№ 269
гр. Благоевград, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Х. Янк. Г.
като разгледа докладваното от Илияна Стоилова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600660 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по протест от 05.10.2023 год. на прокурор от РП-
Благоевград, ТО-Разлог, срещу присъдата по н.о.х.д. № 805/2018 год., с искане
въззивният съд да упражни правомощието си по чл. 336, ал.1, т.2 от НПК и да
осъди подсъдимия П. „по повдигнатото обвинение“.
Искането следва да се приеме, че e такова за утежняване на
положението на подсъдимия, но чрез прилагането на закон за по-тежко
наказуемото престъпление по чл.131 от НК, за което е първоначалното
обвинение, защото с присъдата е призната виновността на П. за по-леко
наказуемото престъпление по чл. 132 от НК и защото аргументите са именно
за неправилност на правния извод на районния съд, че средната телесна
повреда е причинена в състояние на силно раздразнение.
Подадено е същото искане за утежняване на положението на
подсъдимия и от частното обвинение чрез въззивна жалба от 06.10.2023 год.
на повереника на частния обвинител и граждански ищец М. П. - адв. Д., с
допълнението й за увеличаване размерът на гражданския иск - до предявения
му.
Въззивната проверка е поискана и от упълномощения защитник на
подс. П., като с въззивна жалба, подадена на 17.10.2023 год. от адв.Д., се
настоява за оправдаване на П. по „повдигнатото му обвинение“ и отхвърляне
на гражданския иск /имайки предвид пълно оправдаване/ или потвърждаване
1
на присъдата в наказателната й част и намаляване на обезщетението за вреди.
При пледирането си прокурорът от ОП-Благоевград в допълнение на
искането да се постанови нова присъда, с която въззивният съд да признае
подсъдимия за виновен по обвинението, с което той е предаден на съд – средна
телесна повреда, извършена от длъжностно лице при изпълнение на службата,
сочи следните доводи за неправилност на присъдата: текстово в осъдителния й
диспозитив липсва физиологичния афект, като на практика между него и
оправдателният диспозитив разликата е само в посочването на правната
квалификация; в мотивите към присъдата фактическата обстановка е описана
изключително оскъдно, въпреки че продължителността на наказателното
производство в съдебната му фаза и събраните доказателства са изисквали по-
детайлно описване на фактическата обстановка, защото: при описанието на
фактите, липсват каквито и да било факти, дори и намекващи за състояние на
някакъв афект, камо ли пък той физиологичен; цитирана е съдебна практика,
но изводите, че са налице елементите от фактическия състав на
физиологичния афект не са неподкрепени с каквито и да било мотиви.
И повереникът на частния обвинител и граждански ищец М. П. - адв.Д.
изразява становище за липсата на сочния от експертите акумулиран
физиологичен афект, защото в настоящия случай няма данни нито за дълъг
период от време, който да е минал, нито за редица повтарящи се действия,
които да предизвикат негативното отношение, освен това когато става въпрос
за физиологичен афект той винаги е съпроводен от много на брой, десетки
удари, които се прекратяват единствено от самото физическо изчерпване.
Счита, че просто безкритичното приемане от страна на съда на експертното
заключение, игнориращо всички останали доказателства, и поради това
изземващо ролята на съда за преценка, е довело до грешния правен извод за
правната квалификация.
Защитникът на подс.В. П. – адв. Д. с непосредствените си изявления
оспорва верността на непълнотата на диспозитива на присъдата, като цитира
съдържанието от изпратеният му по електронната поща препис, който
съдържа, че телесната повреда е причинена в състояние на силно
раздразнение, предизвикано от пострадалия с противозаконни действия. Няма
основателност в съгласието на държавното и частното обвинение, че
заключението по психологично-психиатричната експертиза се базира само на
беседата, защото основано на отговорите на вещите лица /вписани в протокола
им за разпит от 08.02.2023 г./ това заключение е след пълното проучване на
материалите, а и съдът е преценявал признанието на пострадалия, че на
мястото, където трябва да спре, не е спрял. Такива са и показанията на
свидетеля В. Б. за поведението на шофьора на джипа и на горския стражар,
като той не е единственият незаинтересован свидетел, тъй като и Х. Б. сочи
какво се е случило след като П. е „сложил“ стоп палка, за да спре джипа. За
втория инцидент са налични показанията на пострадалия, че е имало пътен
инцидент, както и на този, който е ремонтирал колата на следващия ден, с
които се установява в какво състояние е била, като има и две заключения за
уврежданията й.
Благоевградският окръжен съд, след като извърши проверка на
2
атакуваната присъда, намери, че следва да упражни правомощието си по чл.
335, ал.2 от НПК поради недопустимата непълнота в диспозитива и мотивите
на присъдата.
Проверяваната присъда е подписана от членовете на съдебния състав
без да е изготвена в единната информационна система на съдилищата и да е
подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на съдебния
състав. Това не е в нарушение на чл. 310 от НПК, макар и обявяването й да е
станало в съдебното заседание, проведено след 30.06.2021 год., тъй като с §
218, ал. 1 от ПРЗ към ЗИД на ЗСВ е предвидено, че всички дела, образувани на
хартиен носител в тригодишен срок от влизането в сила на този закон се
приключват по досегашния ред, а с § 216, ал.1, т.3 до 30.06.2021 г. издаването
на актовете и извършването на предвидените в закона процесуални действия в
електронна форма е предвидено единствено като възможност. За конкретното
първоинстанционно производство електронната форма не е единствено
валидна, като се има предвид, че съдебното дело е образувано пред районния
съд през 2018 год., защото чл. 247а, ал.1 от НПК изрично предвижда, че
електронното дело се образува при извършване на процесуално действие,
което поставя началото на съдебното производство. В случая това действие е
внасянето на обвинителния акт от прокурора, случило се преди влизането в
сила на горепосочените изменения и допълнения в ЗСВ, както и в НПК, и
закономерно е извършено в традиционната към този момент форма – на
хартиен носител.
При това положение и след като присъдата е представена на хартиен
носител, легитимната й форма е само на хартиен носител и с положени върху
нея саморъчни мастилени подписи на членовете на съдебния състав.
Последното се сочи изрично поради възникналия спор за съдържанието на
диспозитива на присъдата при констатацията, че в кориците на делото е
налична на хартиен носител присъда, с която подсъдимият текстово е признат
за виновен за квалифицирана средна телесна повреда, а в АСУД съществува
последен вариант на присъдата / създаден час и половина след приключването
на съдебното заседание/, в която е допълнено, че „телесната повреда е
причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с
противозаконни действия“.
Допълването на съдържанието на диспозитива на присъдата е само в
АСУД и тъй като е след приключване на съденото заседание, то следва да се
приеме, че е обявен диспозитив със съдържанието, което е на хартиения
носител, подписан саморъчно с мастилени подписи на членовете на съдебния
състав. Поради това въпреки дописването й, обективно довело до копие от
присъдата с различно текстово съдържание / с което защитникът разполага и
което е видно от историята на редакциите на присъдата в АСУД /, не води до
нарушение на чл. 310, ал.1 от НПК.
Допълването обаче е показателно за процесуалната порочност на
обявената присъда, изразяваща се в това, че диспозитивът й не отговаря на
изискванията на чл.305, ал.4 във вр. с чл.301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, защото с
него районният съд не е формулирал недвусмислено своята позиция по
3
отношение на счетеното за виновно осъществено деяние и правната му
квалификация като престъпление по НК. Взето е решение, че телесната
повреда е квалифицирана, но е посочена цифрово правна квалификация за
такава извършена в условията на чл. 132 от НК, което е довело и до
оправдаване по първоначалното обвинение за по-тежко наказуемото
престъпление по чл. 131 от НК.
Противоречието в диспозитива на присъдата в случая не било могло да
се приема за несъществено, защото и мотивите й не убеждават недвусмислено
за взетото решение за приложението на закона, тъй като:
Те съдържат правният извод, че деянието е извършено от подсъдимия в
състояние на „физиологичен афект, породен от невербална конфронтация
между П. в качеството му на горски стражар и пострадалия в качеството му на
нарушител“. Сочи се, че тази невербална конфронтация е в рамките на
непродължителното време от 15 минути поради неизпълнение на
разпореждането на П. и поради втори конфликт, при който автомобилът на
пострадалия е ударил задната броня на автомобила на подсъдимия, т.е не е
прието от правна страна как е предизвикано състоянието на силно
раздразнение, защото не е посочено нито един от съставомерните начини.
Поради това се приема, че има и липса на мотиви относно най-спорния правен
извод. Такава е налице и защото има и непълнота в мотивиращите правни
аргументи, тъй като е прието наличието на състояние на силно раздразнение,
а не се установени фактите, които го обективират. Така има основателност и в
упрека на прокурора за оскъдното описване в мотивите на фактическата
обстановка, а от там и за непълнотата и на фактическите изводи, защото е
вярно, че липсват каквито и да било факти, дори и намекващи за състояние на
физиологичен афект. Освен за правните и фактическите изводи, мотивите са
съществено непълни и в анализа на доказателствата, защото той на практика
се изчерпва само с позоваването на експертизата, но не и с аргументи за
съгласие с изводите на вещите лица, не дори и с конкретизацията кои точно
неизвестни обстоятелства са установени от тях след проверката на известните,
при описването на установените факти.
Констатираното съществено процесуално нарушение представлява
такова по чл.348, ал. 2, т. 2 от НПК и е пречка за осъществяване на въззивната
проверка върху присъдата в контекста на довода за осъждане по
първоначалното обвинение за престъпление, за което не е приложим закона за
давността, респ. на този за пълно оправдаване. То по естеството си не е
отстранимо от въззивната инстанция, а само от първоинстанционния съд чрез
провеждането на ново съдебно производство, което налага отмяната на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В хода на същото следва
да се отстрани констатираното нарушение и да се изготви съответен акт, който
в единството си между диспозитив и мотиви, с категоричност и яснота да даде
отговор и на поставените във въззивното производство въпроси при
пледирането на страните, и в протеста и в жалбите.
Мотивиран по този начин и на основание чл. 335, ал.2, в случая на чл.
348, ал. 3, т. 2 от НПК, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 500586, постановена на 02.10.2023 год. по
н.о.х.д. № 805/2018 год. по описа на РС-Разлог.
ВРЪЩА делото на РС-Разлог за ново разглеждане от друг състав от
стадия предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в
съдебно заседание.
Решението не може да се обжалва, респ. протестира
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5