РЕШЕНИЕ
№ 252
гр. Стара Загора, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530103120 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл.
493, ал.1 КЗ и чл.86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата Т. Б. Ц. твърди, че на 22.05.2019 г. около 20:15 часа, водачът на
МПС К. К. К., ЕГН **********, при управление на л.а. марка „Мерцедес“,
peг. № *********, движейки се в гр. Стара Загора по ул. „Боруйград“ с посока
изток на кръстовището с ул. „Цар Иван Шишман“ не спрял на знак Б – 2
(СТОП), с което станал причина и реализирал пътно транспортно
произшествие (ПТП) с движещия се с предимство по ул. „Цар Иван Шишман“
в посока ул. „Августа Траяна“ л.а. марка „Волво“, peг. № *************,
управляван от Т. Б. Ц., ЕГН **********.
В резултат на удара, причинен от ответника, управляваният от
потърпевшата л.а. „Волво“, peг. № ******* бил изхвърлен от платното за
движение на десния тротоар на улицата, върху циментово ограждение на
находящото се там дърво.
Причина за възникване на пътнотранспортното произшествие били
неправомерните действия на водача К., който бил навлязъл в кръстовище без
да спре на пътен знак СТОП.
1
При автопроизшествието бил пострадал водачът на л.а. „ВОЛВО“ – Т. Б.
Ц..
Мястото на произшествието било посетено от органите на МВР и екип на
спешна помощ. За събитието бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица.
След съставянето на протокола за ПТП Т.Ц. била транспортирана до
ЦСМП Стара Загора и бил извършен преглед от д – р Х., който бил
констатирал удар на главата в тавана на автомобила.
На 03.06.2019г. Т.Ц. била посетила кабинета на доц. д – р М. –
специалист нервни болести, която била констатирала следното: Силна
палпаторна болка в дясна и централна зона на теменната кост, с лека
подутина. Болната била силно емоционално лабилна, плачела неудържимо,
когато си спомняла или трябвало да отговаря на въпроси, касаещи травмата.
Назначен бил скенер и били предписани лекарствени средства,
съдържащи наркотични вещества с цел облекчаване на болките и страданията
на пострадалата.
Силните болки и стреса, преживени от потърпевшата в резултат на
пътното произшествие, били довели до изостряне на неврологичния й статус.
За продължителен период от време не била могла да спи, тъй като се
събуждала от болка, не можела да се отпусне и почине, което се отразило на
общото й състояние.
Процесният инцидент бил повлиял негативно на ежедневието на
пострадалата. От жизнен човек с активна физическа и социална дейност, Т.Ц.
била станала сприхава и неспокойна след инцидента. Изолирала се и
избягвала контакти с близки и приятели. Преди произшествието
потърпевшата била пътувала два или три пъти в седмицата извън града, което
се налагало предвид служебните й задължения. Първите два месеца след
произшествието тя не била в състояние да шофира сама служебния
автомобил, страхувала се да шофира и да пътува, което се отразило и на
качеството й на живот.
Наред със засягането на телесната й цялост, психологическите последици
от инцидента – изживян стрес и душевни страдания, щели да съпътстват
пострадалото лице до края на живота му. В следствие на ПТП, потърпевшата
и понастоящем търпяла значителни и ежедневни физически и психически
2
болки и страдания. Не била преодоляла спомена от катастрофата. Стряскала
се на сън и сънувала кошмари, свързани с преживяното ПТП.
Към момента, повече от 2 години след произшествието, все още имала
панически атаки дори и при най – безобидна пътна ситуация. Притеснението,
че щяла да получи паник – атака по време на шофиране, пречило да
изпълнява в пълнота своите служебни ангажименти. При пътуване на дълги
разстояния се налагало да бъде придружавана от свои колеги, което водило до
ангажиране на трудов ресурс.
По отношение на лек автомобил „Мерцедес“, peг. № ********, била
налице сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
в ЗД „БуЛ ИНС“ АД по застрахователна полица BG/02/118001753959 от
18.06.2018г., валидна до 17.06.2019г.
С претенция, постъпила при ответника на 20.12.2019г., в съответствие с
разпоредбите на Кодекса за застраховане, било депозирано искане за
обезвреда от Т. Б. Ц.. При ответника била образувана преписка по щета №
**********.
Със свое писмо изх. № НЩ-0254/14.01.2020г. ответникът изискал
представянето на допълнителни документи.
Въпреки представените в пълнота документи, установяващи
настъпването на събитието и последиците за Т.Ц., до момента ЗД „Бул Инс“
АД се отклонявали от задължението за плащане на обезщетение без да
изложи основателни мотиви за това.
Искането до съда е да осъди ЗД „Бул Инс“ АД гр. София, да заплати на Т.
Б. Ц., ЕГН ********** сумата от 2 500.00 /две хиляди и петстотин лева/,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат на ПТП
неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва,
считано от 15.02.2020г. до датата на окончателното плащане. Претендира
разноски по делото. Представя банкова сметка: IBAN:
********************* при **********.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът ЗД „Бул ИНС”
АД, в който заявява, че оспорва изцяло предявения иск по основание и размер
по следните съображения:
Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
3
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесният лек
автомобил Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с peг. № *************.
Оспорва механизма на ПТП, като счита, че представените по делото
доказателства нямали установителен характер по отношение начина на
настъпване на ПТП. Оспорва изложените от ищеца твърдения относно
механизма на ПТП, като счита, че те не намирали опора в доказателствения
материал. Единствено доказателство за механизма, което ангажирал ищеца
бил съставения по случая констативен протокол за ПТП, който не ползвал
материална доказателствена сила за настъпване на ПТП. Без да е било
установен механизма на ПТП не можело да бъде направен извод за това кой
от участниците бил действал противоправно, а без установено противоправно
поведение не подлежало на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2
ЗЗД.
Твърди, че събитието било случайно (чл.15 НК) за водача на МПС като за
него не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати
настъпването на вредите.
Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС
нарушения на правилата за движение по ЗДвП.
Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение,
осъществено от водача на МПС, твърди, че ПТП и произтеклите от него
вреди били съпричинени от самата пострадала, която с поведението си била
създала предпоставки и условия за настъпването на инцидента и
произтеклите от него вреди, а именно управлявала л. а. „Волво“, с peг. №
************* с превишена и несъобразена с пътните условия скорост и е
била без поставен предпазен колан, в противоречие с императивните
изисквания на ЗДвП, като така била допринесла в значителна степен за
уврежданията си.
Оспорва твърденията, че в резултат на процесното ПТП ищцата била
претърпяла цитираните в исковата молба телесни повреди – по вид и степен.
Оспорва, че същите били резултат на реализираното МПС. Представените
медицински документи били изключително нечетливи, до степен част от тях
да приличат единствено на непопълнени бланки за съответния вид документ.
В частта, в която можели да се разчетат било видно, че най – ранният от тях
бил датиран с 03.06.2019 – значителен период от време след настъпване на
4
ПТП 22.05.2019 г., през който времеви отрязък било много вероятно ищцата
да е била получила твърдените увреждания по друг начин. Представеното към
исковата молба искане за изследване на главен мозък и задна черепна ямка
било с нечетлива дата, с оглед на което много вероятно било издадено преди
ПТП. Липсата на всякакви документи във връзка с разчитането на
изследването навеждало на извода или че такова не било извършено, или че
било извършено, но резултатът не подкрепял твърденията на ищцата, поради
което не бил представен.
Оспорва твърденията, че евентуално получените в следствие на ПТП
увреждания били довели до продължителни болки и страдания. Твърди, че
заявените от ищеца увреждания и болки и страдания в следствие на тях се
дължали единствено на предходни заболявания и на вече проявили се
хронично – дегенеративните изменения, от които ищцата била страдала преди
ПТП.
Оспорва твърденията, че оздравителния процес е бил продължителен,
тъй като видно от представените с исковата молба документи данни такъв е
бил протичал като цяло липсват. В случай, че се установи някаква по – голяма
продължителност на оздравителния процес – твърди същото да е било
следствие на поведението и неспазване на лекарските предписания от страна
на ищеца, както и на несвързани с процесното събитие предходни
заболявания, както и от хронично – дегенеративни изменения, от които тя
страдала и които нямали връзка с ПТП.
Оспорва твърденията за изживян стрес и душевни страдания на ищеца и
в случай, че такива се установили, счита, че били резултат от лабилна
психика и предходната й обремененост.
Оспорва предявеният иск и по размер. Твърди, че претендираната с
исковата молба сума в размер на 2 500 лева била силно завишена и не
отговаряла на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения
за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от
ЗЗД.
Оспорва претенцията за забава като твърди, че застрахователят не
дължал лихва върху обезщетението. Ищцата не била сезирала дружеството с
претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ.
Съгласно чл. 380, ал.З КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка
5
от страна на пострадало/увредено лице имало последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължал
лихва.
Прави възражение за прекомерност и моли на основание чл. 78 ал. 5 ГПК
да намалите същото, в случай че претендираното от ищцата възнаграждение
за процесуален представител било в размер над минималния.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът и процесуалният му представител заявяват,
че поддържат исковата молба и изложените в нея доводи .
