№ 982
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330206269 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 21-1030-002663/26.03.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полици я“, с което
на А. С. И. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и се отнемат 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Жалбоподателят моли да се отмени НП. Оспорва фактическата обстановка и
установяването авторството на деянието. В допълнително писмено становище и в
пледоарията се поддържа жалбата, като в допълнение сочи, че липсва декларация по
чл. 188 от ЗДвП от собственика на процесното МПС. Анализират се доказателствата по
делото. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по жалбата с писмото, с което преписката
е изпратена на съда, в което посочва, че обжалваният акт е законосъобразен, а
нарушението доказано и моли да бъде потвърден. Не изпращаa представител в съдебно
заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
От фактическа съдът намери за установено следното:
Собственик на лек автомобил „БМВ 320ЦД“ с рег. № *** е В. С. И..
На 08.02.2021 г. около 19:53 ч. жалбоподателят А С. И. управлявал лекия
автомобил на В. И.. Движел се в гр. Пловдив по бул. „Цариградско шосе“.
Наближавайки кръстовището с ул. „Ландос“ жалбоподателят намалил скоростта и
1
спрял на червен забранителен сигнал, с който се регулирало движението на
кръстовището. Светофарната уредба работила в нормален режим. Преди да светне
позволителен (зелен) сигнал на уредбата жалбоподателят потеглил с управлявания от
него автомобил и навлязъл и пресякъл кръстовището на червен сигнал на уредбата.
При преминаването се разминал с автомобил, за който светофарът позволявал
движение. Поведението му било забелязано от Д.П., който изчаквал в съседната лента,
малко зад жалбоподателя в автомобила си. Последният имал видеорегистратор, който
заснел ситуацията, и подал сигнал до контролните органи, като им предоставил копие
на видеозаписа. Случаят бил предаден на п*** К.П., който установил собственика на
автомобила, а по-късно и че той бил управлява от жалбоподателя. Последният бил
призован и запознат с видеозаписа.
За установеното бил съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия АА бл. № 996171/09.03.2021 г., в който е посочено, че
жалбоподателят е нарушил чл. 6, т. 1 от ЗДвП. В акта нарушителят не отразил да им
възражения. В тридневен срок от съставяне на акта не е постъпило писмено
възражение от него. Актът е съставен в присъствието му и пред двама свидетели, един
от които собственика на видеорегистратора. При работата по случая били снети
писмени обяснения от жалбоподателя.
За извършените нарушения било издадено и обжалваното НП, с което на
основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите
К.П. – актосъставител, Д.П. - очевидец, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно
приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, копие от
сигнал за нарушение, копие на писмено сведение, писмено обяснение от А.И. и Д.П.,
справка за промяна на регистрацията на МПС, справка за нарушител/водач,
оправомощителни заповеди № 8121з-515/14.05.2018 г, № 8121з-825/19.07.2019 г., №
317з-7914/20.12.2019 г. на МВР, както и вещественото доказателство – компакт диск.
Разпитан в съдебно заседания актосъставителят потвърждава авторството на
АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че си спомня случая,
както и че изгледал съдържанието на изпратения сигнал и видеоклип, установил е
собственика на автомобила, както и кой го е управлявал.
Същевременно свидетелят П. е станал пряк очевидец на събитията, като
потвърждава, че притежава видеорегистратор, с който е заснет случая и който снима
непрестанно.
Показанията на свидетелите съдът намира за обективни, подробни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства
и видеоклипа от компакт диска, поради което им дава вяра. Същите съответстват на
съставения АУАН, не опровергават фактическите констатации в него и затова съдът
отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Затова те са достоверен източник на информация. Същевременно показанията на
свидетеля П. съответстват и на дадените пред органа писмени обяснения.
В съдебно заседание се извърши и оглед на приложеното веществено
доказателство – диск, като се възпроизведе съдържанието му. При оценка на
вещественото доказателство и съдържащият се в него клип съдът взе предвид, че
последният е съставен не нарочно за административнонаказателното производство.
Всъщност процесът за заснемане на видеорегистраторът зависи единствено от това да
бъде включен и след това заснема непрестанно. В тази връзка съдът намира, че следва
да се приеме като валидно, допустимо и необходимо доказателство по делото, тъй като
2
по него се съдържат следи от нарушението. Константна е съдебната практика на ВКС
относно кредитирането с доверие на такъв тип записи, които са направени от
охранителни камери (подобни на видеорегистратора по начин на работа), доколкото
последните не са съставени изключително за конкретното производство. Същото и в
контекста на конституционно гарантираното право на лицата на личен живот и
забраната лицата да бъдат заснемани, фотографирани без знанието им или въпреки
изричното им несъгласие. Впрочем в случая не самото лице е било записано, а
единствено управлявания от него автомобил, което и изключва случая от обхвата на
посочената норма.
Следва да се отбележи, че с доверие се оцениха и писмените обяснения на
жалбоподателя, като съдът ги оцени след преценката им на базата на всички събрани
доказателства, като взе предвид и възможността същите да представляват защитна
позиция в производството. В този смисъл жалбоподателят е признал управлението на
автомобила по време и място на извършване на нарушението и самото нарушение. Тези
обстоятелства не са в негова полза и предвид на признанието на неизгодни за него
факти, съдът счете, че същите отговарят на обективната обстановка. Същевременно е
изложил и данни за причините за поведението му, които вече съдът намира за защитна
позиция, нелогически и недостоверни, поради което не им се довери.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като опорочават
административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата
на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на
процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. Съставен е в присъствието на
очевидец, свидетел и нарушителя, като последният е имал право да направи
възражения и в тридневния срок не е депозирал такова. В акта е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните
и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по
чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства,
при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита
на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му – за неспазване на задължителните указания на
светлинната сигнализация.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са
квалифицирали поведението на жалбоподателя като нарушение на посочената
разпоредба на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че участниците в
движението съобразяват своето поведение със светлинните сигнали, с пътните знаци и
3
с пътната маркировка. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се установява, че А.И. като водач на МПС на 08.02.2021 г. около 19:53
часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул. „Цариградско шосе“ и ул. „Ландос“ е
преминал на неразрешаващ „червен“ сигнал на светофарната уредба, работеща в
нормален режим, което е възприето от намиращия се зад него очевидец. Следователно
жалбоподателят не е съобразил движението си със светлинните сигнали на посоченото
място и е нарушил вмененото му задължение за тяхното спазване.
Безспорно се установява и авторството на нарушението, доколкото са събрани
категорични доказателства в тази връзка, а именно писменото обяснение на
жалбоподателя, който признава, че за датата и часа му е управлявал процесния
автомобил. Затова и не се възприе възражението в тази връзка. Действително не е
налице декларация по чл. 188 от ЗДвП от собственика на автомобила, но това не
задължително условие по смисъла на закона като начин за установяване на
авторството на нарушението. В конкретния случай същото е установено по делото с
други допустими и относими доказателствени средства.
От субективна страна нарушителят е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението да спазва светлинната
сигнализация по пътищата може да доведе до настъпване на общественоопасни
последици – за живота, здравето и имуществото всеки участник в движението, и е
искал настъпването на последиците като именно е преминал въпреки забраняващия
сигнал на светофарната уредба.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП, която предвижда, че водач,
който преминава при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването, се
наказва с глоба в размер на 100 лв., т.е. размерът на глобата е фиксиран.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, в
контекста на липсата на възможност за избор на различен от определения в закона
конкретен размер. Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на
целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение,
доколкото същата разпоредба следва да се преценява и към момента на деянието.
Съгласно легалната дефиниция по пар. 1, т. 4 от ДР към ЗАНН „маловажен случай“ е
този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Настоящият случай не се отличава с незначителността на вредните си
последици или на другите смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение от същия тип. Поведението на водачите на МПС следва да се характеризира
с изключително внимание и концентрация предвид високия риск от настъпване на
тежки последици от материален и нематериален характер и единствено добро стечение
на обстоятелствата е предпазило нарушителя именно от такива.
Към датата на нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда
за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
4
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 12 предвижда
отнемане на 8 контролни точки за нарушения на Закона за движението по пътищата, а
именно „за преминаване при сигнал на светофара, който не разрешава преминаването“,
за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е
административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа
квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната
разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното
постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното
нарушение, правилно е определен размера контролните точки които следва да се
отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни точки
настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП има
характер на констативен административен акт.
По разноските:
Съгласно разпоредба на чл. 63д от ЗАНН право на разноски има страна, в чиято
полза е и постановеното решение – в случая административнонаказващият орган.
Претенция в тази връзка обаче не е направена, поради което и съдът не следва да се
произнася по присъждането на разноски.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност. От друга страна
обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, обосновано и доказано, а
опреденото с него наказание – справедливо, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 9
от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-002663/26.03.2021 г.
на Началник група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А. С.
И. с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от
ЗДвП и се отнемат 8 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5