РЕШЕНИЕ
№ 702
гр.Бургас, 19.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 11 юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на прокурора Росица Дапчева, като
разгледа докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 290 по описа на съда за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Д.Д.П. ЕГН:********** с адрес ***. Жалбоподателят
участва в производството лично.
Ответник по касация е сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Бургас с адрес ***. Ответникът по касация
не взема участие в касационното производство, редовно призован.
Жалбата е насочена срещу решение № 307/12.11.2019г. по
АНД № 1337/2019г. на Районен съд Несебър. С обжалваното решение е изменено
наказателно постановление № 19-0304-002298/22.08.2019г. на началник сектор при
РУМВР Несебър (АНО) с което на Д.П. са наложени наказания 280лв. глоба и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 9 месеца за извършено нарушение
по чл.175 ал.3 ЗДП, като размерите на наложените наказания са намалени
съответно на 200лв. глоба и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че на 29.05.2019г. около 13.50 часа в к.к.Слънчев бряг, по главна алея пред
хотел Континентал, П. управлявал моторно превозно средство – електрически скутер
с рама QS60VC30180516, който не е регистриран по надлежния ред.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че фактическата
обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от събраните
доказателства. Приел е, че в своята съвкупност фактите по случая следва да се
квалифицират по начина, даден от АНО. Не е констатирал допуснати съществени
процесуални нарушения. Наред с това съдът приел, че не са налице установени
основания за завишаване размерите на наложените наказания над установения от
закона минимум. Въз основа на това е изменил съответно обжалваното наказателно
постановление.
В касационната жалба на привлеченото към отговорност лице
се прави основно възражения срещу акта на съда, като се застъпва становище, че
управляваното от П. превозно средство не е отговаряло на законовите изисквания
за извършване на регистрация, поради което управлението му без такава не
съставлява административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДП. Иска се касационната
инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което да
отмени постановлението. Не се сочат нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното съдебно решение да бъде
оставено в сила. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Фактите по делото са били правилно установени от
събраните доказателства, а именно, че на посочените в наказателното
постановление дата, час и място, П. е управлявал описаното превозно средство,
като последното не е регистрирано по реда за регистрация на моторните превозни
средства. Това деяние би съставлявало административно нарушение по чл.175 ал.3
от ЗДП само ако превозното средство е подлежало на регистрация, което е
основния спорен по делото въпрос.
Неправилни са доводите на касатора, че от доказателствата
по делото не може да се установи управляваното от П. превозно средство да
подлежи на регистрация като МПС. Средството за придвижване, което касаторът е
управлявал при проверката, е фабрично снабдено с електрически двигател, който е
единствения начин на функциониране. Липсват монтирани педали, което прави
несъстоятелно твърдението на касатора, че се касае за велосипед. Затова
касационната инстанция приема за правилен изводът на първоинстанционния съд, че
се касае за моторно превозно средство по смисъла на §6 т.11 от ДР на ЗДП, а
именно пътно превозно средство, снабдено с двигател за придвижване.
Законодателят в тази норма не прави разлика между двигателите с вътрешно горене
и електрическите двигатели. Същественото е монтираният двигател да служи за
придвижване на преводното средство.
Неправилно е позоваването на Регламент (ЕС) № 168/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 15.01.2013г., тъй като в неговия чл.1 т.3,
където се определя предмета на приложението му, изрично е записано, че този
регламент не засяга прилагането на законодателството относно безопасността на
движението по пътищата. Той установява изискванията за надзор на пазара на
превозни средства, системи, компоненти и отделни технически възли, които
подлежат на одобряване, но не и изискванията за безопасност на движението,
които националният законодател е уредил в ЗДП. Следователно Регламент (ЕС) №
168/2013 урежда друга правна материя, различна от тази по ЗДвП и не може да
дерогира приложението на правните норми на този закон и на подзаконовите актове
издадени въз основа на него.
Приложимият относно регистрацията на превозните средства
ЗДП, в своя чл.140 ал.2 е предвидил, че условията и редът за регистриране на
МПС се определя с наредба на министъра на вътрешните работи. Именно това е
Наредба № I-45 от 24.03.2000г., обн.ДВ, бр. 31 от 14.04.2000г., посл.изм. бр.97
от 10.12.2019г.).
В чл.1 ал.4 от тази наредба са изброени изчерпателно МПС,
които не подлежат на регистрация. Това са: тролейбусите; верижните,
строителните, селскостопанските и другите самоходни машини; моторните превозни
средства, предназначени за състезания по затворен маршрут; велосипедите с
допълнително монтиран двигател (какъвто процесното превозно средство не е);
инвалидните колички с двигател; трактори; бавнодвижещи се превозни средства,
предназначени за теглене на каравани и вагони, използвани за развлекателна
дейност и каравани и вагони, използвани за развлекателна дейност, които са
теглени от бавнодвижещи се превозни средства. По делото не са ангажирани
каквито и да е доказателства от страна на касатора, даващи основание да се
приеме, че управляваното от него МПС е сред визираните в чл.1 ал.4 от Наредба №
I-45/24.03.2000г. изключения за превозни средства, които не подлежат на
регистрация. При това положение, правилно административно-наказващият орган е
приел, че в случая се касае за управление на нерегистрирано МПС, за което се
изисква регистрация.
Предвид неоснователността на направените от касатора
оплаквания и въз основа на извършената служебна проверка в пределите,
установени с чл.218 ал.2 от АПК, касационната инстанция прие, че на основание
чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 307/12.11.2019г.
по АНД № 1337/2019г. на Районен съд Несебър.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.