МОТИВИ: Подсъдимият И.Г.С. ***,
с ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение
ЗА ТОВА, че на 01. 03. 2017 год. в гр. Търговище, ул. „Кюстенджа“ № 79, вх.
„А“, ет. 7, ап. 19, умишлено умъртвил Стефан Г.С. – на 41 години – престъпление
по чл. 115 от НК.
С разпореждането за предаване на съд на подс. С., делото
беше насрочено за предварително изслушване. След изразеното съгласие от страна
на подс. С. и назначеният му служебен защитник – адв. Й. Й. / участвал като
служебен защитник и на ДП/ делото беше
разгледано по реда на глава 27 от НПК.
Страните по делото заявиха съгласие да не се провежда разпит
на всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползват
материалите от досъдебното производство съгл. чл. 371 ал. 2 НПК. Това съгласие
съдът одобри с определение, с оглед липса на нарушение на процесуалните правила
на досъдебното производство. При предварителното изслушване подсъдимия заяви, че
се признава изцяло за виновен по предявеното му обвинение, признава фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се
събират доказателства относно тях. Съдът одобри
това съгласие с нарочно определение съгл. чл. 372 ал.4 НПК.
Представителя на Окръжна прокуратура пледира за признаване
на подс. С. за виновен и налагане на наказание в размер на 15 години, с
приложение на чл. 58а, ал. 1 НК при „СТРОГ“ режим на изтърпяване, както и
зачитане на времето през което е бил задържан.
Защитата на подс. пледира за определяне на наказание ЛОС при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Подсъдимият предоставя на съда за вида и размера на
наказанието.
След като приобщи материалите по досъдебното производство на
осн. чл. 373 ал. 2 вр. чл. 371 ал. 2 НПК, съдът прие за установено следното:
Подсъдимият И.С. от ранна детска възраст страдал от
бронхиална астма. Преди тринадесет години /малко преди да завърши средно
образование/ заболял и от захарен диабет, който протичал тежко, с чести
колебания на кръвната захар, хипогликемия, при които губел съзнание и се
налагало да бъде лекуван в болница. През последните няколко години бил на
инсулинова терапия. До момента подс. нямал регистриран трудов стаж, не
разполагал със собствени доходи. Тези обстоятелства формирали по – затворен
характер на подс., а след смъртта на баща му в края на 2015 год. той станал и
раздразнителен.
Подс. С. живеел в семейното им жилище на посочения в ОА
адрес заедно с майка си – св. С. и по – големия си брат – пострадалия Стефан С..Майката
била пенсионирана по болест вследствие получен инсулт. Стефан С. работел във
„Феникс – Пластик“ ЕООД Търговище.
През последните няколко месеца, след прибиране от работа,
между братята периодично възниквали словестни конфликти, дължащи се на употреба
на алкохол от страна на пострадалия. При тези караници подс. настоявал по –
големия му брат да напусне жилището.
На инкриминираната дата вечерта, след 21 часа, пострадалият
Ст. С. се прибрал в жилището им във видимо нетрезво състояние, разговарял с
майка си и останал в хола, като пуснал силно музика от мобилния си телефон.
Около 23.00ч. подс. отишъл в хола при брат си, заявил му за пореден път да
престане да тормози него и майка му, и да напусне жилището.Майката се опитала
да ги успокои, но не успяла – двамата продължили да се упрекват и обиждат
взаимно. Внезапно подс. взел кухненски нож, с дължина на острието около 12 см.
и с дясната си ръка нанесъл силен удар в лявата част на гърдите на брат си.
Двамата били един срещу друг, прави. В следващия момент пострадалия седнал на
стол и се хванал за гърдите, подс. хвърлил ножа на земята и избягал към
входната врата, викайки на майка си да извика полиция, помагайки и да набере
номер 112. С. съобщила на спешния телефон, че синовете и се сбили. В това време
пострадалия се опитал да стане, но не успял, падайки по очи на пода, кървейки
обилно в гръдната област.
Около 23, 30 ч. в апартамента пристигнал полицейски патрул –
свидетелите Н. и С.. С. им съобщила, че между синовете и възникнал скандал, и
по – малкия – И., намушкал с нож батко си, който бил пиян. След около 10 минути
в жилището пристигнал екип на спешна помощ, който откарал пострадалия в МБАЛ –
Търговище. Въпреки проведените след консулти реанимационни мероприятия Стефан С.
починал около 0,25 часа на 02. 03. 2017 год.
Бил извършен оглед на местопроизшествието при което бил
иззет и приложен към делото ножа, с който подс. нанесъл прободната рана на брат
си.
Заключението на приложената съдебно – медицинска експертиза
е, че причината за смъртта на Стефан С. – на 40 години – е остра кръвозагуба,
развила се в следствие на прободно – прорезни наранявания на сърцето,
диафрагмата и черния дроб, довели до масивни кръвоизливи в сърдечната торбичка,
гръдната и коремна кухина. Представеният за изследване нож с дължина на
металното острие 12 см. и ширина на същото до дръжката от 2 см., добре отговаря
установените наранявания в лявата половина на гръдния кош да са причинени от
него. Посоката на раневия канал сочи, че нараняването е причинено с посока на
движение на оръжието отпред – назад, леко от ляво на дясно и отгоре надолу,
което означава, че нападателя е бил лице срещу лице, или малко в ляво от
пострадалия. На пострадалия е бил нанесен един удар с прободно – прорезно
оръжие, с голяма сила, което проникнало в гръдната и коремна кухини. Смъртта е
настъпила сравнително бързо и е била неизбежна.
Същевременно с това е установено, че пострадалия е консумирал алкохол –
установеното количество от 2,53 промила отговаря на тежка степен на алкохолно
опиване.
По делото е изготвена и приложена съдебно – психиатрична
експертиза, която е дала следното заключение в следния смисъл: Експертизата
сочи, че подс. И.С. страда от органично разстройство на личността, което се е
развило на база на различни сериосни соматични заболявания, и най – вече като
усложнение на захарна болест-. Това състояние се характеризирало с промени
предимно в емоционално – волевата сфера, и поведенчески отклонения / лош
контрол върху поведението и импулсите /, при липса на позитивна симптоматика /
налудности и халюцинации / не може да се мотивира „продължително или
краткотрайно“ разстройство на съзнанието. По тази причина подс. С. е могъл да
разбира и да ръководи постъпките си към момента на извършване на деянието.
Състоянието му се характеризира с негативно афективно натоварване, в случая към
жертвата, като основен психологичен двигател на поведението му е дълбоко
вкорененото преживяване за собствена непълноценност. Липсват клинични белези за
физиологичен или патологичен афект. Към момента на изследването експертизата не
е констатирала сериозни психични, психологични и поведенчески отклонения, които
пречат на подс. да дава годни показания за фактите, имащи значение за делото.
При извършените при огледа тестване с техническо средство на
подс. не е установено да е употребил алкохол, а при освидетелстването не са
констатирани видими наранявания.
Тази фактическа обстановка се установи от материалите по
делото и от дадените на досъдебното производство обяснения от подс.,
свидетелските показания и заключенията на изготвените експертизи, както и от
направените пълни самопризнания пред съда. Касае се за извършено убийство, като
подс. И.С. е действал умишлено, при форма на вина – пряк умисъл, т.е. подс. е
осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава на чл. 115
от НК. Затова съдът го призна за виновен
по така предявеното му обвинение.
При определяне на наказанието, като размер, което подс. С. следва
да изтърпи, съдът отчете всички обстоятелства по делото – отегчаващи и
смекчаващи. Като смекчаващо вината
обстоятелство съдът прие чистото съдебно минало на С.. Злоупотребата с алкохол
от страна на пострадалия, водещи до възникване на скандали с подс. / на лице са
данни по делото за такива/ съдът кредитира също като смекчаващи вината
обстоятелства.
За деяние по чл. 115 от НК законодателят е предвидил
наказание от ДЕСЕТ до ДВАДЕСЕТ години лишаване от свобода.
Съобразявайки всичко, изложено до тук, съдът прие, че наказанието,
като размер, което следва да се наложи на подс. С. следва да се определи под
средния, предвиден в текста на чл. 115 размер. Затова съдът прие, че за
осъществяване на целите, предвидени в чл. 36, ал. 1 от НК на подс. следва да се
определи наказание ЛОС в размер на ДВАНАДЕСЕТ години. С оглед естеството на
производството /съкратено съдебно следствие, проведено по реда на чл. 371, т. 2
от НПК/, следва на осн. чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание да бъде
намалено с 1/3, затова окончателното наказание беше определено на ОСЕМ ГОДИНИ
лишаване от свобода. На осн. чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС беше
определен първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване.
На осн. чл. 59, ал. 1 от НК съдът зачете като изтърпяно
времеот от момента на задържане на подс. С..
Веществените доказателства бяха отнети на осн. чл. 53 ал.2 б.”б” от НК.
Подсъдимият беше
осъден да заплати направените разноски по делото.
Водим
от горното, съдът постанови своята присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: