер, за разлика от
съкращаването на щата по усмотрение на работодателя. Двете основания могат да
бъдат посочени заедно в заповедта за уволнение, а в хипотезата, когато поради
намаляване обема на работа работодателят преценява да съкрати изобщо
длъжността, тъй като тя се изпълнява само от един служител, той е длъжен да
посочи като уволнително основание „съкращаване не щата“, и опционално –
„намаляване обема на работата“. Точно обратното е в настоящия случай.
Първо, видно от
решението на управителния съвет на кооперацията и самата заповед за уволнение,
мотивите за освобождаването на П. са свързани със сезонността.
Второ, не е посочено в
заповедта, че щатът на длъжността агроном се съкращава. Напротив,
необходимостта от запълването му е предвидена в самата нея, тъй като
„следващите мероприятия ще започнат най-рано през месец март на 2019 г.“ В
изпълнение на предвиденото на 25.03.2019 г. работодателят е предложил на П.
сключването на трудов договор № 162 за същата длъжност, на пълен работен ден, и
то пак за неопределено време, което доказва, че работата не е намаляла, а
следва естествената си сезонна цикличност в натоварването.
Трето, намаляването на
обема на работата, ако изобщо би могло да се твърди, че има такова, е твърде
краткотрайно, и както правилно посочва в решението си районният съд –
закономерно. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ предполага то да е
трайно и да не може уволнението да бъде избегнато чрез прилагането на други
законови механизми, като временното въвеждане на непълно работно време
например.
Четвърто, противоречи
на логиката и няма обяснение, ако две поредни зими агрономът е бил трудово
ангажиран и работодателят е имал нужда от него, което се доказва от
непрекъснатостта на трудовото правоотношение, защо третата зима вече не е така
и се налага освобождаването му.
Пето, логика има, но
тя не е свързана с изпълняваните трудови функции, а със стремежа на
работодателя да пести от заплати и осигуровки, като за тази цел, имитирайки че
е „социално ангажиран“, временно освобождава наетите работници и служители на
ротационен принцип, за да ползват държавните обезщетенията за безработица, след
което отново ги наема. Тази практика, порочна по своето естество, се доказва от
решението на управителния съвет на кооперацията.
Шестото, и основно, което е главният предмет
на доказване по делото – няма намаляване
в обема на работата. Работодателят, бидейки ответник по иск за признаване на
уволнението за незаконно, трябваше пълно и главно да докаже, че се е
осъществила хипотезата на уволнителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ. „По естеството си намаляването обема
на работата представлява намаляване на производствената програма, на
количеството на продукцията, обема на стокооборота, на обема на услугите и това
състояние трябва обективно, фактически да съществува – се казва в Решение
№125/18.04.2013 г. на ВКС по гр.д. № 832/2012 на IV г.о., – но не следва да се отнася към дейността на предприятието изобщо, а
към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция.“ От
длъжностната характеристика на агронома става ясно, че част от задълженията му
са свързани с осъществяваната на полето дейност през активните за земеделието
сезони, а друга част не е свързана с тях и могат да се изпълняват през зимата,
което обяснява постоянния характер на трудовото правоотношение. Правилно районният
съд не е допуснал доказателственото искане на служителя, с което е целял да
докаже ангажираност през зимните месеци, тъй като не негова е тежестта за това.
В същото време процесуалната активност на ответника се е съсредоточила върху
доказване, че е намалял обемът на работата, но не във връзка с изпълняваните от
П. трудови функции, а
изобщо за кооперацията, поради което главният факт е останал недоказан, и дори
само на това основание е достатъчно искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се
уважи.
Въпреки
това, въззивният съд държи да отбележи, че представените писмени доказателства
съдържат счетоводни данни, които не само че не доказват кооперацията да е
намалила дейността си, но дори обратното – има данни за увеличен обем. За този
извод съдът стъпва на твърдението на работодателя, че маркираните с жълт цвят
стойности от счетоводната справка по сметка 6111 „Разходи по култури текуща
година“ представляват незавършено производство. Съгласно Национален счетоводен
стандарт (НСС) № 2 – отчитане на стоково-материалните запаси, в т.2, б. „г“
незавършеното производство е дефинирано като съвкупност от разходи, от които се
очаква да се произведе продукция. От НСС № 1 – представяне на финансови отчети,
се разбира, че незавършеното производство се включва като актив в счетоводния
баланс, в група „Материални запаси“. Защо разходите, формиращи незавършено
производство, се признават като актив, дава обяснение НСС – общи разпоредби, в
частта „Признаване на активи“, а именно, защото носят икономически изгоди,
които предприятието вероятно ще получи след края на текущия счетоводен период.
На съда не са необходими специални знания из областта на науката, а такива от
обща култура за земеделското и счетоводно битие, посредством които стига до
извода, че когато една земеделска кооперация обработва почвата и засява т.нар.
„есенници“ (пшеница, ечемик, рапица и пр.) това се случва през есента.
Съответно и разходите за тези дейности са през есента. Един от основните
принципи в счетоводството е този за съпоставимост между приходите и разходите.
Това означава, че разходите, извършени във връзка с определена дейност, се
отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи
изгода (получава приходи) от тях. Само при спазването на този принцип може да
се получи коректен финансов резултат за всеки отчетен период, без той да бъде
изкривен за сметка на друг отчетен период. Биологията на „есенниците“ не се
съобразява със счетоводните принципи и годишното счетоводно приключване, и
когато биват ожънати през пролетта се получава така, че разходите по засяването
им и приходите от жътвата са в различни отчетни години. За да се спази
счетоводният принцип за тяхната съпоставимост в един отчетен период, се налага
разходите да бъдат „пренесени“ от предходния към следващия. Това става именно
чрез осчетоводяване на разходите по обработката на почвата и сеитбата на
есенниците като актив „незавършено производство“. Видно от представената
справка от ответника незавършеното производство в края на 2017 г. е
784 248,40 лв, а в края на 2018 г. е
1 090 268, 92 лв, или с 39 % повече. Малка
част от това увеличение може да се дължи на инфлация, но близо 40 %-но
увеличение на актив, който по същността си е разход за производство, няма как
да се обясни само с нея, а води до логичния извод, че кооперацията е увеличила
обема на производството. Както вече бе споменато по-горе, от тези счетоводни
данни работодателят не би могъл да се ползва, за да докаже законността на
уволнението, дори да бяха с обратна тенденция, но в случая те ползват служителя,
тъй като спецификата на този актив е в пряка връзка с осъществяваните от П.
трудови функции.
Другите
счетоводни данни: за броя на персонала и разходите във връзка с него, нямат
никакво отношение по случая и правилно районният съд не ги е обсъждал. Те даже
не касаят някакъв по-голям времеви период, а само октомври’18-февруари’19 г.
Неоснователен в този случай е доводът, че има намаляване на обема на работата,
доказателство за което е рязкото намаляване на персонала. Персоналът е намалял,
а с него и разходите за заплати и осигуровки, защото такава е кадровата
политика на работодателя и в резултат на неговото решение се е стигнало до тези
счетоводни данни. Или иначе казано – ответникът жалбоподател се опитва да
представи резултатът от своето решение, като причина за същото, който довод
никой съд не би прегърнал, съобразявайки се с правилата на формалната логика, в
това число и Силистренският окръжен съд.
Като
е уважил иска за признаване на уволнението за незаконно, РС Силистра е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено от настоящата
инстанция.
Правилно
първоинстанционният съд е уважил като последица и акцесорните искове: за
възстановяване на служителя на заеманата до уволнението длъжност „агроном“ и за
обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното
уволнение. Искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е уважен за периода от 01.01.2019 г. до 13.05.2019 г., когато е приключило събирането
на доказателствата пред първата инстанция. Изчисленията на конкретния размер на
обезщетението са правилни, а освен това липсват оплаквания в жалбата за
обратното, която да налага обсъждането им в настоящото решение, затова, на
основание чл. 272 от ГПК, въззивният съд препраща за тях към мотивите на
първоинстанционния акт.
Решението на РС
Силистра следва да се потвърди изцяло.
Въззивният
съд намира за неотносимо представеното доказателство от въззиваемия за
оставането му без работа и след заседанието на районния съд, в което е
приключило събирането на доказателствата. С решението си РС Силистра е
пропуснал да се произнесе по пълно предявения размер на искането за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Съгласно чл. 250 от ГПК ищецът е имал месечен срок да поиска допълване на
решението. Молбата се подава до районния съд. Дори да беше подадена до
окръжния, той щеше да я препрати по компетентност. Дори да имаше жалба срещу
решението, че не е уважено в пълнота искането за обезщетение по чл. 225, ал. 1
от КТ, но без молба за допълване, пак въззивният съд щеше да сезира районния да
допълни решението си, през което време производството по въззивната жалба щеше
да се спре. Ищецът обаче е останал пасивен повече от месец след срока по чл.
315, ал. 2 от ГПК. Процесуалното опущение да се инициира производство по чл.
250 от ГПК, или поне да се депозира въззивна жалба в тази насока, е довело до
невъзможност първоинстанционното решение да бъде допълнено и оттам – ревизирано
от въззивния съд. Ето защо въззивното производство не може да има за предмет
онази част от иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, по която няма произнасяне на
ревизираната инстанция, и затова допуснатото доказателство е неотносимо.
Приемането на
доказателства за новонастъпили факти по чл. 266 от ГПК трябва да е във връзка с
предмета на въззивното производство. Съгласно диспозитивното начало, предметът
на гражданските съдопроизводства, в това число и въззивното, се определя от
страните. Затова дори да имаше произнасяне на Силистренския районен съд по
пълния предмет на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ, въззивният съд нямаше да уважи
искането за присъждане на обезщетение за периода от 14.05.2019 до 30.06.2019
г., тъй като то е заявено едва в откритото съдебно заседание пред окръжния съд,
а не по надлежния ред – чрез писмена въззивна жалба, с която да се очертае нов
предмет на въззивната проверка. Това искане не може да бъде квалифицирано като
молба по чл. 250 от ГПК за допълване на първоинстанционното решение, макар и
отправено до ненадлежния съд, защото освен че е просрочено, съдържа искане да
се вземе предвид новонастъпил факт. Правомощие, което има въззивната инстанция,
но не първоинстанционният съд в производството по допълване на решение. Ето
защо искането в тази насока следва да се квалифицира като просрочена и
нередовна въззивна жалба, която съдът не следва да приема, а да върне на
основание чл. 262, ал. 2 от ГПК, без да дава указания по чл. 262, ал. 1 от ГПК
за изправяне на нередовностите. Тъй като жалбата се връща като просрочена и
нередовна, а не се оставя без разглеждане като недопустима, не е налице
въззивно производство по нея, което да налага прекратяването му. С връщането на
просрочената нередовна въззивна жалба не се поставя преграда пред възможността
да се заведе нов иск, тъй като върху претендирания период за обезщетение
първоинстанционното решение не простира силата си на пресъдено
нещо.
Предвид
изхода на спора на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените разноски
за процесуален представител в размер на 560 лв. Неоснователно е възражението на
въззивника, че липсата на списък по чл. 80 от ГПК е пречка за присъждането им.
Водим от горните
съображения, Силистренският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
198 от 23.05.2019 г. по гражданско дело № 276 / 2019 г. на Силистренския
районен съд.
ВРЪЩА просрочената и
нередовна въззивна жалба на Г.Н.П. срещу решението по иска за обезщетение за
времето, през което е останал без работа поради уволнението, предявена устно в
откритото съдебно заседание от 28.08.2019 г., с която иска въззивният съд да
съобрази новонастъпилия след 13.05.2019 г. факт и да постанови решение, уважаващо
претенцията му за обезщетение за периода от 14.05.2019 г. до 30.06.2019 г.
ОСЪЖДА Земеделска кооперация „Мотор-99“ с ЕИК
********* да плати на Г.Н.П. с сумата от 560 лева (петстотин и шестдесет лв.)
разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Решението в
потвърдителната част може да се обжалва от страните по делото пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
Решението за връщане
на въззивната жалба има характер на разпореждане по чл. 262 от ГПК и подлежи на
обжалване, на основание чл. 262, ал. 3 вр. чл. 279 вр. чл. 274, ал. 2 вр. ал.
1, т. 2 от ГПК, пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.