Р Е Ш Е Н И
Е
№ 3457 09.12.2019
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На седми ноември две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 8944 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от всеки двама измежду *****, *****и *****, против М.В.Х. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с която се претендира установяване дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
01.10.2018 г. по ч.гр.д. № 6943/2018 г., а именно: сумата от 8 183. 56 лева,
представляваща регресно вземане по чл. 500,
ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането, по своя застрахователна полица
„Гражданска отговорност” № BG/03/l 17002268043, по която с платежно нареждане
от 20.04.2018 г. е изплатил на собственика на лек автомобил „*****” с рег. № *****,
обезщетение за претърпените имуществени вреди от транспортно произшествие на
22.03.2018 г. в 20.20 часа, в град Пловдив, на кръстовището на ул. Д. Ризов и
бул. Освобождение, при което водачът на застрахования автомобил „*****” с рег.
№ *****, не го е пропуснал като движещ се на пътя с предимство, ударил се с
него и е напуснал мястото на произшествието, преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, в хипотезата на задължително посещение по
закон, заедно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението -
28.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението. Моли се и за
присъждането на направените по делото разноски.
Правно
основание на иска е чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането. В срок е постъпил отговор на исковата молба
от ответника, с който иска изцяло се оспорва като неоснователен. Сочи, че не е
виновен и предизвикал ПТП в гр. Пловдив на 22.03.2018 г. Оспорва наличието на
валиден застрахователен договор между ищеца и собственика на „*****”, както и
настъпилите вреди по последния, в това число и стойността им, както и причинна
им връзка с ПТП-то.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
По
заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. 6943/2018 г. по описа на съда, по което
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумите, предмет на установителния иск по настоящото
дело. Длъжникът-ответник е депозирал в срок възражение срещу заповедта, поради
което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава
правния интерес на ищеца от водене на установителния
иск по настоящето производство.
Съгласно
протокол за ПТП № 1708676 от 28.03.2018 г. се установява настъпилото ПТП на
22.03.2018 г. около 20.20 часа в гр. Пловдив, на кръстовището ул. „Д. Ризов“ и
бул. „Освобождение“ между ***** с рег.
номер *****, управляван от ответника, и *****
с рег. № ****, управляван от Л.М., като водачът на първия автомобил не пропуска
движещия се по път с предимство водач на втория автомобил, сблъсква се с него,
след което напуска местопроизшествието, при което са настъпили видими щети по
предната част и други на лекия автомобил Фолксваген.
От
изисканите данни от МВР е видно, че за горното ПТП е съставена преписка
444000-2702/26.03.2018 г., като е издаден и акт за установяване на
административно нарушение № 004915. В обясненията си дадени в хода на
административно-наказателното производство ответникът признава, че е напуснал
местопроизшествието, видно от обясненията му.
Видно
е също така, че за автомобила, управляван от ответника „*****“ с рег. номер *****, собственост на „*****“
ЕООД е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”, съгласно полица
№ BG-03/117002268043, със срок на действие от 18.08.2017 г.
до 17.08.2018г. Депозирано е заявление от собственика на другия участник в
ПТП-то до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, по повод
на което е образува щета № 471017181801911 и е изплатено обезщетение от
8 183. 56 лева на 20.04.2018 г.
От заключението на вещото лице по
изпълнената автотехническа експертиза, която съдът
изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с нужните
специални познания, се установява, че процесните щети
отговарят на механизма на произшествието и са в причинно-следствена връзка с
него, като изплатеното обезщетение е в размер, който е реално необходим за
отстраняване на настъпилите вследствие на ПТП-то щети.
Същите между другото се установяват и от
ангажираните по делото гласни доказателства. В показанията си свидетелката Л.М.
разказва за настъпилото ПТП, като сочи, че са били увредени от удара предния
капак, фаровете и бронята, като щетите били отстранени в частен сервиз, за
което получили от застрахователя над 8 000 лева, като не помни точната
сума. Разказва и как водачът на другия автомобил и е отнел предимството, като е
навлязъл директно в кръстовището без да намали скоростта и я ударил. След това
и двамата спрели, момчето слязло от колата и питало има л. Каско,
разбрал, че няма, след което говорил с някой по телефона, качил се в колата си
и директно си тръгнал.
От показанията на свидетеля К.П. -
съставител на протокола за ПТП, се установява, че е съставил същия по заявление
и след разговори с двамата водачи, от които било установено, че ответникът е отнел
предимството на другия водач, който се е движил по път с предимство, и в крайна
сметка е блъснал автомобила му. ПТП-то било класически пример на отнето
предимство. Водачът на ****а е признал, че е напуснал местопроизшествието.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ /отм./ предвижда, че застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон. В
случая по делото се установи, че процесното ПТП е настъпило по вина на
ответника, видно от издадения протокол за ПТП и образуваната административно-наказателна
преписка, както и от показанията на свидетелите Л.М. и К.П.. Всъщност вината се
предполага до доказване на противното съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като по
делото освен твърденията на ответника, че не е негова вината за настъпване на
ПТП-то, не бяха ангажирани каквито и да било доказателства. Установи се също
така, че ответникът е напуснал местопроизшествието преди идването на органите
за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието
от тях е задължително по закон, доколкото в случая е очевидно, че между
участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него, като това обстоятелство ответникът изрично признава в
обясненията си пред органите на МВР.
При това и с оглед на установеното по
делото плащане на обезщетение от страна на ищеца в полза на собственика на
автомобила, претърпял имуществени вреди от ПТП-то /чл. 498, чл. 499, ал. 2 и
чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ/, съдът
намира, че предявеният иск като основателен следва да бъде уважен.
Съответно основателна е и акцесорната претенцията за законна лихва върху главница от
датата на подаването на заявлението.
При този изход на спора и по разноските.
Дължими са направените в заповедното
производство разноски в размер на 999. 17 лв., които съгласно дадените указания
в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат
присъдени в настоящото производство.
Основателна се явява и претенцията на
ищеца за присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди
ответника на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да му заплати сумата от 408. 67 лв.
Или общата дължима сума за разноските
възлиза на 1 407. 84 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен
съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено, че М.В.Х. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: *****, представлявано от всеки двама измежду *****, *****и *****,
сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 01.10.2018 г. по ч.гр.д. № 6943/2018 г.
по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 8 183. 56 лева, представляваща регресно
вземане по чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса на застраховането, по своя
застрахователна полица „Гражданска отговорност” № BG/03/117002268043, по която
с платежно нареждане от 20.04.2018 г. е изплатил на собственика на лек
автомобил „*****” с рег. № ****, обезщетение за претърпените имуществени вреди
от транспортно произшествие на 22.03.2018 г. в 20.20 часа, в град Пловдив, на
кръстовището на ул. „Д. Ризов“ и бул. „Освобождение“, при което водачът на
застрахования автомобил „*****” с рег. № *****, не го е пропуснал като движещ
се на пътя с предимство, ударил се с него и е напуснал мястото на произшествието,
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, в хипотезата на
задължително посещение по закон, за което е съставен протокол за ПТП №
1708676/28.03.2018 г. и е образува щета № 471017181801911, ведно със законната лихва върху сумата от подаването
на заявлението - 28.09.2018 г., до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда
М.В.Х. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: *****,
представлявано от всеки двама измежду *****, *****и *****, сумата от 1 407. 84 лв. /хиляда четиристотин и седем лева и 84
ст./ за направените по делото разноски,
от които 999. 17 лв. за ч.гр.д. 6943/2018 г. и 408. 67 лв. за гр.д. № 8944/2018
г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.