№ 6718
гр. София, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110151702 по описа за 2021 година
Предявен е иск на правно основание чл. 411 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД от ЗАД „АБ“, с ЕИК ***, срещу ЗАД „ОЗК - З***“ АД , с ЕИК
***, да бъде осъден да заплати на ищеца сума в общ размер на 1255,59 лв. , представляваща
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по щета № 0300/19/727/509129
(по имуществена застраховка каско), ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба (03.09.2021г.) до окончателното заплащане на същото,
както и сумата от 180, 67 лв., мораторна лихва за периода от 3.04.2020 г. до 8.09.2020 г.,
както и направените по делото разноски от ищеца, в това число и тези за адвокатско
възнаграждение.
В едномесечния срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК - З***“ АД, , е
депозирал такъв, с който счита иска за неоснователен и необоснован по основание и по
размер. Ответника прави възражение за съпричиняване, като твърди, че вина за
настъпилото ПТП имат и двамата водачи.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните
доказателства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
Ответникът признава наличие на валидно застрахователно правоотношение с
деликвента по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към датата на настъпване на застрахователното събитие.
На 12.11.2019 г. в гр. София, на ул. „Резбарска“, е станало Пътно-транспортно
произшествие (ПТП) между тежкотоварен автомобил "Мерцедес", per. № Р 6080 КМ и лек
автомобил "БМВ", рег.№ СВ 0918 КК.
Причинителят на ПТП, водачът на тежкотоварен автомобил "Мерцедес" към момента
на извършване на вредоносното деяние е с валидно сключен договор за задължителна
застрахователна полица „Гражданска отговорност“, сключена с ответника ЗАД „ОЗК –
З***“ АД, със срок на валидност към момента на реализиране на ПТП. За настъпилото ПТП
1
е съставен Двустранен констативен протокол.
Видно от Двустранен констативен протокол за ПТП от 12.11.2019 г., виновен за
настъпването на ПТП-то е водачът на автомобил "Мерцедес", per. № Р 6080 КМ, чиято
гражданска отговорност за нанесени вреди при управление на МПС.
В него е описан механизмът на ПТП, а протоколът е подписан от двамата участници,
което го прави частен свидетелстващ документ относно механизма на ПТП. По делото е
направена съдебна автотехническа експертиза, която установява механизма на ПТП,
причинно-следствената връзка между ПТП и щетите върху процесния автомобил, както и
стойността на щетите по средни пазарни цени към датата на ПТП и съответсват ли
описаните вреди с механизма на ПТП. В заключението на вещото лице е посочено следното:
Широчината на лентите за движение по ул. „Резбарска“ в района на процесното ПТП
и в посока на двете превозни средства е около 7 метра. Широчината на процесния товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ е 2,5 метра, а на лек автомобил „БМВ 640“ е 1,9 метра. От
изготвената скица в т. 13 от Двустранния констативен протокол е видно, че водачът на лек
автомобил „БМВ 640“ се е движил в дясната пътна лента, докато водачът на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ частично е навлязъл в дясната лента за движение. Водачът на
лек автомобил „БМВ 640“ не е имал възможност да се движи по - надясно в лентата за
движение, тъй като ще настъпи съприкосновение с крайпътните ограждения. Също така,
като се вземе предвид, че инициалния удар е настъпил между дясната степенка на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“ и задна лява част на лек автомобил „БМВ 640“, може да се
направи извод, че лек автомобил „БМВ“ се е намирал пред товарния автомобил и водачът по
никакъв начин не е имал възможност да избегне настъпването на процесното ПТП. В
заключението е посочено, че всички вреди по лекия автомобил са в следствие на
процесното ПТП, като размера на вредите е 3014, 41 лв.
Съдът приема заключението на вещото лице за пълно и обосновано, като същото
съответства на представените подело писмени доказателства, които описват механизма и
настъпилите вреди.
По делото е разпитан един свидетел участник в ПТП.
Съдът не кредитира показанията на водача застрахован при ответника, а именно А.Д.,
тъй като неговите показания не съответстват на писмените доказателства по делото.
Показанията на ИС не съответстват и на заключението на вещото лице.
Ищецът е заплатил на пострадалия водач сумата от 2511,19 лв., като е изпратил
покана на ответника да заплати тази сума, но ответника е изплатил само сумата от 1255, 59
лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД
С оглед твърденията на страните, съдът намира, че фактите, които обуславят
възникване на главното вземане на ищеца, са: 1) наличие на валиден договор за
имуществено з*** „Каско“; 2) настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3) причинени
щети на застрахования автомобил; 4) причинно-следствена връзка между ПТП и щетите; 5)
изпълнение на задължението за заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца в
размер на 2511,19 лв.; 6) ответникът е застраховател на делинквента по задължителната
застраховка на автомобилистите „Гражданска отговорност“, като договорът трябва да е
валиден към момента на застрахователното събитие. Ответникът е заплатил на ищеца само
половината от дължимата сума, а именно 1255, 59 лв.
Тези факти са безспорно установени в хода на делото.
Спорните въпроси в случая са съответстват ли причинените вреди по основание и
2
размер, установения механизъм на ПТП отговаря ли с описания в ДКП, който ответникът
оспорва.
Видно от двустранния констативен протокол, подписан и от двете страни,
причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на товарен
автомобил „Мерцедес Актрос“, който частично е навлязъл в дясната лента, не е оставил
достатъчно странично разстояние и е реализирал ПТП с попътно движещия се от дясната му
страна лек автомобил „БМВ 640“. Следователно виновен за процеснот ПТП е водача
застрахован при ответника. В този смисъл ответникът дължи да обезщети всички вреди,
които са пряко следствие от процесното ПТП. В този смисъл възражението на ответника, че
е налице съпричиняване като недоказано е неоснователно. Не се установи водача на лекия
автомобил с поведението си да е допринесъл за процесното ПТП.
В хода на делото и след направената съдебна автотехническа експертиза, става ясно,
че действителната стойност, необходима за възстановяване на лек автомобил „БМВ 640“.,
изчислена на база средни цени на алтернативни резервни части и труд от доверени сервизи е
3014, 41 лв. (САТЕ от инж. Й. Й.), което повече от платеното от ищеца, но последния има
право да встъпи само за реално платеното 2511,19 лв.
Поради тази причина следва искът да бъде уважен в пълния предявен размер от 1255,
59 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
(03.09.2021г.) до окончателното заплащане на присъдената сума.
По иска по чл. 86 от ЗЗД, във връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
Предвид изводите по основателността на главния иск, до които съдът достигна,
основателен е и акцесорно съединеният иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за забава в размер на законната лихва. По аргумент от разпоредбата на чл. 429,
ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" се
включват лихвите за забава, съобразно предвиденото в чл. 429, ал. 3 КЗ, а именно: лихвите
за забава на застрахования, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от
застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност). В този
случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Следователно
законодателната воля относно начина и началния момент на изпадане в забава е ясно
разписана, като от представените по делото доказателства се установява, че застрахователят
е уведомен за настъпилото застрахователно събитие на 19.02.2020 г., видно от искане за
завеждане на претенция, по повод което е образувана преписка по процесната щета при
застрахователя. По-ранно уведомяване не се твърди от ищеца, а и не се установява от
останалите писмени доказателства по делото.
Следователно искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен за периода от
03.04.2020 г., която е посочена от ищеца до датата на депозиране на исковата молба в съда
02.09.2021г., като за този период лихвата е в размер на 180, 67 лв.
По повод разноските, правото е за ищеца, комуто следва да се присъдят разноски в
размер на 746,87 лв. Тъй като искът на ищеца е уважен напълно, следва да му бъдат
присъдени направените разноски в пълен размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ ЗАД ЗАД „ОЗК - З***“ АД , с ЕИК ***, да
заплати на ЗАД „АБ“, с ЕИК ***, сума в общ размер на 1255,59 лв., представляваща
регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по щета № 0300/19/727/509129
(по имуществена застраховка каско), ведно със законната лихва върху главницата от датата
на завеждане на исковата молба (03.09.2021г.) до окончателното заплащане на същото,
както и сумата от 180, 67 лв., мораторна лихва за периода от 3.04.2020 г. до 8.09.2021 г.,
както и сумата от 746,87 лв., разноски пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4