№ 64
гр. София, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20201000503354 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
САС е сезиран с въззивна жалба от правоприемниците на ответника по гр.д.
6327/17 г. В. С. М. – Н. П. М., И. В. М. и З. В. М., осъдени да заплатят на основание чл.
45 ЗЗД на пострадалия от деликт В. К. И. за противоправно действие, осъществено на
13.02.14 г. от наследодателя им, съразмерни на наследствения им дял части, в размер
на по 9105.44 лв. обезщетение за неимуществени вреди и по 894.56 лв. обезщетение за
имуществени вреди, ведно с мораторна лихва до 23.05.17 г. върху двете части от
обезщетенията в размер на 3328.67 лв. и законната лихва до изпълнение на
задълженията.
Недоволни от решението са правоприемниците на ответника. Те твърдят, че при
заявена и констатирана трудова злополука, отговорен за обезщетяване на пострадалия
е работодателя му, а не прекият причинител на вредата. На това основание оспорват
правилността на решението в пълнота и пледират за неговото отменяне.
Отделно се възразява, че неправилно съдът е приел, че е настъпила забава за
вземането за имуществени вреди от датата на деликта, тъй като присъдената сума е
сбор от отделни разходи (според ответника – недоказани по основание и размер,
доколкото приложените фактури не са придружени от касови бонове), като плащанията
са осъществени в различни моменти, следхождащи с различна отдалеченост във
времето посочената като момент на настъпване на забавата дата 13.02.14 г. (когато е
настъпил вредоносният резултат).
Състав на САС, като е приел, че в разгърнатото пред СГС производство е
1
оспорено деликтното поведение на ответника и е направено възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, а липсва конкретизация на същите, е дал
указания за уточняване на заявения с исковата молба деликт. В изпълнение на
указанията ищецът е уточнил, че на 13.02.14 г. той бил помолен от В. М. да помогне за
преместване на обемиста и тежка машина – фреза (с тегло около тон). М. дал указания
как да се премести машината – с повдигането й с метални лостове и подлагане на
дървени трупи до палетна количка с хидравличен крик. Поради изпуснат контрол от
други двама работници, машината започнала да се накланя към ищеца и го притиснала,
а последното причинило телесните увреждания, изброени в исковата молба. Деянието
е квалифицирано като престъпление с изпълнително деяние „немарливо изпълнение на
правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност“.
След допускане на уточнението пред въззивния състав не са събирани нови
доказателства.
При служебна проверка САС установи, че е сезиран с допустима жалба, с която
се обжалва валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно
правилността на решението с оглед императивните законови разпоредби и доводите за
неправилност, съдържащи се във въззивната жалба, според доказателствата, събрани в
рамките на първоинстанционния процес.
Ищецът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на решението.
Въз основа доводите на страните и доказателствата, приобщени към
първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка
настоящият състав прави следните изводи:
С решение по нахд 13077/16 г. по описа на СРС ответникът В. М. е признат за
виновен в това, че на 13.02.14 г., в качеството си на физическо лице, наело работници,
поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност, източник на
повишена опасност, причинил на В. К. И. средна телесна повреда, изразяваща се в
открито счупване на дясната бедрена кост и десния фибуларенглезен – престъпление
по чл. 134, ал. 1, т. 2 НК.
При така установеното участие на наследодателя на ответнвиците в деянието, за
което има влязла в сила присъда, разгледано като граждански деликт, и на основание
чл. 300 ГПК гражданският съд е обвързан от констатациите на наказателния- за
деянието, противоправността и дееца. При предпоставена (от закона) вина, липса на
доводи и доказателства за правоизключващи вината обстоятелства и доказани вреди,
по оптоншение на В. М. са налице предпоставките за ангажиране на регламентираната
от чл. 45 и сл. ЗЗД отговорност. Неотносимо спрямо търсената защита е
обстоятелството, че на основание чл. 49 ЗЗД ищецът може да насочи претенцията си
спрямо друг правен субект. Доколкото двата вида отговорност са функционално
обусловени (възложителят на работата не отговаря при липса на деликтно поведение
от страна на негов работник/служител) платената на едно от правните основания
обезщетение се приспада от претендираното на другото такова. В случая няма доводи
или доказателства за реализирана отговорност на основание чл. 200 КТ, респ. чл. 49
ЗЗД и поради това ответникът отговаря за обезвреда на доказаните от ищеца вреди в
пълен размер.
