Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 16.12.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
на четиринадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 31 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.127, ал.2 СК,
предявен от П.Ц.И., ЕГН: **********, с адрес: *** чрез пълномощника адв. П.К.
против Т.Х.Х., ЕГН: **********, с адрес ***.
Ищцата твърди, че от съвместното съжителство между нея и ответника Т.Х.
се родило детето К. Т. Х., на *** години, което живеело с майката и тя полагала
всички грижи за неговото отглеждане и възпитание. Твърди, че съгласно влязло в
сила решение по гр.д. № 821/2017 г. по описа на Р. с. – гр. К. ответникът бил
осъден да заплаща на детето си издръжка в размер на 180 лева.
Родителите не можели доброволно да уредят въпросите за упражняването на
родителските права и режима на лични контакти сина си, поради което за ищцата
бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което:
- да предостави на нея упражняването на родителските права по отношение
на роденото от съвместното им съжителство с ответника малолетното дете К. Т.
Х., ЕГН: **********.
- да определи следния режим на лични отношения на бащата с детето: всяка
първа и трета неделя от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч., както и десет дена през
лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
В първото по делото открито съдебно заседание се явява лично и изразява
готовност за сключване на спогодба. Поради неявяването на ищцата, която е била
представлявана от пълномощника си адв. К., съдът е дал възможност на страните
да постигнат спогодба и е отложил делото. В следващото съдебно заседание
ответникът не се явява и не се представлява, като адв. К. заявява, че нямат
контакт с него и спогодба не е постигната.
От събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и се
установява от представеното удостоверение за раждане, че са родители на
малолетното дете К. Т. Х., ЕГН:
**********, роден на *** г.
От приложеното гр. д. № 821/2017
г. по описа на Районен съд – гр. К. се установява, че е одобрена съдебна
спогодба, по силата на която е изменена определената по гр. дело № 776/2011 г.
по описа на РС К. издръжка, която Т.Х.Х. е осъден да заплаща на сина си К. Т.
Х. чрез неговата майка и законен представител П.Ц.И., като е увеличена от 80.00
лв. месечно на 180.00 лв. месечно, считано от 22.06.2017 г., до настъпването на
законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска до окончателното плащане на задължението.
От показанията на свидетеля М.
Т. П. се установява, че живеят на съпружески начала с ищцата от 2016 г. в
нейното жилище в с. П.. Познава и бившия ѝ съпруг – ответникът Т.Х., с
когото се били виждали 4-5 пъти. Заедно със свидетеля и ищцата живеел и
12-годишният ѝ син К., чийто баща бил ответникът. Всички грижи за
малолетния се полагали от майката, на която, откакто заживели заедно, помагал и
свидетелят. Бащата проявявал липса на заинтересованост и за последните 3 години
бил взел детето си не повече от 2-3 пъти за по 2-3 дни. Майката била съгласна
той да се среща с К. когато поиска, но ответникът не изявявал такова желание.
Неведнъж казвал на сина си, че идва да го вземе, а впоследствие се отмятал,
като си измислял оправдания, което силно разочаровало детето.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът намира иска за допустим и основателен.
Въпросите за родителските права
и местоживеенето на детето и режимът на лични контакти между него и баща му, не
са били уредени по съдебен ред, поради което за ищцата е налице правен интерес
от предявяване на настоящия иск.
Производството по чл. 127, ал. 2 СК не е исково, а представлява спорна съдебна администрация относно начина за
осъществяване на признати и гарантирани от закона материални субективни права.
Актът на съда в това производство не поражда последици, които засягат /отричат
или признават/ съществуването на подлежащите на защита права, а има за цел
единствено управлението /администрирането/ им, т. е. определяне начина на
упражняването им. Целта на производството и постановения съдебен акт е да се
постигне охраняване в максимална степен на конкретни материални субективни
права, както в интерес на участващите в производството лица, така и в публичен
интерес. Като производство спорната администрация е учредена именно, за да се
даде възможност за уреждане реализирането на субективни права от обществена
значимост, каквито са тези по чл. 127 СК, пряко свързани със закрилата на
децата и държавната политика за реализирането ѝ. Поради вменената му от
закона цел, в производството за спорна съдебна администрация, за разлика от
исковото и охранителното производства, е засилено служебното начало и съдът е
задължен да администрира в пълен обем спорните правоотношения, дори и без да е
сезиран изрично за всяко от тях, като охранява интересите на страната, ползваща
се от държавна закрила и събира по своя инициатива всички относими данни и
доказателства, без ограничение във времето и извън установените в исковото
производство преклузии. В този смисъл в производството чл. 127, ал. 2 СК,
законодателят изрично възлага на съда, при липса на споразумение между
родителите по смисъла на чл. 127, ал. 1 СК, по който и да е от елементите му –
местоживеене, упражняване на родителски права, лични отношения и издръжка на
детето, да се произнесе служебно по всички тези правоотношения, уреждащи в
пълнота упражняването на родителските права и правното положение на детето,
макар и да е сезиран само с един от тези въпроси като спорен между родителите,
и без да има предявени от някой от тях каквито и да е други претенции по
останалите въпроси. Изрично текстът на правната норма задава критериите за
решението на съда, като го препраща към разпоредбата на чл. 59 СК относно
служебното решаване на въпросите, свързани с упражняването на родителските
права при развод и към нормите, касаещи определянето издръжката на детето.
В този смисъл, макар съдът да не
е изрично сезиран с искане за определяне на местоживеенето на малолетното дете,
настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе и по този въпрос.
По делото по безспорен начин се
установи, че ищцата е тази, която трайно полага грижите по отглеждането и
възпитанието на малолетния К. и той живее с нея в с. Певците от фактическата
раздяла на родителите. Ето защо няма съмнение, че упражняването на родителските
права следва да бъде предоставено на майката и да се определи местоживеенето на
детето да бъде при нея.
Установи се от свидетелските
показания, а и от процесуалното поведение на ответника, че същият до голяма
степен се е дезинтересирал от сина си. Самият той не изразява претенции за
конкретен режим, при който да осъществява срещи с детето си, нито е поискал
това да става с преспиване. Стана ясно, че майката не създава пречки на бащата
да се вижда с детето при изявено от него желание, но въпреки това тези срещи са
изключително редки. Ето защо поисканият с исковата молба режим на лични
отношения между детето и баща му съдът намира за справедлив и следва да го
уважи така, както е претендиран.
По отношение на разноските,
които се претендират от ищцата, съдът намира следното:
Както вече се посочи по-горе,
определяйки мерките за лични отношения на между родителя, на когото не са
предоставени родителските права и детето, съдът администрира граждански
правоотношения. Касае се за акт на спорна съдебна администрация на тези отношения
– относно начина за осъществяване на признати и гарантирани от закона
материални субективни права, който не засяга (не отрича и не признава)
съществуването им. Производствата на спорна съдебна администрация са част от
уредените в ГПК производства, наред със защитно-санкционните и охранителните
относно характера на производството, но при разглеждането им не следва
автоматично приложението на разпоредбите на член 78 от ГПК. Условно в случая е
определянето на страните – родители на малолетно дете, като ищец и ответник,
както и безусловно нито една от страните – родители, не може да се определи
като такава, на която иска е уважен. Ето
защо искането за разноски е неоснователно и такива не следва присъждат.
Водим от горното, съдът:
Р Е
Ш И
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. Т. Х., ЕГН: ********** на майката П.Ц.И., ЕГН: **********, с адрес: *** и определя
местоживеенето му да бъде при нея.
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения на бащата Т.Х.Х., ЕГН: **********, с адрес *** с
детето К. Т. Х., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета неделя
от месеца от 10:00 ч. до 16:00 ч., както и десет дена през лятото, които не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред О. с.– П. в двуседмичен срок от връчване на съобщението до
страните.
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: