РЕШЕНИЕ
Гр.Лом, 15 декември 2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска
колегия, ІІІ състав, в публичното заседание проведено на 8 декември 2020
г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Боряна Александрова
При
секретаря Р.Димитрова, след като изслуша докладваното от съдията гр.д. 1842/19г. по описа на съда, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл.124, ал.1, вр.чл.422, вр.чл.415,ал.1 от ГПК.
Производство
по реда на чл.237 ГПК
В исковата молба се твърди, че на 16.05.2019 год., по ч.гр.д. № 922/2019
год. на ЛРС срещу ответника, като длъжник
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение Теленор България
ЕАД , която заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 ГПК, което
е основание за предявяване на настоящата искова претенция.
В
срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото не е
постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът му
дължи сумите по издадената заповед по
чл.410 ГПК по ч..гр.д. 922/19г. ЛРС.
Претендира и разноски по делото.
Ответника
призован се явява, заявява,че признава
иска.
СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по делото и доводите на
страните според своето вътрешно убеждение (чл.12 ГПК), съобразявайки и
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 ГПК приема за установено от фактическа и от
правна страна следното:
По делото няма спор, относно описаната в исковата
молба фактическа обстановка. Няма спор между страните, че ответника е абонат на
дружеството доставчик на мобилни услуги. Няма спор между страните, че
ответника е ползвал предоставените му
мобилни услиги, но не ги е заплатил .
Както вече се посочи по-горе, ответника заявява изрично, че същият признава
предявения иск, счита го за основателен.
Поначало признанието иска е процесуално
действие на ответника, с което същият заявява, че се отказва от защитата срещу
иска, защото той е основателен. По същество едно такова признание винаги
съдържа заявление на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска
отговаря на действителното фактическо положение и в този смисъл всяко признание
на иска води до съвпадане на правните твърдения на двете страни пред съда.
Тоест, налице е едностранно изявление за знание, което ответникът отправя до
съда относно факти, релевантни за спорно право и което е явно неизгодно за
самия него.
Спрямо съда признанието на иска съставлява важно и
ценно доказателствено средство и по силата на чл.237, ал.2 ГПК е
достатъчно в мотивите към решението си съдът да укаже, че то се основава на
едно такова признание.
Поради изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ****, гр.
София , ЕИК ****, адрес: ****, чрез пълномощника, адв. В.П.Г., САК, съдебен
адрес:***, че Б.И.А. с ЕГН ********** дължи на ответника сумата 118,58 лв. ,
представляваща неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги, ведно със законната лихва , считано от 17.05.2019г. до изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Б.И.А. с ЕГН ********** да заплати на ****, гр. София
, ЕИК **** сумата от 205,00 лв. - разноски по заповедното делото,
представляваща платена държавна такса – 25 лв. и адвокатски хонорар в размер на
180 лв. както и сумата от 205 лв.
- разноски по исковото производство, представляваща платена държавна
такса –25 лв. и адвокатски хонорар в
размер на 180 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: