Решение по дело №98/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. С. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], срещу решение № 4 от 03.01.2024 г. постановено по АНД № 1517 по описа на Районен съд – Перник за 2023 г.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш (ЕФ) серия К, № 5362835, издаден от Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Перник, на основание чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), с който на Д. С. Б., за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв.

Решението се оспорва с доводи, свързани с неяснота относно авторството на процесното нарушение предвид съсобственост върху автомобила, с който деянието е извършено, невземане под внимание на доводите на наказаното лице за неяснота какъв е бил знакът в момента на връчване на фиша, невземане под внимание на „откритие“ от страна на наказаното лице, че липсват характеристики на камерата за засичане на скоростта що се отнася до случаи на преминаващи два и повече автомобила, съответно за насочване на лазера към по-бавно „каращата кола“, за неяснота на снимките по фишовете. Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение и да реши делото по същество, като отмени електронния фиш.

Касационната жалба е връчена на ответника – ОДМВР – Перник. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, нередовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба вх. № 840/22.03.2024 г. не възразява срещу нередовното си призоваване и моли делото да се гледа в нейно отсъствие.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт З. В., пълномощник на директора на ОДМВР – Перник. Оспорва жалбата като неоснователна, моли съда да остави в сила решението, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения:

За да постанови обжалвания съдебен акт, районният съд, въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено от фактическа страна, че на 20.10.2021 г., в 16:30 часа., в [населено място], на ПП-І-6, км 81+400, бензиностанция NPC, с посока към [населено място], при ограничение, въведено с пътен знак (ПЗ) В26 за населено място, през обсега на автоматизирано техническо средство (СПУКС) с № 11743d0 – Система за скорост, чийто скоростомер измерва автоматично скоростта на преминаващите моторни превозни средства (МПС), преминава МПС – лек автомобил „ХЮНДАЙ ГЕТЦ“ с рег. № [рег. номер]. След изтичане на времето за контрол, полицейският служител попълнил Протокол (приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 16.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в който е отразено, мястото на проверката, използваното техническо средство, данни за служителя оперирал със същото, дата на проверката. Впоследствие, при снемане на записаната информация от описаната система за скорост се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната на техническото средство е измерена скорост на движение от 98 км/ч., което превишавало с 38 км/ч. разрешената скорост от 60 км/ч, която стойност след приспадане на допустимата грешка при измерването била редуцирана до 35 км/ч. След справка в Ц. К.-М. се установило, че превозното средство с което е извършено нарушението е собственост на Д. С. Б.. На основание разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, срещу нея бил издаден процесния ЕФ, с който ѝ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДвП.

При така установена фактическа обстановка, при извършената служебна проверка за законосъобразност в решението се приема, че при издаването на оспорения ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения от гледна точка на условията за издаването му и изискванията към съдържанието му, регламентирани в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП – обжалваният електронен фиш формално съответства на утвърдения със Заповед № Iз-305 от 04.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи образец, тъй като носи минимално лимитативно установеното в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, достатъчно позволяващо формиране на несъмнен извод, относно правилността на дадената [жк], пътната структура, при която същото е установено, законосъобразното посочване на приложимата санкционна норма и основанието за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Въз основа на това в решението се приема, че установените чрез събраните доказателствени материали по делото фактически обстоятелства относно мястото на нарушението, съответната пътна структура и скоростен режим са точно [жк], като с електронния фиш законосъобразно на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост с посочените стойности в населено място.

Решението е правилно.

Настоящият състав споделя изцяло възприетата от районния съд фактическа обстановка, като намира същата за кореспондираща с приобщените по делото доказателства, а последните за достатъчни, достоверни и относими към предмета на доказване по делото.

По доводите в жалбата:

Без основание е оплакването на касатора, свързано с неяснота по делото относно авторството на процесното нарушение предвид съсобственост върху автомобила, с който деянието е извършено. Безспорно, видно е от доказателствата по делото, процесният автомобил е регистриран на името на две физически лица, едно от които Д. Б.. Липсва изрична законова регламентация за хипотезата, при която определен автомобил е съсобствен. Това обаче не означава, че в тези случаи не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нито един от съсобствениците. Противно на правната логика би било обаче и ако и на двамата съсобственици бъде наложено отделно наказание за едно и също нарушение. При това положение, ако ЕФ бъде издаден на името на единия от тях, както е в процесния случай, последният разполага със законово регламентирана възможност да посочи лицето, управлявало автомобила, съответно да не понесе административнонаказателната отговорност за извършеното със съсобствения автомобил нарушение. Това право е надлежно указано в процесния електронен фиш. По делото липсват доказателства Д. Б. да го е упражнила своевременно, в законоустановения 14-дневен срок от връчване на електронния фиш, в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, съгласно която ЕФ се връчва на лицето по чл. 188 от ЗДвП като в 14-дневен срок от получаването му то може да възрази и предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. По делото липсват доказателства, от които да се установи, че друго лице е управлявало процесното МПС на посочените дата, час и място. Поради това правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя - именно в качеството ѝ на един от собствениците на процесния автомобил.

Без основание твърди касаторът неяснота по делото какъв е бил „знакът в момента на връчване на фиша“. От приложената на л. 38 от АНД извадка на схема за организация на движението и справката от АПИ, Областно пътно управление – Перник е видно, че към датата на нарушението ограничението на скоростта е 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 в населено място, монтиран при км 81+221 /179 м. преди цитирания в ЕФ/. Разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП предвижда налагане на административно наказание „глоба“ във фиксиран размер от 400 лв. в случай на установено управление на МПС със скорост, надвишаваща разрешената такава в населено място в хипотезата на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДвП, в диапазона от 31 до 40 км/ч. Т.е. не е налице предпоставката по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, тъй като до момента на връчване на фиша, както и към настоящия момент няма промяна в приложимия материален закон – нито в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 на ЗДвП, нито в тази на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. „Благоприятстваща“ част от водачите фактическа промяна в организацията на движението в конкретен участък от път, отворен за обществено ползване не е равнозначна на последвал по-благоприятен закон.

Без основание са и доводите в жалбата, свързани с „откритие“ от страна на касатора, свързано с техническите характеристики на АТС, използвана за установяване на процесното нарушение. Споделят се изцяло мотивите на районния съд и в тази част на обжалвания съдебен акт – видно от наличните „отметки‘‘ на приложената фотоснимка, разпечатка от АТС, същите се пресичат именно на процесното МПС, т.е. фиксирана е скоростта на собственото на жалбоподателя МПС. Което кореспондира и с техническите характеристики на системата за скорост (пояснение към фигура 3 на л. 13 (гръб) от АНД). Останалите доводи, изложени в подкрепа на тази теза на касатора се неотносими към процесната деятелност, респективно към предмета на производството.

Предвид изложеното и въз основа на изводите в обжалваното решение от фактическа страна, които се възприемат изцяло от касационната инстанция се приема, че съвкупният анализ на относимите доказателства е довел районния съд до правилен извод, че по делото е доказано извършването и от касатора на административното нарушение, вменено с процесния ЕФ. В производството по делото пред районния съд е безспорно установено, че на 20.10.2021 г., в 16:30 часа, в [населено място], на ПП I-6, км 81+400, бензиностанция NPC, с посока на движение към [населено място], МПС – лек автомобил „ХЮНДАЙ ГЕТЦ“ с рег. № [рег. номер], собствен на Д. С. Б., е управляван с 95 км/ч, при валидно за посочения участък ограничение за движение в населеното място със скорост от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. Деянието покрива обективния и субективен административнонаказателен състав (чл. 6 от ЗАНН) на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – управление на МПС в населено място със скорост, превишаваща разрешената, сигнализирано с пътен знак В26 (60), в диапазона от 31 до 40 км/ч.

За извършването на административно нарушение с процесния фактически състав в санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание „глоба“ с фиксиран размер – 400 лв., т.е. наложеното с процесния фиш наказание е законосъобразно определено по вид и размер (чл. 27, ал. 1 от ЗАНН), без възможност за неговото изменение (чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН).

Предвид горното, като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт. Съдебното решение следва да се остави в сила.

По разноските:

С оглед надлежно въведеното в настоящето производство искане от пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, Д. С. Б. следва да бъде осъдена да заплати на ОДМВР – Перник, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. (осемдесет) лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационен състав на А. съд – Перник.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4 от 03.01.2024 г. постановено по АНД № 1517 по описа на Районен съд – Перник за 2023 г.

ОСЪЖДА Д. С. Б., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], [адрес], да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес: [населено място], [улица], сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение.