№ 675
гр. София, 10.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:ЙОАНА М. ГЕНЖОВА
Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско
дело № 20211100506376 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20006693/11.01.2021г., постановено по гр.д. №6495/2019г.
по описа на СРС, 38 състав, е осъден Софийски районен съд да заплати на Т.
К. Р. обезщетение за забавено производство по гр.д. №55088/2017г. по описа
на СРС, 144 състав, в размер на 1500 лева, ведно със законната лихва от
31.01.2019г. до изплащане, както и 1,50 лева разноски, като искът е отхвърлен
за разликата до предявения размер. Осъден е Софийски районен съд да
заплати на адв. М. П. от САК 45 лева възнаграждение на основание чл.38, ал.2
от ЗА.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Софийски районен съд, чрез
пълномощника специалист „правно обслужване“ Л.Н. срещу решението в
осъдителната му част. Излагат се оплаквания, че същото е неправилно и
необосновано в обжалваната част и е направено искане същото да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен или да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Не
било установено по безспорен начин, че претърпените от ищеца вреди са
вследствие на забавеното разглеждане на делото, като част от описаните
1
емоционални и психически реакции били неразделна част от усещанията на
лица, които участват в съдебно производство, независимо от неговата
продължителност. Необосновано съдът не взел предвид свръхнатовареността
на СРС, което водело до забавяне на разглеждането на делата, а липсата на
норма на натовареност и ефективно разрешаване на този проблем
рефлектирало върху работата на съда. Не било налице неправомерно
поведение от съдия от СРС, поради което не били налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на държавата в лицето на СРС. Налице били и
други обстоятелства, които водели до промени в емоционалното състояние на
ищеца, извън съдебното производство по гр.д. №55088/2017г. на СРС, 144
състав, както и било установено обстоятелството, че ищецът не е подавал
молби за бавност, т.е. същият проявил бездействие. Присъденото
обезщетение било в завишен размер, който не бил съобразен с изискванията
на справедливостта.
В срока по чл.267, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от насрещната страна Т. К. Р., чрез пълномощника адв. М.
П., с който същата се оспорва. Излагат се доводи, че делото било забавено не
поради свръхнатовареност на състава, а поради лошо администране.
Неоснователни били и възраженията, че не е подавана жалба за бавност, както
и оспорването на присъдения размер на обезщетението.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно,
като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание
2
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в
атакувания съдебен акт констатации (чл. 272 ГПК). Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно чл. 2б ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок, съгл. чл. 6, § 1 от Конвенция за защита
правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. КЗПЧОС е ратифицирана
от Република България със закон, приет от Народното събрание на 31 юли
1992 г. - ДВ, бр. 66 от 1992 г., в сила за Република България от 7 септември
1992 г., поради което и по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на
Република България е част от вътрешното право на страната, а нормите й
имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им
противоречат. Нормите на КЗПЧОС следва да бъдат прилагани пряко от
националните съдилища, които са длъжни да тълкуват тези на вътрешното
законодателство в съответствие с възприетите стандарти в решенията на Съда
по правата на човека (в този см. решение № 29 от 11.11.1998 г. по к. д. №
28/98 г.). С нормата на чл. 2б от ЗОДОВ е създаден национален
компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, като същата е
вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност
на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок
по чл. 6, § 1 от Конвенцията. В решение № 66/2.04.2015 г. по гр. д. №
5813/2014 г. на III Г. О. на ВКС е посочено, че механизмът, по който се прави
извод дали е спазено изискването за разумен срок, е да се установи
продължителността на релевантния период и след това да се прецени дали
този период е разумен. В ал. 2 на чл. 2б са посочени примерни критерии,
които съдът взема предвид: общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и техните процесуални или законни представители, поведението на
останалите участници в процеса и компетентните органи. При съобразяване
на тези критерии съдът дължи съпоставката между продължителността на
воденото производство и разумния срок, за който лицето следва да получи
правосъдие. При преценката на продължителността на разумния срок следва
да се съобрази баланса между интересите на лицето да получи бързо
3
правосъдие и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на едно съдебно производство, с цел постановяване на
законосъобразен съдебен акт. В случая се установява, че исковата молба, по
която е образувано гр.д. №55088/2017г. по описа на СРС, 144 състав, е
подадена на 11.08.2017г., като към 30.01.2019г. делото не е било насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание и е било на етап размяна на книжа
по чл.131 от ГПК. Не е установено по делото посоченото забавяне в
насрочването на делото да е поради затруднения от обективен характер напр.
нередовно връчване на книжа по делото. Неоснователни са изложените
възражения, че забавянето е поради обективни пречки – прекратяване на
командироването на титуляра на 144 състав, тъй като това се е случило на
18.09.2018г., т.е. повече от една година след завеждане на делото, а нов
титуляр на състава е определен повече от четири месеца по-късно, поради
което не може да се приеме, че са налице основания за освобождаване на
ответника от отговорност.
Неоснователно се явява възражението на въззивника по отношение на
размера на присъденото обезщетение. В чл. 2б, ал. 2 от ЗОДОВ са изброени
неизчерпателно критериите, които следва да се отчетат от съда при
определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди:
общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа
и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора. В съдебната практика се възприема
становището, че неразумната продължителност на производството води до
неимуществени вреди, като с оглед обстоятелството, че в процесния случай
ищецът не е доказал неимуществени вреди, които са били по-големи от
обичайните, правилно е определен от първоинстанционния съд размерът на
обезщетението.
Поради изложеното и предвид съвпадане на изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено на
основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е състав
РЕШИ:
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20006693/11.01.2021г., постановено по
гр.д. №6495/2019г. по описа на СРС, 38 състав, в обжалваната част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5