№ 117
гр. , 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Д.И.П.
при участието на секретаря И.П.П.
като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20231860100164
по описа за 2023 година
Производството е първоинстанционно бързо такова по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. А. М., ЕГН: ********** чрез
упълномощените адв. П. М. и адв. Й. Ч. от САК срещу „*********“ ЕАД, въз основа на
която и на основание чл.344, ал.1 КТ се иска уволнението му, извършено със Заповед №8 от
02.02.2023г. на изпълнителния директор на „**********“ ЕАД, да бъде признато за
незаконно и да бъде отменено, като ищецът бъде възстановен на заеманата преди
уволнението му длъжност „Началник „Водно и хвостово стопанство““ в „**********“ ЕАД,
както и да бъде осъден ответникът, на основание чл.225, ал.1 КТ, да му заплати обезщетение
за оставане без работа за период от шест месеца, считано от 06.02.2023г. /датата на
уволнението/ до 06.08.2023г. в общ размер на 30312.00 лв., размерът на която претенция е
изменен впоследствие на сумата 33615.48 лв. /трийсет и три хиляди шестстотин и петнайсет
лева/, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата. Иска се от съда, след като уволнението бъде признато за незаконно,
настъпилата промяна да бъде вписана в трудовата книжка на ищеца. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 24.01.2005г. между „**********“ ЕАД в качеството
му на работодател и ищеца С. А. М. е сключен трудов договор № 3/24.01.2005г., по силата
на който е възникнало трудово правоотношение между двете страни. Съгласно този договор
С. М. бил назначен на длъжност „Помпиер пиезометрист“. На 14.07.2011г. между двете
страни било сключено Допълнително споразумение №004/14.07.2011г. към трудовия
договор, с което ищецът бил преназначен на длъжност Началник „Водно и хвостово
1
стопанство“ (Началник „ВХС“) с месторабота Дирекция „*******“, направление
„Общофабрични“. Съгласно длъжностната характеристика за изпълнение на длъжността
Началник „ВХС“, трудовите функции и дейности на М. се състояли в това да планира,
организира, разпределя и контролира цялата дейност на хвостохранилището и на помпените
съоръжения, осигурявайки безопасност и екологосъобразност, да управлява водния баланс
на съоръжението и предприятието, де планира, координира, ръководи и контролира
всекидневната дейност на хвостохранилището, да осигурява намиване на хвост по начин,
който осигурява стабилитета на основната стена, осигурява опазването на околната среда и е
безопасен за здравето и живота на него и неговите подчинени, да осигурява наблюдение на
осигурителните системи за устойчивостта на хвостохранилището, воденето на нужната
оперативна отчетност и докладване вътре в организацията и към външни одитиращи органи,
както и други трудови функции, свързани с контрол на цялостната дейност на
хвостохранилището.
В исковата молба се сочи още, че на 06.01.2023 г. работодателят връчил на ищеца
Предизвестие за прекратявне на трудовия договор, с което го уведомява че след изтичане на
30-дневен срок, считано от датата на връчване на предизвестието „**********“ ЕАД ще
прекрати трудовото правоотношение с него на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ във връзка със
съкращаване на щата на Дирекция „Производство“, направление „*******“, „оперативно
звено – Водно и хвостово стопанство“. На 06.02.2023г. му била връчена Заповед № 8 от
02.02.2023г., с която работодателят прекратява трудовото правоотношение /ТПО/ с него на
основание чл.328, ал.1, т.2 КТ- поради съкращавне на щата, считано от 06.02.2023г.
Успоредно с връчване на заповедта за прекратяване на ТПО, работодателят изискал чрез
декларация здравна информация относно здравословното състояние на С. М., който изрично
отбелязал, че страда от Хронична миелоидна левкимия- С 92.1- болест, попадаща в обхвата
на Наредба №5 от 20.02.1987г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях,
имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 КТ. За надлежно удостоверяване, че страда от
декларираното заболяване още същия ден М. депозирал в дружеството молба с вх. №
0083/06.02.2023г., с която представил копие от официални медицински документи. Ищецът
сочи, че обстоятелството, че страда от хронично заболяване било добре известно на
работодателя от 2012 г., с оглед множеството представяни от него до датата на прекратяване
на трудовото правоотношение документи и епикризи за наличие на заболяване.
Ищецът счита, че заповедта, с която е прекратено трудовото му правоотношение, е
незаконосъобразна, тъй като не са спазени императивни законови разпоредби по
процедурата по съкращаване на щата, както и не е налице действително съкращаване на
щата. Сочи се в исковата молба, че при прекратяване на ТПО на М. не е спазена законовата
процедура по чл.333 КТ, според която при съкращаване на щата работодателят може да
уволни служител само след предварително разрешение на Инспекцията по труда за всеки
отделен случай. В случаите на чл.333, ал.2 КТ пък се вземало мнението и на трудово-
експертната лекарска комисия /ТЕЛК/. Сочи се, че в настоящия случай служителят попада
под закрилата на чл.333, ал.1, т.3 КТ, а именно: работник или служител, боледуващ от
2
болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването. Сочи се, че в чл.1, ал.1, т.3
от Наредба №5 от 20.02.1987г. онкологичното заболяване, каквото е и хроничната
миелоидна левкимия, е част от болестите, при наличието на които служителят се ползва със
специална закрила. Сочи се, че преди да връчи предизвестието за прекратяване на трудовото
правоотношение на М., работодателят е следвало да разполага с предварително разрешение
за прекратяването му от Инспекцията по труда и ТЕЛК, което не било извършено от
работодателя в настоящия случай, въпреки че бил наясно още от 2012г., че служителят
страда от онкологично заболяване. Сочи се, че дори да се приеме, че работодателят не е бил
наясно с наличието на онкологично заболяване при ищеца, към момента на връчване на
предизвестието за прекратяване на трудовия договор (който факт се оспорва), той е бил
длъжен да отправи питане до М. дали попада в някоя от хипотезите на чл.333 КТ-
задължение, което също не е изпълнено. Нещо повече- декларираното от ищеца, успоредно с
връчване на заповедта за прекратяване на ТПО, че страда от онкологично заболяване, не
било взето предвид от работодателя, който въпреки това му връчил заповедта и прекратил
трудовото правоотношение. Сочи се, че в Експертно решение на ТЕЛК № 0173/23.02.2023г.,
което се представя с исковата молба, като констатация било отразено, че ТЕЛК е разгледал
молба на работодателя „**********“ ЕАД с изх. №0010/09.01.2023г. и предоставената
медицинска документация, от която се установило, че лицето страда от Хронична миелоидна
левкимия- С 92.1 и заболяването е защитено от Наредба №5 от 20.02.1987г. с оглед
възможността от затруднена адаптация при промяна в условията на труд и попада под
особената закрила на чл.333 КТ. Видно било от експертното решение, че писмото на
работодателя е с дата, следваща връчване на предизвестието, поради което към датата на
връчване на предизвестието работодателят не е разполагал нито с решение на ТЕЛК, нито с
такова на Инспекцията по труда. Сочи се, че разпоредбата на чл.333, ал.2 КТ е императивна
и с нея се предвижда процедура по предварителна закрила, поради което, за да може
субектът на работодателската власт да упражни потестативното си право за едностранно
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ, е необходимо
не само да е поискано и получено разрешение от съответната *****, но и да е изпълнено
вмененото от закона задължение за получаване на предварително мнение от ТЕЛК и то
преди и във връзка с конкретното уволнение на защитения работник. Цитира се и съдебна
практика. Сочи се, че само на това формално основание- че работодателят не е спазил
разпоредбата на чл.333, ал.1 и ал.2 КТ към датата на връчване на предизвестието,
уволнението е незаконно, без необходимост да бъде разглеждан спорът по същество.
Следващото визирано в исковата молба основание за незаконосъобразност на заповедта за
прекратяване на ТПО на С. М. е, че работодателят не е извършил реално съкращаване на
щата. Твърди се, че за да бъде съкращаването на щата реално, а не фиктивно, трябва или
щатните бройки, предвидени за определена длъжност, да бъдат намалени, съответно- изцяло
заличени или да е създадена нова длъжност, която е изцяло или от части различна от
заличената. В случая се твърди, че функциите, присъщи за длъжността Началник „Водно и
хвостово стопанство“ не са отпаднали поради своето естество и същите се изпълняват от
Началник „Обогатителна фабрика и пастово запълнение“, който преди съкращаването е бил
3
на една хоризонтала със С. М. и са били подчинени на един началник- главен инженер
„*******“, т.е. необходимостта от заемане на длъжността не е отпаднала, функциите се
изпълняват от друг служител и не е налице реално съкращаване на щата. Сочи се, че едно
работещо водно и хвостово стопанство като настоящето, не може да функционира без лице,
което да разпределя и контролира цялата дейност на хвостохранилището и на помощните
съоръжения, да управлява водния баланс на съоръжението и предприятието, да планира,
координира, ръководи и контролира всекидневната дейност на хвостохранилището. В този
смисъл, функциите, съдържащи се в позицията на „Началник ВХС“ продължавали да се
изпълняват в дружеството и не било налице реално съкращаване на щата, а просто
функциите били разпределени на друго лице. Сочи се още, че работодателят не е спазил
задължението си за извършване на процедура по подбор по смисъла на чл.329 КТ, поради
което заповедта за прекратяване на ТПО трябва да бъде обявена за незаконосъобразна.
Твърди се и че решението за съкращаване на щата не е взето от компетентния орган в
дружеството. Ищецът счита, че последното брутно трудово възнаграаждение, въз основа на
което следва да се изчисли обезщетението по чл.344, ал.1, т.3 КТ във вр. чл.225 КТ е в
размер на 5052 лв., съгласно полученото възнаграждение за месец декември 2022г.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника „**********“ ЕАД, като същият е взел становище по исковата молба чрез
пълномощника- адв. Д. Л. от САК. Ответникът не оспорва допустимостта на исковете, но ги
оспорва по основание, а искът за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ оспорва и
по размер. Сочи се в отговора на исковата молба, че трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено с изтичане срока на отправеното 30-дневно предизвестие за прекратяване на
трудовия договор, връчено на 06.01.2023г. при отказ на ищеца да го приеме и последвано от
Заповед № 8/02.02.2023г., в сила от 06.02.2023г., за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца поради съкращаване на щата, връчена му на 06.02.2023г.
Ответникът взема отношение по наведените от ищеца доводи за незаконосъобразност на
заповедта за прекратяване на ТПО. Ответникът твърди, че представената от ищеца
медицинска документация, вкл. Епикризи за болнично лечение, до уволнението никога не
били известни или представяни на работодателя, нито пък били съпроводени или
обективирани с болнични листове за временна нетрудоспособност, респ. отразяване на такъв
отпуск по болест. Твърди се, че дори за някои от периодите, за които според представените
от ищеца епикризи е бил на болнично лечение в „*******- София“, същият е бил
фактически и присъствено на работа при ответника, изпълнявал е трудовите си функции на
територията на предприятието и съответно е получил трудовото си възнаграждение. Като
такива периоди се посочват:
08.07.2021 г. - 13.07.2021г. /в който период се е водил в болнично заведение/, в който
на дати 09.07.21г., 12.07.21г и 13.07.21г. служителят М. е бил присъствено на работа и
е преминал 46 пъти /вход-изход/ през контролния пропускателен режим в различни
точки на допуск на територията на предприятието;
15.11.2022г.-20.11.2022г. /в който период се е водил в болнично заведение/, в който на
дати 16.11.22г., 17.11.22г. и 18.11.22г. служителят М. е бил присъствено на работа и е
преминал 55 пъти /вход-изход/ през контролния пропускателен режим в различни
4
точки на допуск на територията на предприятието.
Ответникът оспорва и твърдението, че не е налице реално съкращаване на щата за
длъжността на ищеца. Сочи, че със Заповед от 06.01.2023г. на Изпълнителния директор на
„**********“ ЕАД, с нотариално удостоверени дата и подпис, е предвидена реорганизация в
кадрова структура на дружеството, довела до закриване на отдел „Оперативно звено- Водно-
хвостово стопанство“, включително съкращаване на процесната длъжност- „Началник ВХС“
в Направление „Преработка руда“, отдел „Водно-хвостово стопанство“, с която заповед е
утвърдено ново щатно разписание, в сила от 06.01.2023г., което отразява всички
организационни и щатни промени. Сочи се, че съкратената длъжност „Началник ВХС“ е
била единствена, видно от предходното щатно разписание от 2022г. Съпоставката между
двете щатни разписания ясно посочвала, че цялото звено на ВХС, включително длъжността
на ищеца, считано от 06.01.2023г. вече не съществува. Сочи се, че тъй като е закрита
единствената бройка на самостоятелна длъжност, за работодателя не е имало задължение да
прави подбор по чл.329 КТ, а оттам- тази му преценка не подлежи на съдебен контрол. С
оглед твърдението в исковата молба за съвместими функции с друга длъжност- тази на
„Началник обогатителна фабрика и пастово запълнение“, следвало да се има предвид, че
съпоставката между двете длъжностни характеристики сочела на качествено различни по
съдържание, включително позициониране в самостоятелни отдели, различни технологични
цели на длъжността, различни съществени функции, отговорности, степен на подчиненост,
контрол по вертикала и квалификации, както и нееднакви професионални изисквания. Сочи
се още, че при прекратяване трудовото правоотношение на ищеца били изплатени
обезщетения, включително по чл.224, ал.1 КТ за неизползван платен отпуск, в размер общо
на 6111.84 лв., с оглед на което обстоятелство ответникът прави евентуално възражение за
прихващане, като в случай, че уволнението бъде отменено от съда и на ищеца бъде
присъдено обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, размерът на същото да бъде прихванат до
размера на по-малкото спрямо брутния размер на посочените изплатени обезщетения, тъй
като в този случай обезщетителните ефекти и изплатени суми ще са на отпаднало основание
и ще подлежат на възстановяване.
Ищецът С. А. М. не се явява в проведените открити съдебни заседания /о.с.з./, но се
представлява от упълномощени адвокати. В първото о.с.з. ищецът се представлява от адв.Д.
Ц.-А. от САК и адв.Й. Ч. от САК, които поддържат исковата молба. Във второто о.с.з.
ищецът се представлява от адв.Д. Ц.-А. от САК и адв.Александър ****** от САК. В това
съдебно заседание, след изслушване заключението на Съдебно-счетоводната експертиза
/ССчЕ/, е направено изменение в размера на единия от исковете – иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, като претенцията е увеличена от 30 312.00 лв. на 33
615.48 лв. В хода на устните състезания адв.Ц.-А. моли съда да уважи всички предявени
искове. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства в подкрепа
основателността на исковете. За иска за обезщетение за оставане без работа се събрали
доказателства и относно неговия размер. Процесуалният представител заявява, че
същественото по делото е не дали доверителят им е осведомил работодателя за своето
5
заболяване, без оглед на някаква конкретна фактическа обстановка, а дали работодателят е
предприел необходимото да спази законовата процедура по уволнение и в частност-
закрилата по чл.333 КТ. Претендират се разноски. Другият процесуален представител-
адв.******, поддържа заявеното от колегата си адв.Ц.-А..
В предоставения от съда срок е депозирана писмена защита от ищеца С. А. М. чрез
адв.П. М. и адв.Д. Ц.-А.. С нея, от името на своя доверител, адвокатите заявяват становище
за доказаност на всички кумулативно предявени искове. Сочат, че ответникът „**********“
ЕАД не успял да докаже законността на уволнението, включително осъществяване на
всички необходими предпоставки с оглед основанието за уволнение, вкл. спазване на
процедурата по чл.333, ал.1 и ал.2 КТ. Работодателят не успял да докаже и обстоятелството,
че процедурата по съкращаване на щат е проведена законно, включително това, че е налице
реално съкращаване на щата, както и това, че функциите на ищеца не са преминали към
друга длъжност. Единствените оспорвания, които ответникът направил- на два медицински
документа, касаели ирелевантни за делото обстоятелства. Ответникът не представил и
редица доказателства от значение за спора, включително заявлението за снабдяване с мнение
на ТЕЛК, разрешение за провеждане на процедура по уволнение от *****, а същевременно
представил ирелевантни за спора документи, които не следва да се кредитират. Такива
документи били повечето от личното трудово досие на С. М.- молби за отпуск и документи,
свързани с дисциплинарни производства. Такива били и становищата от Служба по трудова
медицина, които, освен че не отчитат заболяването на ищеца (непълни са), са изготвени и
във връзка със заемане на различна длъжност- „Началник цех“, на каквато М. не е бил
назначаван. От писмото до Регионалната картотека на медицинските експертизи пък можел
да се направи единствен релевантен извод, че дори след иницииране на процедура по
уволнение, работодателят не е положил необходимите усилия за снабдяване с актуална
информация за здравния статус на М.. От друга страна, при условията на пълно и главно
доказване ищецът доказал факта на оставането си без работа в шестмесечен период след
незаконното уволнение (до 06.08.2023г. включително), както и размера на брутното си
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец- ноември 2022г. Чрез
насрещно доказване ищецът опровергал твърденията на ответника за законно проведена
процедура по уволнението му. Процесуалните представители на ищеца са акцентирали на
значими според тях факти по всеки един от предявените искове.
Ответникът „**********“ ЕАД се представлява в процеса от упълномощения адв.Д. Л.
от САК, който в хода по същество на делото моли съда да постанови решение с оглед
фактическите и правни обстоятелства, изложени в депозирания отговор на исковата молба,
които поддържа. В случай, че съдът уважи исковата претенция, адв.Л. моли да се приеме, че
претендираните от колегите му- адвокати на ищеца С. М., разноски са прекомерни. Самият
той не претендира разноски.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
намира следното от фактическа страна:
Ищецът С. А. М. е бил назначена на длъжност „Помпиер пиезометрист“ в „******“
6
ЕАД /предходно наименование на „**********“ ЕАД/ с Трудов договор №3/24.01.2005г.,
сключен между него и изпълнителния директор на дружеството. Впоследствие, с
допълнителни споразумения е бил преназначаван на длъжности, както следва: „старши
оператор Водно и хвостово стопанство /ВХС/“, „Отговорник ВХС“ и „Началник ВХС“,
видно от приложените към Личното трудово досие допълнителни споразумения.
Длъжността „Началник ВХС“ ищецът заема от 21.01.2010г., когато с допълнително
споразумение №30/21.01.2010г. към трудов договор №3/24.01.2005г., сключено между него
и „****** Майнинг“ ЕАД /също предходно наименование на „**********“ ЕАД/ е
преназначен на нея, със срок: неопределен. Местоработата му е била в Дирекция
„Преработка на Руда“, Направление „Производство Обогатителна фабрика“, „Водно-
хвостово стопанство и пречиствателна станция“. Неколкократно е изменян и размерът на
трудовото му възнаграждение, като последното допълнително споразумение е от
24.08.2022г., с което е договорена месечна работна заплата на М. в размер на базова брутна
заплата: 5052.00 лв. и добавка за пазарна оценка на длъжността: 354.00 лв. Фактът, че
ищецът е работил в дружеството-ответник до момента на прекратяване на трудовото му
правоотношение, считано от 06.02.2023г., не се и оспорва, напротив- изрично бива признат с
отговора на исковата молба.
Към Личното трудово досие на С. А. М. са приложени подписани от него „длъжностни
характеристики“ за последната заемана от него длъжност – „Началник ВХС“. Видно от
подписаната от него на 25.06.2012г. длъжностна характеристика /след която няма други
приложени/, целта на длъжността „Началник ВХС“ е да: „Ръководи, планира и контролира
цялостната дейност на хвостохранилището и на помощните съоражения с цел осигуряване
на безопасна и екологосъобразна експлоатация в съответствие с българското и
международно законодателство, процедурите на дружеството и Наредбите за околна среда,
Здраве и безопасност“. В длъжностната характеристика са изброени и ключови дейности и
отговорности за длъжността. Изброените ключови дейности са следните: да разпределя и
проверява ежедневно свършената работа на подчинените си служители; да определя техните
краткосрочни и дългосрочни производствени цели, както и да следи за тяхното постигане;
да осигурява непрекъснато развитие на уменията и знанията на подчинените си за постигане
на безопасна и ефективна работа; да извършва оценка на представянето на преките си
подчинени и да осигурява провеждането на процеса на оценка за останалите служители в
отдела; да следи за спазване на процедурите и осигурява дисциплина; да изготвя сменните
графици; да планира, координира, ръководи и контролира всекидневната дейност на
хвостохранилището; да осигури намиване на хвост по начин, който осигурява стабилитета
на основната стена, осигурява опазването на околната среда и е безопасен за здравето и
живота; да познава в детайли проектната документация на съоръжението и осигурява
експлоатацията му съобразно проектите и вътрешните нормативни разпоредби – план за
управление на отпадъците, работни процедури и инструкции; да осигури воденето на
нужната оперативна отчетност и докладване, вътре в организацията и към външни
одитиращи органи; управление на водния баланс на съоръжението и предприятието; да
осигури правилната експлоатация на машините и съоръженията при водно и хвостово
7
стопанство за поддържане на необходимото за нормалната работа на цеховете ниво на вода
в резервоарите; да планира и ръководи ежедневната проверка на физическото състояние на
хвостопровода за недопускане на разливи и замърсявания на околната среда; да осигури
наблюдение на осигурителните системи за устойчивостта на хвостохранилището; да
докладва на прекия си ръководител за всеки случай на аварийно изпускане или разлив на
хвост и води, както и на запрашаване; участва в изготвянето на оперативния и капитален
бюджет на ВХС и контролира бюджетните разходи; осигурява утвърдени функционални
финансови индикатори; осигурява доброто работно състояние на съоръженията и
оборудването; да осигури поддържането на ред и чистота в помпените станции и
прилежащите им територии; да разработва и контролира спазването на аварийния план за
Хвостохранилището; да осигурява безопасни работни условия и следи подчинените му да
спазват практиките за безопасна работа, процедурите и изискванията за околна среда;
разследва инциденти, злополуки и други събития, определени като небезопасни и се
уверява, че всички резултати са комуникирани и разбрани; не позволява на служителите да
използват или ремонттират оборудване, с което не работят обикновено и не са обучени или
упълномощени да използват; дава инструкции за обучения по безопасност на подчинените
си и съхранява необходимите документи.
Ответникът е представил Заповед от 06.01.2023г. на д-р инж. И.Г. в качеството му на
изпълнителен директор на „**********“ ЕАД, с която разпорежда следните изменения в
щатното разписание на „**********“ ЕАД: съкращава се длъжността „Началник ВХС“ – 1
щатна бройка в Отдел „Оперативно звено – Водно-хвостово стопанство“, направление
„*******“ в Дирекция „Производство“ и се закрива отделът „Оперативно звено – Водно-
хвостово стопанство“; премества се длъжността „Оператор ВХС“ – 5 щатни бройки от отдел
„Оперативно звено – Водно-хвостово стопанство“ в отдел „Обогатителен корпус и Пастово
запълнение“ на направление „*******“ в Дирекция „Производство“; преместват се
длъжностите „Оператор реагентно стопанство“ – 5 щатни бройки и „Старши оператор
реагентно стопанство“ – 1 щатна бройка от отдел „Реагентно стопанство“ на направление
„Технологичен отдел – *******“ в отдел „Обогатителен корпус и Пастово запълнение“ на
направление „*******“ в дирекция „Производство“. Със същата заповед се утвърждава ново
щатно разписание, в сила от 06.01.2023г., което е приложено към заповедта и от което е
видно, че длъжността „Началник ВХС“ вече не съществува, за разлика от фигурирането й в
предходното щатно разписание в сила от 01.06.2022г.. Видно е и че петте щатни бройки
„оператор ВХС“ са преместени в отдел „Обогатителен корпус и Пастово запълнение“, а
отделът, в който са били до този момент – „Оперативен отдел – Водно-хвостово стопанство“
не съществува в новото щатно разписание.
Видно от приложеното „Предизвестие за прекратяване на трудов договор“ с адресат С.
А. М., последният е предизвестен, във връзка със съкращаване на щата на Дирекция
„Производство“, направление „*******“, „Оперативно звено – водно и хвостово
стопанство“, считано от 06.01.2023г., че на основание чл.326, ал.2 и чл.328, ал.1, т.2 КТ, след
изтичане на законния срок от 30 дни, считано от датата на връчване на предизвестието,
8
„**********“ ЕАД ще прекрати трудовото правоотношение с него. Предизвестието е
подписано от изпълнителния директор на „**********“ ЕАД и е връчено при отказ на
лицето да го получи, удостоверен с подписите на двама свидетели, на 06.01.2023г.
Видно от представената Заповед №8/02.02.2023г. на изпълнителния директор на
„***********“ ЕАД, е прекратено трудовото правоотношение със С. А. М.- „Началник
ВХС“, считано от 06.02.2023г., на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ - съкращаване на щата. Със
заповедта, във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение е посочено, че на
служителя следва да се изплатят следните възнаграждения и обезщетения; 1. Брутно
трудово възнаграждение за периода до последния работен ден включително и 2.
Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск по чл.224, ал.1 КТ- 3 дни за 2023г. и 21
дни за 2022г. Заповедта е връчена на С. М. на 06.02.2023г., за което той е положил подпис.
Ищецът твърди, че от 2012г. страда от онкологично заболяване „хронична миелоидна
левкимия“, за което се ангажират набор от медицински документи. Освен, че са представени
медицинска документи относно обстоятелството, че ищецът страда от „хронична миелоидна
левкимия“, същият факт е отделен и за безспорен между страните в процеса.
Посредством издаденото от съда съдебно удостоверение и доколкото ответникът
твърди, че не разполага с болничните листове, депозирани от С. М. от 2012г. до момента /с
изключение на два, които са представени/, поради изтичане на срока за съхранението им, от
ТП на НОИ София област са издали удостоверение изх. № 1023-22-89#1/01.08.2023г., в
което е посочено, че през 2012г. /когато се твърди да е открито заболяването на С. М./, са
заведени от осигурителя „**********“ ЕАД 5 броя болнични листове, които са посочени по
номера, както следва: бл. № 1682842/09.02.2012г., бл. №0437758/12.03.2012г., бл.
№0437795/26.03.2012г., бл. № 0437638/28.05.2012г. и бл. № 2850600/21.11.2012г. От
справките за тези болнични листове, които са приложени към удостоверението, се вижда, че
четири от тях са с Диагноза по МКБ: C92.1 – Хронична миелоидна левкимия.
В личното трудово досие на ищеца С. М. се съдържа Декларация от същия от
06.02.2023г., с която декларира, че към същата дата страда от онкологично заболяване.
Представена е от ищеца С. М., депозирана от него до „**********“ ЕАД молба вх. №
0083/06.02.2023г., към която прилага и моли да бъдат разгледани приложени медицински
документи. Две от приложените епикризи са оспорени от ответника и ищецът е отказал да се
ползва от тях като доказателства, поради което са изключени от доказателствения материал.
Видно от незиключената Епикриза, издадена от УМБАЛ „*******“ АД- София, С. А. М. е
постъпил в Клиниката по вътрешни болести на 04.02.2012г. с оплаквания за отпадналост и
лесна умора. След извършени изследвания лекарите са поставили диагноза „ХМПП-
Хронична миелоидна левкимия“ и са го изписали, насочвайки го към Националния център
по Хематология. Представена е епикриза и от НСБАЛ по хематологични заболявания, видно
от която С. М. е постъпил там на лечение на 20.02.2012г. до 25.02.2012г. Поставената
диагноза е „Хронична миелоидна левкимия“. Представени са още две епикризи на ищеца от
*******- София, видно от които С. М. е бил пациент там за времето от 19.12.2019г. до
24.12.2019г. и от 28.07.2020г. до 02.08.2020г. Приет е по клинична пътека № 242-
9
„Диагностика и лечение на левкимия“, с основна диагноза: С92.1 – „Хронична миелоидна
левкимия“. Диагнозата, видно от епикризите, е базирана на множество направени на лицето
изследвания. Приложена е и декларация за съгласие на С. М. за участие в програма за
безплатно изследване на нивото на анормален протеин на пациенти с хронична миелоидна
левкимия в хронична фаза.
Ответникът е представил „справки за преминаване“, които не следва да се обсъждат по
делото, тъй като се явяват неотносими, предвид, че са били представени във връзка с
оборване на документи /2 бр. епикризи/, представени от ищеца, които обаче са били
изключени от доказателствата по делото. Неотносими са и съдът няма да обсъжда и
представените от ответника 2 бр. Болнични листове на С. М. от 2020г. и 2022г., както и
документите, фигуриращи в трудовото досие на ищеца С. М., с изключение на вече
обсъдените.
Ответникът-работодател е представил и Заключения на Служба по трудова
медицинска /СТМ/ „*****“ ЕООД за периода от 2012г. до 2022г., които обаче не носят
никаква релевантна за делото информация, тъй като са бланкови и лишени от всякакви
медицински подробности за здравословното състояние на служителя, по отношение на
когото се дават.
Представено е писмо от „**********“ ЕАД до Регионална Картотека на медицинските
експертизи- ****** област, ТЕЛК- София област при УМБАЛ „*******“ АД София с изх. №
0049/24.01.2023г., в което работодателят, във връзка с изискана допълнителна информация
за служителя С. А. М., е посочил, че дружеството не разполага с медицинска документация
за М., а СТМ притежава защитена информация, която не е представена, а е изпратена в
запечатан от СТМ плик.
С писмо вх. № 0212/27.03.2023г. в „**********“ ЕАД от Регионална здравна
инспекция- ****** област са изпратили експертно решение №0173/23.02.2023г. на ТЕЛК
при УМБАЛ „*******“ АД- гр.София. Видно от самото експертно решение същото е
изготвено по отношение на лицето С. А. М., като експертизата е частична- за становище,
трудова препоръка. Констатацията в експертното решение е следната: „ТЕЛК при УМБАЛ
„*******“- София разгледа писмото на работодателя „**********“ ЕАД с изх. №
0010/09.01.2023г. и предоставената медицинска документация, от която се установи, че
лицето страда от Хронична миелоидна левкимия. Заболяването е защитено от Наредба № 5
от 1987г. с оглед възможността от затруднена адаптация при промяна в условията на труд и
попада под особената закрила на чл.333 от КТ“.
И в двете съдебни заседания /проведени на 12.07.2023г. и 27.09.2023г./ процесуалните
представители на ищеца С. М. са представили трудовата му книжка и съдът е извършил
констатация, че последното вписване в трудовата книжка на лицето е от 06.02.2023г. за
прекратяване на трудовото правоотношение с ответника „**********“ ЕАД на основание
чл.328, ал.1, т.2 КТ, както и че след това няма вписвания за започване на нова работа.
Видно от приложеното към исковата молба Разпореждане № 229-00-41-1 от
10
22.02.2023г. на ТП на НОИ- София област, С. А. М. е подал заявление в НОИ на
07.02.2023г. за отпускане на парично обезщетение за безработица и такова му е отпуснато
считано от 06.02.2023г. до 05.02.2024г. в размер на 85.71 лв. дневно.
Представена е от ответника „**********“ ЕАД Длъжностна характеристика за
длъжността Началник „Производство Обогатителен корпус и Пастово запълнение“ в
Дирекция „Производство“, направление „*******“, към която се твърди, че са преминали
функциите на ищеца след прекратяване на трудовото му правоотношение. Тази длъжностна
характеристика е одобрена на 05.01.2023г. и връчена на служителя Пламен Райков Вътев на
06.01.2023г. В ключовите дейности на длъжността са включени такива, които са били
вменени на длъжността Началник „ВХС“ преди това, свързани с хвостохранилището, а
именно: планира, координира, ръководи и контролира всекидневната дейност на
хвостохранилището; осигурява изпълнението на графика за намиване на хвост по начин,
осигуряващ опазването на околната среда и безопасността и здравето на него и неговите
подчинени; познава в детайли проектната документация на съоръжението и осигурява
експлоатацията му съобразно годишните работни проекти и вътрешните нормативни
разпоредби- план за управление на отпадъците, работни процедури и инструкции; осигурява
воденето на нужната оперативна отчетност и докладване, вътре в организацията и към
външни одитиращи органи; осигурява правилната експлоатация на машините и
съоръженията при водно и хвостово стопанство за поддържане на необходимото за
нормалната работа на цеховете ниво на вода в резервоарите. Доколкото 5 щатни бройки
„Оператор ВХС“ са преминали на подчинение на длъжността Началник „Производство
Обогатителен корпус и Пастово запълнение“, по отношение на тях изпълняващият
длъжността има същите задължения за „Управление на хора“ и „Осигуряване на здраве и
безопасност“, каквито е имал и Начлник „ВХС“. Тази длъжност обаче има и други различни
ключови дейности, различни по същност с тези на закритата длъжност, а именно: осигурява
спазването на работните инструкции, разработени от Технолог Производство; управлява
безопасната и ефективна експлоатция на производственото оборудване за смилане,
класификация, флотация и обратно запълване, както и свързаното с тях допълнително
оборудване; следи за добрата и надеждна работа на контролно-измервателните прибори и
апаратура; осигурява изпълнение на схемата за извоз на концентрат при експедиции,
зададена от технолог „Изследвания и контрол“; съвместно с технолог Производство
анализира производствения процес и предлага мерки за оптимизация; сътрудничи и
подпомага планирането, определяне обхвата и изпълнението на планирани спирания за
ремонт или за инсталиране на ново оборудване; контролира воденето на нужната
оперативна отчетност; контролира дейностите, свързани с доставянето, съхранението и
подготовката на реагентите, необходими за ОФ в количество и качество в съответствие с
изискванията на Технолог; осигурява спазването на утвърдените инструкции за безопасно
складиране, обозначаване и използване на всички химични вещества, доставяни в Реагентно
стопанство, съгласно изискванията на производителя и ИЛБ; следи за водене на нужната
оперативна отчетност за наличностите и разходите на реагенти и не допуска спиране на
производството или нарушаване на режима на работа, поради липса или недости на
11
реагенти. Част от изискванията за заемане на длъжността Началник „Производствено
обогатителен корпус и Пастово запълнение“ са различни от тези за закритата длъжност
Началник „ВХС“, тъй като първата изисква задълбочени познания по преработка на руди и
за съоръженията за обогатяване на руди, а също така и опит в направление по обогатяване
на полезни изкопаеми.
По делото, във връзка с претенцията на ищеца за обезщетение за оставане без работа, е
допусната Съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, изготвена от вещото лице Р. Р. С.,
заключението по която е изслушано и прието в с.з. Според заключението последният пълен
отработен месец, в който С. М. не е ползвал платен отпуск е месец 11.2022г., като
начисленото брутно месечно възнаграждение за същия месец е в размер на 5802.52 лв., от
които начислено трудово възнаграждение ФРЗ – 5602.58 лв. Вещото лице е изчислило, на
база брутното месечно възнаграждение за ФРЗ за последния пълен отработен месец без
ползване на отпуск- 11.2022г., размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за срок
от 6 месеца, а именно: от 06.02.2023г. до 06.08.2023г., който възлиза на 33 615.48 лв. Вещото
лице е извършило проверка какви обезщетения са били платени на С. М. при
освобождаването му от работа. Установил е, че при освобождаване на ищеца от трудовите
му правоотношения с ответника, считано от 06.02.2023г. ответникът е начислил на ищеца
следните обезщетения: обезщетение за неизползван отпуск за 2022г.- 5347.86 лв. за 21 дни и
обезщетение за неизползван отпуск за 2023г. – 736.98 лв. за 3 дни или общо сума в размер на
6 111.84 лв. Установил е че на 14.03.2023г. ответникът е изплатил на ищеца сума в размер
на 6152.79 лв. за месец фвруари 2023г. – за периода от 01.02.2023г. до 05.02.2023г.,
включваща отработените дни през периода и обезщетението за неизползван платен годишен
отпуск. Вещото лице е направило и справка в НАП по партидата на С. А. М., от която е
установил, че ищецът не е имал регистрирани други трудови и/или друг вид
правоотношения след датата на прекратеното му трудово правоотношение с ответника
„**********“ ЕАД.
Други доказателства, релевантни за изводите по делото, не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Предявени са три обективно кумулативно съединени иска с правна квалификация чл.
344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ- за признаване уволнението за незаконно и
неговата отмяна; възстановяване на предишната работа; заплащане на обезщетение за
оставане без работа поради уволнението. Отправено е и искане по чл.346 КТ- работодателят
да бъде задължен, след отмяна на уволнението, да впише настъпилата промяна в трудовата
книжка на ищцата, което искане не е самостоятелен иск, а последица от евентуалното
уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, която обаче се иска да бъде изрично отразена в
решението.
Ответникът признава, че между страните по делото е било налице трудово
правоотношение, възникнало по силата на трудов договор и прекратено поради съкращаване
12
на щата за длъжността „Началник ВХС“ с изтичане на отправено 30-дневно предизвестие за
прекратяване на трудов договор, връчено на 06.01.2023г. при отказ на ищеца да го приеме,
последвано от Заповед № 8/02.02.2023г., в сила от 06.02.2023г. за прекратяване на трудовото
правоотношение поради съкращаване на щата, връчена му на 06.02.2023г. Ответникът
признава и обстоятелството, че ищецът С. М. страда от заболяването „Хронична миелоидна
левкимия“.
По исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ:
Съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 1 КТ, исковете по трудови спорове относно
прекратяването на трудовите правоотношения се предявяват в 2- месечен срок от деня на
прекратяването. В случая този срок е спазен, доколкото трудовото правоотношение е
прекратено, считано от 06.02.2023г., а исковата молба е постъпила в съда на 04.04.2023г.
Трудовият договор на ищеца С. А. М. е прекратен поради съкращаване на щата за
заеманата от него длъжност – съобразно чл.328, ал.1, т.2, предл.2 КТ.
Следва да се установи дали процедурата по прекратяване на трудовото
правоотношение е проведена законосъобразно, тъй като при преценката за
законосъобразност на извършеното уволнение, съдът първо проверява спазването на
установената процедура за уволнение, а след това решава спора по същество /така напр.
Определение № 385 от 29.03.2011 г. по гр. д. № 1594/2010 г. на ВКС/.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото правно основание се предпоставя от проявлението на следните юридически
факти – 1/ компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата;
2/ моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено
реалното и фактическо съкращаване на щата; 3/ съкращаването на длъжността или на
съответната щатна бройка да е реално; и 4/ работодателят да е извършил подбор по реда на
чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращава броят на работниците или служителите, заемащи
дадена длъжност, а не се премахва самата длъжност и 5/ в случай че ищецът се е ползвала от
закрила при уволнение по реда на чл. 333 КТ, преди уволнението да е получено разрешение
от Инспекцията по труда и евентуално становище от ТЕЛК.
В конкретния случай дружеството-ответник „**********“ е еднолично акционерно
дружество, чийто единствен изпълнителен директор към 06.01.2023г. е бил И.Б.Г. поради
което именно той, като представляващ работодателя, е лицето, което е могло да извършва
изменение в щатното разписание на длъжностите в дружеството. Компетентният орган да
извърши съкращаване на щата е този, който е оправомощен за това с устройствения акт на
съответното юридическо лице, а когато такова специално овластяване няма /не се твърди и
не се доказва/, компетентният орган да извърши съкращаване на щата е представляващият
работодателя /Решение № 98 от 23.07.2021 г. по гр. д. № 2498 / 2020 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение/. В този смисъл решението за съкращаване на щата е
взето от надлежен орган.
Датата, на която е връчено предизвестието на ищеца С. М. за прекратяване на
13
трудовото му правоотношение, съвпада с датата на изменение на щатното разписание, в
което длъжността „Началник ВХС“ вече не съществува, а самото прекратяване е настъпило
след изтичане на даденото 30-дневно предизвестие. В този смисъл, моментът на
прекратяване на ТПО следва датата, на която е извършено съкращаването на щата.
Предизвестието, което поражда правните последици, свързани с прекратяване на
ТПО след изтичане на срока му, според настоящия състав, съдържа необходимите
реквизити, за да породи тези си последици – в него е посочено числом и словом
основанието, на което се прекратява трудовото правоотношение – чл.328, ал.1, т.2 КТ
(поради съкращаване на щата), като е посочено и че служителят е на длъжност „Началник
ВХС“, щатът за която длъжност се съкращава.
Спор има между страните по въпроса дали извършеното съкращаване на щата за
длъжността „Началник ВХС“, заемана от С. М., е реално. „Съкращаване на щата“
представлява премахване на щатни бройки от разписанието на предприятието. Единствената
щатна бройка за длъжността „Началник ВХС“ е премахната от щатното разписание, но
съществено е по делото какво се е случило с функциите, които е изпълнявал заемащият тази
длъжност. Процесуалните представители на ищеца твърдят, че функциите й не са реално
съкратени, което в действителност се устанвява. Функциите по ръководство, планиране и
контролиране цялостната дейност на хвостохранилището и на помощните съоражения там в
случая не са отпаднали. От една страна, без хвостохранилището дружеството-ответник не
би могло да функционира, предвид дейността си по добиване на руда, а от друга страна-
тези функции се откриват /преминали са/ в длъжностната характеристика на длъжността
Началник „Производство Обогатителен корпус и Пастово запълнение“. Преминаването на
функциите е изцяло, т.е. всички основни функции на съкратената длъжност, доколкото това
може да се установи единствено от сравнение на длъжностните характеристики, са
прехвърлени към съществувала преди това друга длъжност, която обаче има и други свои
характерни функции, които са основни.
Съкращаване в щата, по смисъла на чл.328, ал.1, т.2 КТ е налице, когато се премахва
за в бъдеще отделна бройка от утвърдения общ брой на работниците и служителите.
Последователна и трайно установена е практиката на Върховния касационен съд по
материалноправния въпрос по приложението на чл.328, ал.1, т.2 КТ кога е налице реално
съкращаване на щата. Преценката извършено ли е реално съкращаване на щата се извършва
не само с оглед доказателствата за общите щатни бройки преди и след съкращаването, а
предвид това дали е премахната щатна бройка за изпълнение на определени трудови
функции. Съкращаването в щата е обективен факт, в резултат на който дейността на
предприятието се оптимизира чрез осъществяването й занапред от по-малък брой на заетите
лица по трудово правоотношение. Този обективен факт е предмет на установяване по иска с
правна квалификация чл.344, ал.1, т. КТ /Определение № 496 от 21.06.2018 г. по гр. д. №
4709/2017 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/. Установява се в случая, че
трудовите функции за съответната длъжност не са престанали да съществуват, а изцяло са
прехвърлени към друга длъжност. Съкращаването на щата е реално когато не само е
14
премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да
съществува като съществено съдържание на отделна длъжност /Решение № 75 от 27.03.2012
г. по гр. д. № 924 / 2011 г. на Върховен касационен съд/. Реално е съкращаването на щата и
когато се премахва щатна бройка за определена длъжност, без да отпаднат трудовите й
функции - когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите
функции изцяло се разпределят между други длъжности, както и съкращаване на щата ще е
налице и когато трудовите функции за една или няколко длъжности бъдат обединени в едно
при премахване на щатни бройки /Решение № 36 от 19.02.2018 г. по гр. д. № 3244/2017 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Съдът намира, че в случая се касае за
вътрешна реорганизация с извършени структурни промени, при които няколко звена са
променени чрез вливане на едно звено в друго, но дейността на закритото звено
/Оперативен отдел – Водно-хвостово стопанство/ се запазва. Според Тълкувателно Решение
№5/26.10.2021г. по т.д. №5/2019г. на ОСГК на Върховен касационен съд сама по себе си
реорганизацията не е правопораждащо основание за упражняване правото на уволнение, но
може да е свързана с намаляване на броя на заетите с извършването на съответната дейност
лица, което да доведе до цялостно премахване на длъжностите, свързани с осъществяването
на дейността и тогава ще е налице основанието по чл.328 ал.1 т.2 пр.2 от Кодекса на труда –
„съкращаване на щата“ за прекратяване на трудовия договор на работниците и служителите,
които заемат съкращаваната длъжност. В случая е била реорганизирана дейността на
Направление „*******“, като оперативен отдел „Водно-хвостово стопанство“ се е влял в
отдел „Обогатителен корпус и Пастово запълнение“. В конкретния случай, макар функциите
на съкратената по щат длъжност да са прехвърлени и запазени в друга длъжност /Началник
„Производство Обогатителен корпус и Пастово запълнение“/, тази друга длъжност се
отличава и с други същностно различни по съдържание функции, свързани най-вече с
„Производствени дейности“ и „Осигуряване на реагенти“, а към тях са добавени трета група
ключови отговорности, свързани с „Дейности по хвостохранилището“, поради което следва
да се счете, че съкращаването на щата е реално. Това е така, тъй като при преценката за
идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на работата; от
свойствените задължения за длъжността - от това има ли съществена разлика в трудовите
функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността/Решение №
121 от 31.05.2022 г. по гр. д. № 2888/2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.
отделение/. В случая длъжността, към която са преминали функциите на ищеца, има и
съществено различни от тези други трудови функции. На практика е създадена нова
длъжност /с включването на нови функции/ под старото наименование Началник
„Производствено Обогатителен корпус и пастово запълнение“. Последователно в практиката
си ВКС приема, че трансформиране на длъжности при съкращаване в щата се осъществява в
случай, че в щатното разписание е закрита определена длъжност, но се създава нова такава
/с ново или под старото наименование/ по трудови функции, в обема на които са включени
изцяло или част от трудовите функции на закритата длъжност, но са предвидени и включени
съществено различни /спрямо тези на закритата/ по своята характеристика трудови функции,
или трудовите функции на закритата длъжност изцяло се разпределят между други
15
длъжности /Решение № 42 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 203/2020 г. на Върховен касационен
съд, 3-то гр. отделение/. Преценката на работодателя за съкращаване на щат за дадена
длъжност е по целесъобразност и вземането на решение от работодателя за съкращаване на
съответната щатна бройка, не подлежи на съдебен контрол /Решение № 152 от 20.11.2020 г.
по гр. д. № 215/2020 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение/. В хипотеза като
настоящата, съкращаването на щата би било реално, в случай, че не е извършено с
единствена цел прекратяванве на трудовото правоотношение с лицето, чиято длъжност е
съкратена, което би представлявало злоупотреба с права по смисъла на чл.8 КТ. Такова
възражение обаче, доколкото трябва да е изрично заявено, в случая нито е навеждано, нито е
приемано за съвместно разглеждане, поради което не се обсъжда. В случая според
настоящия състав работодателят не е имал задължение да извърши и подбор по смисъла на
чл.329 КТ, тъй като е закрита единствена щатна бройка за длъжността Началник „ВХС“.
При съкращаване на единствена щатна длъжност, прекратяването на трудовия договор с
работника и служителя, който я заема, се предхожда от подбор по преценка на работодателя.
В тази насока са дадените разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 16.01.12г. по
тълк.дело № 3/2011г.на ОСГК на ВКС. Правото на работодателя да извърши подбор се
превръща в негово задължение единствено в хипотеза „съкращаване в щат“, когато то засяга
една или повече от множество еднородни, близки или сходни трудови функции, при които
неизбежно работодателят извършва преценка измежду всичките работници и служителите
кои да бъдат уволнени и кои да останат на работа. В случая съкращаването на щата не е
засегнало длъжности с еднородни, близки или сходни трудови функции. Не е било налице
задължение на работодателя, при извършената от него реорганизация да извършва подбор
между лицата, заемащи длъжностите „Началник ВХС“ и Началник „Производствено
Обогатителен корпус и пастово запълнение“, тъй като вливането на трудовите функции на
едната длъжност в другата не предопределят такова задължение, доколкото не може да се
направи извод, че се касае за длъжности със сходни или еднородни функции, поради факта,
че запазващата се длъжност притежава и множество други функционални задължения, което
я прави различна от закритата.
С оглед на горното, първите четири от предпоставките да се счете прекратяването на
трудовото правоотношение с ищеца от страна на ответника за законосъобразно, са налице и
не се откриват закононарушения при изпълнение на тези процедурни изисквания.
Не така стои обаче въпросът с последната предпоставка за законността на
уволнението - в случай че ищецът се е ползвала от закрила при уволнение по реда на чл. 333
КТ, преди уволнението да е получено разрешение от Инспекцията по труда и евентуално
становище от ТЕЛК. Закрилата при уволнение на работниците и служителите, работещи по
трудово правоотношение, е регламентирана в чл. 333 КТ. В тази разпоредба са изброени
изчерпателно основанията, при които при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят се намира под закрила при уволнение и сред тях са хипотезите
на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ (при закриване на част от предприятието или съкращаване на щата).
В този смисъл, при „съкращаване на щат“ работодателят може да уволни само с
16
предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай категорията
работници/служители, изброени в чл.333, ал.1 КТ. Сред защитените с тази разпоредба са
работници или служители, боледуващи от болест, определена в наредба на министъра на
здравеопазването и по-конкретно Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които
работниците, боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл.333, ал.1 от Кодекса на
труда. По императивен начин закрилата е предвидена при тези основания за уволнение, при
които работодателят разполага със значителна свобода на преценката дали да уволни или не
даден работник или служител. При тази преценка е възможно той да отчете само своите
работодателски интереси и да не вземе под внимание специфичното положение и
социалната уязвимост, в които се намират изчерпателно посочените в закона категории
работници и служители. Тази идея на законодателя, приложена в практиката, налага
единствено правилното разрешение, че всички изисквания на закрилата, така както са
предвидени в закона, работодателят е длъжен да изпълни в процеса на подготовката на
прекратяването на трудовото правоотношение с работника или служителя, ползващ се със
закрила при уволнение на основание чл.333, ал.1 КТ.
В настоящия случай Съдът намира за установено по несъмнен начин, че от 2012г. до
настоящия момент ищецът С. А. М. страда от онкологично заболяване с хроничен характер,
а именно: Хронична миелоидна левкимия /ХМЛ/, за което свидетелстват всички събрани и
приобщени медицински документи, а и работодателят не оспорва този факт. Онкологичните
заболявания са сред заболяванията, ползващи се с особена закрила съобразно чл.1, ал.1, т.3
от Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при които работниците, боледуващи от тях,
имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ.
Основен спорен между страните въпрос е дали в случая с действията си
работодателят „**********“ ЕАД е преодолял или не предварителната закрила, която чл.333
КТ, предвижда за С. М. като негов служител. Категорично отговорът на този въпрос е
отрицателен. Състоянието на С. М., съгласно разпоредбите на чл.333, ал.1 и ал.3 КТ,
несъмнено е изисквало прекратяването на трудовото му правоотношение да стане само с
предварително разрешение на Инспекцията по труда, както и след предварително вземане
на мнението на трудово-експертната лекарска комисия /ТЕЛК/. В практиката си ВКС
приема, че тази закрила има обективен характер и цели да запази работника или служителя
от неблагоприятните последици на уволнението по социални и хуманни критерии. Правната
норма на чл.333 КТ изисква по категоричен начин разрешението на инспекцията по труда да
бъде дадено предварително. Закрилата е предварителна, тъй като предхожда извършването
на уволнението /Решение № 150 от 14.01.2021 г. по гр. д. № 3/2020 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение/. Българският съд заключава, че това означава, че към
момента на прекратяване на трудовото правоотношение работодателят следва да разполага с
документ, който да удостоверява по категоричен начин разрешение на Инспекцията по
труда за уволнението на точно определен работник или служител. Процедурата за закрила
при уволнение по чл.333, ал.2 КТ изисква в случаите на уволнение на работници и
служители по трудов договор, ползващи се с тази закрила, работодателят за всеки отделен
17
случай да поиска мнението и на ТЕЛК, което има консултативен характер. Работодателят е
обвързан от становището на Инспекцията по труда за всеки конкретен случай, което следва
да бъде съобразено преди извършване на уволнението. Моментът, към който следва да е
налице предварителна закрила по чл.333, ал.1 КТ е връчването на заповедта за уволнение
или предизвестието за това, т.е. моментът, към който правото на работодателя да прекрати
трудовото правоотношение е породило действие с достигането на писменото изявление до
адресата. Това е правнорелевантният момент, към който следва да се преценява законността
на изявлението – моментът, към който следва да се извършва преценката съществувало ли е
потестативното право и надлежно ли е упражнено то, включително и дали е преодоляна
закрилата по чл.333, ал.1 КТ /Решение № 37 от 20.05.2022 г. по гр. д. № 1879/2021 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.
В конкретния случай, както правилно посочва процесуалният представител на ищеца,
няма каквито и да е било доказателства, че работодателят „**********“ ЕАД е изпълнил
задължението си преди да връчи предизвестито за прекратяване на трудовото
правоотношение със С. М. да поиска разрешение за това от Инспекцията по труда. Не е
представено нито искане, което работодателят да е входирал в Инспекцията по труда, нито
документ, с който инспекцията да разрешава прекратяване на конкретното правоотношение.
Работодателят е бил длъжен преди да пристъпи към прекратяване на трудовото
правоотношение, т.е. още преди да връчи предизвестието на С. М., да събере данни страда
ли лицето от заболяване, закриляно от закона с процедурите по чл.333 КТ и да инициира
тези процедури. Предизвестието е било връчено /макар и при отказ/ на 06.01.2023г. Въпреки
това декларацията по чл.333 КТ е била връчена на М. за попълване едва на 06.02.2023г., на
която дата изтичал срокът на предизвестието и е връчена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение. В тази декларация С. М. изрично е посочил, че страда от
онкологично заболяване и още същия ден е входирал при работодателя медицински
документи, с които удостоверява този факт. Фактът на заболяването обаче изглежда не е бил
отчетен от работодателя по никакъв начин, тъй като не си е оттеглил нито предизвестието,
нито заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, предвид че не е спазил
закрилната разпоредба на чл.333 КТ. По никакъв начин не може да се счете, че
работодателят е преодолял закрилата с действията си, тъй като от една страна той не е
събрал нужната информация за актуалното здравословно състояние на своя служител преди
да пристъпи към прекратяване на трудовото правоотношение /както изисква чл.1, ал.2 от
цитираната по-горе Наредба №5 от 20.02.1987г./, а от друга страна е извършил
прекратяването на трудовото правоотношение въпреки знанието си, че служителят през
2012г. е диагностициран с хронично онкологично заболяване. Това знание съдът приема, че
е било формирано у работодателя, тъй като се представиха от НОИ справки за болнични
листове от 2012г., в които диагнозата на С. М. е именно „Хронична миелоидна левкимия“ и
които болнични листове са били представени в НОИ именно от неговия работодател, който
по онова време е бил същият. Това, че работодателят е унищожил болничните листове
/както уточнява адв.Л. - заради изтеклия срок на съхранение/, не заличава факта, че е узнал
за състоянието на С. М. и не следва да черпи благоприятни за себе си последици от това, че
18
не е отбелязал никъде и съхранил информацията за болестта на М.. Закрилата спрямо ищеца
работодателят не е преодолял и с факта, че е поискал становище от трудово-експертната
лекарска комисия, тъй като това становище е поискано след 06.01.2023г., т.е. след датата на
връчване на предизвестието. Това се установено от съдържанието на експертнто решение на
ТЕЛК, според което писмото на работодателя /което впрочем не е приложено към
представените от ответника документи/ е с изх. №10/09.01.2023г. Работодателят дори не е
изчакал становището на ТЕЛК да постъпи, а същото е категорично, че С. М. страда от
„Хронична миелоидна левкимия“ и заболяването е защитено от Наредба №5 от 1987г. с
оглед възможността от затруднена адаптация при промяна в условията на труд и попада под
особената закрила на чл.333 КТ. Експертното решение на ТЕЛК е от дата 23.02.2023г., към
която работодателят вече е бил прекратил трудовото правоотношение с М.. Това експертно
решение, предвид съдържанието си, е по-скоро с негативно становище за прекратяване на
трудовото правоотношение на С. М.. Отделно от това, ако бе изчакано и взето предвид от
работодателя, то следваше да е още едно основание за отправяне на искане до ***** за
даване на разрешение, каквото съдът приема, че изобщо не е искано.
Съобразно константната съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, закрилата
по чл.333, ал.1, т.3 КТ има обективен характер и работодателят е задължен да събира
предварителна информация от работниците, които са определени за уволнение, дали страдат
от болестите, посочени в ал.1 на чл.1 от цитираната наредба, като уволнението е незаконно
ако такава информация не е била изискана и е установено наличие на заболяване по чл.333,
ал.1, т.3 КТ. Именно такъв е настоящият случай, при който работодателят не е поискал
информацията своевременно, а всъщност служителят е страдал от заболяване, което законът
закриля. Предвид обективния характер на закрилата при уволнение, нито разпоредбата на
чл.333 КТ, нито тази на чл.1 от Наредба № 5/1987 г. не вменява на работника или служителя
задължение да уведомява работодателя си предварително дали страда от болестите по
посочената разпоредба, нито да представя медицински документи, удостоверяващи
наличието на някое от визираните заболявания. Съгласно чл.2 от Наредбата, такова
задължение за работника или служителя възниква само когато работодателят направи
изрично искане за това, с оглед изпълнение на своето задължение по чл.1, ал.1.
Уведомяването на работника за предстоящото му уволнение е съобщение, а не въпрос и не
може да се приравни на запитване ползва ли се същият от закрила при уволнение
/Определение № 431 от 15.05.2018 г. по гр. д. № 827/2018 г. на Върховен касационен съд, 4-
то гр. отделение/. Такова запитване може да се счете, че работодателят е направил с
връчване за подпис от страна на служителя на декларация по чл.333 КТ. Разумът на закона
изисква в този случай работодателят да предостави на работника или служителя достатъчно
време - разумен срок, в който последният да изпълни задължението си по чл.2 за
уведомяване и представяне на медицинската документация. В случая С. М. не е имал
достатъчен срок, тъй като декларацията му е дадена на 06.02.2023г., от която дата вече не е
бил служител на дружеството-ответник. Въпреки това, още в същия ден С. М. е депозирал
молба, към която е приложил набор от медицински документи, доказващи заболяването му.
19
Ако служителят умишлено бе отказал съдействие на работодателя си за събиране на
предварителната информация по чл.1 от Наредбата и по този начин умишлено бе укрил свое
заболяване, посочено в тази разпоредба, единствено тогава и само в този случай,
неизпълнението на неговото задължение по чл.2 от Наредбата би довело до отпадане на
закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, съответно и до отпадане на задължението на работодателя
да иска мнение на ТЕЛК и разрешение от Инспекцията по труда за уволнението. Случаят
обаче не е такъв, тъй като ищецът С. М. добросъвестно е предоставил на работодателя
информацията за здравословното си състояние, но последният е прекратил трудовото му
правоотношение без да поиска разрешение от ***** и без да изчака становището на ТЕЛК, с
което е нарушил правата на служителя като лице, ползващо се от закрила и е опорочил
процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение.
Неспазването на предвидената в чл.333 КТ процедура по повод на процесното
уволнение на ползващия се от предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.3 КТ ищец
съобразно чл.344, ал.3 КТ е самостоятелно основание за незаконосъобразност на
уволнението и само на това основание същото следва да бъде отменено, без да се обсъжда
трудовият спор по същество и ищецът да се възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност – Началник „ВХС“ в „**********“ ЕАД.
По искането за вписване в трудовата книжка незаконността на уволнението:
Както съдът е посочил още с определението за насрочване, отправено е от ищеца и
искане по чл.346 КТ- работодателят да бъде задължен, след отмяна на уволнението, да
впише настъпилата промяна в трудовата книжка на ищеца, което искане не е самостоятелен
иск, а последица от евентуалното уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ. В случая искът е
уважен и последицата по чл.346 КТ се следва по право, като работодателят е длъжен да
впише в трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за
незаконно. При отказ на работодателя или при приключена ликвидация териториалната
инспекция по труда извършва вписването в трудовата книжка след представяне от
работника или служителя на влязлото в сила съдебно решение (чл. 5 от Наредбата за
трудовата книжка и трудовия стаж). За несвоевременно вписване работодателят носи
имуществена отговорност по чл.226 КТ, както и административнонаказателна отговорност
съгласно чл.414, ал.1 КТ за нарушаване разпоредбите на трудовото законодателство. Според
настоящия състав няма пречка в диспозитива на съдебното решение да се включи
задължението към работодателя да отрази отмяната на уволнението в трудовата книжка на
ищеца С. М., а ако това задължение не бъде изпълнено, ищецът ще може да се обърне към
съответната териториална инспекция по труда – Дирекция „***** – ****** област“.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ:
За да бъде уважен искът по чл.344, ал.1, т.3, във вр. чл.225, ал.1 КТ следва да се
установи, че са налице следните юридически факти: 1/ да е налице противоправно поведение
от работодателя, изразяващо се в незаконно упражняване на потестативното право да
прекрати с едностранно волеизявление съществуващото с ищцата трудово правоотношение;
2/ ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в
20
невъзможността да полага труд по ТПО в продължение на шест месеца след уволнението и
3/ причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа. В
тежест на ищеца е да установи факта, че след уволнението е останал без работа и не е
получавал трудово възнаграждение - ТР № 6/15.07.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2013 г.,
ОСГК.
Горните предпоставки за уважаване на иска са налице. Установи се, че уволнението
на ищеца С. М. е извършено незаконосъобразно. След извършена констатация въз основа на
трудовата книжка на ищеца на 27.09.2023г. (дата следхождаща крайния период на
претенцията за обезщетение) съдът установи, че ищецът е останал без работа за периода от
06.02.2023г. до 06.08.2023г. включително. Това се потвърждава и от информацията, която
вещото лице е получило от НАП, според която ищецът С. М. не е имал регистрирани други
трудови и/или друг вид правоотношения след датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение с „**********“ ЕАД. Предвид изложеното, за посочения период, през
който ищецът е останал без работа вследствие на незаконното уволнение следва да му се
заплати обезщетение. Поради това претенцията за обезщетение по чл.344, ал.1 т.3 вр. с
чл.225, ал.1 КТ е основателна, като пропуснатите ползи за ищеца са в размер на 33 615.48
лв., която се равнява на брутното трудово възнаграждение на ищеца за срок от 6 месеца.
Размерът на обезщетението е изчислен от ССчЕ, която е приета като компетентно изготвена.
Налице е причинна връзка между незаконното уволнение и претърпените вреди в резултат
на нереализиран трудов доход.
Ответникът е упражнил процесуалното си право да направи възражение за
прихващане със сумите, които са били заплатени от него на ищеца С. М. на основание
чл.224 КТ- за неизползван платен годишен отпуск. Съдът намира искането за неоснователно.
При прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи на работника
парично обезщетение по чл.224, ал.1 КТ за неизползвания годишен отпуск. При отмяна на
заповедта за уволнение и възстановяване работника на заеманата длъжност не се дължи
връщане на това обезщетение - трудовото правоотношение е било прекратено и
обезщетението е изплатено законно. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
по чл.224, ал.1 КТ се дължи безусловно към датата на уволнението и не е в зависимост от
законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане на работа работникът или
служителят вече не може да претендира реалното ползване на отпуска /така Решение №
115/28.03.2011г. по гр.д. №1119/2010г. на ВКС, 4-то гр.о./.
С оглед на изложеното, няма основание за извършване на прихващане, а на ищеца
следва да се присъди обезщетение за оставане без работа за период от 06.02.2023г. до
06.08.2023г. в пълния предявен размер- 33 615.48 лв. (след изменението на размера в
последното съдебно заседание).
По разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца С. А. М. следва да се присъдят сторените
разноски за адвокатски хонорар в размер на 5460.00 лв. Ответникът е направил възражение
21
на прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от ищеца, но съгласно актуалната
редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /чл.7/ минималното възнаграждение по трите заведени иска възлиза на
4120.00 лв. Предвид факта обаче, че ищецът бе представляван във всяко от заседанията от по
двама процесуални представители- адвокати и с оглед фактическата и правна сложност на
делото, Съдът намира, че претендираният от ищцовата страна размер на адвокатското
възнаграждение не се явява прекомерен.
Предвид характера на производството и предвид неговия резултат, в полза на
Районен съд-***** следва да се присъдят дължимата държавна такса и разноските за
експертиза, които съдът е заплатил от своя бюджет и за заплащането на които следва да
бъде осъден ответникът по делото. Уважените искове са 3, като 2 от тях са неоценяеми и за
тях се дължи държавна такса от по 50 лв. за всеки, а държавната такса по оценяемия иск (за
обезщетение по чл.225 КТ) възлиза на 1 344.62 лв. или общо ответникът следва да заплати
държавна такса от 1 444.62 лв. и 200.00 лв. разноски за експертиза.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на осн. чл.344, ал.1, т.1 КТ, ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ
уволнението /прекратяването на трудовото правоотношение/ на С. А. М., ЕГН: **********,
адрес: гр.*****, ул. „*******“, бл.6, ап.12, извършено на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ
(съкращаване на щат) с Предизвестие от 06.01.2023г. и Заповед № 8/02.02.2023 г. на
изпълнителния директор на „**********“ ЕАД.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. чл.344, ал.1, т.2 КТ, С. А. М., ЕГН: **********, адрес:
гр.*****, ул. „*******“, бл.6, ап.12 на заеманата до уволнението длъжност: НАЧАЛНИК
„ВОДНО И ХВОСТОВО СТОПАНСТВО“ в „*********“ ЕАД, ЕИК:*******.
ЗАДЪЛЖАВА, на осн. чл.346, ал.2 КТ, „*********“ ЕАД, ЕИК:*******,
представлявано от Изпълнителния директор д-р инж. И.Г., след влизане в сила на
решението, ДА ВПИШЕ в трудовата книжка на С. А. М., ЕГН: ********** настъпилата
промяна, изразяваща се в признаване на уволнението за незаконно.
ОСЪЖДА, на осн. чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ, „*********“ ЕАД,
ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление: с.******, ДА ЗАПЛАТИ на С. А. М.,
ЕГН: **********, адрес: гр.*****, ул. „*******“, бл.6, ап.12, сумата от 33 615.48 лв.
/трийсет и три хиляди лева шестстотин и петнайсет лева и четирийсет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от шест
месеца, считано от 06.02.2023г. до 06.08.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума
за периода от подаване на исковата молба – 04.04.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, „*********“ ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и
22
адрес на управление: с.****** ДА ЗАПЛАТИ на С. А. М., ЕГН: **********, адрес:
гр.*****, ул. „*******“, бл.6, ап.12 направените разноски за адвокатска защита в размер на
5460.00 лв. /пет хиляди четиристотин и шейсет лева/.
ОСЪЖДА „*********“ ЕАД, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:
с.****** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РАЙОНЕН
СЪД-******* държавна такса върху уважените искове в размер на 1444.62 лв. /хиляда
четиристотин четирийсет и четири лева и шейсет и две стотинки/, както и разноски за
експертиза, сторени от бюджета на съда в размер на 200.00 лв. /двеста лева/.
ДОПУСКА, на осн. чл.242, ал.1 ГПК, предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъденото обезщетение за оставане без работа.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
обявяването му /на 11.10.20223г./ пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
23