Р Е Ш
Е Н И Е
София, 26.09.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-3 състав, в
закритото заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА
ЖЕЛЯВСКА
като разгледа
докладваното от съдия Желявска гр. дело № 14901 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Първоначално делото е образувано по искова молба от С.А.С., М.М.С. и М.А.С. против „Е.П.“ АД, ЕИК ****** с иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Постановено е решение № 260868 от 22.06.2023 г. на Софийски градски съд,
ГО, І-3 състав, с което съдът:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.С., ЕГН ********** и М.А.С., ЕГН **********,
чрез адв. П. К., съдебен адрес: *** иск против „Е.П.“
АД, ЕИК ******, София, бул. „******, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: - сумата 43 800 лв. - по 29
900 лв. за всеки ищец, представляваща договорна неустойка, - сумата 29 190 лв.
/частичен иск от сумата 65 700 лв./- по 14 595 лв. за всеки ищец,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка е
неизпълнение на договор за предоставяне на електроенергия за периода 07.11.2015
г. - 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от
завеждане на делото до окончателното изплащане и сумата 5 932 лв. - общо за
двамата ищци - мораторна лихва за периода за периода
07.11.2015 г. - 07.11.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА С.А.С. и М.А.С. да заплатят на „Е.П.“ АД разноски по делото общо в
размер 850 лв., от които 450 лв. ю.к. възнаграждение и 400 лв. депозит за в.л
С молба вх. № 281900 от 20.07.2023 г.
процесуалният представител на ищците е поискал поправка на две очевидни фактически грешки,
допусната в диспозитива и мотивите на решението.
Молителят иска да бъде поправен диспозитива на
решението, като в изречение първо на последна страница след думите „ на
следните суми“ : сумата 43 800 лв. - да стане - по 21 900 лв. , вместо по 29 900
лв. като неправилно сборувана.
Моли също така на ред седем, на страница първа от решението след думите
„следните суми“ : сумата 43 800 - да стане по 21 900 лв., вместо по 29 900
лв., както и на страница шеста, пети абзац, последно изречение - „Периодът, за
който претендират неустойка да стане
07.11.2015 г. - 07.11.2018 г., вместо 07.08.2013 г. - 07.08.2018 г.,
което е неправилно. Заявява, че в диспозитива на
решението съдът е посочил точно периода за присъждане на неустойката, но в
мотивите на решението, съдът изрично е посочил, че „заявеният период за
присъждане на неустойката е 07.08.2013 г. - 07.08.2018 г., което е неправилно.
В срока за отговор насрещната страна „Е.П.“
АД взема становище,
с което счита, че молбата е частично основателна, само в частта, която касае
цифровото изписване на размера на претендираните
неустойки в диспозитива на решението. В останалата
част счита молбата за неоснователна, тъй като в нея има признание, че периодът
на иска е правилно и точно посочен в диспозитива на
решението.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на молителя и се запозна с доказателствата по
делото, приема за установено следното:
Съдът намира, че молбата за поправка
на очевидна фактическа грешка е допустима,
а по същество – частично основателна.
Съдът констатира, че е допуснал
очевидна фактическа грешка при постановяване на решението, като в първия абзац
на диспозитива погрешно е записал: сумата 43 800
лв. – по 29 900 лв. на всеки ищец, вместо правилното: сумата 43 800 лв. –
по 21 900 лв. на всеки ищец. Касае се за техническа грешка при изчисляването и
нейното отстраняване следва да бъде извършено по реда на чл. 247 ГПК.
В останалата
част, съдът намира молбата за неоснователна, тъй като в конкретния случай
именно диспозитивът отразява действителната воля на
съда, която е била формирана при постановяване на решението. Очевидното
несъответствие между действително формираната воля на съда, която е отразена в диспозитива на постановения съдебен акт и от друга страна -
нейното външно обективиране, в употребените изрази от
мотивите на съдебното решение се дължат на техническа грешка при изготвянето на
съдебния акт.
По изложените съображения, СГС, І ГО,
3 състав
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА поправка на
очевидна фактическа грешка в решение
№ 260868 от 22.06.2023 г. по гр.дело № 14901 по описа за 2018 г. на СГС, като първият
абзац на диспозитива да се чете по следния начин:
„ОТХВЪРЛЯ предявения от С.А.С., ЕГН ********** и М.А.С., ЕГН **********, чрез адв. П. К., съдебен адрес: *** иск против „Е.П.“ АД, ЕИК ******, София, бул. „******, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на следните суми: - сумата 43 800 лв. - по 21 900 лв. за всеки ищец, представляваща договорна неустойка, - сумата 29 190 лв. /частичен иск от сумата 65 700 лв./- по 14 595 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка е неизпълнение на договор за предоставяне на електроенергия за периода 07.11.2015 г. - 07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сумата 5 932 лв. - общо за двамата ищци - мораторна лихва за периода за периода 07.11.2015 г. - 07.11.2018 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.“
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 281900 от 20.07.2023 г. в частта, с която
е поискана поправка на очевидни фактически грешки в мотивите на решението, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в двуседмичен срок пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: