№ 10
гр. Казанлък, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНА Н. ЦАНОВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИЛ. ИВАНОВА Административно
наказателно дело № 20225510200792 по описа за 2022 година
Обжалвано е Наказателно постановление № BG08022022/5800/Р8-
112/11.07.2022г.на Г.А.Т.-началник отдел“Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“
/АПИ/,гр.София.
Жалбоподателят,недоволен от наложеното му наказание,моли съда да
го отмени.
Въззиваемата страна чрез представителя си в с.з.взема становище,че
обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно,и
моли съда да го потвърди.
От събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,и след като извърши цялостна проверка на съставения акт
и на обжалваното наказателно постановление,съдът приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима.Разгледана по същество се явява
основателна.
Административно-наказващият орган е приел за установено,че на
08.02.2022г.в 18,25 часа в направление излизане от територията на Република
България,на граничен контролно-пропускателен пункт Кулата,е пристигнало
пътно превозно средство с рег.№ *****,вид: Влекач,марка и модел
МЕРЦЕДЕС 1844 ЛС,с обща техническа допустима максимална маса-над 12
тона,брой оси-5,управлявано от жалбоподателя Н..След извършена проверка
от страна на контролните органи било установено,че на 27.01.2022г.в 16:52
часа,горепосоченото пътно превозно средство /ППС/ попадало в категорията
1
на пътно превозно средство,за което е дължима,но не е заплатена такса по
чл.10,ал.1,т.2 от Закона за пътищата /ЗП/.Цитираното превозно средство било
засечено на 27.01.2022г.в 16:52 часа,по път I-6,км.331 + 828,включен в
обхвата на платената пътна мрежа,като за посоченото ППС не била заплатена
дължимата пътна такса,съгласно чл.10,ал.1,т.2 от ЗП.Като място на
нарушението е посочен път I-6,км.331 + 828,за който се събира такса за
изминато разстояние-тол такса,съгласно Приложение към т.1 на Решение №
101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г.за приемане на Списъка на
републиканските пътища,за които се събира такса за изминато разстояние-тол
такса.За извършеното административно нарушение бил генериран
доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а,ал.3 от
ЗДвП и към него били приложени статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения-видеозаписи като доказателства за
отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство,неговата
табела с регистрационен номер,датата,часа и мястото на движение по участък
от път,включен в обхвата на платената пътна мрежа и местонахождението на
техническото средство /контролно устройство с идентификатор № 10321/-
част от системата.В хода на извършената проверка,на
08.02.2022г.жалбоподателят Н. заплатил дължимата независимо от
съответната административнонаказателна санкция такса по чл.10б,ал.5 от
закона за пътищата в размер на 133 /сто тридесет и три/ лева.В 14-дневен срок
от връчването на АУАН не постъпило по сметка на АПИ плащане на
компесаторна такса по чл.10,ал.2 от ЗП от страна на нарушителя.
АНО е приел,че жалбоподателят е извършил нарушение по
чл.179,ал.3а от ЗДвП,поради което наложил на жалбоподателя Н. К. Н.
административно наказание ГЛОБА в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/
лева.
Съдът намира за основателно становището на жалбоподателя,че при
съставянето на АУАН и при издаването на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,които са основание за отмяна на
НП.
На първо място,съдът намира за основателно становището на
жалбоподателя,че тъй като съгласно разпоредбата на чл.21,ал.1 от НПК,към
която препраща разпоредбата на чл.84 от ЗАНН,наказателното производство
се води на български език,то вписването в съставения АУАН на имената на
нарушителя на език,който не е български,представлява съществено
нарушение на процесуалните правила.Още повече,че съгласно вписаното в
АУАН бащино име на нарушителя KUNCHEV,в българския език са налични
две различни имена-Кунчев и Кънчев,и така не става ясно срещу кое точно
лице е съставен акта,а с това той не отговаря на изискванията на
императивната норма на чл.42,ал.1,т.6 от ЗАНН.
Съдът напълно споделя становището на жалбоподателя,че в
2
наказателното постановление не е ясно посочено какво точно нарушение е
извършил жалбоподателя и кои законови разпоредби е нарушил,и с това
наказателното постановление не отговаря на изискванията на императивните
норми на чл.57,ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.АНО е посочил в наказателното
постановление,че жалбоподателят е нарушил чл.179,ал.3а от ЗДвП.Тази
разпоредба предвижда,че се наказва водач,който управлява пътно превозно
средство от категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата по път,включен
в обхвата на платената пътна мрежа,за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние,съгласно изискванията
на Закона за пътищата,за участъка от път,включен в обхвата на платената
пътна мрежа,който е започнал да ползва,или няма закупена маршрутна карта
за същата,съобразно категорията на пътното превозно средство.В
обстоятелствената част на НП обаче никъде не се твърди,че жалбоподателят е
нямал закупена маршрутна карта.Съответно-не е посочена и като нарушена
разпоредбата на чл.139,ал.7 от ЗДвП,съгласно която водачът на ППС от
категорията по чл.10б,ал.3 от Закона за пътищата е длъжен преди движение
по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,да закупи маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа,които ще ползва,или да
изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл.10,ал.1,т.2 от ЗП,освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице.По този начин изложеното в
обстоятелствената част на наказателното постановление не съответства на
посочената като нарушена и приложена от АНО санкционна правна
норма.Поради това е напълно основателно становището на жалбоподателя,че
в наказателното постановление за него е налице пълно объркване да разбере
какво точно нарушение се твърди,че е извършил; лишен е от възможността да
научи кое е нарушението,което му се вменява във вина и кой текст от закона е
нарушил,а това води до нарушаване на правото му на защита.
Съдът намира за основателно и становището на жалбоподателя,че в
наказателното постановление не е обоснована субективната страна на
извършеното административно нарушение-не е обосновано защо е прието,че
именно жалбоподателят Н. носи административнонаказателна отговорност за
неплащането на тол таксата,не е обсъдена персоналната отговорност на
водача на ППС.Това е така,тъй като е налице Тристранен договор от
26.02.2020г.между „ИТС“ АД,“А1 България“ ЕАД и „Пластформ“
ООД,съгласно който „ИТС“ АД предоставя бордови устройства на
клиента,чрез които се извършва дистанционно предаване/получаване на тол
данни.При наличието на този тристранен договор при общи условия по
чл.10,ал.15 от Закона за пътищата във връзка с Наредбата по чл.10,ал.7 от
Закона за условията,редът и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и
изминато разстояние и условията и редът за събиране на таксите,водачът на
МПС не е длъжен да си купи предварително маршрутна карта,нито да
установява изминатите разстояния или да заплаща таксите за тях.
3
Предвид изложеното съдът намира,че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно-издадено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
При този изход на делото и тъй като пълномощникът на
жалбоподателя в с.з.е направил изрично искане да му бъдат присъдени
деловодни разноски,такива следва да му се присъдят.В представения договор
за правна защита и съдействие,неразделна част от пълномощното,с което
жалбоподателят Н. е упълномощил адв.Р.Р. от Габровска адвокатска колегия
да го представлява по делото /на л.21 от делото/,е вписано,че процесуалното
представителство е безплатно на основание чл.38,ал.1,т.3 от ЗА.В този
случай,на основание чл.38,ал.2 от ЗА,във вр.с чл.18,ал.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения,във вр.с
чл.7,ал.2,т.2 от същата наредба,Агенция „пътна инфраструктура“ /АПИ/
гр.София следва да заплати на адвокат Р.Р. адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG08022022/5800/Р8-
112/11.07.2022г.на Г.А.Т.-началник отдел“Контрол и правоприлагане“ в
Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“
/АПИ/,гр.София,с което на Н. К. Н. от гр.Г.,ул.“Видима“ №
23,вх.Г,ет.6,ап.18,с ЕГН ********** е наложено административно наказание
ГЛОБА в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА Агенция „пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.София да заплати
на адвокат Рачо Иванов Рачев от Адвокатска колегия-Г.,личен № 16000****,с
адрес на упражняване на дейността град Г.,ул.“С.“ № 8,ет.2,ап.5,адвокатско
възнаграждение в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Стара
Загора в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
4