№ 144
гр. Пазарджик, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Мая Владова
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20225220201361 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от земеделски производител (ЗП) К.Г. М., гр.К.,
ЕИК *********, от гр. К., ул. „Б.“ **, против Наказателно постановление №
13-2200267 от 10.08.2022 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда”- Пазарджик, с което за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2
от Кодекса на труда на основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер
на 1 500 лева.
В жалбата обобщено се излагат оплаквания за незаконосъобразност на
НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и се
иска отмяна на НП.
Жалбоподателят се явява лично в с.з. с изключение на последните и се
представлява от процесуален представител, чрез който поддържа жалбата и
ангажира доказателства. Пълномощникът пледира за отмяна на НП поради
незаконосъобразност, като излага доводи в представени писмени бележки.
Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален
представител, който оспорва жалбата и ангажира доказателства. Пледира за
потвърждаване на НП като излага аргументи за неговата законосъобразност в
представени писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата, като съобрази
становищата на страните, съблюдавайки закона, по вътрешно убеждение и
1
като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП за това че като ЗП в качеството си
на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на КТ, при извършена проверка, на
19.07.2022 г. не е уредил като трудови отношенията при предоставяне на
работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето В.
М. К., с ЕГН **********. Последната била заварена при извършена проверка
на място на 19.07.2022 г., около 12,45 часа в землището на с. Б., местност
„Песо поле“, ПИ с идентификатор № 06149.99.4, с GPS координати 42.16537
N, 24.19562 Е, в обекта на контрол- нива с малини, като бере малини.
При проверката освен К. били установени да берат малини още 12 лица,
които полагали труд в полза на ЗП К. М.. К. и останалите работници били
записани в списък, съставен от св. Р. М.- гл. инспектор в ДИТ, участвал в
проверката, с три имена, ЕГН или дата раждане, като В. К. посочила трите си
имена, ЕГН и тя и всеки от останалите работници положил подпис срещу
данните си, с което удостоверявал верността на посочените от него три имена
и рождена дата или ЕГН. В този списък всеки от работниците потвърдил чрез
полагане на подписа си и заявеното от него пред контролните органи, че е
заварен по време на проверката да престира труд в полза на ЗП, както и от
кога работи при него, с какво работно време и срещу какво заплащане. Така
направила и К. като посочила, че работи от деня на проверката, с работно
време от 06,00 ч. до 14,00 часа срещу сумата от 40 лева на ден.
На място присъствал и ЗП К.Г. М., който оказал пълно съдействие на
проверяващите. Той обяснил, че лицата работят за него, като за тези лица
имал закупени еднодневни договори, но бил възпрепятствал и не могъл да
вземе договорите от Инспекцията по труда. Впоследствие проверяващите
установили закупени от ЗП К.Г. М. на 08.07.2022 г. 70 бр. договори по
чл.114а, ал.1 от КТ. Веднага след проверката св. Н. М., майка на
жалбоподателя, отишла в ДИТ- Пазарджик и взела договорите, като още на
същия ден, но след проверката със св. В. К. бил сключен еднодневен трудов
договор по чл.114а ал.1 от КТ, представен впоследствие на контролните
органи.
За извършената проверка бил съставен Протокол № ПР
2223902/26.07.2022 год., в който били отразени резултатите от извършената
проверка на място в процесния обект- „нива с малини“ в с. Б., както и от
документалната проверка на 22.07.2022 г. в ДИТ- Пазарджик. Протоколът бил
връчен на ЗП К. М. срещу подпис на 27.07.2022 г. В т.6 от Протокола било
констатирано процесното нарушение.
Всичко това съставлявало нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от
КТ, които разписват, че отношенията, при които се предоставя работна сила
се уреждат като трудови правоотношения и е необходимо сключването на
писмен трудов договор, поради което срещу ЗП М. бил съставен АУАН № 13-
2200267/27.07.2022 г. в присъствието на нарушителя, на който бил предявен и
2
връчен екземпляр срещу подпис. Срещу ЗП били съставени още АУАН за
същото нарушение по отношение на останалите установени лица, престиращи
труд в негова полза.
Против съставения акт в законоустановения срок не постъпило писмено
възражение. Въз основа на съставения акт на 10.08.2022 г. било издадено
атакуваното НП. То било връчено на ЗП К. М. лично на 08.09.2022 г., видно
от разписка към НП, а жалбата против НП била подадена от наказаното лице
чрез надлежно упълномощен адвокат до съда чрез наказващия орган и била
входирана в деловодството на ДИТ- Пазарджик на 23.09.2022 г., т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите
Р. М., Т.Г., В. К. и частично от показанията на св. Н. М.. Съдът кредитира
изцяло събраните писмени доказателства, както и гласните доказателства
събрани посредством разпитите на свидетелите М., Г. и К., които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АНП е
започнало със съставянето на АУАН. Последният е съставен на основание
чл.40 ал.1 от ЗАНН в присъствието на нарушителя, след което му е бил
предявен и връчен екземпляр срещу подпис. В този смисъл твърдението на
жалбоподателя, че процесният АУАН не му е връчен, е неоснователно. Видно
от разписка към АУАН, препис от същия е връчен на жалбоподателя лично
на 27.07.2022 г.- в деня на неговото съставяне, за което свидетелства и
положения от нарушителя подпис и собственоръчно изписване на имената
му.
На следващо място АУАН и НП отговарят по форма и съдържание на
изискванията по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи,
при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл.34 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, надлежно връчени
са на нарушителя, с оглед гарантиране на неговите права. В АУАН и в НП е
дадено пълно и ясно описание на нарушението, като са посочени всички
обстоятелства- елементи от фактическия му състав. Дадената правна
квалификация съответства на вмененото нарушение. Поради това съдът
намира за неоснователно направеното от жалбоподателя възражение за
3
неяснота относно датата на извършване на нарушението, а именно дали на
19.07.2022 г., когато е извършена проверката или на 22.07.2022 г., когато
нарушението било констатирано. В НП, а и в предхождащия го АУАН, по
ясен и недвусмислен начин е посочено в обстоятелствената част при описание
на нарушението, че то е извършено на 19.07.2022 г., но е било установено при
преглед на представените документи, сред които еднодневен трудов договор,
сключен с лицето на 19.07.2022 г., но след извършването на проверката- на
22.07.2022 г. И за това последната дата е посочена като такава на
констатиране на нарушението, което е станало съвсем логично след неговото
извършване.
Не са основателни и възраженията за нарушение на чл.57 ал.1 т.4
ЗАНН, обосновани с твърденията че в НП липсват трите имена и ЕГН на
наказаното лице, в качеството му на физическо лице и че незаконосъобразно
му е наложена глоба, а не имуществена санкция. Според легалната
дефиниция, дадена в §1 т.1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП), земеделски производители са физически и
юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена
растителна и/или животинска продукция. Вписването в регистъра по чл.7 ал.1
от ЗПЗП няма за последица възникването на нов правен субект. С вписването,
физическото лице разширява своята правосубектност, като придобива
правото да бъде подпомаган финансово и се ползва от правата, при съответно
изпълнение на задълженията, които са нормативно установени. Ето защо в
пълно съответствие със закона, в обжалваното наказателно постановление
физическото лице К.Г. М. е определено с качеството си на земеделски
производител и „работодател” по смисъла на §1 т. 1 от ДР на КТ. Съответно и
правилно е посочен единния идентификационен код (ЕИК) на ЗП, а не
единния граждански номер (ЕГН) на физическото лице. Според чл.3 ал.1 т.11
от Закона за регистър БУЛСТАТ, в регистъра се вписват други физически
лица- осигурители, а според чл.4 ал.1 от същия закон, Агенцията по
вписванията определя уникален единен идентификационен код (ЕИК),
задължителен за лицата по чл. 3, наречен „код по БУЛСТАТ”. Затова и
правилно е бил посочен ЕИК на земеделския производител и на
жалбоподателя е наложена глоба, а не имуществена санкция.
Неприемливи са и възраженията за неправилна квалификация на
нарушението. Това е така, тъй като както се посочи и по-горе, разпоредбата
на чл.1 ал.2 от КТ разписва, че отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат като трудови правоотношения, а съгласно чл.62 ал.1 от КТ
във вр. с чл.1 ал.2 от КТ , трудовият договор се сключва в писмена форма.
Договорът по чл.114а от КТ е регламентиран от законодателя именно за да
уреди краткотрайна сезонна работа, каквато безспорно е брането на малини.
Съгласно чл.114а ал.1 от КТ, трудов договор за краткотрайна сезонна
селскостопанска работа може да се сключва между работник и регистриран
земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за
трудов стаж, а според чл.114а ал.7 от КТ, условията и редът за предоставяне,
4
регистриране и отчитане на трудовите договори пред инспекцията по труда се
определят с Наредба на министъра на труда и социалната политика,
съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. С наредбата
се утвърждава и образец на трудов договор по ал.1. Според чл.3 ал.1 от
Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015 г. за условията и реда за предоставяне,
регистриране и отчитане на трудовите договори по чл. 114а ал.1 от КТ пред
Инспекцията по труда (обн., ДВ, бр. 54 от 17.07.2015 г.), трудовият договор
по чл.2 се сключва между работник и работодател- регистриран земеделски
стопанин, като се подписва преди постъпване на работа в два екземпляра- по
един за всяка страна. Съгласно чл.3 ал.5 от Наредба № РД 07-8 от 13.07.2015
г., работодателят-регистриран земеделски стопанин, попълва преди
започването на работа регистрирания образец, като посочва личните данни на
работника, характера и мястото на работа, дневното трудово възнаграждение,
продължителността на работното време, както и начало и край на работния
ден, а според чл.3 ал.7 т.1, работодателят-регистриран земеделски стопанин, е
длъжен при поискване от органите на ИА „Главна инспекция по труда“, НОИ
и НАП да предоставя своите екземпляри на сключените трудови договори по
чл.114а ал.1 от Кодекса на труда.
Безспорно се установи, че ЗП К. М. предварително е заявил и закупил
бланки на договори по чл.114а от КТ още на 08.07.2022 г. и същите са
изготвени от длъжностните лица в рамките на деня. Това се установява не
само от показанията на св. Г., но и от автоматично генерираната дата на
представения от М. в ДИТ трудов договор по отношение на работника- св. К..
За издаването на тези трудови договори още на 08.07.2022 . ЗП е бил
уведомен от ДИТ и това обстоятелство жалбоподателят е потвърдил изрично
в собственоръчно съставена писмена декларация (л.22).
Не се спори, че образците на договорите са получени от св. Н. М. едва на
19.07.2022 г. в 13.20 ч., след стартиране на проверката от инспекторите при
ДИТ-Пазарджик в 12.45 ч., видно от Протокол за предадени регистрирани
образци на трудови договори по чл.114а ал.1 от КТ (л.23). Ирелевантно в
случая е обстоятелството, че св. М. била в сградата на ДИТ по-рано, още към
12,40 часа и трябвало да изчака, за да получи бланките, тъй като те са били
изготвени още на 08.07.2022 г.- 11 дни по-рано и до момента на проверката,
респективно извършване на нарушението, жалбоподателят не се е явил, за да
си ги получи, въпреки че е бил уведомен, като по делото не се събраха
доказателства за наличието на обективни обстоятелства, препятстващи
своевременното му явяване и получаване на бланките на еднодневните
трудови договори. Още повече не е изключена възможността друго-трето
лице да ги получи, както и е сторено, впоследствие, а също така ЗП е
разполагал и с възможността да ги получи и чрез интернет страницата на ИА
„ГИТ“, каквато опция предвижда разпоредбата на чл.4 ал.1 от цитираната по-
горе Наредба.
Така изложеното сочи, че не е била налице извинителна причина за
5
забавянето, а и не може да бъде споделено наведеното в жалбата възражение,
доразвито с показанията на св. Н. М., че наемането на работниците било при
крайна нужда и че работникът В. К. била започнала да престирала работната
си сила на 19.07.2022 г. и не била работела от една седмица, именно заради
наличието на крайна нужда за ЗП. В случая е ирелевантно обстоятелството
дали работникът е полагал труд един ден или седмица преди това при ЗП М.
тъй като от съществено значение е обстоятелството, че полагането на труд е
станало преди сключването на писмен трудов договор, което е и безспорно
установено по делото.
При така установеното, както и с оглед липсата на спор относно
обстоятелството, че св. В. К. е полагала труд въпросния ден в полза на ЗП и
че това е станало преди да е сключен трудов договор с нея, което е безспорно
доказано от събраните по делото доказателства, то няма съмнение, че ЗП К.
М. е извършил вмененото му нарушение по чл.62 ал.1 от КТ. Г. М. на
разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ. Положеният от св. К. труд в полза на ЗП
разкрива характеристиките на трудово правоотношение, тъй като има
установено работно време, почивки, място на работа, трудово
възнаграждение. Като се има предвид уреденото с чл. 114а, ал. 4 от КТ
съдържание на еднодневния договор като вид трудов договор за него важи
изискването на чл.62 ал. 1 от КТ за сключването му в писмена форма.
От субективна страна жалбоподателят е действал с пряк умисъл да не
сключи, включително със св. В. К. договор по чл.114а, ал.1 от КТ на
19.07.2022г., както такъв е бил сключен едва след и по повод извършената от
органите на ДИТ проверка и констатирано нарушение. Но дори и това
обстоятелство бе поставено под съмнение, тъй като от показанията на
свидетелката стана ясно, че положените в процесния трудов договор подписи
за работник не са изпълнени от нея, което бе констатирано и от съда с
невъоръжено око, предвид положените от св. К. подписи в съставения от св.
М. списък, а и на получената за с.з. от нея призовка. При това положение е
несъмнено, че този трудов договор е създаден именно за целите на
извършваната проверка.
Не може да бъде споделено и възражението на жалбоподателя за
маловажност на случая. Претенцията за квалифициране на нарушението като
маловажен случай по смисъла на чл.415в ал.1 от КТ е неоснователна предвид
законодателната забрана по ал.2 на същата норма- да се счита за маловажно
нарушение от процесния вид.
Съдът не намира за основателна и претенцията за маловажност на
случая по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Първо тази разпоредба е обща и в
случая е неприложима предвид специалната разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ
и последната изключва приложимостта й. В този смисъл е и Тълкувателно
решение № 3/10.05.2011 г. по тълк.д. № 7/2010 г., ОСК на ВАС. Съгласно
същото разпоредбата на чл.415в от КТ представлява привилегирован състав,
приложим в хипотезата на налагане на санкция за нарушенията, изрично
6
упоменати в чл.414 ал.3 от ЗАНН, като следва да бъдат налице предвидените
в ал.1 на чл.414в от КТ условия. В тази случаи административнонаказателната
отговорност не отпада, а се налага отново парична санкция но в многократно
по-нисък размер. Затова и след приемането на това ТР, в разпоредбата на
чл.415в е създадена нова алинея 2, според която не са маловажни
нарушенията на чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и ал.3. С оглед на тази
законодателна промяна следва да се приеме, че законодателят изрично е
изключил приложимостта на института на маловажния случай за посочените
нарушения, както и приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за
същите. В тези случаи работодателят не може да се освободи от
административнонаказателна отговорност и следва да му се наложи,
предвиденото в чл.414 ал.3 от КТ наказание. Отделно от това за да се
охраняват обществените отношения, които са свързани с гарантиране на
правата на двете страни по еднодневния трудов договор и особено на
работника, който се приема като по-уязвимата страна в тази връзка,
законодателят е предвидил състави за всяко отделно нарушение, което би
могло да възникне при създаване на трудово правоотношение. При
нарушаване на правилата за създаване на такова правоотношение се ощетява
както работникът/служителят, като не му се плаща реално възнаграждение и
не е осигурен по надлежния ред, така и фискът със съответните данъци и
осигуровки. Именно защото с тези действия на работодателя се накърняват
особено значими обществени отношения законодателят е определил
завишени санкции за тяхното регулиране.
На следващо място съдът счита, че правилно за извършеното нарушение
е била ангажирана административнонаказателната отговорност под формата
на глоба на основание чл.414 ал.3 КТ като е наложена минимално
предвидената по размер. В този смисъл АНО се е съобразил с изискванията на
чл.27 от ЗАНН, като е отчел степента на обществена опасност на
нарушението и обстоятелството, че то е било извършено за първи път, както и
че с така определеният размер на глобата ще се постигнат целите по чл.12 от
ЗАНН.
По изложените съображения НП ще следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и фактът, че пред въззивната инстанция АНО
бе представляван от юрисконсулт, който своевременно направи искане за
присъждане на разноски, настоящият съдебен състав намира, че на основание
чл.63д ал.4 от ЗАНН следва да присъди такива. Юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на Националната агенция
за приходите гр. София, като учреждение със самостоятелен бюджет, към
което е структуриран органът издал НП. С оглед разпоредбата на чл.63д ал.5
от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде определено съгласно
разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно която
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на
7
НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150
лева. Настоящото производство се разгледа в три съдебни заседания, с разпит
на четирима свидетели, но не е с фактическа или правна сложност, поради
което следва да бъде определено и присъдено минимално възнаграждение от
80 лева.
Пак с оглед изхода на делото- потвърждаване, а не отмяна на НП,
неоснователна се явява претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски и същата следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства на основание чл.63 ал.2 т.5
във вр. с ал.9 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 13-2200267 от
10.08.2022 г. издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-
Пазарджик, с което на ЗП К.Г. М., гр.К., ЕИК *********, от гр. К., ул. „Б.“ **,
за нарушение на чл.62 ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда на
основание чл.414 ал.3 от КТ е наложена глоба в размер на 1 500 лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА ЗП К.Г. М., гр.К., ЕИК *********, от гр. К., ул. „Б.“ **, ДА
ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „главна инспекция по труда“- София,
представлявана от изпълнителен директор, разноски в размер на 80
(осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния
представител на въззивника, за присъждане на разноски в негова полза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пазарджик в 14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8