Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 04.06.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
РАЙНА МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Григорова ч.гр.д. № 4489 по описа на съда за 2020 г., констатира
следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Д.З.“ АД срещу постановление
на частен съдебен изпълнител рег. № 788 на Камарата на ЧСИ по изп.д. № 20197880400600,
изразяващо се в отказ за намаляване на разноски за изпълнителното производство,
изразяващи се в адвокатски хонорар в размер на 1 400 лева, поради прекомерност,
и на съответните такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Ответникът по жалбата Р.Т.К., чрез адв. В.
И., изразява становище за неоснователност на жалбата.
Частният съдебен
изпълнител е депозирал мотиви, според които жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело
№ 20197880400600 по описа на ЧСИ рег. № 788 на Камарата на ЧСИ е образувано по
молба на процесуалния представител на Р.Т.К. – адв. В.И., с приложено към
молбата пълномощно, въз основа на изпълнителен лист от 02.12.2019 г. по в.гр.д.
№ 1217/2019 г. по описа на САС, 8 състав, според който длъжникът „Д.З.“ АД е осъден
да заплати на Р.Т.К. сумата от 50 000 лева, ведно със законна лихва от
14.07.2017 г. до окончателното изплащане.
В молбата липсва
искане за събиране на сумата от 1 400 лева, представляваща разноски за
адвокатски хонорар, а единствено за изпращане на покана за доброволно
изпълнение и при неизпълнение на задължението от страна на длъжника –
предприемане на действия по принудително събиране на сумата.
С постановление
от 04.12.2019 г. съдебният изпълнител е приел разноски по изпълнителното
производство в размер на 1 400 лева адвокатско възнаграждение и такси по
Тарифата към ЗЧСИ на обща стойност 4 567.20 лева, от които 4 513.20
лева с ДДС такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
На същата дата съдебният
изпълнител е изпратил на длъжника покана за доброволно изпълнение за заплащане
на сумата от 68 295.98 лева, от които 50 000 лева главница, 12 319.44
лева законна лихва за периода 14.07.2017 г. – 18.12.2019 г., 1 400 лева
разноски по изпълнителното дело и 4 576.54 лева такси по Тарифата към
ЗЧСИ.
Поканата е
получена на 04.12.2019 г.
По изпратеното
копие на изпълнителното дело не е приложена вносна бележка, с която длъжникът е
заплатил дълга си по сметка на съдебния изпълнител. Доколкото в жалбата „Д.З.“
АД сочи, че плащането е извършено на 10.12.2019 г. и са налице данни сумата от
62 208.33 лева да е преведена от ЧСИ на взискателя на 10.01.2020 г., съдът
приема за безспорно обстоятелството, че в посочения в поканата срок от две
седмици длъжникът по изпълнението е изпълнил задължението си да заплати сумите
по изпълнителния лист от 02.12.2019 г.
По тази причина
не се е налагало взискателят да върши каквито и да било допълнително
процесуални действия във връзка със събиране на вземането си.
На 10.12.2019 г.
длъжникът е поискал намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение
поради прекомерност и позовавайки се на липсата на фактическа и правна
сложност.
Съдебният
изпълнител е отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение и срещу този отказ „Д.З.“ АД е подал жалба.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че
жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима.
По същество на жалбата, съдът намира
следното:
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК изрично е посочено, че длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението.
Съдебният
изпълнител по образуваното пред него изп.д. № 20197880400600, по искане на
процесуалния представител на Р.Т.К. се е произнесъл с отказ да намали размера
на разноските за адвокатско възнаграждение, който отказ подлежи на обжалване
пред съда.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена
възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на
отказа на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК и
намира следното:
Молбата, с която е сезиран ЧСИ рег. № 788
на Камарата на ЧСИ за образуване на изпълнителното производство и предприемане
на изпълнителни действия е подадена от представител на взискателя Р.К., като
същата материализира изявлението му за извършване на изпълнителни действия, при
условията на евентуалност – в случай, че длъжникът не извърши доброволно
плащане на сумата.
Според нормата на
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (ред. ДВ, бр. 84/2016 г.), за образуване на изпълнително дело се
дължат 200 лева.
Настоящият
съдебен състав намира за незаконосъобразно разпореждането на съдебния
изпълнител в частта, с която е отказал да намали адвокатското възнаграждение до
размера на сумата от 200 лева.
Доводите на
жалбоподателя за намаляване на размера на адвокатското възнаграждение до 200
лева са основателни. Освен образуване на изпълнителното дело и изпращане на
призовка за доброволно изпълнение, длъжникът не е дал повод съдебният
изпълнител да предприема други действия. Дължимите от „Д.З.“ АД суми са
заплатени. Делото не представлява фактическа и правна сложност. В случая, освен
подаване на молба за образуване на изпълнително дело, последвано от изпращане
на покана за доброволно изпълнение, други действия не се е наложило да бъдат
извършвани, поради което е необосновано присъждане на разноски в полза на
взискателя в размер, по-висок от този за образуване на изпълнителното
производство.
След получаване
на поканата за доброволно изпълнение на 04.12.2019г., на 10.12.2019 г.
длъжникът е заплатил всички дължими от него суми. Пълномощникът на взискателя
не е извършвал други действия по представителство и защита, представляващи
действие по правна защита и съдействие, което да налага да се възложат в тежест
на длъжника на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева
хонорар за образуване на производството. На основание § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. върху сумата от 200 лева се начислява ДДС, което в случая е в
размер на 40 лева.
По така
изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на представителя на
взискателя следва да се намали до 240 лева.
Таксата по т. 26
от ТТРЗЧСИ не е определена върху материален интерес, включващ разноски в
изпълнителното производство, а единствено върху сумата по изпълнителен лист от 02.12.2019
г. Нейният размер е правилно определен и в тази част не се налага корекция на
приетите по делото разноски.
С оглед извода за
основателност на подадената от „Д.З.“ АД частна жалба и предвид
обстоятелството, че именно взискателят е станал причина за настоящото
производство, Р.Т.К. дължи да заплати разноски в размер на 73 лева и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление на ЧСИ, рег. № 788 по изп.д. №
20197880400600 за намаляване на дължимите от „Д.З.“
АД разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 240 лева.
ОСЪЖДА Р.Т.К., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 123
лева разноски за производството.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.