Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 8 3 3
гр.
Пловдив, 04.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХІ н.с., в публично
съдебно заседание на трети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: И. БЕКЯРОВ
при
участието на секретаря Анелия Деведжиева като разгледа докладваното от съдията
АНД № 7730/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
/НП/ № 19-1030-009244/30.10.2019 г. на началник група към ОД на МВР Пловдив,
сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Й.Л. с ЕГН **********, с адрес *** на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 12 месеца за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки, на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1,
пр. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да се отмени НП с
общи аргументи за незаконосъобразност, свързани с нарушаване на материалния и
процесуалния закон.
Въззиваемата страна сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив не взема становище по жалбата, не изпраща представител
в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от
лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
От
фактическа съдът намери за установено следното:
На 01.09.2019 г. полицейските служители И.Н.
и Г.Х. изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението в гр.
Пловдив на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ с бул. „България“. Около 20:32
ч. спрели за проверка лек автомобил „Мерцедес Р 320 ЦДИ 4Матик“ с рег. № ****.
Поискали от водача на автомобила документи за проверка, като той не могъл да
предостави свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ и контролен талон към
него, както и свидетелство за регистрация на МПС /СРМПС/ част II. Установили
водачът като Н.Й.Л., а автомобилът като собственост на М.Й.П.. Полицейските
служители тествали водачът за наличие на алкохол в издишания въздух с
техническо средство алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARBA-0075. Същото това
средство отчело 1,27 промила в издишания въздух. Заради отчетените стойности от
техническото средство и неприемането на показанията от средството за измерване
от страна на жалбоподателя полицейските служители издали медицински талон за
изследване № 0055284 от 01.09.2019 г. и водачът Л. *** АД за предоставяне на
кръвна проба за изследване на количеството алкохол в кръвта. Предвид отчетените
от дрегера стойности било образувано бързо производство № 469/2019 г. по описа
на Трето РУ към ОД на МВР Пловдив и прокурорска преписка № 7470/2019 г. по
описа на Районна прокуратура Пловдив. В медицинското заведение водачът е дал
кръв за изследване и с протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръв и урина № 538/03.09.2019 г. е обективиран
резултатът от изследването, който показал, че в кръвта на Л. алкохолът бил с
концентрация 1,02 промила. Установените обстоятелства били взети предвид по
образуваното досъдебно производство и с постановление от 04.09.2019 г. прокурор
от Районна прокуратура Пловдив е прекратил наказателното производство поради
липсата на съставомерни признаци за извършване на престъпление на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК и на основание чл. 357, ал. 1, т. 1 от НПК преписката е
изпратена на с-р „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив за продължаване на
административнонаказателното производство.
За установеното на място нарушение бил
съставен АУАН бл. № 442182 от 01.09.2019 г., в който са квалифицирани
нарушенията на жалбоподателя съответно на описанието като по чл. 5, ал. 3, т. 1
от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
За извършеното нарушение било издадено и
обжалваното НП, с което му била наложена глоба в размер на 1000 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца на основание чл. 174, ал. 1, т. 2
от ЗДвП и са му отнети 10 контролни точни на основание Наредба № Iз-2539 на МВР
за нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, глоба от 10 лева на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и глоба от 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се
установява от показанията на свидетеля И.Н. – актосъставител, както и от
приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства,
надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, справка
за нарушител/водач, талон за изследване № 0055284 от 01.09.2019 г., протокол № 538/03.09.2019
г. за химическа експертиза, писмо рег. № 328вр-23585/23.05.2019 г. за преминали
последваща проверка анализатори на алкохол в дъха, писмо вх. № 13879/24.02.2020
г. от УМБАЛ „Пловдив“ АД, оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Н.
потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него, като споделя,
че описаната в акта фактическа обстановка е такава, каквато е констатирана на
мястото на деянието и възприета лично от свидетеля. От друга страна в
подробности посочва резултатите от тестването с техническо средство,
отвеждането на водача в болница и предоставянето на кръвна проба от него.
Показанията на свидетеля съдът намира за
обективни, логични, непротиворечиви и последователни. Те са достатъчно подробни
и не съдържат съществени противоречия. От друга страна показанията му са в
пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, поради което
съдът им дава вяра. Същите съответстват на талона за изследване и протокола за
химическа експертиза и не опровергават фактическите констатации в АУАН. Не се
посочиха доказателства от страна жалбоподателя, които да обосноват извод за
невъзможност да се даде вяра на АУАН. Затова съдът отчете презумптивната му
сила, регламентирана в нормата чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Тези показания са
достоверен източник на информация.
Относно
приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН
и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и съдържа всички елементи от задължителен
порядък за съдържанието му, като нарушението е изчерпателно описано и подробно
са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от
компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43
от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установените нарушения. Актът
е съставен в деня на установяване на нарушението и в присъствието на свидетел
очевидец и нарушителя, който го е подписал без възражения. Не е нарушено
правото на последния да подаде писмени възражение в тридневен срок от
съставянето му.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В
съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушенията са описани надлежно в НП от
фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и
подробно в обстоятелствената част всичките им индивидуализиращи белези (време,
място, авторство и обстоятелства, при които са извършени). Затова не може да се
приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал
пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за
управлението на автомобил след употребата на алкохол над допустимите норми,
както и непредставяне на документи, които следва да се носят при управление на
МПС.
Не са налице основанията за зачитане на
принципа „ne bis in idem“ /не два пъти за едно и също нещо/, доколкото има
данни образуваното наказателно производство да е прекратено, именно защото компетентният
орган е преценил, че поведението на нарушителя не представлява престъпление, а
административно нарушение, поради което е и пратено за последващи действия по
издаване на наказателно постановление.
Относно нарушението по чл. 100, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП както в АУАН, така и в НП е описано, че деецът не е представил при
проверката СУМПС и контролен талон. Съгласно трайната съдебна практика
непредставянето на всеки един от документите съставлява самостоятелно нарушение
по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Така изрично Решение № 334/14.02.2019 г. по
КНАД № 3730 по описа за 2018 г. на Административен съд Пловдив. В същото време
съгласно санкционната част на НП за двете нарушения е наложено едно общо
наказание, а именно глоба на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1, 2 от ЗДвП в
размер на 10 лв.
Процедирайки по този начин наказващият
орган е допуснал нарушение на чл. 18 от ЗАНН, съгласно който, когато с едно
деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е
извършило няколко отделни нарушения, за всяко нарушение се налага отделно
наказание, което се и изтърпява отделно.
Допуснатото от наказващия орган
нарушение на чл. 18 от ЗАНН е безусловно основание за отмяна на НП - така
Решение № 826 от 16.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 464/2018 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 344 от 16.02.2018 г. по к. адм. н. д.
№ 3362/2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 1097 от
16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625/2018 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив, Решение № 1097 от 16.05.2018 г. по к. адм. н. д. № 625/2018 г.
на XXI състав на Административен съд Пловдив. Това представлява съществено
нарушаване на процесуалните правила по налагане на наказание на нарушителя с
НП, което ограничава правата му до степен, че последният не може да установи за
кое по-точно нарушение му се налага санкцията от 10 лв., така че да може да
организира защитата си по адекватен начин.
В цитираната практика трайно и
последователно се приема, че действително по този начин наказаното лице се поставя в по-благоприятно
положение, защото вместо да му се
наложат няколко наказания, му се налага едно единствено в минимален размер, но
подобна възможност не е законово регламентирана, поради което и съставеното в
този вид НП се явява несъобразено с правната рамка и правото на защита на
санкционираното лице. По тези съображения НП следва да се отмени само в тази
част.
От
правна страна съдът намери следното:
На базата на
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище,
че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на жалбоподателя по
чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно се
установява, че Н.Л. като водач на МПС „Мерцедес Р 320 ЦДИ
4Матик“ с рег. № ****, собственост на М.П.,
на 01.09.2019 г. около 20:32 часа в гр. Пловдив на кръстовището на бул.
„Васил Априлов“ и бул. „България“ е управлявал автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта, установена след химическа експертиза в параметрите между 0,8
и 1,2 на хиляда и въведена в НП с параметри 1,02 промила. Затова му издаден
талон за медицинско изследване № 0055284 от същата дата.
Следователно
на посоченото място жалбоподателят недвусмислено и категорично е бил установен
с положителна проба за алкохол първо в дъха, а след това и в кръвта, която е
била над допустимата и в границите между 0,8 и 1,2 на хиляда при управлението
му на МПС, а именно в размер на 1,02 на хиляда. Полицейският служител Н. е
пределно ясен в показанията си, че спреният за проверка водач е тестван за
употребата на алкохол и тестът се е оказал положителен, а точните показателни
на алкохол в кръвта за установени по несъмнен начин чрез извършването на
химическа експертиза.
Към датата на
нарушението е в сила Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение. Чл. 6, ал. 1, т. 1 предвижда
отнемане на 10 контролни точки за нарушения на Закона за движението по
пътищата, а именно „за управление на МПС, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително“,
за което е конкретното производство. Отнемането на контролни точки не е
административно наказание, поради което липсата на изчерпателна юридическа
квалификация на основанието за отнемане на контролните точки - конкретната
разпоредба от акта, не се отразява върху действителността на наказателното
постановление. След извършената проверка, съдът установи, че за извършеното
нарушение, правилно е определен размера контролните точки, които следва да се
отнемат, след влизане в сила на НП. Отнемането на съответния брой контролни
точки настъпва по силата на закона, а отбелязването на това обстоятелство в НП
има характер на констативен административен акт.
След преценка
на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че основателно е ангажирана
и отговорността на жалбоподателя за нарушаването на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водачът на моторно превозно средство е длъжен
да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство (СРМПС),
което управлява и за тегленото от него ремарке.
От обективна и
субективна страна жалбоподателят е осъществил съставомерните признаци на
вмененото нарушение в обсъжданата част от НП. Безспорно се установява, че
жалбоподателят като водач на МПС на установената дата и място е управлявал МПС,
като не е носил в себе си свидетелство за регистрация на МПС, което управлява,
и е нарушил именно чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Резултатите от нарушението са
възприети от полицейските служители. Не се опровергават фактическите
констатации на актосъставителя от АУАН. Не се посочиха доказателства от страна
жалбоподателя, които да обосноват извод за невъзможност да се даде вяра на АУАН
в тази част. Затова съдът отчете презумптивната му сила, регламентирана в нормата
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Следователно
жалбоподателят не е съобразил правилата на ЗДвП си, като при управление на
собствения си лек автомобил не е изпълнил задължението си да носи в себе си
изискуемите документи, а именно свидетелство за регистрация на МПС.
От субективна
страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да управлява МПС под
въздействието и след употреба на алкохол може да доведе до настъпване на
общественоопасни последици – както за движението, така и за живота и здравето
на останалите участници в движението, и е искал настъпването на последиците, а
именно да управлява автомобила, въпреки че е пил алкохол. Същевременно е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на
задълженията му може да доведе до настъпване на общественоопасни последици за
ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в пълен
обем при липса на изискуемите документи. Затова съдът намира, че деянията му са
извършени при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния им характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно
описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по
чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Същата предвижда наказание лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за лице, което
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до 1,2 на
хиляда включително - за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Доколкото
законодателят не е предвидил определени граници, в които може да се наложи
наказанието, съдът намира, че не може да бъде упражнен контрол върху
справедливостта на определеното наказание. В конкретния случай е наложена глоба
във фиксиран размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 месеца, което е в предвидените от закона рамки.
Правилно
описаното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е съотнесено към
съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП, която предвижда при неносене на СРМПС водачът да се наказва с глоба в
размер на 10 лв.
Така определените наказания съответстват на
критериите за оразмеряване на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН,
основният сред които е тежестта на нарушението, и отговарят на целите по чл. 12
от ЗАНН. Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът
трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти, като това
включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност
и подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл.
93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление /в
конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия
случай се касае за формални нарушения, поради което факторът липса на вредни
последици не може да бъде взет предвид при преценката за маловажност на случая.
Самите деяния не разкриват и смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
С оглед на
изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административнонаказателна отговорност. Поради изложеното наказателното
постановление е обосновано и законосъобразно, определените наказания за
нарушаването на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2
от ЗДвП са справедливи и затова следва
да бъде потвърдено в тази част и отменено в частта, касаеща нарушението на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 19-1030-009244/30.10.2019 г. на началник група към
ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.Й.Л. с ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и 2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното
постановление в останалата част.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на гл. XII от АПК на касационните основания,
предвидени в НПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала
А.
Д.