Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….
гр.Варна,………………………...
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в
в
публично заседание на петнадесети септември 2020г
в
състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при
секретаря Доника Христова
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА
в.гр.д.№ 1390 за 2020, за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с въззивна жалба вх.№ 16679/ 26.02.2020г,
подадена от О.Х.М. срещу решението
на ВРС-ХХХІVс-в № 461/03.02.2020г по гр.д.№
6381/2019г в частта му, с което е
предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето А.О. Х. ЕГН ********** и детето ЧИ.О.Х. ЕГН **********
на майката С.И.М. ЕГН ***********, при която е определено и местоживеенето на децата, на бащата е
определен режим на лични отношения с
децата и е осъден да заплаща месечна издръжка.
Счита
решението за незаконосъобразно, необосновано, постановено, без да са били взети
предвид и обсъдени всички доказателства по делото.
Излага
следните доводи: при предоставяне УРП, съдът е отдал предпочитания на майката,
като се е аргументирал с това, че на нея децата разчитали за помощ в учебния
процес, а също и поради критериите пол и възраст. Друга аргументация липсвала.
Същевременно
съдът пренебрегнал изводите на в.лице по допуснатата по почин на съда психологическа
експертиза, както и констатациите в социалния доклад, които сочат, че бащата
има необходимите родителски качества за отглеждането на децата,а също и добра
емоционална връзка с тях. В отсъствието на майката той полагал преки грижи за тях;
той бил този, който редовно се интересувал от тяхното развитие и успех и
редовно посещавал родителски срещи, а домът му разполагал с необходимите
социално-битови условия. Независимо от тези изводи, съдът предоставил УРП на
майката, тъй като О.М. предимно се грижел за обезпечаване финансовата част от
издръжката.
Изцяло
необсъдени останали сл. факти, които били от значение за спора, а именно:
през
последните две години преди завеждането на делото, ответницата е живяла
постоянно в чужбина и се завръщала в с.Гроздьово през големи периоди от време.
Поради продължителното й отсъствие социалните работници не са могли да
осъществят контакт с нея до първото по делото о.с.з.-на 30.09.2019 г. През този
период издръжката и фактическите грижи за децата били изцяло поети от бащата, а
общуването между майката и децата се осъществявало през интернет. Самото
завръщане на С.А. в страната непосредствено преди датата на с.з. очевидно е било
провокирано от заведеното дело, а не от чувството за отговорност по отношение
на децата.
Що
се отнася до трудовата заетост на ответницата - направените от нея изявления в
о.с.з., както и свид.показания противоречали на
информацията, съдържаща се в представените документи и извършената справка.
В о.с.з.
на 30.09.2019 С.А. е заявила, че си е намерила работа и скоро щяла да започне
като продавачка в магазин в с.Гроздьово, каквато, съгласно показанията на
свидетелите, работила преди да замине за чужбина. Същевременно, от
предоставените от нея документи, ставало ясно, че към този момент С.А. имала
сключен трудов договор от 18.01.2019г (т.е. по времето, по което постоянно е
пребивавала извън страната) с работодател „Мирчев-МД-2017" ЕООД от
гр.Суворово, където била назначена на длъжност „чистач/ хигиенист". В
допълнителното споразумение към същия трудов договор от 1.10.2019 (денят след
датата на о.с.з. и два дни след завръщането й от чужбина), заплатата на С.А. била
повишена на 900лв. Тези противоречия не само пораждали съмнения какво, къде и
дали изобщо С.А. работи и какви били източниците на нейните доходи, но и
пораждали редица въпроси за моралните качества и истинността на всички
изявления, направени от ответницата пред съда.
Изложените
по-горе факти кореспондирали напълно с резултатите от психологичното изследване
на С.А., че обичала промените, имала склонност към риск, често действала под
влияние на момента, бързо вземала решения. Това пораждало съмнение доколко
майката била в състояние да се установи да живее и да работи на едно място и
дали би могла да осигури на децата си необходимата стабилност във финансово и
емоционално отношение, както и да възпита у тях морални качества.
Предвид
изложените съображения моли за уважаване на жалбата и за постановяване на решение,
с което да му бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата А.и И., и местоживеенето да бъде определено при него, а на
майката да бъде определен подходящ режим на лични отношения.
Претендира
присъждането на сторените разноски.
В
срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 21768/16.03.2020г от въззиваемата С.И.А.,
в който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита постановеното
решение за правилно и законосъобразно и затова моли за потвърждаването му.
Претендира
присъждането на сторените разноски.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПО
МАГАНЕ“-гр.ДОЛНИ ЧИФЛК, редовно призована, не е изразила становище по
жалбата
Производството по делото е образувано по исковата молба на О.Х.М., в която излага, че с отв.С.И.А. са сключили гражд.брак от 28.03.2004г, от който имат
родени и ненавършили пълнолетие две деца – А., род.***г, и И.,
род.***г.
Поради влошаването на отношенията между тях се разделили преди 6 години.
Съпругата, заедно с децата, се изнесла от общия
им дом и се установила в при родителите си.
Тъй като живеели в едно населено място, ищецът
имал възможност да общува с децата си непрекъснато и безпроблемно.
През 2017г съпругата му заминала да
работи в Англия, а момичетата се върнали
в неговия дом. Оттогава и понастоящем грижите за децата полагал бащата.
Твърди, че
майката се връщала няколко пъти
в годината, през които периоди А.и ЧИ.прекарвали в дома й, за което той не се противопоставял.
Когато пребивава в Англия С. изпращала за момичетата по 100-200лв месечно, с които те разполагали по свое
усмотрение.
От своя страна ищецът сочи, че
получава доходи от труд
около 600лв и с помощта
на родителите си успявал да се
справи с издръжката на момичетата, но изпитвал затруднения понеже по-голямата дъщеря учела в техникум в гр.Варна и живеела на общежитие.
А това допълнително увеличавало разходите му.
Поради изложеното отправя искане за прекратяване
на брака на страните с развод поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство, без
да бъде изследван въпросът за вината. Моли да
му бъде предоставено упражняването на родителските права по
отношение на децата А., род.***г, и И., род. ***г, а на
майката да бъде определен режим на личнио отношения, както следва: по един месец през
лятото, по една седмица за
Великденските и Коледно/Новогодишните празници, както и по всяко време - по взаимна
уговорка между родителите, за осъждането на
ответницата да заплаща
месечна издръжка в размер на 150лв за всяко едно
от момичета, платима до 21-во число на месеца, за който се дължи издръжката.
В с.з. по същество, проведено на 13.01.2020, ищецът чрез процесуалния си
представител, е посочил, че фактическата обстановка се била променила - майката
била вече в България и децата живеели основно при нея. От заключението на в.лице се установява, че и
двамата родители имат родителки капацитет, но същевременно поддържа исканията
си, като моли съдът да съобрази осъществилите се педи това факти, а именно ,че
децата са живели доста голям период от време при бащата, докато майката е била
в Англия; да се вземе предвид, че той е стабилен човек и за в бъдеще ще
продължавал да изпълнява ангажиментите си, докато по отношение на майката не
било сигурно дали след приключването на делото нямало да замине отново за
чужбина.
След срока по чл.131 ГПК отв.страна С.И.М. е депозирала писмен отговор, в който оспорва да има вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като счита, че вината била на съпруга й.
Заявява желание родителските
права по отношение на децата да
бъдат предоставени на нея, а на бащата да бъде определен
режим на лични отношенияа, както и да същият да заплаща издръжка от по 150лв месечно
в полза на всяка едно от децата, считано
от постановяване на решението.
В с.з. поддържа искането си за родителските права.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Долни чифлик
не е изразила становище.
Предявенияте в условията на обективно кумулативно съединяване искове са с правно
основание чл.49 ал.1 СК.
СЪДЪТ, въз основа становищата на страните и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:
Не се спори, че от брака си страните имат родени две деца – И., род.***г,
т.е. към настоящия момент има навършени 14години, и А., род.***г, навършени 16
години.
Видно е от представеното у-е /л.33-І/, че О. Х.М. работи по безсрочен
трудов договор на длъжност „Кантонер, железопътни линия“ в жп-участък Дългопол
при ДП„Национална компания железопътна инфраструктура“ и е получил БТВ в размер
на 10 992,96лв за периода м.04.2018г -м.03.2019г.
По делото е представено като доказателство трудов договор от 18.01.2019
на С.М. /л.51-І/ и ДС от 1.10.2019г /л.53-І/, по силата на който ответницата е била
назначена на длъжност „чистач/хигиенист“ в „Мирчев-МД-2017“ЕООД, като размерът
на ТВ е увеличен от 560лв на 900лв, считано от 1.10.2019г ТД е регистриран в ТД
на НАП – Варна на 18.01.2019г.
По делото е изготвен социален доклад от Д“СП“-Д.Чифлик, от който, се
установява, че двете момичета са били отглеждани от родителите в общо
домакинство до 2013г, когато взаимоотноше- нията на възрастните се влошили и те се разделили. Майката
се изнесла от общия дом и се установила при родителите си в същото село, като
взела със себе си момичетата, но въпреки това не възпрепятствала контактите на
децата с баща им.
През 2017г С. заминала за чужбина. Към датата на изготвяне на социалния
доклад – 24.09.2019г, двете момичета ЧИ.и А.живеели в дома на своя бащата О.М.,
представляващ двуетажна къща, находяща се в с.Гроздьово. В същата къща живеели
и родителите му, като той и децата обитавали втория етаж, състоящ се от кухня с
трапезария, коридор, спалня, детска стая, вътрешни санитарни помещения. Помощ
при отглеждането на децата бащата получавал от своите родители.
Към датата на проучването майката живеела и работела и в Англия. Момичетата
контактували с нея по телефона и чрез социалните мрежи. Жилището, в което
майката е живяла в с.Гроздьово, представлявало двуетажна къща, като на първия
етаж живее лелята на С.М.; на втория - живеят баба и дядо й, който етаж се
състоял от коридор и три стаи, като едната се обитавала от тях, другата стая била
предназначена за децата, а третата била за майка им С..
В хода на производството са изслушани родителите на децата, като всеки
един от тях е заявил желание да полага грижи за децата.
Изслушани са и децата. А.е заявила желание да живее при баща си, тъй
като при него се чувствала по-щастлива понеже майка й имала друг мъж. Детето ЧИ.заявява,
че се чувствала добре в дома на баща си, била щастлива, но при майката си щяла
да се чувства по-добре.
От заключението на допусната СПЕ, кредитирано от съда като обективно и
компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява, че и двамата
родители разполагат с родителски капацитет, подходящ за отглеждането и
възпитанието на двете момичета, като са изградени близки, топли отношения между
родител-дете. Всяко от двете деца има положително отношение към баща си и майка
си. Към момента на изследваното детето ЧИ.живее при майката, а А.– през
седмицата учи в гр.Варна и се прибира в с.Гроздьово в петък, и една седмица
отива при баща си, а една седмица - при майка си, което било продиктувано от
нагласи за лоялност и към двамата родители.
По делото са събрани гласни доказателства - свидетелите А.Ю. М. /майка
на ищеца/, Л. ХЮ.ова К. /леля на ищеца/, сочени от
ищцовата страна, и Е.Й./леля на ответницата/.
По думите на свид.А.М. синът й и ответницата се
разделили пред шест години, като двете деца живяли в
техния дом, но ходели и при майка си. Така било и когато ответницата заминала
за Англия. Излага, че С. се връщала на три месеца, като всеки път децата
отивали да видят майка си. Баща им работел и затова като си идвали от училище, свидетелката
посрещала внучките си; тя ги къпела, перяла, но иначе бащата ги издържал.
Майката С. помагала понякога с уроците, когато децата не разбирали нещо. Ако
нещо им се случело, обръщали се и към двамата си родители. Свидетелката
поддържа, че и с двамата родители децата имали добри отношения.
Свид.Л. К. също установява, че страните не живеели съвместно
от шест години. След като се разделили, децата първоначално живеели в дома на
майката, но повече били при бащата. Когато С. заминала за чужбина, децата
отишли в жилището на бащата. Винаги, когато С. се връщала в България за
месец-два децата отивали при нея. Когато били в дома на баща си, за тях се грижела
тяхната баба, а бащата закупувал каквото било необходимо.
Свид.Е.Й.излага същото-че родителите били разделени от шест
години, от който момент грижите за децата били поето от майката. Когато
последната заминала за Англия, оставила децата под грижите на свидетелката, но
те постоянно отивали при баща си. Сочи, че майката се връщала в България на
два-три месеца, за по 15-20 дни. Това време децата прекарвали с майка си, в
нейния дом. Понастоящем С. се върнала в България окончателно.
В с.з. на 15.09.2020 въззиваемата
С.М. е заявила, че понастоящем е бременна от мъжа, с когото живее в момента, не
работи, тъй като ползва отпуск поради бременност в размер на 45 дни Като
сервитьорка в кофи-шоп в Англия получавал месечно по 520 паунда.
Сега се е установила в България и живее в с.Гроздьово.
Горната фактическа установеност, налага следните
правни изводи:
Решението в частта, която е прекратен бракът между страните, без
произнасяне на съда по въпроса за вината, както и в частта, с която е
постановено съпругата да запази брачното си фамилно име М., не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
Относно УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА
Не се
спори, че от брака си страните имат родени две деца – А., род.***г, т.е. към
настоящия момент има навършени 16 год., и И., род.***г - навършени 14 год.
При преценката при кого
от двамата родители следва да
живеят децата, съдът е необходимо да прецени и на кого от двамата родители да
бъде предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда от
интересите на децата и се ръководи от критериите, визирани в ППВС №
1/12.11.1974г, както и нормата на чл.59 ал.4 СК, визираща обстоятелствата, които са
от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права при
развод - възпитателски качества, морален облик, грижи и отношение към децата,
желание на родителите, привързаност на детето към родителите, пол и възраст на
децата, помощ от трети лица, социално обкръжение, жилищно-битови условия.
Водещо при решаването на спора имат интересите на децата.
В
понятието "интереси на децата", както посочва ППВС № 1/1974г, се
включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата,
създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен
труд - изобщо всяко дете да стане хармонично развита личност и добър гражданин.
В това понятие влизат и материалните интереси на детето - обезпечаване на
жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му,
представителство и др. Изрично е посочено, че от решаващо значение е цялата
съвкупност от интереси с оглед всестранното развитие на личността.
С оглед
актуалните законодателни уредби съдът има задължението да следи за висшия
интерес на децата служебно. В § 1 т.5 от ДР на Закона за закрила на детето, синхронизирана
с чл.3 §1 от Конвенцията за правата на детето, законодателят дефинира
най-добрия /висшият/ интерес чрез "преценката на желанията и чувствата на
детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето;
възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето, опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще
настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи
отношение към детето."
Съобразявайки
събраните по делото доказателства, изявленията на страните и изслушването на
децата, съдът достига до извода, че в децата е упражняването на родителските
права да се предостави на майката по следните съображения:
Съобразяват се възпитателските
качества като съвкупност от умения за осигуряване на правилното отглеждане
и възпитание на децата и за обезпечаване грижите, необходими за изграждане на техните
навици. В случая е важно тяхното конкретно проявление, от което се определя
авторитетът на родителя в обществото и пред детето. Поради това от значение е
умението му добре да направлява децата в живота, да им дава пример, да им
внушава правилни постъпки и т. н.
По делото липсват данни, дискредитиращи възпитателските качества както
на майката, така и на бащата, като в случая се съобразява и това, че преимуществено
майката на бащата, т.е. тяхната баба по бащина линия, е тази, която е
изпълнявала отговорностите по грижите и възпитанието на двете момичета, докато О.М.
предимно е осигурявал материалното обезпечаване. На майката С.М. децата са
разчитали за помощ в учебния процес, независимо от факта, макар същата за един
по-продължителен период от време да е живяла и работила извън страната.
Същевременно, данните по делото сочат, че когато тя се е завръщала в България и
се е установявала да живее в същото село - Гроздьово, в дома на родителите си,
децата са пребивавали при нея.
По отношение помощ от трети лица.
Всеки един от родителите получава подкрепа от своите роднини.
По критерия привързаност на
децата.
Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за
упражняването на родителските права, тъй като по-лесно се осъществяват
възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата. Дъщерята И.,
14год., за която в пубертетната възраст значимата фигура е майчината, дава
предпочитание към майка си, докато по-голямата дъщеря А., вече 16годишна, е с
противоречива емоционална нагласа към майката и заявява предпочитание да
пребивава в дома на бащата, мотивирана от желанието да балансира между
родителите си. Независимо от последното двете деца имат изградени и съхранени
близки, топли и позитивни връзки с всеки един родител, както и помежду си.
В допълнение следва да се посочи и това, че данните по делото налагат
извода за търпимост в отношенията между двамата родители, които са разделени
вече повече от 6 години и понастоящем майката живее с друг мъж, от когото
очаква дете.
Децата
имат свободата да общуват и с двамата си родители и няма данни някой от тях да
създава пречки за това. Същевременно, отчита се и обстоятелството, че А.учи в техникум
в гр.Врана, живее в общежитие и се прибира само в края на седмицата, като
редува пребиваването си при бащата и майката.
Макар дъщерята А.да е достатъчно голяма и да може да определя при кого
от родителите да живее, съдът няма основание да раздели двете деца, които с в
близка възраст /разликата и е само 2 години/, няма данни за лоши отношения
между тях или за особено отношение на единия родител към едно от децата, което
да дава основание за тяхното разделяне. Такава мярка би могла да бъде приложена
единствено по изключение, за да се избегне разкъсване на емоционалната връзка
между двете деца.
По отношение на критериите пол и
възраст. Предпочитание следва да се отдаде на майката. Макар бабата по
бащина линия да има съществено присъствие, ролята на майката и прякото й
участие в живота на двете момичета в изграждането им като личности не може да
бъде омаловажена и заместена /освен при настъпили особени или непредвидени
обстоятелства, каквито не са налице в конкретния случай/ и затова не следва да
бъде пренебрегвана.
Всичко изложено налагат извода, че във висш интерес на децата е упражняването
на родителските права бъде предоставено
на майката.
Относно МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на децата.
Същото е обусловено от изложеното по-горе относно упражняването на РП и
затова следва да бъде определено при майката.
Относно РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ.
На бащата следва да бъде определен такъв в разширен обем, както следва:
- всяка първа
и трета седмица от месеца от края на учебните занятия в петък до
18.00ч в неделя, с преспиване, както и един месец през лятната ваканция,
когато майката не ползва платен годишен
отпуск;
- през четните години на Коледните
празници, като взема момичетата в края на учебния ден, в който ги разпускат от училище, и ги връща до 18.00ч на 28.12.; цялата
Пролетна ваканция за съответната година, като взема момичетата в края на учебния ден, в който ги разпускат от училище, до 18.00ч на последния
ден;
- през нечетните години на Нова година, като взема момичетата в 10.00ч на 29.12.
и ги връща до 18.00ч на 2.01;
цялата междусрочна ваканция, като взема момичетата в края на учебния ден, в който ги разпускат от училище, до 18.00ч на последния
ден.
Относно ИЗДРЪЖКАТА
Родителят, който не упражнява родителските права за децата, дължи
издръжка в пари, като преимущественото му парично участие се обуславя от
факта, че майката ще полага непосредствените грижи по отглеждане и възпитание
на децата.
При определянето на размера съдът съобразява както нуждите на децата,
така и материалните възможности на двамата родители. Отчитайки, обаче,
претендирания от майката размер от 150лв, който е под установения със Закона
минимален такъв, съдът намира, че следва да определи издръжка, съобразена с
разпоредбата на чл.142 ал.2 СК, а именно - 152,50лв за всяко едно от децата.
В процесния случай съдът
преценява, че с определянето на издръжки в посочените размери за децата ще се
осигурят такива условия на живот, каквито биха имали, ако родителите живееха
заедно.
Относно ползването на СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ.
Предвид липсата на искане в тази насока от някой от родителите и отчитайки
обстоятелството, че семейното жилище е било напуснато отдавна от жената и
същата се е установила да живее в неин наследствен дом заедно с децата, съдът намира,
че не следва да се произнася по този въпрос.
Съвпадащите крайни
правни изводи на двете инстанции предполагат потвърждаване решението на РС в обжалваните
части.
По разноските.
В полза на страните не следва да се присъждат разноски и същите следва
да останат в тежест на всеки така, както са били направени, съгл.чл.329 ал.1
изр.2-ро ГПК.
На осн.чл.6 т.2 от Тарифата за ДТСС по ГПК,
съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50лв, от които всяка от
страните следва да заплати по 25лв.
На осн.чл.1 от ТДТСС по ГПК вр.чл.69 ал.1 т.7 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС държ.такса в размер на 439,20лв.
С оглед изхода на спора в настоящото
производство в полза на въззиваемата не следва да бъдат присъждани разноски
поради липсата на искане и доказателства за сторени такива .
Воден от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-ХХХІVс-в
№ 461/ 03.02.2020г по гр.д.№ 6381/2019г в частите му, с
които е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето А.О. Х. ЕГН ********** и детето ЧИ.О.Х. ЕГН **********
на майката С.И.М. ЕГН ***********,
при която е определено и местоживеенето
на децата; на бащата е определен режим
на лични отношения, както следва:
- всяка първа и трета седмица от месеца от края на учебните
занятия в петък до 18.00ч в неделя, с преспиване, както и един месец през
лятната ваканция, когато
майката не ползва платен годишен
отпуск;
- през четните
години на Коледните празници,
като взема момичетата в
края на учебния ден, в
който ги разпускат от
училище, и ги връща до
18.00ч на 28.12.; цялата Пролетна
ваканция за съответната
година, като взема момичетата
в края на учебния ден, в
който ги разпускат от
училище, до 18.00ч на последния ден;
- през нечетните
години на Нова година, като взема момичетата
в 10.00ч на 29.12. и ги връща
до 18.00ч на 2.01; цялата междусрочна
ваканция, като взема момичетата в края на учебния ден, в който ги разпускат от училище, до 18.00ч на последния
ден,
както и е осъден бащата
да заплаща месечна издръжка в полза на двете си дъщери А.О.Х. ЕГН ********** и ЧИ.О.Х. ЕГН **********, за всяка по 152,50лв, действащи със съгласието на тяхната майка С.М., считано
от датата на постановяване на настоящото решение, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи
издръжка, до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването
на препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: