мотиви по НОХД 302/2018г
по описа на РРС
Русенска районна
прокуратура е обвинила А.А.К. в това ,че на 09.07.2016г. в гр.Русе, като
непълнолетен след като разбирал свойството и значението на извършеното и могъл
да ръководи постъпките си, причинил на Д.Т.С.,ЕГН ********** ***, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на горна челюст в дясно,долна и
латерална стена на дясната орбита,дясна зигомотично кост, с дислокация на
фрагментите,деформация на десен макисиларен синус и дясна зигоматична
кост,довело до затруднение в отварянето на устата,довело до затрудняване на
дъвченето за срок повече от тридесет дни- престъпление по чл.
129 ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК
Прокурорът поддържа обвинението и предлага наказание по реда на чл.55 ал.1
б.б НК по вид пробация
Защитата на подсъдимия счита ,че деянието е несъставомерно по повдигнатата
квалификация на обвинението. Излага подробни съображения относно наличието на хипотезата
на чл.12 ал.1 НК. Пледира, че ако се приеме превишаване на пределите на
неизбежната отбрана, то това е в резултат на уплаха и смущение и деецът не
следва да бъде наказван
Подсъдимият първоначално отказва да даде обяснение и на основание чл.279
ал.2 вр.ал.1 т. 4 НПК са приобщени обясненията му от досъдебното
производство,дадени в присъствието на защитник, които се поддържат и допълват
Съдът на база събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият
А.А.К. е роден на ***г***, със завършено средно образование, студент,неженен,
неосъждан.
Към
момента на деянието бил непълнолетен, по характер спокоен, контактен, не е известен на ДПС.Психически и физически нормално развит за
възрастта си.
На 09.07.2016 г. след 20 часа подсъдимият ,заедно с непълнолетните : свид. В.М.Д./
на 17 години/ ,свид. П.Д.К. /на 16 г/. и свид. А.П.М./ на 14 години/ се намирали на детска площадка до бл.114 в
ж.к.“Чародейка“,гр.Русе. На площадката имало и по- малки деца от тях и всички
общо играели на криеница и тичали.
До детската площадка
имало беседка, в която били свидетелите Д.Т.С., жената, от която имал деца ,но вече
не живеел на семейни начала- Т.В.С., св. М.Ш.А.,И.Т.Й. и И.Х.И.. Мъжете си
говорели и пиели бира. Дъщерята на Д.С. също играела на детската площадка с останалите
деца. Около 21.30 часа докато децата тичали, св. А.М. блъснал случайно
препречилото му се момиченце, което било дъщеря на Д.С.. Детето отишло при баща
си и споделило ,че било блъснато от по-големите деца. Без да прояви интерес
какво точно се е случило, св.Д.С. отишъл да се разправя с момчетата и св.К., но
не със св.А.М., а се развикал на подс.А.К. и на св. В.Д., които познавал от
квартала и от детската площадка да се махат от площадката, тъй като това била
детска площадка. К.,К. и Д. възразили, че и те играят на площадката и нещо лошо
не са направили, но св.С. настоявал да се махнат от там. Подсъдимият казал, че
ще напуснат площадката, но трябва да си вземе чантичка, който бил оставил там.
Св. С. продължил да крещи и да гони децата и започнал да дърпа подсъдимия за
дрехата, да го блъска и посегнал да го удари. В този момент свид.Д. го хванал
през кръста, за да преустанови действията му. Но св.С. го изблъскал и отново
тръгнал заплашително срещу подсъдимия, крещейки и заплашвайки,за да се махнат
от площадката. В този момент към тях се присъединили и неговите приятели М.Ш.А.,И.Т.Й. и И.Х.И., които започнали да
блъскат подсъдимият. Сцената била
наблюдавана от свид.К., М., свид.Д.С. и внучката и –св. Я. А.. Свид. С. от
балкона си извикала към мъжете да оставят децата и да не ги блъскат, при което
единият от мъжете я нагрубил и заплашил. Подсъдимият и св.Д. се опитали да
избягат зад блока,но били настигнати от мъжете, като св. С. започнал да се
разправя и удря шамари по лицето и главата на св.Д., а другите мъже да блъскат
подсъдимия. Свид.С. изгубила от погледа си случващото ,но чувала писъците на
св. К. да не удрят момчетата и викала за помощ и търсела номера на полицията
,за да се обади.
В момента, в който
св.С. нанасял удари на св.Д., подсъдимият успял да се отскубне от приятелите
му, хванал за рамото С. ,обърнал го към себе си и му нанесъл удар с юмрук по
лицето в дясната скула. Свидетелите А.,Й. и И. отново се намесили и почнали да
блъскат децата в стената на блока, като Д. получил и ритник в крака. В този момент
св. К.,изпаднала в истерични писъци, се обадила на тел. 112, като уведомила за
скандала оператора и поискала съдействие.На нейното позвъняване за помощ и на
опита и на св. М. за същото, се възпротивила Т.В.С.. След като К. извикала ,че
се е обадила на полицията, конфликта бил преустановен, св.И.И. напуснал мястото,
а пострадалият продължил да крещи и заплашва.
Бил изпратен
полицейски патрул, бил извикан и екип на бърза помощ, който отвел св.Д.С. в
спешно приемно отделение, където се установило счупване на дясна скула, а по
късно бил насочен към лицево челюстен хирург, където се установило и счупване
на горната челюст в дясно.
Видно от заключението на назначената и
изготвена в хода на разследването съдебно – медицинска експертиза се
установило, че св.Д.С. получил следните увреждания: „ счупване на горна челюст в дясно,долна и
латерална стена на дясната орбита,дясна зигомотично кост, с дислокация на
фрагментите,деформация на десен макисиларен синус и дясна зигоматична
кост,довело до затруднение в отварянето на устата.“Медикобиологичния признак
–счупване на горна челюст, което водидо затрудняване на дъвченето сочи ,че е
причинена средна телесна повреда
По делото св.Д.С. предал
с протокол за доброволно предаване оптичен носител на записи от охранителна
камера, монтирана на бл. 113, вх. 1.Била назначена техническа експертиза, от
заключението на която се установило, че камерата не е заснела удар.
Тази
фактическа обстановка съдът намира за установена от обясненията на
подсъдимия, показания на свидетелите Д.Т.С.,М.Ш.А., И.Т.Й., И.Х.И., Д.А.С., П.Д.К.,
В.М.Д.,М.И.П., А.П.М., Р.Н.Т.,М.Н.П.,Я. А. и от заключението на СМЕ,
приложените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: съдебно
– свидетелство за съдимост, сведение характеристика за непълнолетния,
автобиография и декларация по ЗСГ.
Съдът дава вяра на
непосредствените възприятия на свидетелите С., А., М., К., М.П., В.Д./
приобщени, дадени пред съдия в досъдебното производство/. Тези показания
намират и своето потвърждение в ТЕ на оптичен носител и приложените снимки.
Еднозначно свидетелите сочат на нанасяне на удари от страна на пострадалия/ над
40 годишен мъж/ по лицето и главата на св.В.Д./ непълнолетен/, на предхождащо
заплашително и нападателно негово поведение спрямо подсъдимия и св.Д.,
непровокирано по никакъв начин от тях. Показанията на посочените свидетели
сочат и на намесата, също непровокирана от страна на свидетелите М.А., И.Й., И.И.
и опровергават техните показания, че са се намесили единствено в момента, в
който св.В.Д. хванал през кръста пострадалия, за да го отдръпне от подсъдимия.
Показанията на последно посочените свидетели, че от беседката са наблюдавали
нанасянето на удар от страна на подсъдимия и ,че не са били свидетели на удари
и закани от страна на пострадалия се опровергават по категоричен начин от
показанията на първата група свидетели, включително и от снимковия материал и
показанията на св.М.П.. Съдът счита, че липсата на заинтересованост от страна
на свид.С.,св.М., св.А. и св.П. е основание да ги кредитира напълно и защото
между техните показания и тези на свид.
К., В.Д. е налице еднозначност и
непротиворечивост, за разлика от тези на приятелите на пострадалия и също
участвали активно в конфликта. Показанията на свид. А.,Й. и И. ,че са се
намесили само преди удара от страна на подсъдимия са в противоречие с
показанията на св. С. и показанията на останалите свидетели. Показанията на св.Й.
сочат,че е бил свидетел като С. блъска подсъдимия, което се отрича от
пострадалия.Последният дори отрича да е разговарял с подсъдимия, като твърди,че
е водил такъв само със св.В.Д., но отрича да му е нанасял удари. В тази връзка
съдът кредитира напълно обясненията на подсъдимия, тъй като те едназначно и
непротиворечиво се подкрепят от показанията на свидетелите С., А., М.,К.,М.П.,
В.Д. ,П., снимковия материал и определено ,съдържат и признание за начина на
нанасяне на удара към С. ,различен от механизма описан от пострадалия ,А., И./
за удар в гръб/. Този механизъм не намира и потвърждение от заключението на СМЕ
Безспорно е ,че пострадалия е получил увреждане, изразяваща
се в счупване на горна челюст в дясно,което довело до
затрудняване на дъвченето и се явава средна телесна повреда по чл.129 ал.2 вр.ал.1 НК
Останалите вменени от обвинението в диспозитива
увреждания:
счупване на долна и латерална стена на дясната
орбита,дясна зигомотично кост, с дислокация на фрагментите,деформация на десен
макисиларен синус и дясна зигоматична кост,не касаят счупването на
челюстта и са леки телесни повреди съгласно медицинското освидетелствуване.
При тези
доказателства съдът намира ,че безспорно пострадалия С. е извършил нападение
спрямо личността на подсъдимия ,хващайки го за дрехата и блъскайки го, без да е
било провокирано от подсъдимия. Намесата на свидетелите А., И., Й. към
подсъдимия-блъскайки го, се явава тяхно нападение, от което той е успял да се
отскубне, за да се притече на помощ на св.Д. и то в момента,когато пострадалия
е нанасял удари към личността на свид.В.Д. по главата и лицето и неговото
нападение не е било преустановено. Краткотрайното му спиране не е преустановено
нападение, тъй като такова е било налице и от страна на намесилите си възрастни
мъже и продължаващото такова спрямо личността както на подсъдимия,така и към
св.В.Д..
От страна на пострадалия е налице непосредствено,
противоправно нападение – с няколко активни действия, изразяващи се в
нахвърляне, дърпане, блъскане, нанасяне на удари, с които е застрашил пряко и
непосредствено личността и законните права на непълнолетните –А.К. и В.Д.. Тези
действия са противоправни, тъй като не са били провокирани от подсъдимия и
св.В.Д. и са акт на невъздържано и агресивно поведение на пълнолетен спрямо
непълнолетни лица
Нападението е непосредствено не само когато е
започнало самото увреждане, но и когато е създадена реална опасност за
увреждане на личността на подсъдимия първоначално, а след това и на личността
на св.В.Д.. А нападателното поведение на св.С. спрямо личността на подс.К.
,изразяващо се в дърпане, блъскане, замахване създава реална опасност от
увреждане и именно в този момент нападението му е било възпряно от св.Д.,
хващайки го през кръста, за да го отдалечи.Нещо повече касае се за
непровокирано нападение над непълнолетен.
Кратковременното
прекъсване на нападението обаче не значи прекратяване на нападението, тъй като в този момент нападението на С. е продължило спрямо личността на
св.Д., нанасяйки му удари по главата и лицето.
Последвалият удар от страна на подс.К. е насочен, за да отблъсне нападението на св.С.,
с цел то да бъде прекратено и да защити
телесния интегритет на непълнолетния Д.. В ситуацията на намесата на още три
пълнолетни лица-приятелите на пострадалия, всички употребили алкохол, които са
блъскали и дърпали подсъдимия, а пострадалия е нанасял удари над св.В.Д.,
всичко съпроводено с крясъци и закани и при ненамеса на други възрастни лица, а
развиващо се и пред очите на други малолетни,
реакцията на подсъдимия не е неоправдана и съответно не е
неправомерна. Законът позволява намесата
му, за да се отблъсне и възпре нападение и поведението му сочи на липса на
равнодушие към засягането на св.Д. и е израз на неговата взаимопомощ
В
задължителното за съдилищата Постановление № 12 от 29.XI.1973 г. по н. д. №
11/73 г., Пленум на ВС в т.6 е посочено:
„Неизбежната отбрана е упражняване право на защита, при която
нападнатият или други граждани могат да причинят вреди на нападателя с цел
защита и отблъскване на нападението. Законът предоставя право на отблъскване на
това нападение не само на нападнатия, но и на всеки гражданин, без да е
необходимо да се търси намесата на специализираните държавни и обществени
органи. Правото на гражданите да се намесят и отблъснат нападението произтича
от принципа на морала за взаимопомощ между членовете на обществото….”
Изрично е
посочено , че не е необходимо отбраната да бъде единствено средство за защита.
Нападнатият може, но не е длъжен по закон да се откаже от активна защита, да
бяга и се укрива, да търси помощ от държавните и обществените органи или трети
лица.
Като
предоставя право на гражданите, т.е не само на нападнатия, а и на трети
лица, да отблъснат нападението чрез
причиняване вреди на нападателя, законът допуска това само, ако защитата е в
пределите на неизбежната отбрана. А защитата е в пределите на неизбежната
отбрана не само когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при
несъответствие, ако то не е явно. Несъответствието е явно, когато е изразено
ясно и не възбужда съмнение
Трайната
съдебна практика / П12/73 ПлВС, Постановление
№ 2 от 16.XII.1957 г., Пленум на ВС, изм. и доп. с Тълкувателно постановление №
7 от 6.VII.1987 г., Решение № 15 от
26.V.1970 г. по н. д. № 16/70 г., ОСНК, Решение № 25 от 5.II.1985 г. по н. д. №
705/85,Решение № 63 от 13.I.1976 г. по н.
д. № 62/75 г., ОСНК, Решение № 51 от 11.04.2012 г. на ВКС по н. д. № 3134/2011
г., III н. о., НК / сочи , че когато употребените средства при неизбежната
отбрана са еднакви, не е налице превишение на пределите на същата, макар че
нападателят е получил по-тежко увреждане. Превишение на пределите на тази
отбрана съществува само при условие, че защитата явно не съответствува на
характера и опасността на нападението, но не се определя от силата на удара,
мястото на което е засегнат нападателят.
Съответствието
се определя от съвкупността на всички обстоятелства, отнасящи се до силата и
интензивността на нападението и защитата, значението на защитавания и увреден
обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и
възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, броя на нападателите
и отбраняващите се, мястото и времето на нападението и др. В случая е
безспорно, че св.В.Д. не е отвръщал на ударите на пострадалия-св.С., които не
са били единични, а множество , както през лицето, така и по главата. Тези
удари са били съпроводени със закани в множествено число, че ще „ги смаже,ще ги
обеси на близкото дърво”.Непосредствено преди това е блъскал, дърпал и посягал
към подсъдимия. Именно тези действия са възприети от подсъдимия, св. Д.,К.,М.,А..
Подсъдимият
,след като се е отскубнал от своите други трима нападатели е нанесъл един
единствен удар в дясната скула на св.С., който все още е нанасял удари над св.Д.,
при което ударите са били преустановени. Направил го е, за да защити свой
връстник. Ситуацията касае нападение от страна както първо на пострадалия, така
и от страна на други трима пълнолетни възрастни мъже, употребяващи и употребили
алкохол над непровокирали ги непълнолетни и при множество викове, крясъци и
закани за саморазправа. В тази ситуация възможностите за самоотбрана на св.Д. и
самия подсъдим са ограничени. Абсолютна съразмерност на силата на разменените
удари е почти невъзможна, а за да е налице превишение на пределите на
неизбежната отбрана, е необходимо да съществува явно несъответствие между
отбраната и нападението.
Съдът счита
,че в случая такова явно несъответствие не е налице. При множеството удари от
страна на пострадалия,при продължаващо нападение над деца и то от няколко
възрастни мъже, реакцията на подсъдимия е нанасянето само на един удар в
дясната скула на лицето на С., който безспорно е причинил увреждане,
квалифицирано като средна телесна повреда
Подсъдимият
и св.Д., комуто се е притекъл на помощ, са
се намирали в условията на реално
застрашаващо телесната им неприкосновеност продължаващо нападение, предвид броя
на нападателите. В този момент подсъдимият е възприел св.Д. като незащитен и
без алтернатива да се отбранява, и за да го защити е употребил не по-интензивно
средство за защита срещу нападението-както св.С. е нанасял удари по главата и
лицето на Д., така и подсъдимият му е нанесъл удар. Активната защита е позволен
от закона начин на отблъскването на нападението. Превишаване на пределите на неизбежната
отбрана би имало, ако подсъдимият бе продължил да нанася удари, след като вече
е отблъснато нападението или ако е използвал средство или начин,несъответни на
ударите на пострадалия. Видно от показанията на св.М., именно след като е бил
ударен от подсъдимия, св.С. е преустановил ударите си над св.Д., но пък отново
са се намесили приятелите на пострадалия. Безспорно ситуацията е била
застрашаваща за непълнолетните- 4-ма възрастни,употребили алкохол мъже срещу 2-
16 годишни момчета, деца по смисъла на закона, без да е налице тяхна
провокация, е предизвикала тяхната
уплаха. Реакцията на подсъдимият не нахвърля необходимото за отблъскването на С.
с оглед на обстановката и ситуацията за прекратяване на действията му и не е
налице явно несъответствие. В П 12/73 на
ПлВС е посочени, че при отблъскване на нападението
нападнатият,/респ.гражданите/ може да
използва и по-интензивни средства и начини за отбрана, ако това явно не надхвърля
възможностите за отблъскване на нападението и за това дали е налице явно
несъответствие между защитата и нападението е без значение на кое място/ в коя
част от тялото/ ще бъде засегнат нападателят.Активната защита не изисква
нападателят да не бъде засяган в части от тялото, които са толкова уязвими, че
да не му се нанесе телесно увреждане и за съответната реакция не е от значение
на кое място ще бъде /е засегнат нападателят.
При тези
съображения съдът намира, че действията на подс.К. попадат в хипотезата на
чл.12 ал.1 НК и не е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана,
поради което следва да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение по чл.129 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК. Деянието му не е
обществено опасно, тъй като намесата му и нанасянето на удар е за да се защити
от непосредствено противоправно нападение личността на отбраняващия се и
причиненото увреждане е в рамките на необходимите предели, т.е не е
престъпление
В допълнение
следва да се посочи ,че ако е налице хипотезата на чл.12 ал.2 НК , то тя
безспорно се дължи на уплахата и смущението, което е предизвикано от
поведението на св.С. и неговите приятели. Независимо от това обаче, ако се
приеме хипотезата и на чл.12 ал.2 и ал.4 НК , то приложимата квалификация би
била такава по чл.132 ал.2 вр.чл.129 вр.чл.63 ал.1 т.3 НК. Обаче чл.161 ал.1 НК
/ особена разпоредба/сочи ,че за средна телесна повреда по чл.132 НК
наказателното преследване се възбужда по тъжба на пострадалия, а такава липсва
,респ.наказателното производство би следвало да бъде прекратено.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си
Районен съдия