Не е доказано правоограничаващото отговорността на деликвента възражение
2
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Доказателствена тежест за
твърденията, следващи от възражението, има ответникът. Доводът, че пострадалият не
е изпълнявал дейността, вследствие на която е пострадал, на база длъжностни
задължения по трудово правоотношение/респ. по силата на надлежно възлагане, би
било относимо при реализиране отговорност на работодателя/възложителя на работа
на едно от двете правни основания – чл. 200 КТ или чл. 49 ЗЗД. В случая е предявен
иск от пострадал спрямо деликвент, по отношение на когото има влязла в сила присъда
за същото деяние като наказателно съставомерно. Последното изисква установяване на
вредите по размер като паричен еквивалент съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
съдебната практика по приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
За установени като намиращи се в пряка причинна връзка с деликта вреди са
определени: открито счупване на дясната бедрена кост, счупване на левия глезен на
малкия пищял и рана на дясното ухо.
Възстановителният процес протекъл при хоспитализация и в амбулаторни
условия след четири операции за открито наместване на счупените фрагменти с
инплантиране и екстрахиране на остеосинтетични материали. Заради уврежданията
пострадалият бил освидетелстван от ТЕЛК с 32% намалена работоспособност.
За доказване на реалните неимуществени вреди първоинстанционният съд е
изслушал като свидетели синовете на ищеца и е приел медицинска експертиза,
осъществена от вещо лице д-р Б. Б.. Според последния най-силни са били болките през
първите 3-4 месеца и след началото на раздвижването, в продължение на 2-3 месеца.
До шестия месец ищецът следвало да се придвижва с помощни средства, а
първоначално той (съобразно показанията на свидетелите) спазвал постелен режим,
подпомаган от близките си.
Така възприетите болки и страдания следва да се оценят като равностойни на
сума, надвишаваща исковата. Заявяването на петенция в размер 27 316.32 лв.
ограничава съда до анализ на нейното съответствие на доказаните като реално
претърпени от ищеца вреди. Разпределените между тримата наследника на деликвента
суми от по 9105.44 лв. в съвкупност представляват справедлив еквивалент на
доказаните от ищеца вреди от неимуществено естество.
Не е доказано правоограничаващото възражение на ответника, че е заплатил
извънсъдебно на същото основание сума от 4 000 лв. За установяването на това
възражение са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.М. (въззивник
пред САС). Настоящият състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния
съд за неубедителност на дадените показания, доколкото се твърди, че свидетелят
предал на ръка сума от 3 000 лв. на ищеца при тяхна лична среща, осъществена
непосредствено след изписване на ищеца. Установено по делото е, че в продължение
на 6 месеца придвижването на ищеца било крайно затруднено, като в началото, след
болничното лечение, той спазвал постелен режим. Опроверганата достоверност на
показанията относно начина и мястото на предаване на сумата подлага под съмнение
достоверността на показанията в цялост. Липсата на други доказателства, извън
цитираните гласни такива, в подкрепа на твърденията за извънсъдебно плащане,
обосновава извод за недоказаност на възражението.
3
Основателно е възражението на ответника за недължимост от момента на
деликта на лихви по отношение на вредоносни последици, настъпили по-късно спрямо
момента на деликта. Това следва от акцесорното естество на обезщетението по чл. 86
ЗЗД. Същото по време не може да предхожда главното вземане. Тъй като чл. 84, ал. 2
ЗЗД предпоставя отговорност за деликвента от възникване на вредите, то спрямо
отделните вземания следва да се начисляват лихви от момента на настъпване на самите
вреди – разходи за лечението.
Присъждането на обща лихва за забава върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди и за имуществени такива е неправилно поради липса на
едновременна изискуемост. В тази негова част решението следва да се отмени.
Спрямо присъдените парични еквиваленти за страданията на ищеца обезвреда се
дължи от датата на деликта – 13.02.14 г.
Решението на СГС в частта, отнасяща се до присъдени в полза на ищеца
обезщетения за имуществени вреди не е мотивирано. Не е ясно как се формира общата
присъдена като дължима сума.
Доколкото настоящият състав дължи произнасяне на въззивен принцип, а
ответникът, заместен от правоприемниците му, твърди, че имуществените вреди не са
доказани по основание и размер, САС следва да пререши спора в тази негова част.
Към исковата молба са приложени фактури със защипани към тях касови бонове
(последните са повторно представени след отговора от ответника с нарочна молба),
които удостоверяват разходи за болничен престой, изследвания, закупуване на
остеосинтетичен материал, помощни средства и медикаменти. Те правят възражението
за недоказаност на разходите поради неудостоверени плащания необосновано.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи претенцията си по основание и
размер. Първото предполага да се докаже пряката причинна връзка между закупувани
от ищеца лекарствени средства и нуждите на оздравителния процес. За целта са
необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. На вещото лице по
приетата медицинска експертиза не е поставена задача да изследва относимостта на
доказаните като закупени медикаменти към лечението на ищеца. Затова САС приема,
че така удостоверените разходи не подлежат на възмездяване от ответника. Доказани
като намиращи .с в причинност с деликта разходи са удостоверените както следва:
40 лв., заплатени на 19.02.14 г. за закупуване на патерици (л.54),
2370 лв., заплатени на 26.02.14 г. за закупуване на остеосинтетичен материал
(л.56)
34 лв., заплатени на 01.03.14 г. като потруебителска такса (л.53),
23.20 лв., заплатени на 01.03.14 г. за потребителска такса (л.55)
2.90 лв., заплатени на 29.03.14 г. като потребителска такса (л.59)
2.90 лв., заплатени на 04.05.14 г. като потребителска такса (л.58),
20 лв., заплатени на 08.08. 14 г. за рентгеново изследване (л.51),
32 лв., заплатени на 12.08.14 г. за закупуване на канадки (л. 57)
34 лв., заплатени на 25.01.15 г. за потребителска такса (л.50),
12 лв., заплатени на 20.07.15 г. за допълнителна образна диагностика (л. 52),
4
15 лв., заплатени на 28.07.17 г. за медицински консумативи л. 108),
Сборът на горните разходи възлиза на 2598 лв. За разликата до присъдените общо
2683.68 лв. т.е. за сума от 85.68 лв. – по 28.56 лв., присъдена спрямо всеки наследник
на ответника искът за обезщетяване на имуществени вреди е недоказан и подлежи на
отхвърляне.
С оглед разпоредбата на чл. 227 ГПК всеки от заместващите ответника
(наследяващ при равна на другите наследници квота) следва да бъде осъден да заплати
както следва: 13.30 лв., ведно със законната лихва от 19.02.14 г., 790 лв., ведно със
законната лихва от 26.02.14 г., 41.73 лв., ведно със законната лихва от 01.03.14 г., 0.97
лв., ведно със законната лихва от 29.03.14 г., 6.66 лв., ведно със законната лихва от
08.08. 14 г., 10.66 лв., ведно със законната лихва от 25.01.15 г., 4 лв., ведно със
законната лихва от 20.07.15 г. и 5 лв., ведно със законната лихва от 28.07.17 г. За
разликата между дължимите по 872.32 до претендираните по 872.32
894.56 лв., исковете, като недоказани, подлежат на отхвърляне.
Поради извод за неоснователност на жалбата в частта, с която се оспорва
основателността и доказаността на главните искове, в полза на въззивниците –
ответници не се дължат разноски, а в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски за въззивното производство, в размер на 2200 лв. или на всеки
от наследниците на ответника следва да се възложат разноски в размер на по 733, 33 лв.
Водим от разгърнатите съображения САС:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4673/31.07.20 г., постановено по гр.д. 6327/17 г. по описа
на СГС в частта, с която Н. П. М., И. В. М. и З. В. М., като наследници на В. С. М. са
осъдени да заплатят на основание чл. 45 ЗЗД на пострадалия от деликт, осъществен на
13.02.14 г. В. К. И. обезщетения за имуществени вреди в размер на по 894.56 лв., както
и мораторна лихва за периода 13.02.14 г. – 23.05.17 г. в размер на по 3328.67 лв. върху
присъдените като дължими обезщетения за имуществени и неимуществени вреди и
вместо това постановява:
ОСЪЖДА Н. П. М., И. В. М. и З. В. М., като наследници на В. С. М. да заплатят
на основание чл. 45 ЗЗД и 86 ЗЗД на В. К. И. обезщетения за имуществени вреди,
както следва: по 13.30 лв., ведно със законната лихва от 19.02.14 г., 790 лв., ведно със
законната лихва от 26.02.14 г., 41.73 лв., ведно със законната лихва от 01.03.14 г., 0.97
лв., ведно със законната лихва от 29.03.14 г., 6.66 лв., ведно със законната лихва от
08.08. 14 г., 10.66 лв., ведно със законната лихва от 25.01.15 г., 4 лв., ведно със
законната лихва от 20.07.15 г. и 5 лв., ведно със законната лихва от 28.07.17 г., както и
да заплатят законните лихви от 13.02.14 г. върху присъдените обезщетения за
неимущесдтвени вреди (които са в размер на по 9105.44 лв.).
ОТХВЪРЛЯ исковете за обезвреда на имуществени вреди в размер на по 22.24
лв., претендирани от всеки от наследниците на В. М.: Н. П. М., И. В. М. и З. В. М..
5
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК всеки от наследниците на В. М. - Н. П.
М., И. В. М. и З. В. М. да заплатят на В. К. И. разноски за въззивното производство в
размер на 733, 33 (седемстотин тридесет и три и 0.33) лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6