Присъда по дело №75/2013 на Районен съд - Сливен

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №69 ПО НОХД №75/2013г.

 

         РП- С. е внесла обвинителен акт против подсъдимия Г.В.Г. за престъпление по чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК.

         В съдебно заседание подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и заяви, че не желае да се събират доказателства за тези факти. Съдът разясни правата му по чл.371 от НПК и го уведоми, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание ще се ползват при постановяване на присъдата след което обяви, че ще ползва самопризнанието му без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

         Представителят на РП- С. поддържа обвинението в съдебно заседание като го счита за доказано по безспорен начин. Предлага подс. Г. да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение и да му се наложи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години, което на основание чл.58а от НК се редуцира с една трета. Изпълнението на намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години предлага на основание чл.66, ал.1 от НК да се отложи за изпитателен срок от ЧЕТИРИ години. Предлага на подсъдимия да се наложи и наказание „Лишаване от право да извършва търговска дейност с акцизни стоки”, а иззетите количества цигари да бъдат отнети в полза на държавата и същите да се унищожат. Предлага иззетия лек автомобил да се върне на собственика.

         В съдебно заседание, подсъдимият се разкайва и лично и чрез защитника си моли да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА година, изпълнението на което да бъде отложено за минималния изпитателен срок от ТРИ години на основание чл.66 от НК.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         От събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимият Г.Г. бил управител на Търговско дружество „Г. 2008” ЕООД. На 09.01.2013г., той заедно със сина си, св. В.Г.В. пътували от гр. Я. за гр. С. Същият ден в с. Т., обл. П., подс. Г. закупил 18 мастербокса цигари без бандерол от непознато лице. Това количество цигари всеки мастербокс с по 50 стека от марката „CORSAIR” били купени от подсъдимия без знанието на сина му, св. В.. Цигарите се намирали в багажното отделение на автомобила, с който се придвижвали, марка „Рено Лагуна” с рег. №…….

         В сектор „Противодействие на икономическата престъпност” при ОД на МВР- С., се получил оперативен сигнал, че в посочения по- горе автомобил се съхраняват акцизни стоки- цигари без бандерол. Въз основа на този сигнал била извършена специализирана полицейска акция, като въпросният автомобил бил установен около 21,40 часа след с. К., по пътя Я.- С. Бил спрян от полицейски служители, свидетелите В.Д.П. и М.С.С.. Те забелязали в задната част на автомобила плътно наредени кашони с размерите на мастербоксове за цигари и на тях имало залепени етикети на цигари марка „CORSAIR”. Местопроизшествието било запазено от св. С. и на място пристигнала дежурната следствено оперативна група при РУ „Полиция”- С. Извършен бил оглед на местопроизшествие, при който са били намерени 18 мастербокса цигари съдържащи 9000 броя кутии цигари от марката „CORSAIR”. Тези цигари били иззети по надлежния ред и запечатани с лепенки на ОД на МВР- Сливен. Иззето било и моторното превозно средство лек автомобил „Рено Лагуна” с рег. №…….

         По делото е изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че стойността на държаните акцизни стоки без бандерол възлиза на сумата от 67500 лева.

 

         ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

         Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите М.С. и В.П., тъй като същите са относими към предмета на делото, последователни са и се подкрепят от събрания по делото доказателствен материал.

         Съдът дава вяра на писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, тъй като същите са относими към предмета на делото и не бяха оспорени от страните.

         Съдът кредитира и заключението на вещото лице. Същото се подкрепя от събрания доказателствен материал по делото, не бе оспорено от страните, а и съдът няма основания да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.

 

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

         С деянието си подс. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК, затова че на 09.01.2013г. по пътя гр. Я.- гр. С. в лек автомобил Рено Лагуна с рег. №……… държал акцизни стоки в големи размери 9000 броя кутии цигари марка „CORSAIR” на стойност 67500 лева без бандерол изискван по силата на чл.25, ал.1- „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставения върху потребителската опаковка бандерол по начин, който гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”, чл.28, ал.1- „Тютюневи изделия местно производство и от внос се съхраняват, предлагат или продават в търговски обекти и складове на едро и дребно само с акцизен бандерол, залепен върху потребителската опаковка при условията на чл.25”; чл.2, т.2 и чл.64, ал.4 от Закона за акцизите и данъчните складове (чл.2, т.2- „На облагане с акциз подлежат тютюневите изделия”, чл.64, ал.4- „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване без разкъсване”).

Деянието е извършено от подс. Г. с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Той много добре е знаел, че не следва да държи в автомобила, който управлява акцизни стоки без бандерол, но въпреки това го е направил и е държал иззетите количества цигари- 9000 броя кутии цигари от марката „CORSAIR”.

Както бе посочено по- горе съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели М.С. и В.П.. Техните показания са последователни, безпротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства.

От доказателствата по делото е видно, че подс. Г. е извършил точно деянието държане, а именно държал е акцизни стоки без бандерол, цигари от марката „CORSAIR”, когато такъв се изисква по закон. Бандерол се изисква съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от Закона за тютюна и тютюневите изделия, която гласи: „Тютюневите изделия от местно производство и от внос се продават на вътрешния пазар с поставен върху потребителската опаковка бандерол по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване”. Видно е от доказателствата по делото, че върху иззетите от подс. Г. кутии с цигари не е имало поставен такъв бандерол. Самото държане на такива цигари без бандерол законодателят е определил като престъпление и с действията си, а именно да ги държи подс. Г. е извършил престъплението по чл.234, ал.2, т.3, вр. ал.1 от НК. Правилно му е било повдигнато обвинение по този текст, тъй като стойността на иззетите количества цигари надвишава стойността на 70 минимални работни заплати, установени за страната към момента на извършване на деянието.

Видно е от разпоредбата на чл.3 от Закона за акцизите и данъчните складове кои са данъчно задължени лица. В т.3 на ал.1 на посочения чл.3 от този закон е посочено, че това са лица, които в нарушение на този закон са произвели или участвали в производството на акцизни стоки, държат или са участвали в държането на акцизни стоки, разпореждат се или са се разпоредили с акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз или акцизът е бил заплатен частично. От това е видно, че подс. Г. дължи акциз за намерените и иззети от него цигари. Става ясно, че подс. Г. е данъчно задължено лице, защото в нарушение на Закона за акцизите и данъчните складове държи акцизни стоки, за които не е бил заплатен акциз. Съдът счита, че дължимия акциз за тези цигари представлява имуществена вреда. Тази имуществена вреда е пряка и непосредствена последица от деянието извършено от подс. Г.. Подсъдимият, ако се беше снабдил с цигари по надлежния ред, същите щяха да бъдат с бандерол и тогава нямаше да извърши престъплението, за което е обвинен, а освен това щеше да е заплатен акциза и нямаше да има вреда за държавата. Както бе посочено по- горе той е данъчно задължено лице, съгласно цитираната разпоредба от Закона за акцизите и данъчните складове, поради което дължи акциз за иззетите от него кутии цигари. С държането на контрабандните цигари подс. Г. е ощетил държавата с неплатения за тези цигари акциз. Видно е освен това, че се касае за немаловажен случай, тъй като количеството иззети цигари е доста голямо.

         Причини, мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия, в несъобразяването му с разпоредбите на Закона за акцизите и данъчните складове, както и с разпоредбите на Закона за тютюна и тютюневите изделия.

         Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие самопризнанието на подсъдимия, чистото му съдебно минало, тъй като е реабилитиран, както и искреното му разкаяние.

         Съдът не констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.

         При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия Г. за деянието извършено от него, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът прие като отчете смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, обществената опасност на деянието и на подсъдимия и всички други индивидуализиращи отговорността му обстоятелства, че следва да му наложи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито изключително такова. Най- справедливо би било това наказание да бъде в размер близък до минималния, предвиден в  разпоредбата на чл.234, ал.2 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ години. В този размер наказанието съдът намира за справедливо и счита, че то ще изиграе своята роля за постигане целите на генералната и специалната превенция. На основание чл.58А, ал.1 от НК съдът задължително следва да намали така определеното наказание с 1/3, а именно с ЕДНА година. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” в размер на ДВЕ години съдът счете, че подсъдимият не следва да изтърпи ефективно, тъй като са налице условията за прилагане института на условното осъждане, а именно: той не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, наказанието, което му се налага е лишаване от свобода до три години и за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му съдът намира, че не е наложително да го изтърпи. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на наложеното му наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години като счете, че следва да му определи максималния предвиден в закона изпитателен срок, а именно за изпитателен срок от ПЕТ години.

Съдът счете, че следва да се наложи на подсъдимия наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК, тъй като той е търговец. Счете, че предложения срок на това наказание от прокурора е подходящ и с него ще се постигнат целите на генералната и специалната превенция. Ето защо, съдът наложи на подс. Г. наказание „Лишаване от право да упражнява търговска дейност свързана с акцизни стоки” за срок от ЧЕТИРИ години.

         Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.3 от НК задължително следва да се отнеме в полза на държавата предмета на престъплението, поради което съдът счете, че следва да отнеме в полза на държавата иззетите от подс. Г. кутии цигари без акцизен бандерол. Тези количества цигари, оставени на съхранение в ОД на МВР- Сливен, следва да се унищожат под ръководството на Митница- Бургас.   

         Съдът счете, че приложеното по делото веществено доказателство- 1 бр. лек автомобил „Рено Лагуна” с рег. №СН 6906 ВВ, оставен на съхранение в ОД на МВР- С., следва да се върне на собственика, св. В.Г.В..

С оглед правилата на процеса съдът осъди подс. Г. да заплати в полза на държавата към бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на 30 лева.

         Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: