№ 2915
гр. София, 25.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110104137 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.128, т.2 КТ.
Ищецът В. П. Д. твърди, че е в трудово правоотношение с ответника
„Дори-Ем” ООД, като за периода от 29.01.2019г. до 28.02.2019г. и от
09.09.2021г. до 29.10.2021г. не е заплатено дължимото трудово
възнаграждение. Моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 500
лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение за периода от
29.01.2019г. до 28.02.2019г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното плащане и сумата от 1 713,96 лв., представляваща
дължимо трудово възнаграждение за периода от 09.09.2021г. до 29.10.2021г.
Претендира разноски.
Ответникът „Дори-Ем” ООД в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал
отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят дължи заплащане
на трудово възнаграждение за извършена работа. За основателността на
предявения иск по чл. 128 КТ е необходимо да се установи, че в процесния
период между страните е съществувало валидно трудово правоотношение и
1
възмездяването на реално положения труд не е извършено в цялост, без да е
налице основание за това.
В тежест на работодателя е да докаже положителния факт на заплащане на
дължимото трудово възнаграждение.
От приетия по делото трудов договор №18/28.01.2019г. се установява, че
между страните е възникнало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал при ответника длъжността „продавач консултант“ при 8-
часов работен ден с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 570
лв., платимо до 10-то число всеки месец. При трудов договор за престиране
на работна сила, който предвид характера си има продължително изпълнение
/какъвто е настоящият случай/, работникът/служителят следва да докаже, че в
процесния период е предоставил работната си сила, за което е достатъчно да
установи по несъмнен начин факта, че е постъпил на работа. Работодателят от
своя страна носи доказателствената тежест да установи неизпълнение на това
задължение за престиране на работна сила /в този смисъл решение №192 от
28.11.2019г. по гр. д. № 10/2019г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС/. Доколкото в приетия
по делото трудов договор изрично е удостоверено, че ищецът е постъпил на
работа на 29.01.2019г., а доказателства за неизпълнение на задължението на
работника да престира труда си до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция не са ангажирани от ответника, чиято е
доказателстветата тежест, съдът приема за доказано, че в процесния период
ищецът е полагал труд при ответника, за което му се дължи уговореното
трудово възнаграждение.
От приетото по делото писмо с изх. № 22008482 от 17.02.2022г. от
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция
по труда“ София, адресирано до ищеца, се установява, че е извършена
проверка на ответното дружество, в хода на която от работодателя са
представени молби за ползване на платен годишен отпуск от ищеца за
периода от 09.09.2021г. до 29.10.2021г. и заповеди, с които отпускът е
разрешен. Ето защо и съдът приема, че в описания период ищецът е ползвал
платен годишен отпуск, поради което за посочения период ответникът следва
да заплати на ищеца уговореното трудово възнаграждение.
Размерът на дължимото от ответника на ищеца трудово възнаграждение се
установява от приетото по делото заключение на ССчЕ. Съдът кредитира
2
заключението на вещото лице, доколкото същото не е оспорено от страните,
обективно е и пълно отговаря на поставените въпроси. Съгласно експертизата
дължимото брутно трудово възнаграждение за периода от 29.01.2019г. до
28.02.2019г. е в размер на 598,50 лв. Ищецът претендира по-малка сума за
посочения период – сумата от 500 лв., поради което искът в тази част следва
да се уважи за тази сума, ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба /27.01.2022г./ до окончателното плащане с оглед заявеното
искане в петитума на исковата молба.
За периода от 09.09.2021г. до 29.10.2021г. ответникът е ползвал платен
годишен отпуск, за който съгласно разпоредбата на чл.177,ал.1 КТ
работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се
изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно
трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ
ползуването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил
най-малко 10 работни дни – в случая определен на база брутно трудово
възнаграждение в размер на 570 лв. Съгласно заключението на ССчЕ,
дължимото трудово възнаграждение, изчислено на база размера на
последното получено възнаграждение от 570 лв., дължимо за периода на
ползване на платен годишен отпуск от 09.09.2021г. до 29.10.2021г. е в брутен
размер 997,50 лв., която сума следва да се присъди в полза на ищеца. Искът
в тази част следва да се отхвърли за горницата до пълния предявен размер от
1 713,96 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът съобразно уважената част от иска в размер на 338,19 лв.
адвокатско възнаграждение, което е действително заплатено от ищеца на адв.
К. Б. и адв. Наташа Гергова, видно от договор за правна защита и съдействие
от 13.01.2022г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, но доколкото до приключване на
устните състезания пред настоящата инстанция не е заявил искане, такива не
му се следват.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на съда сумата от 195,18 лв. държавна такса и депозит на
3
вещо лице по ССчЕ съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Дори-Ем” ООД, ЕИК *********, да заплати на В. П. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 500 лв., представляваща
дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от 29.01.2019г. до
28.02.2019г., ведно със законната лихва от 27.01.2022г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „Дори-Ем” ООД, ЕИК *********, да заплати на В. П. Д., ЕГН
**********, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 997,50 лв.,
представляваща дължимо брутно трудово възнаграждение за периода от
09.09.2021г. до 29.10.2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размер от 1 713,96 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Дори-Ем” ООД, ЕИК
*********, да заплати на В. П. Д., ЕГН **********, сумата от 338,19 лв.
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Дори-Ем” ООД, ЕИК
*********, да заплати по сметка на съда сумата от 195,18 лв. държавна
такса и разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4