РЕШЕНИЕ
№ 308
гр. Ямбол, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С. Р. Д.
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от С. Р. Д. Гражданско дело № 20222330102698
по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на непълнолетния К. В. В.
лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Ж. И. В. Т.
Х. Р., с която желае да се постанови решение, с което на основание чл. 50, вр.
с чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 51 от ЗЗД да се осъди ответника да му заплати сумата
6000 лева, представляваща обезщетение за нанесени на К. В. В., с ЕГН-
**********, неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане от
27.04.2022 г., (нахапвания от куче, намиращо се под надзора на Т. Х. Р.),
изразяващи се в негативни изживявания, болки, страдания, стрес и
ограничения, причинени от ухапване от куче - порода "белгийска овчарка",
ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането -27.04.2022 г., до
окончателното им изплащане.
Пренетдира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Излагат се твърдения, че на 27.04.2022г. К. В. В. се е прибирал към дома си
на ул.***. За целта е минал по ул.***. На тази улица се е намирало свободно
пуснато куче порода белгийска овчарка, собственост на ответника. Кучето е
било без повод и намордник. Без никаква причина, внезапно кучето е
нападнало К., като е скочило срещу него. Той се опитал да предупреди
стопанина и да избяга, но кучето успяло да го нахапе в областта на кръста.
1
Това е станало на улицата, в близост до дома на ответника. Вследствие
ухапванията от кучето на ответника К. получил разкъсно-контузна рана в
лява лумбална област около 2 см., във връзка с които посетили Спешена
помощ-Я., където му направили различни манипулации. След два дни
посетили и хирург за лечението на раната. Болките от тази рана продължили
няколко седмици. Освен това нараняване и болките от него, К. преживял
силен психически стрес. Непосредствено след инцидента той бил в състояния
на силен шок -неадекватен, плачел и треперел. От преживения стрес няколко
седмици след инцидента той не можел да заспи сам - страхувал се от тъмното
и настоявал някой да бъде с него. Сънят му бил крайно неспокоен, имал
кошмари, често се събуждал и след това трудно заспивал отново.
Ежедневието му се променило - страхувал се да върви сам по улицата,
опасявайки се, че отново ще бъде нападнат, избягва да минава по ул.*** да
посещава мястото на инцидента. Особено много се страхувал от кучета,
независимо от породата им, размера им и поведението им. Тъй като броят на
кучетата, които се отглеждат в града постоянно се увеличава, това му
причинявало постоянно напрежение, когато е навън. Освен това веднага след
инцидента той започнал да заеква -нещо което никога преди това не са
наблюдавали при него. Появило се и необичайно поведение - често правил
различни неконтролируеми жестове. Последните две последствия не са
изчезнали до този момент. Това предизвиква у К. притеснения и напрежение
при общуването с други. По повод описания инцидент била образувана
прокурорска преписка вх.№***/2022 по описа на РП-Я., но същата била
прекратена, поради несъставомерност на деянието.
Според ищеца е налице бездействие от страна на ответника, изразяващо се
в неполагането на достатъчна грижа за обезопасяване на животното, което е
станало причина за настъпване на описаните увреждания и психическия
стрес, преживени от К., който бил малолетно дете. Претендира репариране на
причинените неимуществени вреди, чийто размер определя на 6000 лева.
В хода на съдебното дирене искът се поддържа изцяло.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Т. Х. Р., с
който счита така предявеният иск за допустим, но неоснователен и недоказан.
Оспорва фактите, които се сочат за настъпването на инцидента. Твърди, че
на 27.04.2022 година, около 17.30-17.40 часа, той действително се е прибирал
2
от работа, като по предварителна уговорка с жената, с която живее на семейни
начала - Г. Й. Й., е трябвало тя да излезе пред дома, в който живеят в гр.Я., на
***, за да отидат да пазаруват. В момента, в който Г. Й. отваря входната
врата, за да излезе на улицата, излиза и кучето, радостно, че вижда стопанина
си. В този момент, ответника вижда едно момче да бяга по улицата надолу,
говорейки по телефон, и му извиква няколко пъти да спре да бяга, за да не се
уплаши от животното, въпреки че кучето в никакъв случай не е агресивно и
опасно, но детето не реагирало и се спряло, когато вече е много близо до
кучето, при което животното вдига едната си лапа и я опира в областта на
кръста на детето в знак на радост от проявеното внимание към него от страна
на детето. В никакъв случай не го е ухапало. Единственият досег на
животното с детето е била лапата на четириногото, реакция по скоро на
радост от страна на животното, но коренно различна от ухапване. Твърди, че
животното не е приближило по никакъв начин муцуната си до детето, за да
бъде последното ухапано, дори не е излаяло срещу детето. След описаното,
детето нито е заплакало, нито се е оплакало от нещо и съвсем спокойно, без
да прекъсва дори водения разговор по телефона, е продължило по пътя си -
надолу по улицата. На същата дата, след известно време, ответникът сочи, че
бил посетен от група хора , един от които твърдял че е баща на детето, които
крещяли и отправяли заплахи към него, като твърдяли че детето било ухапано
от неговото куче.
След пристигане на служителите на реда, единствено по сведения на
бащата на детето, без същото да се намира на място, на ответника е съставен
протокол за предупреждение на основание чл. 65 от ЗМВР, във вр. с чл. 37,
ал.1 от Наредба за ООРППВ на Община Я.
Моли искът да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан със
съответните законни последици, като му бъдат присъдени направените по
делото разноски. Тези възражения се поддържат в хода на производството.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Съгласно удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане
№ ***/12.09.2008г. на Община Я. детето К. В. В. е родено на ***. от родители
Ж. И. В. и В. К. В..
В подкрепа на иска са представени амбулаторни листи № ***/27.04.2022г.
3
издаден от д.р П.Й. и № ***/29.04.2022г.издаден от д-р Т. за извършени
прегледи на К. В. В., които като диагноза е записна „ухапване от куче“ с
разкъсано контузна рана на лява лумбарна област около 2 см. с неравни
ръбове, зарастваща под коричка. Представено е съдебномедицинско
удостоверение №***/2022г. изготвено от д.р Т.Ч. на 30.04.2022г., в което е
дадено заключение, че при прегледа, освидетелстването и проучването на
представените медицински документи на името на лицето К. В. В. – на
13години, се установило наличието на малка повърхностна разкъсно-контузна
рана покрита с коричка в лявата поясна област с червеникав цвят. По този
повод е бил преглеждан от д-р Т. Оплакванията от болки в областта на
травмите продължавали. Описаните увреждания са получени вследствие
действието на твърди тъпоръбести предмети и добре отговарят да са били
получени по начин и време, както съобщава самия освидетелстван –ухапване
от куче. Описаните увреждания са причинили на освидетелствания временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. разстройството на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
По искане на ищеца по делото бе назначена и изслушана съдено -
психологическа експертиза на в.л. Д. Й. детето К. е преживяло случката като
силно стресов инцидент, при който е изпаднал в шоково състояние. Ако
животното се е радвало на момчето, както твърди собственикът му, емоцията
на К. е била категорична с противоположен негативен заряд - на изненада и
уплаха. Травмата се изразявала именно в гореописаните шок с частична
амнезия и вегетативни прояви пребледняване, изпотяване на ръцете, както
обърканост, невъзможност да говори веднага и ясно да си спомни детайли от
ситуацията и неспокоен сън. Внезапният шок е бил последван от
посттравматични стресови прояви, със следните симптоми: продължителен
период с неспокоен сън със стряскане, бълнуване и кошмарни сънища, по -
чести скоро след инцидента, загуба на апетит, повишена тревожност в
близост до кучета и предприемане на действия за избягване на такива
възможности, проява на нервни тикове и случаи на дизартрия заекване. При
отговор на третия въпрос, вещото лице е посочило, че от инцидента са
минали около девет месеца, което време е позволило детето да преработи
травмата в определена степен, доколкото е получило пълната подкрепа и
грижа на семейството си. К. е сменил училището - променил е будещата
спомени за травмата обстановка, учи в желаната специалност позитивни
4
преживявания, които покриват негативите от стреса. Както обаче бе описано
за впечатлението и поведението на детето по време на психологичната
интервю, са останали редица последици в поведението, които се нуждаят от
ще време и работа с травматичното преживяване.
Тази експертиза бе оспорена от ответника, поради което бе назначена
повторна психологическа експертиза, който се изготви от в.л.Е. В.. Същата
дава заключение, че К. е преживял психическа травма. Като доказателство за
това е изтласкването, което е вид психична защита, която включва запазване
на определени мисли, чувства или подтици извън осъзнаване. Целта на тази
форма на защита е да се избегнат неприемливи желания или мисли от
съзнателния ум, за да се предотвратят или сведат до минимум чувствата на
безпокойство. Той все още не излиза сам от дома си. Получава спазматично
дишане и заекване при спомена за случилото се, а ръцете му се изпотяват със
студена пот. На въпроса дали детето е развило емоционално разстройство,
вещото лице отговаря, че емоционалните разстройства в детска и юношеска
възраст включват основно тревожни, депресивни и страхови състояния, които
имат различни причинители и по принцип са преходни и обратими. Това има
негативно отражение и върху ежедневието на детето и семейството.
Наблюдава се тревожен фон, потиснатост, неувереност, отбягващо поведение,
изолация, отказ от училище като се стига и до по-сериозни състояния
изискващи медикаментозно лечение. При К. В. не се наблюдава такова
емоционално разстройство. При отговор на въпроса „ Преодоляна ли е
психическата травма или все още има негативни емоционални
преживявания?“ вещото лице заключва, че е преодоляна острата криза, която
се изразява в кошмари и нощно изпотяване Появата на тикове /дясната му
ръка често докосва бузата и той захапва, вътрешната част от нея/, е по-късна
невротична реакция, когато се чувства напрегнат, тревожен или притеснен в
дадена ситуация. Спазматичното дишане и заекването е в резултат от
преживян стрес. Страхът му от среща с кучета е негативно мислене.
Всичко това са признаци за наличие на посттравматичен стрес при детето
К. В. за преодоляването на който той и родителите му се нуждаят от
психологическа терапия.
По искане на ищеца по делото бе назначена и изслушана съдебно-
медицинска експертиза, която се изготви от д.р Й. С.. Същият дава
5
заключение, че в резултата на настъпилият на 27.04.2022г. инцидент с куче К.
В. В. е получил следните телесни увреждания: повърхностна рана в лявата
половина на поясната област с продълговата форма, с дължина около 2 см и
широчина 3-4мм; повърхностно охлузване на кожата в дясната половина на
поясната област с червеникав цвят и дължина около 3-4 см. Според вещото
лице описаните в медицинските документи по делото телесни увреждания
имат травматична генеза, дължат се на механичното действие на твърди тъпи
или тъпоръбести предмети с ограничена контактна повърхност.
При ухапване от куче зъбите действат по механизма на твърдия предмет,
т.е. притискат, контузват, пробиват, смазват, разкъсват тъканите. Често
уврежданията от ухапване като рани, кръвонасядания и охлузвания
възпроизведат формата, големината и други особености на действащото
съзъбие. Такова сравнително пълно и точно възпроизвеждане на формата на
захапката е налице при статични ухапвания, когато са налице условия за
перпендикулярно действие на зъбите спрямо кожата на травмираната зона.
Получените по този начин увреждания имат характеристиките на т.нар.
статични следи от ухапване. Когато зъбите действат тангенциално, под ъгъл
спрямо повърхността на кожата, получените увреждания могат да имат
известна линейна форма или драскотини и имат характеристиките на т.нар.
динамични следи от ухапване.
В конкретния случай пострадалият К. В. е получил две линейни
наранявания симетрично в лявата и дясната половина на поясната област.
Тези локализации правят получаването им от ухапване от куче невъзможни,
поради разположението им в две различни области. Освен това са описани
като единични линейни повърхностни увреждания, което не съответства на
съзъбието на куче. В случай, че става въпрос за динамични следи от ухапване,
то независимо от динамиката биха се получили две симетрични, успоредни
едно на друго линейни увреждания на разстояние една от друга,
съответстващо на разстоянието между кучешките зъби. Освен това би
следвало да се очакват следи, макар и по-слабо изразени и от зъбите на
волната челюст. Такива не са описани в медицинските документи, приложени
в материалите по делото.
Имайки предвид казаното по-горе експертиза прави заключението, че
описаните в медицинските документи по делото две повърхностни линейни
увреждания в лявата и дясната половина на поясната област не се дължат на
ухапване от куче. Тяхното симетрично разположение в двете половини, лява
и дясна на поясната област говори за тангенциално действие на два твърди
тъпи предмета с ограничена контактна повърхност и най-добре отговарят да
са получени в резултат на одраскване от ноктите на предните лапи на
кучето, каквито данни се откриват в материалите по делото.
Вещото лице е посочило, че периодът на лечение и възстановява от тези
увреждания са : за повърхностно одраскване в дясната половина на поясната
област е отзвучало напълно в рамките на 5-7 дни при нормален ход на
6
оздравителните процеси. Повърхностно нараняване в лявата половина на
поясната област е заздравяло напълно в рамките на 7-10-25 дни при нормален
ход на оздравителните процеси.
От приложената по делото преписка № ***/2022г. по описа на ЯРП се
установи, че същата е образувана въз основа на постъпила в РП-Я. преписка
вх.№ ***/2022г. по описа на РУ-Я., относно извършена проверка по сигнал за
ухапано дете от куче в гр.Я., в района на ***. С постановление от 25.05.2022г.
на прокурор при ЯРС е отказано образуването на наказателно производство,
т.к. не са установени данни за осъществено от общ характер престъпление.
По същата са свалени писмени обяснения от К. В., В. К. В. и Т. Х. Р.. С
протокол от 27.04.2022г. полицейските органи отправили писмено
предупреждение спрямо Р. да полага грижи за кучето си, за да не допуска
причиняване от същото на телесна повреда.
По делото бяха събрани гласни доказателства в лицето на свидетелите В. К.
В.-баща на детето К. , А. К. Д. и Г.Й. Й..
Свидетелят В. описва как синът му си дошъл в къщи жълт като лимон като
фланелката му била в кръв. Синът му посочил от къде е минал и коя е къщата
с кучето. Като разбрал, че собственика на кучето го няма в къщи, подел
сигнал на тел.112, поради което там дошли полицаи. После неговният шурей
закарал детето до бърза помощ. Вечерта посетили д.р Т. , който ги посъветвал
да отидат в С. при съдебен лекар. Свидетелят твърди, че синът му имал дупка
от зъбче и одраскано на гърба. Оплаквал се от болки и имал прекалено голям
стрес- вечерта бълнувал и се изпотявал на сън. Това било едната седмица.
После получил тикове и заеквал. Като види куче преминавал на другата
улица. Променил се характера на детето, което станало много притеснителен.
Разговаряли са с психолог, който ги посъветвал да се вземат едно малко
кученце, за да може дедето да преодолее страха си към кучета. Когато излиза
винаги го водели и взимали с кола.
Свидетелят Д. заяви, че в момента на инцидента работел в РУ-Я., като
старши полицай. На 27.04.2022. около 8:20 ч. получили сигнал за дете
ухапано от куче зад ***. На място с колеги установили двата мъже- единият
който се предстявал за баща на детето и другият бил собственикът на кучето.
Бащата казал, че детето се прибрало в дома си и казало, че е ухапано от куче и
се върнали на мястото. Собственикът на кучето му казал, че детето е бягало
по улицата и кучето се изправило на задните си лапи, но не го ухапало, след
което прибрали кучето, а детето е продължило. И двамата свалили обяснения.
Свидетелката Й. заяви, че живее на семейни начала с Т.. Сочи, че той й се
обадил по телефона за слезе и да отидат до магазина. Когато била на двора
чула Т. да казва на някой „Недей да бягаш“ и отворила вратата. Кучето било в
двора и тя отворила вратата да излезе , кучето като чуло гласа на мъжа й се
шмугнало и излязло. Момчето било точно пред вратата и бягало и кучето си
помислило, че е Т.. Видяла, че кучето се подпряло на детето и явно когато се
е пускало с лапите е направило лека драскотина. Момчето нито извикало,
нито изпищяло и продължило съвсем спокойно да си върви . Кучето било
белгийска овчарка, голямо. След 20-30 минути дошли около 4-5 човека и
7
вдигнали скандал.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно осн чл.45, ал.1 вр. с чл.50 от ЗЗД за причинени
неимуществени вреди на стойност 6000 лв.
Съгласно тази разпоредба собственикът и лицето под чийто надзор се
намира животното отговарят за вредите произлезли от тях. Основанието на
отговорността за вреди, причинени от животни е наличието на повишен риск
при тяхното отглеждане. Отговорността на собственика и надзираващия
животното е безвиновна. За да възникне тази отговорност е необходимо да са
налице следните предпоставки: наличие на вреди, вредите да са произтекли
от животните, те да са собственост на лицето , от което се търси
отговорността или да се намират под негов надзор, бездействие от страна
собственика или надзорника, причинна връзка между бездействието и
настъпилите вреди – вредите трябва да са пряка и непосредствена последица
от това, че собственикът или онзи, който е бил длъжен да упражнява надзор
са бездействали и не са препятствали възможността животните да причинят
вреди. Тази отговорност не възниква ако липсва, който и да е от елементите
на фактическия състав на чл.50 ЗЗД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът установява,
че на 27.04.2022г. К. В. В., прибирайки се от училище е минал покрай къщата
на ответника, в двора на която се отглеждало куче собственост на ответника,
порода белгийска овчарка. В това време жената с която ответникът живее на
съпружески начала след негово обаждане, че се прибира, отишла и отворила
външната входна врата на двора, като кучето се промушило и излязло на
пътя. В това време минава момчето К. и като вижда кучето започнал да бяга, а
ответникът му казал да не бяга. Изглежда момчето е спряло, а кучето се
подпряло с лапите отзад на гърба му, после детето продължило до дома си.
това се установява, както от гласните доказатества в лицето на св.Г. Й., така и
от обясненията на другите очевидци на събитието Д. Д. и ответника Т. Р.,
които сочат на едно и също поведение на детето и кучето. От този допир
детето е получило по данни от съдебно-медицинската експертиза телесни
увреждания, подробно описан в представените медицински документи и
експертиза. Според съдебно-медицинската експертиза получените
8
наранявания симетрично в лявата и дясната половина на поясната област,
най-добре отговарят да са получени в резултат на одраскване от ноктите на
предните лапи на кучето, което предвид породата му е голямо и с достатъчно
големи нокти. Съдът дава вяра на тази експертиза, като я намира за обективна
,т.к. е изградена на база всички събрани по делото доказателства. Поради това
съдът намира твърдението , че детето е било ухапано от кучето на ответника
за недоказано, като в тази връзка не кредитира показанията на св.В. В., в
частта в която твърди този факт, като ги намира за заинтересовани предвид
близката му родствена връзка с детето.
Ответникът, като собственик на кучето, отговаря за неговото поведение.
Отговорността за вреди от вещи, не зависи от поведението на собственика на
кучето или това на надзираващия го. Отговорността за вреди от животни по
чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на някакви
особени качества, нито да е източник на повишена опасност . Елементите
ангажиращи отговорността на ответника по чл. 50 ЗЗД са доказани по
производството. Не са установи обстоятелства изключващи отговорността на
ответника, като случайно събитие, непреодолима сила, причинени
изключително и изцяло от трето лице или по изключителна вина на
пострадалия.
В настоящото производство ищецът претенцира неимуществени вреди.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла
на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря
на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при
отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените болки и страдания.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е
съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от
увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с този принцип.
Видно от представените медицински документи, и съдебно-медицинската
експертиза, се установиха телесни увреждания на детето: повърхностна рана в
9
лявата половина на поясната област с продълговата форма, с дължина около 2
см и широчина 3-4мм; повърхностно охлузване на кожата в дясната половина
на поясната област с червеникав цвят и дължина около 3-4 см. Установи се,
че за повърхностно одраскване в дясната половина на поясната област е
отзвучало напълно в рамките на 5-7 дни при нормален ход на оздравителните
процеси, а повърхностно нараняване в лявата половина на поясната област е
заздравяло напълно в рамките на 7-10-25 дни при нормален ход на
оздравителните процеси. И двете съдебно –психилогически експертизи
установиха, както твърди и бащата на детето св.В., че от инцидента детето е
изпаднало в шок с частична амнезия и вегетативни прояви пребледняване,
изпотяване на ръцете, както обърканост, невъзможност да говори веднага и
ясно да си спомни детайли от ситуацията и неспокоен сън. Внезапният шок е
бил последван от посттравматични стресови прояви, със следните симптоми:
продължителен период с неспокоен сън със стряскане, бълнуване и кошмарни
сънища, по - чести скоро след инцидента, загуба на апетит, повишена
тревожност в близост до кучета и предприемане на действия за избягване на
такива възможности, проява на нервни тикове и случаи на заекване. На
детето е нанесена психическа травма, с признаци за наличие на
посттравматичен стрес, за преодоляването на който той и родителите му се
нуждаят от психологическа терапия. Безспорно тези телесни и психически
увреждания са причинени от инцидента с кучето.
С оглед изложеното, за да определи размер на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът съобрази следното:
- последствия от инцидента, - болките и страданията на ищеца във връзка
със самото нападението на кучето, което е довело до негативни преживявания
и невисоко интензитетни болки;
- притесненията и смущенията, които изпитва детето К. след увредата и към
настоящия момент;
- възрастта на пострадалия към датата на инцидента, което е било дете на 11
години;
Преценявайки характера и тежестта на увреждането с оглед принципите на
чл.51 от ЗЗД, съдът счита, че обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде в размер на 2000 лв. , до който размер съдът намира иска за
основателен и доказан.
10
Определянето на по-висок размер от посочения и съобразно всички факти и
обстоятелства по делото, не би бил съответстващ на изискванията на
справедливостта.
По отношение на пълния претендиран размер с исковата молба – 6 000,00
лева, съдът намира, че следва да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан.
Вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването
му – 27.04.2229 г. без покана, поради което съдът намира, че следва да
присъди законна лихва за забава именно от тази дата.
При този изход на делото следва да се присъдят разноски по съразмерност.
От представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК се установява, че същият е
направил разноски в общ размер от 1304лв. Съобразно уважената част от иска
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер от 434,67лв.
Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение от 300лв. и за
психологическа експертиза от 421,20лв. С оглед отхвърлената част от иска
ищеца следва да му заплати разноски в размер на 480,80лв.
Воден от изложеното , ЯРС
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн.чл. чл.45, ал.1 вр. с чл.50 от ЗЗД Т. Х. Р., ЕГН
********** от гр.Я., *** да заплати на К. В. В., ЕГН ********** от гр.Я., ***
лично и със съгласието на неговата майка и законен представител Ж. И. И.,
ЕГН ********** със същия адрес сумата от 2000лв., представлява причинени
неимуствени вреди от нападение на куче на 27.04.2022г., ведно със законната
лихва за забава върху сумата, считано от 27.04.2022г. до окончателното й
изплащане, като искът за разликата от 2000лв. до 6000лв. отхвърля, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Т. Х. Р. да заплати на К. В. В., лично и със съгласието на
неговата майка и законен представител Ж. И. И. направените по делото
разноски в размер на 434,67лв.
ОСЪЖДА К. В. В., лично и със съгласието на неговата майка и законен
представител Ж. И. И. да заплати на Т. Х. Р. направените по делото разноски
11
в размер на 480,80лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
12