В съдебно заседание ответното дружество, чрез процесуалния си
представител оспорва исковете по изложените в отговора съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира
за установено следното:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
22.05.2019г. на 22.05.2019 г. около 20:15 часа, К. К. К., ЕГН **********, при
управление на л.а. марка „Мерцедес“, peг. № **********, движейки се в гр.
Стара Загора по ул. „Боруйград“ с посока изток на кръстовището с ул. „Цар
Иван Шишман“ не спрял на знак Б – 2 (СТОП) и ударил движещия се с
предимство по ул. „Цар Иван Шишман“ в посока ул. „Августа Траяна“ л.а.
марка „Волво“, peг. № *************, управляван от Т. Б. Ц., ЕГН
**********. В протокола е посочено, че материални щети са причинени освен
на управляваното от ищцата МПС и на друг паркиран автомобил, а като
пострадала е посочена ищцата. Посочено е още, че на К. е съставен АУАН
145890/22.05.2019г.
Гореописаният механизъм на ПТП се установява и от свидетелските
показания на К.К., който разказва подробно, че не спрял на пътен знак „Стоп“
поради неопитност и блъснал управлявания от ищцата автомобил, който се
движил по път с предимство. Времето било топло, имал видимост, не е имало
препятствия, ограничаващи видимостта, не е имало интензивно движение,
нямало е пред него друго МПС, просто не видял, че има знак „Стоп“ и не
спрял на него, видял колата на жената в последния момент и се вцепенил.
След като ударил колата на жената, тя се ударила в едно дърво. Въпросната
жена не излязла от колата доста време, явно от стрес. Той скочил веднага,
6
защото се притеснил какво е направил и извикал полиция. Отишъл при нея,
опитал се да отвори вратата, за да я извади. После се събрали много хора и
той се дръпнал настрани. Съдът кредитира изцяло показанията на този
свидетел като кореспондиращи на останалия събран доказателствен материал.
Нанесените телесни увреди – травма на главата, се установяват от
събраните писмени доказателства – лист за преглед на пациент, амбулаторни
листове, искане за образно изследване, както и от изслушаните свидетелските
показания на К. Л. и Е. Б., които подробно разказват и за преживения стрес от
ищцата, вследствие ПТП – то. Св. Л. разказва, че непосредствено след ПТП –
то ищцата й се обадила и била много разстроена, съпругът на свидетелката
отишъл на мястото на ПТП – то и като се върнал й казал, че Татяна са я взели
с линейка в Бърза помощ. Някой я е блъснал, не спрял на знак „Стоп“ и колата
отхвърчала в дърво. Свидетелката казва още, че тя се обадила по – късно на Т.
и Т. дошла у тях и тъй като тогава имало празници, прекарала 4 – 5 дни в
къщата на свидетелката, тъй като изпитвала ужас да се прибере у тях, даже
първата вечер не желаела да съобщи на майка си, да не я притеснява. Първата
вечер въобще не спала. От доста години Т. била шофьор, може би от 2004 –
2005 г.. Работата й мениджър продажби изисквала да пътува ежеседмично,
като първите няколко месеца не можела да пътува сама. В началото пътувал
човек с нея. Започнала да получава паник атаки. И до ден днешен при по –
напрегната ситуация на пътя Т. изпадала в паника. Св. Б. пък разказва, че на
следващия ден дъщеря й (ищцата) й разказала за ПТП – то, била пребледняла
и притеснена. Опитали да се лекува с традиционна медицина и с
нетрадиционна медицина. Но дъщеря й продължавала да изпитва
притеснение при шофиране, а работата й изисквала такова. Имала нарушения
на съня, изпотявали й се ръцете. Преди този случай свидетелката казва, че
дъщеря й не е имала такива проблеми, нито е получавала паник атаки. Съдът
кредитира показанията и на двете свидетелки като еднопосочни,
взаимодопълващи, кореспондиращи на писмените доказателства по делото и
на заключенията на вещите лица.
Според заключението на вещото лице по СМЕ, неоспорено от страните,
което съдът кредитира изцяло като пълно, ясно и компетентно изготвено,
механизмът на ПТП – то и установените травматични увреждания по
дясностраничната теменна област на главата при Т.Ц. отговарят да са
получени при водач на автомобил с поставен предпазен колан при удар във
7
вътрешната повърхност на тавана на автомобила. Вещото лице е посочило, че
получените от ищцата травматични увреждания са причинили болка и
страдание и възстановителният период е около 7 – 10 дни. А според
заключението на СПЕ, също неоспорено от страните, което съдът кредитира
изцяло като пълно, ясно и компетентно изготвено, ПТП – то се е явило
стресогенен фактор за ищцата и е предизвикало психологически последици
при нея, а след това и промени в психичното й състояние от 2 до 3 месеца
след преживяното. Вещото лице е посочило, че и към датата на
освидетелстването още се наблюдават , макар и в ниска степен,
психоемоционални травми.
Според заключението на САТЕ, което съдът възприема изцяло, макар да
не съдържа достатъчно значими данни за изясняване на делото от фактическа
страна предвид поставените въпроси, управляваният от ищцата автомобил е
снабден с обезопасителни колани.
По делото не е спорно между страните, че към датата на ПТП - то е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесният лек автомобил
Мерцедес Ц 220 ЦДИ, с рег. № ************* със застраховател - ответника.
По делото е представена и част от кореспонденцията между страните,
като видно от известие е доставяне на 20.12.2019г. ищцата е отправила до
ответника застрахователна претенция за заплащане на обезщетение в размер
на 5000 лева за неимуществени вреди вследствие ПТП – то. От писмо от
06.03.2020г. на застрахователя е видно, че той е определил обезщетение в
размер на 500 лева, но няма твърдения, нито доказателства по делото тази
сума да е платена.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
8
причинените вреди.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица, не е спорно обстоятелство по делото.
Съдът намира за безспорно установено и виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – К. К. К., ЕГН **********,
който е нарушил правилата за движение по пътищата, като не е спрял на знак
Б – 2 (СТОП) и по непредпазливост е причинил на ищцата неимуществени
вреди. Неоснователни са възраженията на ответното дружество за
неустановен механизъм на ПТП – то. Напротив същия се доказва по несъмнен
начин, както от протокола за ПТП, така и от показанията на виновния водач.
Неоснователно е и възражението за съпричиняване. Съпричиняването на
вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е
противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В случая по делото няма данни за такова
противоправно поведение от страна на ищцата. А твърдението за липса на
обезопасителен колан се опровергава от заключението на СМЕ.
Неоснователно е възражението на ответното дружество за липса на причинна
връзка между увредите на ищцата и ПТП – то, което се опровергава от
заключенията на СМЕ и на СПЕ. В този смисъл данни се съдържат и в
медицинските документи, приети като писмени доказателства по делото и в
изслушаните свидетелски показания.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана. По делото се
установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ да
предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 КЗ.
Що касае размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
9
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и
страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието
“справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Като изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията
/ПТП/, от техния вид, характер и времетраене /травма на главата с
възстановителен период от 7-10 дена, с настъпило постравматично стресово
разстройство с продължителност от 2 до 3 месеца, като към датата на
освидетелстването все още са се наблюдавали, макар и в ниска степен,
психоемоционални травми) и като взе предвид обичайно присъжданите
обезщетения в аналогични случаи, съдът приема, че следва да уважи изцяло
предявения иск за сумата от 2500лева за обезщетение за причинените на
ищцата неимуществени вреди. Съдът не възприема за основателно
възражението на ответника, че претендираният размер е завишен с оглед
обсъдените по – горе обстоятелства, взети от съда в предвид при преценката
на размера на обезщетението. Определяне на по – нисък размер на
обезщетението, съдът намира за несправедливо, предвид преживените от
ищцата болки и страдания вследствие телесната увреда и преживения стрес,
довел до промени в психичното здраве на ищцата и то за продължителен
период от време.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 2500лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени вследствие ПТП от 22.05.2019г., ведно със
законната лихва от 15.02.2020 г. (посочена от ищцата по – късна дата, предвид
установеното от фактическа страна) до изплащането на сумата.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноски: 95,20 лева
– за ДТ, 800 лева – за адвокатско възнаграждение и 200 лева за
10
възнаграждение за вещо лице по СПЕ или общо сумата от 1095,20 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата,
предвид правната и фактическа сложност на делото, броя на съдебните
заседания и извършените процесуални действия – разпит на свидетели,
назначаване на експертизи. Предвид това размерът на адвокатското
възнаграждение не следва да е обвързан единствено и само от размера на
паричната претенция.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град София, ул. Джеймс Баучер №87, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б.
Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес *******************, обезщетение
по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, за причинените й на 22.05.2019
г. неимуществени вреди, вследствие ПТП, настъпило в град Стара Загора,
причинено от К. К. К., ЕГН **********, при управление на л.а. марка
„Мерцедес“, peг. № *************, по отношение на който автомобил е била
сключена и е действала към датата на произшествието валидна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите със застраховател „БУЛ
ИНС”АД, а именно сумата в размер на от 2 500 лева /две хиляди и
петстотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от 15.02.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗД”БУЛ ИНС”АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление град София, ул. Джеймс Баучер №87 , ДА ЗАПЛАТИ на Т. Б.
Ц., ЕГН: **********, с постоянен адрес *********************, сумата в
размер на 1095,20 лева, представляваща направените по делото разноски.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка
на ищцата: IBAN: ******************** при ***********.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
11
12