Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1195 от 28.10.2022 г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на тринадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове:
1. Галина Радикова
2. Диана Ганева
при секретаря С. Х. и прокурор Соня
Петрова като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 1298
по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348
от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по
касационна жалба на Н.Н.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Д.Р.,
против Решение №608/13.06.2022 г.,
постановено по АНД №258/2022г. по описа на Районен съд–Бургас, с което е
потвърдено наказателно постановление №21-0769-002003/24.06.2021 г., издадено от
Началника група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“. Иска се от съда да
отмени решението на първата инстанция и да отмени наказателното постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния
закон. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН - неправилно решение поради съществено
нарушение на съдопроизводствените правила.
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касация, редовно уведомен, не се представлява и не ангажира становище по
оспорването.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата,
като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.
Касационната жалба e подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество,
в пределите на касационната проверка по
чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, намира жалбата за неоснователна. Съображенията за това са следните:
С Решение №608/13.06.2022г.,
постановено по АНД №258/2022г., Районен съд–Бургас е потвърдил наказателно постановление №21-0769-002003/24.06.2021г.
на Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което Р. е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. на основание
чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Р. е наказан за това, че
на 04.05.2021г., около 2.16 часа, в гр.Бургас, на ул.“Крайезерна, пред входа на
бетонов възел „Хидробетон –Бургас“ , управлява лек автомобил „Мазда“, с рег.№
А1451 НТ, собственост на Д.Х.Р., с ЕГН **********, като не съобразява скоростта
си с план и профил на пътя (хоризонтална
крива), излиза вляво извън платното за движение и допуска ПТП в желязобетонна
ограда на фирма „Хидробетон –Бургас“. От ПТП са настъпили материални щети по
автомобила и желязобетонната ограда. За така установеното
нарушение бил съставен АУАН, а впоследствие издадено и наказателно
постановление.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че АУАН и издаденото НП съдържат
изискуемите от закона реквизити относно нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Доказано
е мястото на нарушение, а именно пред входа на бетонов възел „Хидробетон
–Бургас“ и че траекторията на движение на управлявания от жалбоподателя
автомобил е приключила до желязобетонната ограда именно на това предприятие.
Решението на въззивната
инстанция е правилно, като съображенията за това са следните.
Решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Настоящият съдебен състав
намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение,
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на нарушението и налагане на административното
наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във
връзка с чл. 14 от НПК, е
постановил съдебния акт по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му
контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства и степента
на обществената опасност на нарушението.
Съгласно чл.20, ал.2 от ЗДвП, водачите на ППС
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Съгласно нормата на чл.179, ал.2 от ЗДвП,
който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение
по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер на
200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Възраженията на касатора, поддържани и пред
настоящата инстанция, касаещи установената фактическа обстановка, в частност
причините за настъпване на ПТП и констатациите на контролните длъжностни лица
за пътната ситуация, настоящият състав намира за неоснователни. В случая е
безспорно установено, че атмосферните условия и състоянието на пътя са
изисквали касаторът, като водач на лек автомобил, при избиране на скоростта на
движение да се съобрази с плана и профила на пътя (хоризонталната крива). В
съставения АУАН и в НП са описани в достатъчна степен всички елементи от състава
на административното нарушение и няма съмнение, че тези факти индивидуализират
в достатъчна степен нарушението от обективна и субективна страна, поради което
и не се констатира твърдяната неяснота на фактите, респ. несъставомерност на
деянието.
Не се
касае за превишаване на скоростта над установената за този пътен участък, а за
управление със скорост в рамките на разрешената, но несъобразена с атмосферните
условия в този пътен участък, който, при наличието на хоризонтална крива,
очевидно изисква намаляване на скоростта, т. е. водачът е избрал неподходяща
скорост.
Правната квалификация по чл.20, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение.
Пътнотранспортното произшествие е легално дефинирано в т.30 на § 6 от ДР на
ЗДвП, като събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. По делото
безспорно е установено, че Н.Р. е
причинил пътно транспортно произшествие, по смисъла на дадената от законодателя
легална дефиниция, тъй като по автомобила са били нанесени материални щети,
както и по желязобетонната ограда на фирма „Хидробетон – Бургас“, с оглед на
което правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на
соченото основание.
Наложеното административно наказание е
правилно определено по вид и размер, като изложените от въззивния съд мотиви,
включително относно мястото на нарушението, се споделят изцяло и от настоящия касационен
състав.
Поради отсъствие на отменителни основания за
касиране на решението, същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд –Бургас, ХV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 608/13.06.2022 г., постановено по АНД №258/2022 г. на Районен съд –
Бургас.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.