РЕШЕНИЕ
№ 3041 16.07.2019 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд единадесети граждански
състав
На шестнадесети юли две хиляди и
деветнадесета година
В открито
заседание на осми юли 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 20444 по описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1,
т.1, 2 и 3 във връзка с чл.225, ал.1 от Кодекса на труда вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Н.Б.Б., ЕГН: **********, от гр. В., ж. к. В. № ***, вх. ***, ет. ***,
ап. ***, чрез пълномощника адв. Н.К. срещу
„Пентакс медикъл България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, бул. “Васил Левски” № 179, представлявано от *** С.Т..
Предявен е иск да бъде признато за незаконно уволнението на ищеца,
извършено със заповед № ******** г. на *** С.Т., с която трудовото
правоотношение между страните е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ,
считано от ******* г. и като такова да бъде отменено, да бъде възстановена
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „********” и да се осъди ответника да й заплати
обезщетение за период от шест месеца, считано от 29.10.2018г., в който е
останала без работа след уволнението, в размер на 8683, 38 лева, ведно със
законната лихва от завеждане на ИМ до окончателното плащане. Претендира
разноски.
Ищцата твърди, че е работила по безсрочно трудово правоотношение с
ответника на основание сключен трудов договор от ***** г. на длъжност “********”.
В трудовия й договор било записано, че същият се сключва на осн. чл. 68, ал. 2
от КТ, като се цитира тази разпоредба, гласяща, че работниците по срочно ТПО по
ал. 1 имат същите права и задължения като тези по безсрочно такова, и не могат
да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от работещите по безсрочно
ТПО. На 06.12.2017г. било сключено допълнително споразумение /ДС/, съгл. което
длъжността на ищцата се променила на „********”, считано от ***** г. В ДС било
посочено, че се сключва с тримесечен срок на изпитване и ако страните не са
възразили, договорът се счита сключен по чл. 68, ал. 2 от КТ.
На ***** г. на ищцата била връчена оспорената заповед № ******** г. на у.
С.Т., с която трудовото правоотношение между страните се прекратява на осн. чл.
325, ал. 1, т. 4 от КТ поради завършване на работа по проект „Разширение
Пентакс медикъл България ЕООД”.
Твърди се уволнението на соченото основание да е незаконосъобразно,
поради следното:
Ищцата не е сключвала договор с ответника за работа по ТПО с определен
срок, не по-дълъг от три години, нито до завършване на определена работа, нито
за заместване на отсъстващ работник/служител, нито за работа, която се заема
въз основа на конкурс, до заемането й с такъв, нито за определен мандат. Твърди
се да е работила с ответника по ТПО за неопределено време, което било видно от
ТД и ДС към него.
Сочи се, че основанието за прекратяване на ТПО по чл. 325, ал. 1, т. 4 от КТ е приложимо само за срочните трудови договори, сключени на осн. и по реда на
чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – до завършване на определена работа. Твърди се, че
при прекратяване на ТПО на това основание подлежи на изследване и тълкуване
съдържанието на формулировката „завършване на определена работа”, като трайната
съдебна практика приема, че следва да се касае за работа, която може да се
дефинира по вид, обем, качество и съдържание към момента на възникване на ТПО.
Също така следва в самия трудов договор точно да се определи работата, за
изпълнението или довършването на която е сключен, тъй като за работника следва
да съществува яснота до кога ще продължи правоотношението му. Когато срокът на
ТД, сключен по чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ – до завършване на определена работа,
не е нито посочен, нито определяем съобразно други елементи на съдържанието му,
то уговорка за срок липсва.
Твърди се в конкретния случай страните да не са сключвали трудов договор
с основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ - до завършване на определена работа.
Нито в трудовия договор, нито в ДС към него не било посочено, че се сключва за
определена работа, която следва да се завърши. В Раздел 1, т. 5 от ТД било
посочено същият да се сключва за работа по проект „Разширение Пентакс медикъл
България ЕООД”, но не се сочело, че е за завършване на определена работа, нито,
че се сключва до завършване на проекта. Твърди се също така, че завършването на
работата по такъв проект е невъзможно, тъй като целта на всеки стопански субект
е неговото разширение и разрастване, което е непрекъснат процес.
С оглед на горното се твърди обжалваната заповед да е незаконосъобразна,
поради което се моли същата да се отмени и да бъде възстановена ищцата на
работа, тъй като е работила по безсрочно, а не по срочно ТПО. Твърди се след
уволнението ищцата да е останала без работа, поради което се претендира
осъждане на ответника да й заплати обезщетение за период от шест месеца,
считано от 29.10.2018г., в размер на 8683, 38 лева, със законна лихва от
завеждане на ИМ до окончателното плащане.
Претендират се разноски, като тези за адвокатско възнаграждение да се
присъдят в полза на пълномощника по реда на чл. 38 от ЗА, тъй като защитава
ищцата безплатно.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като от същия
писмен отговор е постъпил в срок, чрез пълномощника адв. П..
Признават се твърденията на
ищцата относно наличието на ТПО между страните,
което е прекратено с оспорената заповед.
Твърди се обаче прекратяването да е законосъобразно. В трудовия договор
на ищцата изрично било записано същият да се сключва на осн. чл. 68, ал. 2 от КТ вр. с чл. 70 КР, а в раздел 1, т. 5 – предмет и срок, било изрично записано,
че договорът се сключва за работа по проект „Разширение Пентакс медикъл
България ЕООД”. По този начин, независимо, че като законов текст била вписана
разпоредбата на чл. 68, ал. 2, а не на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, което представлявало
техническа грешка, в съдържанието на самия договор изрично било посочено, че е
срочен и се сключва за определена работа – по проекта „Разширение Пентакс медикъл България ЕООД”.
Доколкото работата по този проект била извършена и приключила, то това било и
основанието за прекратяване на договора. По изпълнението на въпросния проект до
завършването му били ангажирани и други лица, освен ищцата, като трудовите
договори на тези работници и служители също били прекратени с приключване на
работата по проекта, респ. преназначени на други длъжности извън проекта.
С оглед на горното се твърди уволнението да е законосъобразно, а исковете
– неоснователни, и се моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от представения препис от
трудов договор се установява, че страните са се намирали в трудово
правоотношение с източник трудов договор № ******** г. Липсва спор, а и от представения
препис от Заповед № ******** г. се установява, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено с посочената заповед на основание чл.325, ал.1, т.4
от КТ, считано от **** г. поради завършване на работата по проект „Разширение
Пентакс Медикъл България ЕООД“.
От
представения трудов договор и допълнително споразумение към него от **** г. се
установява, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение по
силата на сключен трудов договор от **** г. със срок за изпитване първоначално
на длъжността „********“, а с допълнителното споразумение е била преназначена
на длъжността „********“ от **** г., също с уговорен срок за изпитване от три
месеца.
Спорен между страните се явява фактът дали трудовият договор е бил срочен
или безсрочен. Работодателят заявява, че същият е сключен със срок „до
завършване на определената работа“ на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ, като
погрешно в договора била посочена разпоредбата на чл.68, ал.2 от КТ.
Уговорената работа била посочена в т.5 – работа по проект „Разширение Пентакс
Медикъл България ЕООД“. Служителят оспорва това обстоятелство, като заявява, че
било уговорено безсрочно правоотношение и уволнението било незаконосъобразно на
посоченото в заповедта правно основание.
От представения трудов договор се установява, че същият е
сключен на основание чл.68, ал.2 от КТ, уреждащ правата на работниците и
служителите по срочни трудови договори. В чл.5 от договора е уговорено, че
договорът се сключва за работа по посочения проект и договорът се сключва със
срок за изпитване в размер на 3 месеца, уговорен в полза на работодателя. В
раздел VІ от договора е уговорено, че същият може да бъде прекратен със
завършване на работата чрез приемо – предавателен протокол, подписан от двете
страни, както и на основанията, посочени в КТ, както и от работодателя без
предизвестие при липса на качества на работника за ефективно изпълнение на
възложената работа, от двете страни – при обективна невъзможност за изпълнение
/форсмажор/, както и от всяка от страните съгласно предвидените в КТ основания,
а когато това е необходимо и при
спазване на предизвестие по чл.326 от КТ, като при прекратяване на безсрочен договор
страните определят срок на предизвестието в размер на един календарен месец. По
силата на допълнителното споразумение страните уговорили преназначаване на
ищцата на друга длъжност, промяна в размера на основното месечно
възнаграждение, както и тримесечен срок за изпитване, уговорен в полза на двете
страни. След изтичане на срока за изпитване и ако страните не са възразили,
договорът се счита сключен по чл.68, ал.2 от КТ.
От така посочените договорни клаузи не може да се направи еднозначен
извод, че договорът е сключен като срочен - до завършване на определената
работа. В прекратителните основания е предвидено и основание за прекратяване с
предизвестие на безсрочен трудов договор, наред с основание при завършване на
работата. При този вид срочни трудови договори е необходимо в максимална степен
да се конкретизира възложената работа, след завършването на която трудовото
правоотношение ще се прекрати. Такава конкретизация в сключения между страните
трудов договор липсва.
От друга страна, дори да се приеме, че договорът е сключен като срочен –
до завършване на определена работа, то в договора е предвидено след завършване
на работата да се изготви приемо – предавателен протокол, подписан от двете
страни. Липсва спор между страните, а и не са ангажирани доказателства, такъв
приемо – предавателен протокол между страните да е бил подписан.
С подписаното допълнително споразумение при преназначаване на ищцата на
друга длъжност и уговаряне на срок за изпитване е посочено, че след изтичане на
срока за изпитване от 3 месеца и ако страните не са възразили, договорът се
счита сключен по чл.68, ал.2 от КТ. Дори да се приеме тезата на работодателя,
че всъщност се касае за техническа грешка в изписването на основанието, а
именно същото следва да се чете чл.68, ал.1, т.2 от КТ, то не може да се
приеме, че договорът е сключен за завършване на определена работа, тъй като
такова изрично съгласие на служителя не е изразено. С оглед посочените по –
горе съображения съдът намира, че не е установено с категоричност, че договорът
е сключен като срочен, нито че е изрично посочена работата, до завършването на
която е сключен договорът и при завършването на която договорът се счита
прекратен. За прекратителното условие
страните следва да са постигнали съгласие при сключване на трудовия договор, в
случая – при преназначаване на ищцата на новата длъжност, което не е налице. В
посочената договорна клауза – чл.4 от допълнителното споразумение, не може да
се приеме, че имплицитно е изразено съгласие за сключване на договора като
срочен от страна на служителя / предвид уговорката, че ако страните не са
възразили, то договорът е сключен по чл.68, ал.2 от КТ/, тъй като за подобно
изменение на трудовия договор законът предвижда писмена форма, която не е
спазена. Липсва пречка трудовият договор да бъде сключен като срочен – до завършване
на определена работа, но страните следва изрично да уговорят такава клауза и да
конкретизират работата, при завършване на която е настъпило прекратителното
условие, уговорено при възникване на трудовото правоотношение. Предвид
изложените съображения съдът намира, че не се установи от страна на
работодателя, при лежаща върху му доказателствена тежест, договорът да е
сключен като срочен, поради което и прекратяване на трудовото правоотношение на
посоченото в заповедта правно основание се явява незаконосъобразно.
Ето защо следва да се признае за незаконно уволнението на ищцата, като
същата бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност.
В шестмесечния срок по
чл.225, ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца, като същото е дължимо от датата на
незаконното уволнение. От приетото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, както
и неоспорено от страните, се установява, че последното брутно трудово
възнаграждение, получено за отработен пълен работен месец от ищеца, е в размер
на 1447,23 лв., а размерът на обезщетението за шестмесечния период възлиза на
8683,38лв. С оглед констатацията от
представената трудова книжка в оригинал в съдебно заседание, проведено на
27.05.2019 г., от която се установява, че ищецът не е започнал работа по друго
трудово правоотношение след прекратяване на това, предмет на разглеждане в
настоящото производство, то на същия следва да се присъди обезщетение за период
от шест месеца, считано от 29.10.2018г. до 29.04.2019г. Следователно, искът по
чл.225, ал.1 от КТ следва да бъде уважен изцяло. Поради гореизложеното съдът
намира, че искът по чл.344, ал.1, т.3 вр.с чл.225, ал.1 от КТ се явява доказан
по основание и размер, поради което същият следва да бъде уважен, ведно със
законната лихва върху главницата от 27.12.2018г. – датата на подаване на
исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като в приложения договор за
правна защита и съдействие е посочено, че същият представлява безплатно ищцата
на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Ето защо на
пълномощника адв.К., на основание чл.38, ал.2 от същия закон, следва да се
присъди възнаграждение в размер на 4014 лв., определено по размер съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото ответникът следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на
507,34лв./ по 80лв. за уважените неоценяеми искове и 38.40лв. за уважения
осъдителен иск за обезщетение/, както и 100лв. – разноски за съдебно –
счетоводна експертиза, заплатени от бюджета на съда.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението,
извършено със заповед № ***** от **** г. на *** на „Пентакс медикъл България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, бул. “Васил Левски” № 179, представлявано от *** С.Т.,
с която на основание чл.325, ал.1, т.4 от Кодекса на труда, считано от
29.10.2018г., е прекратено трудовото правоотношение с Н.Б.Б., ЕГН: **********, от гр. В., ж. к. „В.“ № ***, вх. ***, ет. ***,
ап. ***, и като такова го ОТМЕНЯ,
като ВЪЗСТАНОВЯВА Н.Б.Б., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „********“, на основание чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на
труда.
ОСЪЖДА
„Пентакс медикъл България” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Пловдив, бул. “Васил
Левски” № 179, представлявано от *** С.Т., да заплати на Н.Б.Б., ЕГН: **********, от гр. В., ж. к. „В.“
№ ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, на основание чл.344, ал.1, т.3 от Кодекса на
труда сумата от 8683,38лв./осем
хиляди шестстотин осемдесет и три лева и 38ст./, представляваща обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради уволнението в периода
29.10.2018г. до 29.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 27.12.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Пентакс медикъл България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, бул. “Васил Левски” № 179, представлявано от *** С.Т. да заплати на адв. Н.К.К.,
с адрес на упражняване на дейността: *************************, сумата от 4014лв./четири хиляди и четиринадесет
лева/ - адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата.
ОСЪЖДА „Пентакс
медикъл България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Пловдив, бул. “Васил Левски” № 179, представлявано от *** С.Т., ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Пловдив сумата от 507,34лв./петстотин
и седем лева и 34 стотинки/ - държавна
такса, както и сумата от 100лв./сто
лева/ - разноски за съдебно – счетоводна експертиза.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от датата на обявяването му – 22.07.2019 г., като препис от него се връчи
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