Р
Е Ш Е
Н И Е № 2123
гр. Пловдив, 28.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и седми
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при
секретар Стефка Костадинова и прокурор Росен Каменов, като разгледа докладваното
адм.д. № 2479 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Я.И.Т., ЕГН
**********,***, против ОД на МВР гр.Пловдив, с която се претендира присъждане на
обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 450 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение за производство по ЗАНН, ведно със законна
лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. В СЗ ищецът не се
представлява, в писмени бележки се поддържа иска. Претендират се и направените
по настоящото дело разноски.
Ответникът
- Областна дирекция на МВР - Пловдив, в писмен отговор чрез процесуален
представител оспорва исковата молба, като счита предявеният иск за обезщетение
за недопустим, алтернативно за неоснователен и недоказан. Прави възражение за
намаление на претендираните разноски по АНД № 2564/2019г.
по описа на Районен съд - Пловдив и по
настоящото дело. Претендира разноски.
Прокурор
от ОП – Пловдив изразява становище за неоснователност на иска.
Видно от изисканото и приложено АНД № 2564/2019 г. по описа на РС
- Пловдив срещу ищеца е било издадено НП,
което е било обжалвано и отменено. Решението е влязло в сила като необжалвано.
Представен е договор за правна защита и съдействие /л.11 от АНД № 2564/2019 г. по описа на РС -
Пловдив/, с договорено възнаграждение в размер на 450 лв., като изрично е
отбелязано, че сумата е заплатена. Представен е и
договор за правна защита и съдействие /л.5 от настоящото дело/, с договорено и платено възнаграждение в размер на 400 лв., за
оказване на правна защита и съдействие за настоящото производство по ЗОДОВ, за
което изрично е отбелязано, че същото е заплатено.
При тези доказателства съдът намира, че в
разглеждания случай са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността,
въведени от законодателя с чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като
незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени
имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в
правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка
между отмененото НП и вредите. Самата отмяна на НП като властнически акт на
административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на
чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това
число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно
диспозитива на Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при
предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ. В
мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС е изяснен въпроса какво е
съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия – пряка и непосредствена
последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото
наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е
пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща
причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е
издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. От събраните по делото
доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните
за репариране имуществени вреди са реално претърпени от ищеца, като същите се
намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът
не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми
не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено процесното наказателно
постановление. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при
атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издаването му.
Размерът на исковата претенция обаче съдът намира
прекомерен, поради което искът следва да бъде уважен до размера от 300 лв. Съгласно
мотивите на тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г., постановено по т.д. №
2/2016г. на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не
може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което и
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетението, който да отговаря на
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и
справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да
обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от
държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството. Предвид това и с оглед
липсата на фактическата и правна сложност на делото, справедливият размер на
обезщетението за претърпени имуществени вреди е в размер на 300,00 лева, а
именно минималният размер за процесуално представителство, защита и съдействие,
съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тази сума от 300,00 лева е дължима ведно със
законната лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба – 14.08.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата. Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като
съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая от ищеца са
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 400 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност на тези
разноски. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималния
предвиден размер на адвокатското възнаграждение е 300 лева. С оглед изложеното
и предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора, и извършените от
процесуалния представител процесуални действия, възражението на ответника е
основателно и размерът на адвокатското възнаграждение следва да бъда намален до
минималния предвиден от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.
При
този изход на делото, съобразно своевременно направеното искане и съобразно
намаления от съда размер на обезщетението следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца и разноски по настоящото дело, в размер на 206,67
лв.,
съразмерно на уважената част от иска, а разноски на ответника не се дължат, по
аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да
заплати на Я.И.Т., ЕГН **********,***, обезщетение
за причинени имуществени вреди в размер на
300 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
– 14.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му
предявен размер от 450 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР - Пловдив да
заплати на Я.И.Т., ЕГН **********,***,
разноски в размер на 206,67 лв., съразмерно
на уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: