ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 31.05.2023 г.
Административен
съд-Русе, 6 състав,
в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
като разгледа докладваното от съдия Димитрова КАНД. д. № 36 по описа за 2023г., за да се произнесе, съобрази следното:
Постъпила е молба вх. №1582/19.04.2023
от Н.М.Т. ***, депозирана чрез
пълномощник адв. Н.Г., срещу Определение № 33/30.03.2023 г. в частта за
разноските. В молбата се иска в срока на обжалване на определението за
прекратяване да се присъдят сторените от представляваното от жалбоподателя дружество разноски, включително и уговореното
адвокатско възнаграждение на оснавание чл.38 от Закона за адвокатурата. Сочи, че
представя договор за правна защита и съдействие. Моли съдът да съобрази, че не
е настъпила процесуална преклузия, тъй като до момента на постановяване на
прекратителното определение не е имало възможност дружеството жалбоподател,
посредством упълномощения процесуален представител да узнае за правото му да
претендира разноски. Настоящият състав на съда счита, че е компетентен да се
произнесе по молбата, тъй като от изложените в нея мотиви счита, че се касае за
производство е по чл.248, ал.1, от ГПК
вр.чл.144 от АПК.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК ответникът по молбата Началник
на отдел „контрол и правоприлагане в Национално тол управление“, чрез
процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт З.С., депозира становище
вх. № 1813/04.05.2023 г., с което счита искането за присъждане на сторените
разноски от дружество, което не е страна по делото и адвокатско възнаграждение
за предоставена правна помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА за
неоснователно и недоказано като са изложени много подробни мотиви в подкрепа на
становището.
Молбата е депозирана в срока по чл. 248, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
В писмения отговор
на касационната жалба вх. № 617/26.01.2023 г., подаден от процесуалния
представител на касационния ответник, същият е поискал присъждане на сторените
разноски, посочвайки, че „прилага
към настоящата жалба Договор за правна помощ". Съдът
след преглед на представените към отговора доказателства констатира, че не е приложен такъв договор, който да удостоверява представителна власт на
адв. Н.Г. и въз основа на който да има право да претендира за
сторените разноски. По делото нито към писмения му отговор, нито към датата на съдебното
заседание от 08.03.2023г. е представен Договор
за правна защита от адв. Г.. Видно от съдебния протокол от проведеното на
08.03.2023 г.. съдебно заседание е, че ответникът Н.М.Т. редовно призован, чрез
адв. сътрудник не се явява и не изпраща процесуален представител. В това
съдебно заседание не е даден ход на делото поради дългосрочно отсъствие на
определения докладчик. Следващо съдебно заседание на 05.04.2023 г. не е
проведено, тъй като съдът се произнася с определение № 33/30.03.2023 г., с
което прекратява производството по
делото. От подаване на
отговора по касационната жалба вх. в РС Бяла на 26.01.2023 г. до 08.03.2023г. по
делото не е представен договор за правна помощ от страна на адв. Г..
Едва с подаване на молба с вх. № 1582/19.04.2023 г. се прилага договор за
правна защита и съдействие. В молбата се иска присъждане на сторените от
представляваното от процесуалния представител
дружество разноски, като се твърди, че дружеството - жалбоподател
не е имало да възможност узнае за правото му да претендира разноски. Видно от
приложения към молбата договор за правна защита и съдействие Н.М.Т. - касационен ответник по делото, което е
физическо лице, е упълномощил адв. Н.Г. да го представлява пред
АС - Русе. С други думи отсрещната страна по делото е
физическо лице и е ответник, а в молбата се посочва, че е дружество
и то жалбоподател, което е сторило разноски по делото. За съдът става не ясно
кое е дружеството, какви разноски е сторило и какво отношение има към ответната
страна по делото – Н.М.Т..
На следващо място видно от същия договор за
правна защита и съдействие между страните е договорено адвокатът да осъществи
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. За да възникне
правото на адвоката по чл. 38, ал. 2 от ЗА на възнаграждение в хипотезата на
безплатно оказана адвокатска помощ и съдействие, освен предпоставката да е
оказана безплатно адвокатска помощ на лице, попадащо в някоя от посочените в
закона категории лица, другата предпоставка е в съответното производство
насрещната страна да е била осъдена за разноски. Искането следва да изхожда от
адвоката, претендиращ заплащане на безплатна правна помощ, но не и от
посоченото физическо лице. Тъй като на снование чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА при
оказана безплатна адвокатска помощ адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, но не и молителя-физическото лице Н. М.Т.
Така
мотивиран и на основание чл.248, ал.1 от ГПК вр.чл.144 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. 1582/19.04.2023 г. от Н.М.Т.
*** депозирана чрез адв. Н.Г. от Благоевградска – АК, с която се иска
допълване/изменение на Определение № 33/30.03.2023 г. по КАНД № 36/2023 г. по описа на съда в частта за
разноските, като неоснователна.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен
срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
1.
ЧЛЕНОВЕ:
2.