Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Варна, 10.12.2024г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа
докладваното от съдия М.М. в.гр.д.№625/19г.
по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.196 и
сл. и по реда на чл.213 и сл. от ГПК /отм./, вр. §2, ал.1 от ПЗР на ГПК.Образувано
по подадени въззивна жалба и частна жалба, както следва.Въззивна жалба,
подадена от Н.М.Н., чрез процесуалния му представител адв.Н.М., против решение
№1462/06.08. 2018г., постановено по гр.д.№714/02г. по описа на ВОС, гр.о., с
което са отхвърлени предявените от Н.М.Н. против М.С.В. и Прокуратурата на
Република България искове за заплащане солидарно
сумата от 10 050 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди: уронване честта и
достойнството и накърняване доброто име на ищеца в обществото, пред колегите му
юристи, пред политически организации, пред избирателите и пред клиентите му
като адвокат, чрез разпространяване, при което първият ответник е използвал
служебното положение на Районен прокурор на гр.Шумен, на което е назначен от
втория ответник, на неверни твърдения, свързани с прокурорска преписка
№2053/2000г. на РП Шумен и дознание №479/2000г. на РДВР Шумен: "Районна
прокуратура Шумен е разпределила проверка срещу адвокат Н.М.Н. по постъпили сигнали, че е злоупотребил с
доверието на свой клиент“, „… в сигнала има сериозни данни, че адвокатът е
искал крупни суми от своя клиентка за подкупи на съдии и прокурори по сложно
дело“ и „Последна дума по случая ще има Районната прокуратура в града, която ще
трябва да определи има ли вина адвокат Н.Н. и каква точно е тя“, всички в статията „Проверяват адвокат за рекет над
клиент“, публикувана във вестник „Нощен труд“ от 15-16.11.2000г.; „Районният
прокурор М.В. потвърди, че има множество сигнали срещу адвокати“, „Районна
прокуратура образува производство и срещу адвоката Н.Н. заради писмени
сигнали от РДВР гр.Шумен, че е изнудвал клиент“ и „Районният прокурор М.В. призовава всички граждани, които са се
натъкнали на адвокатски рекет, ако нямат доверие в прокуратурата и в съда, да
се жалват в РДВР гр.Шумен“, всички в статията „Адвокати рекетират клиенти с
огромни суми“, публикувана във вестник „Труд“ от 23.11.2000г.; „Вчера Районният
прокурор М.В. заяви, че в случая няма незаконно използване на СРС, а данните от
справката и приложенията щели да се проверят“ в статията „Искат оставки заради
незаконни записи“, публикувана във вестник „Сега“ от 15.11.2000г.; изявления,
че не били използвани специални разузнавателни средства и не били извършени
нарушения от РДВР, в пряко предаване по „Дарик-радио“ гр.Шумен с участието на
ищеца; изявление, че срещу ищеца, наречен унизително лицето Н.Н., се води
горното дознание в писмо №2053 от 13.12.2000г. до Адвокатска колегия Шумен;
изявление, че срещу ищеца се води сл.д.№6/2001г. на ОСС Шумен в справка №687/96
от 14.05.2001г. до ОП Сливен, т.е. до лица, с които ищецът е в конфликт (ИМ),
представена и пред РС Стара Загора; изявление, че срещу ищеца, наречен лицето Н.Н.,
се води предварително производство №6/2001 г. на ОСС Шумен за пет престъпления
по чл.209 НК и едно по чл.210 НК за сведение и вземане на отношение по Закона
за адвокатурата в писмо изх.№4 от 29.05.2001г. до Адвокатска колегия Шумен,
въпреки, че срокът по ЗА е изтекъл, в периода от 15.11.2000г. до 01.06.2001г.,
на основание чл.45 ЗЗД, както и сумата от 50 лв., представляваща обезщетение за
забава в периода от увреждането: 15.11.2000г. до предявяване на иска:
07.06.2001г., както и законната лихва върху главницата в периода от предявяване
на исковете до окончателното изплащане, както и Н.М.Н. е осъден да заплати на
Прокуратурата на Република България сумата от 300лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК.В жалбата и
уточняващата молба към нея от 21.10.2024г. се твърди, че решението е нищожно, защото е постановено от незаконен
състав - за съда са съществували основания за отвод, т.к. е бил заинтересован и
предубеден от изхода на спора и е демонстрирал явна пристрастност
към ответниците, евентуално
е недопустимо, защото е основано единствено на представените от ответниците
недопустими псевдо доказателства /неавтентични копия, имитиращи неавтентични
документи с невярно съдържание/, които първоинстанционният съд е бил длъжен да
изключи от доказателствения материал по делото, както и защото практически не е
бил проведен публичен съдебен процес, а е имитирано псевдо провеждане, като
съдът, извършвайки престъпна злоупотреба с власт, е лишил ищеца от възможността
да участва в съдебно заседание, както и защото съдът не се е произнесъл по
предявения иск, евентуално неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
поради необоснованост по изложените в жалбата подробни съображения.Претендира
се да бъде прогласено за нищожно, евентуално да бъде обезсилено и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд,
евентуално да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което
предявените против ответниците М.С.В. и Прокуратурата на Република България
искове бъдат уважени.Претендират се разноски.
Въззиваемият М.С.В., редовно
уведомен, не е депозирал отговор по въззивната жалба.
Въззиваемата страна
Прокуратурата на Република България в депозирания отговор по въззивната жалба,
чрез процесуалния си представител ю.к. Ц.М. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира
разноски.
Частна/погрешно наименована от
страната въззивна/ жалба, подадена от Н.М.Н. чрез процесуалния му представител
адв.Н.М., против определение №3260/10.12.2018г., постановено по гр.д.№714/02г.
по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба, наречена
заявление, вх.№28423/03.10.2018г. от ищеца Н.М.Н. за изменение на решение
№1462/06.08.2019г., постановено по гр.д.№714/02г. по описа на ВОС, в частта за
разноските, присъдени на ответника Прокуратурата на РБ, на осн. чл.248 от ГПК.В
жалбата се твърди, че определението е нищожно, евент. недопустимо, евент.
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените
в жалбата подробни съображения.Претендира се да бъде прогласено за нищожно,
евент. да бъде обезсилено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд, евент. да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което подадената от страната молба с пр.осн. чл.248 от ГПК да бъде
уважена.
Въззиваемата страна
Прокуратурата на Република България в депозирания отговор по частната жалба,
чрез процесуалния си представител ю.к. Ц.М. поддържа становище за нейната
неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното.
В исковата си молба/подадена на
07.06.2001г., първоначално разглеждана от ШРС - гр.д.№988/01г., след увеличение
размера на главния иск разглеждана от ШОС - гр.д.№239/02г., след отводи на ШОС
разглеждана от ВОС - гр.д.№714/02г./, молба за изменение размера на иска от
30.10.2001г., както и уточняващи молби от 11.06.2002г. и 19.03.2003г.,
депозирани след оставяне на производството без движение за отстраняване
нередовностите на исковата молба, и уточняваща молба от 27.10.2003г. ищецът Н.М.Н.
твърди, че в периода 15.11.2000г. - 01.06.2001г. ответникът М.В.С.
разпространявал позорни обстоятелства за него с цел да урони честта и
достойнство му, да опозори доброто му име в обществото, да го дискредитира и
прогони клиентелата му като адвокат.За да предаде „убедителност“ на твърденията
си, целейки да злепостави ищеца, ответникът, използвайки служебното си
положение, правил изказвания и подписвал документи, представяйки се в
качеството на районен прокурор, проявявал явно пристрастие и нарушавал
изискването на чл.137 от ЗСВ/отм., действащ към посочения период/.Извършил
следните действия, с които му нанесъл процесните неимуществени вреди: 1/ в редица медии
разпространил обстоятелства, свързани с дознание №479/00г. на РДВР Шумен
/пр.пр.№2053/00г. на РП-Шумен/, както следва: „Районна прокуратура Шумен е разпределила проверка
срещу адвокат Н.М.Н.
по постъпили сигнали, че е злоупотребил с доверието на свой клиент“, „… в
сигнала има сериозни данни, че адвокатът е искал крупни суми от своя клиентка
за подкупи на съдии и прокурори по сложно дело“ и „Последна дума по случая ще
има Районната прокуратура в града, която ще трябва да определи има ли вина
адвокат Н.Н. и каква точно е
тя“, всички в статията „Проверяват адвокат за рекет над клиент",
публикувана във вестник "Нощен труд" от 15-16.11.2000г.; „Районният
прокурор М.В. потвърди, че има множество сигнали срещу адвокати“, „Районна
прокуратура образува производство и срещу адвоката Н.Н. заради писмени
сигнали от РДВР гр.Шумен, че е изнудвал клиент“ и „Районният прокурор М.В. призовава всички граждани, които са се
натъкнали на адвокатски рекет, ако нямат доверие в прокуратурата и в съда, да
се жалват в РДВР гр.Шумен“, всички в статията „Адвокати рекетират клиенти с
огромни суми“, публикувана във вестник „Труд“ от 23.11.2000г.; „Вчера Районният
прокурор М.В. заяви, че в случая няма незаконно използване на СРС, а данните от
справката и приложенията щели да се проверят“ в статията „Искат оставки заради
незаконни записи“, публикувана във вестник „Сега“ от 15.11.2000г.; изявления,
че не били използвани специални разузнавателни средства и не били извършени
нарушения от РДВР, в пряко предаване по "Дарик-радио" гр.Шумен, в
което ищецът също участвал; 2/ изявление, че срещу ищеца, наречен унизително
лицето Н.Н., се води дознание
№479/00г., пр.пр.№2053/00г. на РП-Шумен, в
писмо №2053 от 13.12.2000г. до Адвокатска колегия Шумен, вкл., че се отнасяло
до извършени престъпления по чл.286 и чл.209 от НК; 3/ изявление, че срещу
ищеца се води сл.д.№6/2001г. на ОСС Шумен в справка №687/96 от 14.05.2001г.,
адресирана до ОП Сливен, т.е. до лица, с които ищецът е в конфликт отпреди
повече от 8 години, представена и пред РС Стара Загора, в която е посочено, че
спрямо ищеца в ОСС гр.Шумен с постановление на ШРП от 22.01.2001г. е на
производство сл.д.№6/01г. за 4 престъпления по чл.210 и чл.209 от НК; 4/ писмо
до АК-Шумен с изх.№4/29.05.2001г., придружено с протоколи за разпит, с което
колегията се уведомява, че срещу ищеца, наречен лицето Н.М.Н., се води
предварително производство №6/2001г. на ОСС Шумен за пет престъпления по чл.209
от НК и едно по чл.210 от НК за сведение и вземане на отношение по Закона за
адвокатурата, въпреки, че срокът по ЗА за образуване на дисциплинарно
производство за събития от 1998г. е изтекъл.За така понесените неимуществени
вреди, състоящи се в опозоряване на доброто му име в обществото, злепоставянето
пред колеги, граждани и политически организации, пред клиентите му като
адвокат, претендира ответниците М.С.В. и Прокуратурата на РБ/вторият ответник,
отговарящ на осн. чл.49 от ЗЗД, т.к. е назначил на длъжност първия ответник,
без да притежава нужните качества, и не е упражнил контрол върху дейността му/
да бъдат осъдени солидарно да му заплатят сумата от 10 050лв.,
представляваща обезщетение за претърпените вреди, както и да му заплатят сумата
от 50 лв., представляваща обезщетение за забава в периода от увреждането:
15.11.2000г. до предявяване на иска: 07.06.2001г., както и да заплатят законна
лихва върху главницата в периода от предявяване на исковете до окончателното
изплащане.
Ответникът М.С.В. в депозирания отговор по исковата
молба поддържа, че не е процесуално легитимиран да отговаря по предявените
искове поради функционалния си имунитет, като претенцията си за обезвреда
ищецът следва да реализира по реда на ЗОДОВ.
Ответникът Прокуратурата на РБ поддържа становище,
че изявленията на ответника М.В., посочени в исковата молба, не са правени при
и по повод изпълнение на служебните му задължения на районен прокурор, поради
което и Прокуратурата на РБ не е процесуално легитимирана да отговаря по
предявените искове.Евентуално поддържа становище за неоснователност на искове,
възразява и за изтекла погасителна давност.
Твърденията на ищеца за
нищожност, евент. недопустимост на обжалваното решение, защото е постановено от незаконен състав, т.к. за съда са
съществували основания за отвод, защото е бил заинтересован и предубеден от изхода на спора и е
демонстрирал явна пристрастност към ответниците,
евентуално защото е основано единствено на представените от ответниците
недопустими псевдо доказателства/неавтентични копия, имитиращи неавтентични
документи с невярно съдържание/, които първоинстанционният съд е бил длъжен да
изключи от доказателствения материал по делото, както и защото практически не е
бил проведен публичен съдебен процес, а е имитирано псевдо провеждане, като
съдът, извършвайки престъпна злоупотреба с власт е лишил ищеца от възможността
да участва в съдебно заседание и да упражни своето право на защита, са
неоснователни.Евентуално незаконосъобразният отказ на съда да се отведе при
наличие предпоставките по чл.12, ал.2, пр.5 и 6 от ГПК/отм./ би представлявал
съществено процесуално нарушение, водещо до неправилност на решението, а не до
неговата недопустимост.Така и останалите изложени от ищеца оплаквания, касаещи
действията на съда по събиране и ценене на представени доказателства по делото,
и участието на ищеца в съдебно заседание.
Неоснователно е и оплакването,
че съдът не се е произнесъл по предявения иск.Ищецът претендира обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди от твърдени неправомерни
действия/разпространяване на информация/ на първия ответник М.С.В. в периода 15.11.2000г. - 07.06.2001г., който ответник, сочейки
качеството си районен прокурор, разпространявал неверни, клеветнически
изявления, засягащи ищеца.Същевременно, по твърдения на ищеца, изявленията не
са били по повод наказателно производство, за което ответникът е пряко
ангажиран с воденето му като орган на досъдебното производство, т.е. не
съставляват действия по служба, а само служебното положение е използвано, за да
се предаде „убедителност“ на изказванията, вкл. с поставяне върху тях на печат,
щемпел и изходящ номер на РП-Шумен.Отговорността на втория ответник се
претендира, т.к. е назначил на длъжност първия ответник, без да притежава
нужните качества, и не е упражнил контрол върху дейността му.По
тези и фактически обстоятелства, и формулиран петитум се е произнесъл
първоинстанционният съд.Необходимо е да се
уточни и, че за първия ответник по същество се твърдят противоправни действия,
които излизат извън осъществяването на съдебната власт и така попадащи извън
защитения параметър на функционалния имунитет по чл.132 от КРБ, предназначен да създаде благоприятна среда на
свободно от натиск и въздействие решаване на делата и преписките и да гарантира
на магистратите тяхната независимост, когато осъществяват функциите си.Приема
се в съдебната практика - напр. определение №3594/20.11.2023г. по
ч.гр.д.№2413/23г., ВКС, I гр.о., че т.к. държавата не може да отговаря
неограничено по реда на чл.2, ал.1, т.8 от ЗОДОВ/нормата е обн. ДВ, бр.48/23г.,
т.е. след предявяване на иска, но урежда изрично отговорността на държавата,
реализуема по реда на ЗОДОВ, за разгласяване на материали по разследване в
нарушение на презумпцията за невиновност или при публично изявление, в което
обвиняем се представя като виновен/ за това, че представител на съответната
държавна власт прави устни или писмени изявления по конкретно разследване,
следва да се приеме, че отговорността се възлага на държавата, само когато
изявленията са направени от орган, който е пряко ангажиран в конкретното
наказателно производство.В останалите случаи отговорността на представител на
публичната власт, направил публично изявление, което нарушава презумпцията за
невиновност, е лична.Следва да се посочи и, че с предявения главен иск не
се претендират вреди от незаконосъобразно обвинение в извършване на
престъпление по реда на ЗОДОВ.В исковата молба липсват такива твърдения, вкл.
според ищеца липсва и надлежно образувано против него наказателно производство,
както и повдигнато му обвинение в извършване на престъпление към периода на
твърдените вреди.Извън горното и видно от представените от ищеца доказателства
наказателното производство против него, образувано преди погасяване на
наказателното преследване по давност, е приключило окончателно на 26.02.2016г.
с влизане в сила на протоколно определение от 10.02.2016г., постановено по НОХД
№17572/12г. по описа на СРС/по внесен обвинителен акт от 24.09.2012г./, с което
наказателното производство е прекратено поради изтичане на абсолютния давностен
срок по чл.81, ал.3 от НК, на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК, която хипотеза не попада измежду предвидените в ЗОДОВ.Преди окончателното
прекратяване има извършено частично прекратяване на досъдебното производство от
прокуратурата/по едно от обвиненията за престъпления по чл.209 от НК/ на осн.
чл.24, ал.1, т.1 от НК - посочено при изменение на основанието за прекратяване
съгласно представеното определение от 11.02.2011г., постановено по ЧНД
№2287/11г. по описа на СРС/, но, както е видно, това прекратяване е извършено
10 години след предявяване на иска и вредите от това незаконно обвинение не са
предмет на настоящото производство/за тях ищецът е предявил други искове/.
По правилността на решението.
Ищецът поддържа, че ответникът В., преди да има започнато
надлежно наказателно разследване, публично разпространявал неверни
клеветнически твърдения в периода 15.11.2000г.-07.06.2001г. пред медии за
него.В статия със заглавие „Проверяват адвокат
за рекет над клиент“,
публикувана във вестник „Нощен труд“/не е
видна четлива дата/, е посочено, че „Районна прокуратура
Шумен е разпределила проверка срещу адвокат Н.М.Н. по постъпили сигнали, че е злоупотребил с
доверието на свой клиент, съобщи районният прокурор М.В.“, „Според неофициална
информация в сигнала има сериозни данни, че адвокатът е искал крупни суми от
своя клиентка за подкупи на съдии и прокурори по сложно дело.Информацията за
злоупотреби от страна на защитника Н. е била изпратена от изпълняващия
длъжността началник на РДВР Шумен и шеф на служба „Полиция“ полковник Й.Д.…Пред
„НТ“ адвокат Н. каза, че сигналът е политически компромат, който цели да го
дисквалифицира и оклевети…“ „Последна дума по случая ще има Районната
прокуратура в града, която ще трябва да определи има ли вина адвокат Н.Н. и каква точно е тя“.Видно от цитатите,
единственото посочено в статията изявление, като изходящо от М.В., е, че е била
разпоредена проверка срещу адвокат Н.М.Н. по постъпили сигнали, че е злоупотребил с доверието на свой клиент.В
статия със заглавие „Адвокати рекетират клиенти с огромни суми“, публикувана
във вестник „Труд“ от 23.11.2000г., е посочено „Районният прокурор М.В.
потвърди, че има множество сигнали срещу адвокати, но били устни“, „Преди
седмица Районна прокуратура образува проверка и срещу адвоката Н.Н.
заради писмени сигнали от РДВР гр.Шумен, че е изнудвал клиент“ и „Районният прокурор М.В. призовава всички
граждани, които са се натъкнали на адвокатски рекет, ако нямат доверие в
прокуратурата и в съда, да се жалват в РДВР гр.Шумен.В тази статия изявлението
е в същия смисъл-за образувана проверка против Н.Н..Общите изявления за
насърчаване гражданите да подават сигнали нямат конкретно отношение към ищеца.В
статията от 15.11.2000г. със заглавие „Искат оставки заради
незаконни записи“, публикувана във вестник „Сега“, е посочено „Шуменски
полицаи неправомерно са използвали СРС и безпричинно са набедили адвоката Н.Н.,
обвини местният лидер на ВМРО Я. Я..Адвокатът, член на ВМРО, бил натопен за
опити да подкупва съдии и прокурор“ … „Набеден съм, че съм вземал от клиентите
повече от предвидените по наредбата пари.Към справката е приложен протокол от
разпит на лице от ромски произход и се твърди, че за мои злоупотреби има
аудиозапис“, обясни Н..Така бил изготвен политически компромат срещу него в
най-удобното време - приближаващата предизборна кампания.От РДВР категорично
отрекоха в случая да е намесена политика.При тях постъпила жалба по съвсем друг
повод и при проверката й били получени данни за нарушения, изпратени на
окръжния съд на разпореждане.Вчера Районният прокурор М.В. заяви, че в случая
няма незаконно използване на СРС, а данните от справката и приложенията щели да
се проверят“.Изявленията, че данните от справка и приложенията ще се проверяват
не представляват предварително оценъчно становище.Ищецът не е изискал в срока
по чл.14, ал.1 от ЗРТ - 3 месеца считано от датата на предаването
записа от твърдяното участие на ответника В. в радио предаване по Дарик радио/в което, по
твърдение на ищеца и той самият е участвал/.Не е направил искане за изискването
му и в исковата молба, както и до 2017г.Няма данни записът да се съхранява след
изтичане на посочения срок.Според показанията на св.Г.Н., в излезлите статии
през м.11.2000г. ответникът направил изявления, че Н.Н. рекетирал клиенти и бил
корумпиран, дори имал интервю в Дарик радио, в което Н.Н. бил даден за пример
като корумпиран адвокат.Според показанията на св.Д.Р. видял няколко публикации
във вестници и чул радио предаване по Дарик радио, в които Н.Н. бил
квалифициран като престъпник, обявен за общонационално издирване, твърдяло се,
че е извършил нееднократни измами на свои клиенти и вземал крупни суми.Съгласно
показанията на св.А.Гр., излезли публикации във вестници и изявления по
радиото, че Н.Н. бил престъпник, мошеник, че лъже клиентите си, инициатор бил
районният прокурор В., който говорил против Н..Във вестниците имало изявления
на В., че Н. вземал пари за подкупи, че ще бъде затворена кантората
му.Показанията на св.Г.Н. следва да се ценят при условията на чл.136 от ГПК/отм./, т.к. същата е дългогодишен сътрудник в кантората на ищеца.От
съвкупната оценка на показанията е видно, че според свидетелите и в статиите, и
в предаването ответникът е правил изявления, че ищецът е корумпиран,
престъпник, извършил нееднократно измами на клиенти.От представените статии
подобни изявления не се установяват, т.е. показанията противоречат на
представените други доказателства, поради което и съдът приема, че не може да
ги цени като доказателство, установяващо безспорно твърдения за подобни
изявления и в радиопредаването.
Твърдението
на ищеца, че против него към процесния период не е имало образувано надлежно/с
прокурорско постановление/ наказателно производство е неоснователно.Досъдебното
производство против ищеца първоначално е водено по сл.д.№6/01г. по описа на
ОСлС Шумен.По искане на ищеца сл.дело е било изисквано от първоинстанционния
съд, но т.к. наказателното производство е било висящо до 2016г., не е
предоставено.Тъй като първоинстанционното дело е било спряно в периода от
2004г. до 2016г. до приключване на следственото дело, са представяни множество
обзорни справки по същото, представляващи официални удостоверителни документи,
чиято материална доказателствена сила не е опровергана в производството.От тях
се установява, че наказателното преследване против ищеца е започнало по реда на
чл.409 от НПК/отм./, предвиждащ, че при полицейското производство не се
извършва предварителна проверка, не се съставя постановление за образуване на
производството и не се повдига обвинение по реда на чл.207.Производството се
счита за започнало от съставянето на акта за първото действие по
разследването.За започване на полицейското производство незабавно се уведомява
прокурорът, освен ако производството е започнало по негово разпореждане.Когато
това се налага за разкриване на обективната истина, прокурорът може да
преобразува бързото полицейско производство в дознание, като извършените
следствени и други процесуални действия, както и събраните и проверени
доказателства запазват процесуалната си стойност.Така производството е
започнало на 20.11.2000г. с образуването на дознание №ЗМ479/00г. по описа на
РЗБОП Шумен, пр.пр.№2053/21.11.00г. по описа на РП Шумен.Отпочването му е
предвид дадени показания за извършени деяния от Н.Н. от разпитано по друга
проверка лице - В. А. З., където тя е разпитвана по повод подадена жалба
вх.№14980/25.10.2000г. от лицето М.к.м., с приложено към нея пълномощно за Н.Н.,
против В.З. и нейния съпруг за извършен тормоз, а преди това по повод сигнал
също от М.М. през м.07.2000г. е било образувано дознание №ЗМ274/00г. по описа
на РДВР Шумен/по-късно преобразувано в сл.д.№384/00г. по описа на ОСлС Шумен/,
срещу В.З. и нейната дъщеря С. А. Х. за извършено престъпление по чл.142 от НК,
по което първоначално Н.Н. е бил техен пълномощник.
За
разпространените неверни твърдения от В.З. и С.Х. за ищеца Н.Н. при обяснения
по дознание №274/00г., вкл., че с поведението си ги е въвеждал в заблуждение и
формирал у тях неверни представи за действителното положение относно
извършеното деяние от С.Х., за да получи лични облаги, както и, че им е искал
пари, за да дава подкупи на съдии и прокурори, двете са осъдени да му заплатят
обезщетение по предявени искове с пр.осн. чл.45 от ЗЗД/решение по
гр.д.№1911/09г. по описа на СРС, влязло в сила на 01.07.2014г./.
С
постановление на РП-Шумен от 22.01.2001г. с аргумент за фактическа и правна
сложност на осн. чл.411, ал.1, т.7, пр.2 от НПК/отм./ дознание №479/00г. е
преобразувано в предварително следствие -
сл.д.№6/01г. по описа на ОСлС Шумен, водено против Н.Н. за престъпления
по чл.209 от НК и чл.286 от НК/копие от постановлението е прието като писмено
доказателство в о.с.з. на 26.01.2004г. и не е било оспорено от процесуалния
представител на ищеца, присъствал в това заседание, в срока по чл.154 от ГПК/отм./.Представено е и на л.742 от делото на ВОС.С акт на Главния прокурор
на РБ от 15.01.2002г./л.167 от делото на ВОС/копие/ и л.740 заверено копие от
началника на кабинета на Гл.прокурор на РБ/ досъдебното производство е
изпратено за разследване на ОСлС Търговище, където след правени опити за
призоваване на Н.Н., вкл. издадени постановления за предварително задържане, с
постановление на ОП-Търговище е спряно на 18.03.2002г. до издирването на Н.Н. и
възобновено на 15.01.2007г./когато Н.Н. е задържан и доведен в ОСлС
Търговище/.Впоследствие на 28.06.2007г. материалите по сл.д.№6/01г. са
изпратени на Главния прокурор на РБ/предвид направените искания за отводи на
разследващите лица/ и делото присъединено към сл.д.№22/08г. по описа на ОСлС /пр.пр.5002/07г.
на СРП/.
Предвид гореустановеното и не е
невярно и клеветническо изявлението на ответника в писмо №2053 от 13.12.2000г. до Адвокатска колегия Шумен, в
което е посочено, че против лицето Н.Н. се води дознание №479/00г., пр.пр.№2053/00г. на
РП-Шумен за извършени престъпления по чл.286 и чл.209
от НК.Изразът „лицето“ не е унизителен, терминът се използва от законодателя в
НПК.Така и в справка №687/96 от 14.05.2001г., адресирана до ОП Сливен, в която
е посочено, че срещу Н.М.Н. *** с постановление на ШРП от 22.01.2001г. е на
производство сл.д.№6/01г. за престъпления по чл.210 и чл.209 от НК и
писмо до АК-Шумен с изх.№4/29.05.2001г., с което колегията се уведомява, че
срещу ищеца се води предварително производство №6/2001 г. на ОСС Шумен за
престъпления по чл.209 от НК и чл.210 от НК за сведение и вземане на отношение
по Закона за адвокатурата.Даденото сведение не е невярно.
По
изложените съображения съдът приема, че ответникът В. не е осъществил
твърдените от ищеца противоправни деяния, поради което искането за ангажиране
на деликтната му отговорност, така и на ПРБ, защото го е назначила на длъжност,
се явява неоснователно.Предвид
съвпадане крайните правни изводи с тези на първоинстанционния съд, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.Неспазването от първоинстанционния съд на
едноседмичен срок между откритото съдебно заседание, проведено на 04.07.2018г.,
за което ищецът е бил надлежно призован, и последното открито съдебно заседание,
проведено на 06.07.2018г., не е довело до неправилност на крайните правни
изводи.Твърденията за предубеденост на първоинстанционния съдия не се
установяват.Евентуалното несъгласие на страната с изводите на съда в
обжалваното решение не могат да обосноват предпоставки по чл.12, ал.2, пр.5 и 6
от ГПК/отм./.Решението не е обосновано на псевдо доказателства, а на надлежно
събрани такива.На осн. чл.64, ал.5 от ГПК/отм./ и направеното искане на ПРБ
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от
50лв.
По частната жалба.
Въпреки, че приложимият за
производството пред първата и въззивната инстанция процесуален ред да е този по
ГПК от 1952г./отм./, приложим за изменението на решението в частта за
разноските е редът по ГПК в сила от 01.03.2008г. по аргумент за обратното от §2,
ал.14 от ПЗР на ГПК - този см. определение №791/30.12.2009г. по
ч.т.д.№841/09г., ВКС, І т.о., определение №199/21.03.2012г. по ч.т.д.№98/12г.,
ВКС, ІІ т.о., определение №216/05.12.2019г. по ч.гр.д.№3909/19г., ВКС, I гр.о.
и др.В срока за обжалване на решението, ищецът Н.Н. е депозирал молба
вх.№28423/03.10.2018г./подадена по пощата на 01.10.2018г./ за неговото
изменение в частта за разноските, с която същият е осъден да заплати на
ответника ПРБ разноски в размер на 300лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.В молбата се излага, че неправилно са били присъдени разноски на
ПРБ, т.к. за страната не се е явявал юрисконсулт и не е осъществявал
представителство, нито същият е бил надлежно упълномощен, както и не е бил
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.Претендира се решението да бъде
изменено в частта за разноските, като се остави без уважението искането на ПРБ
за присъждане на разноски, евентуално да бъде намален размерът на присъденото
възнаграждение до 100лв.
В отговора по молбата, депозиран
в срока по чл.248, ал.2 от ГПК, ответникът ПРБ поддържа становище за нейната
неоснователност.С обжалваното определение молбата е оставена без уважение.
Процесуалният представител на
ответника ПРБ ю.к.Е.Л. е била надлежно упълномощена от Главен прокурор на РБ с
пълномощно от 07.06.2002г., пълномощно от 09.01.2003г., 30.06.2003г. и
др., депозирала е молби и становища по
делото, явявала се е в о.с.з. на 26.01.2004г. и 26.04.2004г.Следващият
представител на ответника ю.к. Ц.М., също надлежно упълномощена, е депозирал
писмени становища по делото, вкл. са претендирани разноски.Непредставянето на
списък не съставлява процесуална пречка за присъждане на разноски, а съставлява
такава пречка за искане за изменение на решението в частта за разноските от
страната, която ги е направила.Определеното възнаграждение в размер на 300лв.
не е прекомерно с оглед материалния интерес по делото/10 100лв./ и
фактическата, и правната му сложност.Обжалваното определение, като правилно,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№1462/06.08.2018г., постановено по гр.д.№714/02г. по описа на ВОС, гр.о.
ОСЪЖДА Н.М.Н., ЕГН **********,
да заплати на Прокуратурата на РБ сумата от 50лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция.
ПОТВЪРЖДАВА определение
№3260/10.12.2018г., постановено по гр.д.№714/02г. по описа на ВОС, гр.о.
Решението подлежи на касационно
обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: