Р Е Ш Е Н
И Е
№
122 28.05.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на деветнадесети май две
хиляди двадесет и първа година
в закрито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена
Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело № 95 по описа за 2021г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Началникът
на ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – КЮСТЕНДИЛ с адрес за призоваване: гр.Кюстендил, пл.“Ген.Иван
Колев“ №1 обжалва решението по а.н.д.№1292/2020г. на РС – Кюстендил. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с отсъствие на нарушение по чл.44, ал.1
от ЗАНН и доказани противоправни деяния. Моли за отмяна на решението и
потвърждаване на НП.
В
с.з. касаторът не се представлява.
В
писмена молба адв.Х.В. от САК като пълномощник на ответника Д.С. със съдебен
адрес: ***, офис 12 оспорва жалбата. Претендира деловодни разноски в
първоинстанционното и касационното производство.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, считайки
решението на районния съд за правилно, доколкото съдът правилно е приложил
материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран субект с право на обжалване по чл.210, ал.1 от АПК в срока по
чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №30-0000148/13.10.2020г. на началника на ОО
„Автомобилна администрация“ – Кюстендил, с което на Д.С. са наложени следните
административни наказания:
1/за
нарушение на чл.19, ал.1, т.1 от Наредба №11/31.10.2002г. на МТС на основание
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2000лв. и
2/за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложена глоба
в размер на 20лв.
От
фактическата страна на спора районният съд е установил, че на 13.10.2020г.
около 10.40 часа служителите от ОО „АА“ – Кюстендил св.Кирилов и св.Берсински
при извършена проверка в с.Жиленци на ГП Е-871 констатирали, че проверяваното
МПС – влекач от категория №3 с рег.№****** с водач
нарушителя извършва обществен международен превоз на товари, като в момента на
проверката е празен от Република Северна Македония през Република България за
Република Германия, като водачът не е представил заверено копие от лиценз за
Общността и МПС-то няма валидно удостоверение за техническа изправност. АУАН и
НП са изготвени на една и съща дата.
При
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за
незаконосъобразност на НП. По отношение на процедурата съдът е установил
нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН, т.к. НП е издадено преди изтичане на
3-дневния срок за възражение срещу АУАН, без да са налице предпоставките на
чл.44, ал.4 от ЗАНН. Посоченото нарушение е прието за съществено, т.к. е
ограничило правото на защита на дееца, поради което независимо от доказаните
деяния, съдът е отменил НП. В мотивите на решението съдът е формирал становище
за неоснователност на претенцията на нарушителя за деловодни разноски, т.к.
липсват представени надлежни доказателства за тяхното извършване. Съгласно
договора за правна помощ с пълномощно, няма данни за плащане на договорената
сума и начина за това.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното
касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по
допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон
решението е правилно като краен резултат. Съображенията за това са следните:
По
процедурата:
Неправилен
е решаващият извод на съда за незаконосъобразност на НП поради допуснато
съществено нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Нормата е обща спрямо специалната
такава по чл.44, ал.4 от ЗАНН, която е осъществена по казуса. Чл.44, ал.4 от ЗАНН е във връзка с правомощието на АНО по чл.52, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Нормите
възлагат в задължение на АНО издаването на НП в деня на получаване на
административнонаказателната преписка, т.е. в деня на съставяне на АУАН, в
хипотезата на отсъствие на постоянен адрес на нарушителя в Република България.
Посоченият в АУАН и издаденото НП адрес на нарушителя е в Република Северна
Македония, като същият адрес е вписан в издадения на лицето чуждестранен
паспорт. Няма данни по преписката лицето да има регистриран постоянен адрес в
Република България. При това положение, правилно АНО е издал НП в деня на
съставяне на АУАН по реда на правилото по чл.44, ал.4 от ЗАНН след прилагане на
писмените обяснения на водача, което правило е правоизключващо за срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. Липсва допуснато от органа съществено нарушение на
процедурата по издаване на НП, противно на приетото от съда.
По
съществото на спора:
Неправилен
е извода на съда за доказани съставомерни деяния.
За
нарушението по чл.19, ал.1, т.1 от Наредба №11/31.10.2020г. за международен
автомобилен превоз на пътници и товари:
Нормата
създава задължение при извършване на международен превоз на товари в превозното
средство да се намира заверено копие на лиценза на Общността. Нарушаването на
това правило се санкционира по реда на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр с налагане на глоба на водача на МПС в размер на
2000лв. при първо нарушение. Санкционната норма има предвид изначална липса на
документа, поради неговото непритежаване.
Обвинението
по т.1 от НП е за това, че при извършената от контролните органи проверка на
МПС водачът не е представил заверено копие от лиценза на Общността, т.к. МПС не
е вписано в списък към лиценза, което покрива хипотезата по чл.93, ал.1, т.1 от
ЗАвПр. В случая обаче от показанията на свидетелите и представените към въззивната
жалба договор за покупко-продажба на МПС – влекач от 13.10.2020г. с нотариална
заверка на подписите, оригинал на фактура №**********/08.10.2020г. и разписка
за маршрутна карта от 13.10.2020г. е видно, че водачът като управител на
дружеството-собственик на МПС е управлявал влекача без прикачено към него
ремарке в деня на неговата покупка. Няма данни за издаден пътен лист или други
документи, представляващи доказателства за предстоящ или осъществен превоз на
товари с начална и крайна точка на превоза. Писменото обяснение на водача от
13.10.2020г. е на чужд език без да е придружено от официален превод на
български език в нарушение на правилото по чл.134 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН, поради което не е годно доказателствено средство за вписаните в него
обстоятелства. Следователно, липсват доказателства, покриващи съставомерното
обстоятелство от обективна страна относно осъществен от водача обществен превоз
на товари по легалната дефиниция на §1, т.3 от ДР на ЗАвПр - няма данни превозът
да е извършен за чужда сметка или срещу възнаграждение поради липса на
съответните превозни документи, като няма данни и за предстоящо оборудване на
влекача със съответното ремарке за превозване на товарите в хипотезата на
празен курс, направен във връзка с такъв превоз.
Изложеното
обоснована извод за недоказано противоправно деяние. Доказването е в тежест на
АНО, като съставеният АУАН няма презумтивна доказателствена сила за отразените
в него фактически обстоятелства по арг. от чл.92, ал.1-3 от ЗАвПр.
За
нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно
правилото на чл.147, ал.1 от ЗДвП регистрираните МПС и теглените от тях
ремаркета подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Нарушението на това правило обаче се наказва по
специалния състав на чл.181, т.1 от ЗДвП, а не по общия такъв по чл.185 от ЗДвП. Неправилното санкциониране на дееца по неприложим санкционен състав води
до незаконосъобразност на НП. Касае се за по-тежко наказуемо нарушение от
конкретно посочено лице /собственик или длъжностно лице/, за което липсва
обвинение в НП. Освен това съдът не може да измени НП като наложи по-висок
размер на наказанието във вреда на нарушителя.
По
деловодните разноски пред районния съд:
Правилно
е становището на районния съд за неоснователност на искането на жалбоподателя
за деловодни разноски поради тяхната недоказаност. В представеният по делото
договор за правна помощ с пълномощно има уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 740лв., но няма данни за неговото заплащане към момента на
приключване на делото. Представеният договор в касационното производство касае
заплащане на възнаграждение само за процесуално представителство пред
касационния съд.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН във вр.
с чл.143, ал.1 от АПК касаторът дължи заплащане на С. на деловодни разноски в
касационната инстанция в размер на 450лв. за адвокатско възнаграждение.
Разноските са надлежно поискани и доказани с договора за правна помощ от
16.04.2021г. на л.13 от делото на КАС, като сумата е изплатена изцяло и в брой,
поради което договорът служи като разписка за плащането. Липсва възражение за
прекомерност на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260000/05.01.2021г. по а.н.д.№1292/2020г. на РС –
Кюстендил.
ОСЪЖДА ОБЛАСТЕН ОТДЕЛ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ – КЮСТЕНДИЛ да
заплати на Д.С. /с посочен адрес/ деловодни
разноски в размер на 450лв. /четиристотин и петдесет лева/ за адвокатско
възнаграждение в касационното производство.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.