РЕШЕНИЕ
№…
02.12. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар И. Ц.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №821 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от адв.А.С. като особен представител на М.Н.П. срещу Решение № 840/ 10. 07. 2020 г. по гр. д. № 742/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която са уважени предявените с правно основание чл. 79 вр. чл. 280, ал. 1 и сл. ЗЗД с цена на иска 1200 лв. и предявения иск с правно основание чл.92 ЗЗД вр. чл. 10 от Договора за посредничество.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно , като съдът постанови друго по съществото на спора.
Въззиваемата страна „ *** – Ю. В. – ***“ ЕООД с ЕИК*** е изразила становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в обжалваната част.Отправено е искане за присъждане на деловодни разноски.
По делото е подадена насрещна въззивна жалба от „ *** – Ю. В. – ***“ ЕООД с ЕИК*** срещу Решение № 840/ 10. 07. 2020 г. по гр. д. № 742/ 2019 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД, като се твърди, че решението в тази част е неправилно и незаконосъобразно. Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част , като бъде постановено друго и бъдат уважени предявените искове с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Въззиваемата страна по насрещната въззивна жалба М.Н.П. не е изразила становище.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е осъдил на основание чл.79 вр.чл.280, ал.1 и сл. от ЗЗД М.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати на „***-Ю.В.-***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от управителя Ю.А.-И., сумата от 1200,00 евро, представляваща възнаграждение за извършено посредничество по Договор за посредничество от 18,01,2019 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Съдът е осъдил на основание чл.92 от ЗЗД вр.чл.19 от Договора за посредничество М.Н.П., ЕГН **********,***, да заплати на „***-Ю.В.-***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от управителя Ю.А.-И., сумата от 1200,00 евро, представляващи неустойка за неизпълнение на договорни задължения по сключен договор за посредничество, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил предявеният от „***-Ю.В.-***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от управителя Ю.А.-И., чрез юрк.Н.И., против М.Н.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД вр.чл.17 от Договора за посредничество за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1014,00 евро, представляващи договорна лихва за забава за заплащане на възнаграждение по договор за посредничество, като неоснователен и недоказан.
Съдът е отхвърлил предявеният от „***-Ю.В.-***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от управителя Ю.А.-И., чрез юрк.Н.И., против М.Н.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД вр.чл.17 от Договора за посредничество за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1014,00 евро, представляващи договорна лихва за забава за заплащане на неустойка за неизпълнение на договорни задължения по сключен договор за посредничество, като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78 ал.1 от ЗЗД М.Н.П., ЕГН **********,*** е осъдена да заплати на „***-Ю.В.-***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***, представлявано от управителя Ю.А.-И., направените деловодни разноски в общ размер на 989,89 лева, съразмерно с уважената част от иска.
За да постанови решението си районният съд въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че посредническата услуга по смисъла на чл.49 ТЗ се извършва от посредник, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Съгласно чл.51 ТЗ, посредникът има право на възнаграждение, което се дължи от едната или от двете страни съобразно тяхната уговорка. Това означава, че посредникът чрез своята услуга способства за сключване на определена сделка между двама съконтрагенти. Той е връзката между тях и извършва подготвителната дейност за сключване на договора, което не означава, че е участник при самото сключване на договора, а само подпомага този основен процес, който се ръководи от основните страни по бъдещия договор. Затова неговата дейност се състои в свързването на страните по договора и в този смисъл той представлява това свързващо звено, без да е пряк участник в съответното договаряне. За да бъде ангажирана договорната отговорност на клиента на заявеното основание, в доказателствена тежест на дружеството - ищец е да установи елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: сключването на договор, както и изпълнение на поетите с него задължения, за да има качеството на кредитор. От представения по делото писмен договор, носещ подписите на страните и ползващ се с регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена сила, е установено, че на 18. 01. 2019 г. страните са сключили договор, наименован именно като договор за посредничество при закупуване на недвижим имот. По правната си същност това е договор е за търговско посредничество по смисъла на чл.49 ТЗ, в който смисъл е и трайно установената съдебна практика (решение №503/25,01,2010 г. на ВКС по т.д. №260/2009 г., решение №123/17,11,2010 г. на ВКС по т.д. №698/2009 г.). От неоспореното заключение на вещото лице се установи, че именно ответницата М.П. е подписала както договора, така и протокола за оглед от 19,12,2018 г. С оглед изложеното по-горе следва да се приеме за установено, че страните са обвързани с процесния договор.
Първоинстанционният съд е приел също, че договорът за търговско посредничество при закупуване на недвижим имот, сключен между страните, включва както задължение за организиране на огледи, така и посредничество за покупката на имота – водене на преговори, проучване на правното положение на имота, изготвяне на предварителен договор при поискване от доверителя. Не е необходимо посредникът да взема и непосредствено участие в преговорите по сделката, както и двете страни да изпълнят изцяло задълженията си по сделката. Достатъчно е сключването на сделката да е в резултат от това, че посредникът е поставил в контакт страните.
От събраните по делото доказателства съдът е приел, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за посредничество. Осъществяването на оглед на имота е първата и основополагаща дейност, която включвавпоследствие поредица от действия, осществяващи посредничеството. Установява се по делото, че след извършения оглед на имота през месец декември 2018 г., ответницата е посетила офиса на дружеството-ищец и вече е подписала и Договора за посредничество, който обективира сериозните й намерения да закупи имота.
Съдът е обсъдил показанията на св.И. и е приел за установено, че през м.март 2019 г. ответницата се е отказала от закупуване на имота, но само месец по късно е установено, че дъщерята на ответницата е закупила имота. Родствената връзка се доказва от представената справка от ГРАО за родствени връзки и адресна регистрация на страната.
Съдът е счел, че процесния имот е придобит от близък на доверителя /низходяща/, и то само месец след заявения отказ от имота от страна на ответницата,като няма данни ответницата да била запозната с имота от друго място освен от ищеца.Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че осъществената продажба се е случила именно с посредничеството на ищцовото дружество, независимо че сделката е изповядана без знанието на посредника. Съдът е достигнал до извода, че ищцовата агенция има право на възнаграждение за осъществената посредническа дейност в размер на уговореното в чл.8 от Договора, а именно – 1200,00 евро с ДДС /доколкото уговореното процентно възнаграждение е по-малко/ и сумата се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
По отношение на исковата претенция за неустойка по чл. 19 от договора за заплащане на сумата от 1000 евро без ДДС ако доверителят придобие имота, предмет на договора, без да уведоми ищеца лично или чрез свързано лице по смисъла на §1 ДР на ТЗ ( дъщерята Моника П. попада в кръга от лицата) районният съд е приел, че искът е основателен и доказан. Съдът подробно е обсъдил процесуалната възмо жност да се предяви иск за неустойка заедно с иск за реално изпълнение, като правилно съдът е приел, че такава възможност е налице поради различния правен характер на двата иска. Районният съд е обсъдил и обосновал липсата на неровноправност в клаузата на чл. 18 и чл. 19 от договора по смисъла на чл. 143 ЗЗП, независимо, че въззивницата М.П. е потребител по смисъла на ЗЗП. Посочено е, че в разпоредбата но чл. 143 ЗЗП е налице изброяване на изричните хипотези, при които една клауза в договора се явява неравноправна, което не е изчерпателно. Съдът намира, че оспорената клауза не е неравноправна, тъй като не попада в някой от примерно посочените случаи на т.1 до т.17 на чл.143 от ЗЗП, уговорката отговаря на изискванията за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния. Уговореното има за цел да предотврати недобросъвестно поведение на клиента, който въпреки ползваните услуги по посредничество за намиране на имот, отговарящ на изискванията му, за да си спести плащането на възнаграждение на посредника, договаря придобиване на собствеността пряко със собственика, било лично или чрез лице от кръга на семейството му, или други близки негови родственици. Съдът е разгледал твърденията на въззивницата и относно нищожност на неустоечната клауза поради накърняване на добрите нрави, като съдът се е позовал на т.3 на ТР № 1/15. 06. 2010 г. на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Уговорената неустойка в размер на 3,6 % от офертната цена, но не повече от 1000,00 евро без ДДС, е съизмерима, според съда, с евентуалната вреда за кредитора от неизпълнение на задължението от доверителя да не придобива имота /лично или чрез свързано лице/ без знанието на агенцията, и в този си размер отговаря на присъщите на неустойката цели – да обезпечи изпълнението на поето от длъжника задължение и да обезщети кредитора за вредите от виновното неизпълнение на длъжника. Първоинстанционният съд е посочил, че начинът на уговаряне и размерът на неустойката не противоречат на присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, тъй като има различна цел от повторно възнаграждаване на посредника. Поради това съдът е приел, че искът с правно основание чл.92 ЗЗД следва да бъде уважен в предявения размер от 1200,00 евро.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за присъждане на лихва за забава за заплащане на възнаграждение за посредничество в размер на 1014 лв. съдът е приел, че тази лихва за забава съгласно клаузата на чл. 17 от договора представлява скрита неустоечна клауза, която противоречи на добрите нрави и по тази причина е нищожна и съответно мораторна лихва не се дължи.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на първоинстанционния съд в обжалваното решение досежно уважените искове с правно основание чл.280, ал.1 вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл. 92 ЗЗД. В този смисъл въззивната жалба на М.П. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение , съответно решението в тази обжалвана част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Във въззивната жалба са изложени доводи затова, че посредническата дейност на агенцията за недвижими имоти включва няколко правомощия и съответно задължения, поради което тези задължения не са изпълнени и съответно не следва да се дължи уговореното от страните задължение по чл.8, ал.1 от договора. Въззивният съд счита, че доводите на въззивницата са неоснователни, тъй като в клаузите на чл.2 до 7 включително са отразени правомощията и задълженията на агенцията при осъществяване на посредническата дейност, но същите не са формулирани кумулативно, а са отделени в различни клаузи като форми на посредническа дейност със съответния доверител. В случая агенцията е посредничила при оглед на имота, предоставила е информация за имота, включително и информация от кадастъра, осъществявани са контакти с въззивницата П. във връзка с евентуалната покупка на имота, обсъждани са условията на закупуване на имота от въззивницата. Това се установява от показанията на свидетеля И. А. И., който посочва, че въззивницата е провела разговори с него като представител на агенцията, осъществявани са юридически консултации във връзка със сметки по регулация на имота, като разговорите са достигнали до фазата, в която е следвало въззивницата да предостави депозит на агенцията за ангажирането й с последващи действия по закупуването на имота. Следователно агенцията за недвижими имоти чрез представителите си е осъществила посредническа дейност по смисъла на чл. 2, чл.3, чл.4 и чл.5 от договора относно извършването на оглед, осъществяване на разговори и проучване на правното положение на имота. Впоследствие става ясно, че не се е стигнало до сключване на предварителен и окончателен договор не по вина на агенцията за недвижими имоти, тъй като покупката на имота е сключена без посредник с купувач дъщерята на въззивницата, което се установява от данните на ГРАО, представени по делото. Следователно агенцията за недвижими имоти е осъществила посредническа дейност по смисъла на раздел втори от договора (чл.2,чл.3 , чл.4 и чл. 5), поради което съгласно чл.8, ал.1 от договора за извършената посредническа дейност въззивницата е следвало да заплати възнаграждение в размер на 3, 6 % с включен ДДС от договорената продажна цена на имота, но не по- малко от 1000 евро без ДДС. Това възнаграждение се дължи и ако договорът се сключи със свързано лице по смисъла на §1 ДР на ТЗ, каквото свързано лице е дъщерята на въззивницата съгласно цитираната разпоредба.
По отношение на присъдената неустойка във въззивната жалба са изложени доводи относно противоречие с добрите нрави, но въззивният съд счита, че районният съд подробно и обосновано е изложил мотиви за липсата на такова противоречие и съответно липсата на основание за нищожност на клаузата на чл. 19 от договора, поради което и в тази част решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Видно от текста на чл. 19 от договора страните са уговорили процент 3, 6% от офертната цена в договора, но не по- малко от 1000 евро без ДДС, като съответната сума е изискуема от датата на сключване на окончателния договор с подписване на нотариалния акт. Следователно, страните са уговорили процент върху офертната цена на имота като неустойка, но не по- малко от 1000 евро, която сума е минималната, дължима при наличие на условия за изплащане на неустойка по чл. 19 от договора. В случая такива условия са налице, тъй като свързано лице за въззивницата е сключило договора със собственика на имота без агенцията като посредник, поради което минималната неустойка за заобикалянето на агенцията като посредник е в размер на 1000 евро , съответно 1200 евро с начислен ДДС. От договора става ясно, че офертната цена е 24 000 евро, което означава, че претендираната неустойка и уговорената такава с договора не накърнява добрите нрави и осъществява обезщетителната функция за агенцията, която е изключена като посредник при закупуването на имота.
По делото е подадена насрещна въззивна жалба от агенцията за недвижими имоти, която е претендирала и за мораторна лихва на основание чл. 86 ЗЗД за забава на плащането на възнаграждението по чл. 8, ал.1 от договора и на плащането на неустойката по чл. 19 от договора, която лихва е предвидена в чл. 17 от договора.Въззивният съд възприема мотивите на районния съд , че по същество клаузата на чл. 17 от договора представлява скрита неустоечна клауза, като страните са уговорили лихвен процент, несъобразен с разпоредбата на чл. 10, ал.2 ЗЗД и е определен максимум , над който е недопустимо страните да уговарят. Съдът възприема мотивите на районния съд за противоречие с добрите нрави и за нищожност на тази клауза на това основание.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че при установена нищожност на клаузата на чл. 17 от договора относно мораторната лихва за забавено плащане би следвало такава да бъде присъдена с оглед установена забава на плащането на дължимото обезщетение по чл.8, ал. 1 и чл. 19 от договора. По делото обаче не е налице отправена покана от страна на агенцията за недвижими имоти до М.П. за заплащане на лихва за забавено плащане на обезщетението по чл. 8 , ал.1и чл. 19 от договора. С оглед на това дружеството въззивник по насрещната въззивна жалба не е доказало претенцията си относно периода и размера на претендираната лихва, поради което и на това основание искът с правно основание чл. 86 ЗЗД се явява неоснователен и недоказан.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззивницата М.П. следва да заплати на въззиваемата страна „***-Ю.В.-***“ ЕООД, ЕИК *** направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 508, 66 лв., изплатени за особен представител на въззивницата М.П.. Останалата част в размер на 254, 33 лв. не следва да бъдат присъдени в полза на дружеството, тъй като насрещната въззивна жалба на същото е оставена без уважение с оглед потвърждаването на обжалваното решение изцяло.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 вр. чл. 272 ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Решение №
840/ 10. 07. 2020 г. по гр. д. № 742/ 2019 г. по описа на Плевенския районен
съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 273 вр.
чл. 78, ал. 3 ГПК М.Н.П. с ЕГН********** да заплати на „***-Ю.В.-***“ ЕООД, ЕИК *** направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 508, 66 лв., изплатени за особен
представител на въззивницата М.П..
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 280, ал.3 , т.1 , пр. 1 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :