МОТИВИ към решение
№ 260220 от 01.12.2020 година по н.о.х.дело № 2812/2020 год. по описа на
Старозагорския районен съд
Обвинението против подсъдимите Б.Н.Г., родена на *** ***, българка,
българска гражданка, разведена, със средно специално образование, работеща по
трудов договор във фирма “Г.”, неосъждана, с ЕГН ********** и К.Ж.К., роден на ***
***, с адрес за призоваване: град Стара Загора, ул.***, българин, български
гражданин, разведен, със средно образование, работещ по трудов договор,
неосъждан /реабилитиран/, с ЕГН ********** е за
това, че на 29.08.2017
год. в град Стара Загора, като управители и представляващи “Н.“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес град Стара Загора, ул.***, след като дружеството е
изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 от Търговския закон,
в 30-дневен срок от спиране на плащанията считано от 29.07.2017 година, по
изпълнение на публичноправни задължения към държавата, формирани от справки
декларации по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) с период от
29.01.2015 год. до 31.12.2015 год.; Данъчни декларации по чл.92 от Закона за корпоративно и подоходно
облагане (ЗКПО) с период от 31.01.2014 год. до 31.12.2015 год., Наказателно
постановление № 254001-0118548/15.03.2017 год., Наказателно постановление №
268902-0118528/22.05.2017 год., Наказателно постановление №
267252-0118527/05.05.2017 год. и Наказателно постановление №
262859-АА118512/31.03.2017 год., всички издадени от Заместник директора на ТД
на НАП – Пловдив, упълномощена със Заповед № ЗЦУ -1582/23.12.2015 год. на Изпълнителния директор на НАП, не са
поискали от Окръжен съд град Стара Загора да открие производство по
несъстоятелност - престъпление
по чл. 227б, ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
С определение в разпоредително заседание от 01.12.2020 год.
беше постановено разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и осма от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура Стара Загора поддържа обвинението и пледира подсъдимите
да бъдат признати за виновни, като на основание чл.78а от НК бъдат освободени
от наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление и им бъде
наложено административно наказание “глоба” в минималния размер, предвиден в
закона, а именно в размер на 1000 лева за всеки един от тях, както и
направените по делото разноски да бъдат присъдени съразмерно в тежест на
подсъдимите.
Защитникът на двамата подсъдими Б.Н.Г. и К.Ж.К.,***, не
оспорва обвинението и пледира на основание чл.78а от НК подзащитните му да
бъдат освободени от наказателна отговорност за извършеното от тях престъпление,
като им бъде наложено административно наказание “глоба” в размер на 1000 лева.
Подсъдимата Б.Н.Г. се признава за виновна, съжалява
за извършеното и изразява съгласие с пледоарията на защитника си.
Съдът, като прецени събраните в
наказателното производство по проведеното досъдебно производство и в хода на
съдебното следствие доказателства, намери за установено следното:
Подсъдимите Б.Н.Г. и К.Ж.К., не са осъждани и не са
освобождавани от наказателна отговорност, на основание чл.78а от НК. Същите са
жители на град Стара Загора.
През 2014 година било регистрирано
търговско дружество “Н.” ООД – град Стара Загора, ЕИК: ***. Като собственици и управители на дружеството били вписани
подсъдимите Б.Н.Г. и К.Ж.К..
Двамата притежавали равни дялове в капитала на дружеството,
а като управители, осъществявали функциите си поотделно. Седалището и адреса на
управление на дружеството били вписани в град Стара Загора, ул.***.
Предметът на дейност на търговско дружество “Н.” ООД град Стара Загора бил свързан с покупка на стоки или
други вещи с цел продажба в първоначален, обработен или преработен вид,
продажба на стоки от собствено производство, комисионни, спедиционни, складови,
лизингови, превозни сделки, дейност на търговско представителство и
посредничество, външнотърговска дейност, транспортна дейност, както и всяка
друга незабранена от закона търговска дейност, а когато се изисква разрешителен
или лицензионен режим - след получаване на съответното разрешение или лиценз.
Конкретно дружеството стопанисвало заведения за хранене в различни райони
на град Стара Загора. С течение на времето “Н.” ООД град Стара Загора натрупало парични публични задължения към
Националната агенция за приходите. Към
25.04.2019 година, общият размер на тези публични задължения бил 59037,18 лева,
от които 46526,65 лева главница и 12510,53 лева лихви, произтичащи от Справки
декларации по ЗДДС /СД по ЗДДС/, за периода от 29.01.2015 година до 31.12.2015
година; Годишни данъчни декларации по чл.92 от Закона за корпоративното
подоходно облагане /ЗКПО/, за периода от 31.01.2014 година до 31.12.2015
година, както и от Наказателно постановление № 254001-0118548/15.03.2017
година; Наказателно постановление № 268902-0118528/22.05.2017 година;
Наказателно постановление № 267252-0118527/05.05.2017 година и Наказателно
постановление № 262859-АА118512/31.03.2017 година, всички издадени от Заместник
директора на ТД на НАП – Пловдив, упълномощена със Заповед № ЗЦУ
-1582/23.12.2015 година на Изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите. Тъй като тези публично-правни
задължения на дружеството не били погасени, още през 2016 година било
образувано изпълнително дело № *********/2016 година по описа на ТД на НАП –
Пловдив, офис Стара Загора, по което не били събрани суми за пълно погасяване
на публично-правните задължения на дружеството.
Видно от постъпилото уведомление от ТД на НАП – Пловдив,
офис Стара Загора / лист 37 от ДП/ последното плащане, извършено от “Н.“ ООД на
публично-правните задължения на дружеството към ТД на НАП – Пловдив, офис Стара
Загора, е било получено на 28.07.2017 година, като при постъпване на паричната
сума не било упоменато за погасяване на кое точно задължение по изпълнителното
дело се заплаща.
От справка в Агенция по вписванията, “Търговски регистър” е
видно, че “Н.” ООД е регистрирано като търговско дружество през 2014 година.
Същото било със седалище и адрес на управление град Стара Загора, ул. ***,
собственици и управители на дружеството били подсъдимите Б.Н.Г. и К.Ж.К..
В хода на разследването и при предприетите действия по
събиране на публично-правните задължения към ТД на НАП – гр. Пловдив на “Н.” ООД, произтичащи от справки декларации по
ЗДДС, за периода от 29.01.2015 година до 31.12.2015 година; Годишни данъчни
декларации по чл.92 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ за
периода от 31.01.2014 година до 31.12.2015 година, както и от Наказателно
постановление № 254001-0118548/15.03.2017 година; Наказателно постановление №
268902-0118528/22.05.2017 година, Наказателно постановление №
267252-0118527/05.05.2017 година и Наказателно постановление № 262859-АА118512/31.03.2017
година, всички издадени от Заместник директора на ТД на НАП – Пловдив,
упълномощена със Заповед № ЗЦУ -1582/23.12.2015 година на Изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите, е констатирано, че “Н.” ООД не
притежава активи и имущество, позволяващи да се изплатят или обезпечат
публично-правните задължения на дружеството. По данни на НАП – Пловдив всички
сметки на дружеството са без авоари. От страна на дружеството последното
плащане за погасяване на публично-правните задължения по изпълнително дело №
*********/2016 година по описа на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора е
извършено на 28.07.2017 година.
Видно от заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза /л. 161-164 от ДП/ се установява, че финансовото състояние на “Н.“
ООД се е влошило още през средата на 2017 година, което създало невъзможност на
търговското дружество с наличните парични средства да изплати наличните
задължения и довело до спиране на дейността му. Видно от експертното заключение
- последното доброволно плащане от страна на дружеството по данъчно –
осигурителната сметка на ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора е извършено на
28.07.2017 година и от 29.07.2017 година, търговско дружество “Н.“ ООД е спряло
плащанията към НАП – Пловдив, офис Стара Загора и е изпаднало в
неплатежоспособност.
При така изложената фактическа обстановка се налага
единствения безпротиворечив извод, че последното плащане на публично-правните
задължения на “Н.“ ООД е било извършено на 28.07.2017 година. След тази дата
нито подсъдимата Б.Н.Г., нито подсъдимия К.Ж.К., не са реализирали никакви
плащания като представляващи и управляващи “Н.“ ООД за погасяването на
публично-правните задължения, тъй като дружеството не разполагало с достатъчно
материални и парични ресурси. В 30 – дневен срок от спиране на плащанията,
считано от 29.07.2016 година, който срок изтича на 29.08.2017 година, за всеки
един от управляващите дружеството - подсъдимата Б.Н.Г. и подсъдимият К.Ж.К. - е
възникнало задължение да обяви “Н.“ ООД в несъстоятелност, но това не е било
сторено от нито един от тях, видно от приложеното писмо от ОС Стара Загора
/лист 32 от ДП/.
Съгласно чл.608 от Търговския закон, неплатежоспособен е
търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по
търговска сделка или публично-правно задължение към държавата и общините,
свързано с търговската му дейност. Неплатежоспособността се предполага, когато
длъжникът е спрял плащанията си, а изречение второ на чл.608, ал.3 от ТЗ
предвижда, че “спиране на плащанията“ е налице и когато длъжникът е платил
изцяло или отчасти вземанията на определени кредитори. Следователно,
състоянието на неплатежоспособност на длъжника се предполага и в случаите, в
които не е изпълнено изцяло или отчасти което и да е от съществуващите
изискуеми парични вземания по чл.608, ал.1 от ТЗ на длъжника, тъй като това
неизпълнение по силата на закона е приравнено на “спиране на плащанията“. В
случая управителите на дружеството - подсъдимите Б.Н.Г. и К.Ж.К., като за всеки
един от тях е била налице възможност да стори това самостоятелно, е следвало да
поискат от съда по регистрация на дружеството - Старозагорски окръжен съд, да
бъде открито производство по несъстоятелност в предвидения от закона срок,
което на практика не е реализирано. Задължението на управителите на “Н.“ ООД за
заявяване произтича непосредствено от закона и е свързано с качеството им на
управители и представители на неизправното търговско дружество. От самото
заявяване не следва автоматично обявяване в несъстоятелност, нито дори
откриване на производство по несъстоятелност, защото всички тези въпроси са
включени в правомощията на съда. Съдът е органът, който може да решава дали
затрудненията на длъжника са временни или длъжникът разполага с имущество,
достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредиторите.
В тази насока е и Решение № 432/13.05.2005 година по наказателно дело №
1010/2004 година, по описа на ВКС, Трето наказателно отделение.
С оглед на горе-изложеното, съобразно доказателствата по
делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност и цялост, и по така описания
по- горе начин подсъдимите Г. и К. с деянието си са осъществили от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.227б,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК, тъй като на 29.08.2017 година в град
Стара Загора, като управители и представляващи "Н." ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес град Стара Загора,
ул.***, след като дружеството е изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на
чл.608, ал.1 от Търговския закон, в 30-дневен срок от спиране на плащанията
считано, от 29.07.2017 година по изпълнение на публичноправни задължения към
държавата, формирани от справки декларации по Закона за данък върху добавената
стойност (ЗДДС) с период от 29.01.2015 година до 31.12.2015 година; Данъчни
декларации по чл.92 от Закона за корпоративно и подоходно облагане (ЗКПО) с
период от 31.01.2014 година до 31.12.2015 година, Наказателно постановление №
254001-0118548/15.03.2017 година; Наказателно постановление №
268902-0118528/22.05.2017 година; Наказателно постановление №
267252-0118527/05.05.2017 година и Наказателно постановление №
262859-АА118512/31.03.2017 година, всички издадени от Заместник директора на ТД
на НАП – Пловдив, упълномощена със Заповед № ЗЦУ -1582/23.12.2015 година на
Изпълнителния директор на НАП, не са поискали от Окръжен съд град Стара Загора
да открие производство по несъстоятелност.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от всички
събрани в хода на наказателното производство по проведеното досъдебно
производство писмени и гласни доказателства, приобщени към доказателствения
материал по делото чрез прочитането им в съдебно заседание на основание чл.378,
ал.2 от НПК (Постановление от
29.05.2019 година; Уведомление с изх. № С190024-178-0014268/07.05.2019 година;
Справка за задълженията на задълженото лице към дата 25.04.2019 година;
Наказателно постановление от 31.03.2017 година; Наказателно постановление от
05.05.2017 година; Наказателно постановление от 22.05.2017 година; Наказателно
постановление от 15.03.2017 година; Ревизионен акт от 09.03.2018 година;
Съобщение за връчване по чл.32 от ДОПК от 26.03.2018 година; Протокол №
1353776/23.03.2018 година; Протокол № 1353774/15.03.2018 година; Протокол за
разпит на свидетел на Б.Н.Г. от 07.10.2019 година; Протокол за разпит на
свидетел на К.Ж.К. от 07.10.2019 година; Протокол за разпит на свидетел на Йо.В.Т.
от 10.10.2019 година; Писмо от 04.06.2019 година; Писмо с изх. №
3063/12.06.2019 година; Писмо от 04.06.2019 година; Писмо с изх. №
24-ТР-75/07.06.2019 година; Удостоверение от 07.06.2019 година; Писмо от
01.07.2019 година; Писмо с изх. № 24144/10.06.2019 година; Писмо с изх. №
10287/07.06.2019 година; Справка от 12.06.2019 година; Писмо с изх. №
3114/14.06.2019 година; Писмо с изх. № 20767/22.10.2019 година; Изпълнителен
лист от 19.07.2017 година; Справка от 25.10.2019 година; Изпълнителен лист от
26.01.2018 година; Удостоверение от 15.03.2018 година; Справка от 28.11.2019
година; Справка от 08.01.2020 година; Протокол за разпит на свидетел на Б.Н.Г.
от 05.03.2020 година; Опис от 05.03.2020 година; Декларация от 15.03.2019
година; Декларация от 07.02.2020 година; Баланс за периода 01.01.2017 година –
31.12.2017 година; Баланс за периода 01.01.2016 година – 31.12.2016 година;
Заключение на съдебно-счетоводна експертиза от 23.03.2020 година; Заключение на
съдебно-икономическа експертиза от 16.07.2020 година), както и приетите в хода на съдебното следствие като
писмено доказателство справки за съдимост на подсъдимите, като в тази насока
следва изрично да се отбележи, че всички изброени доказателства кореспондират
помежду си и взаимно се допълват, без да са налице съществени (относно
съставомерните факти и обстоятелства) противоречия между тях, поради което не
се налага поотделното им обсъждане.
При така установените обстоятелства по делото, съдът намира
за доказано по несъмнен и безспорен начин, че на 29.08.2017 година в град Стара Загора, подсъдимите Б.Н.Г.
и К.Ж.К., като управители и представляващи “Н.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес град Стара Загора, ул.***, след като дружеството е изпаднало в
неплатежоспособност по смисъла на чл.608, ал.1 от Търговския закон, в 30-дневен
срок от спиране на плащанията считано от 29.07.2017 година по изпълнение на
публичноправни задължения към държавата, формирани от справки декларации по
Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) с период от 29.01.2015 год. до
31.12.2015 год.; Данъчни декларации по чл.92 от Закона за корпоративно и
подоходно облагане (ЗКПО) с период от 31.01.2014 год. до 31.12.2015 год.,
Наказателно постановление № 254001-0118548/15.03.2017 год., Наказателно
постановление № 268902-0118528/22.05.2017 год., Наказателно постановление №
267252-0118527/05.05.2017 год. и Наказателно постановление №
262859-АА118512/31.03.2017 год., всички издадени от Заместник директора на ТД
на НАП – Пловдив, упълномощена със Заповед № ЗЦУ -1582/23.12.2015 год. на Изпълнителния директор на НАП, не са
поискали от Окръжен съд град Стара Загора да открие производство по
несъстоятелност, с което тяхно деяние те са осъществили от обективна и
субективна страна признаците от престъпния състав на чл.227б,
ал.2, във връзка с ал.1 от НК.
За да признае подсъдимите за виновни в извършването на
гореописаното престъпление, съдът прие, че деянието е било извършено от тях при
пряк умисъл, тъй като те са съзнавали общественоопасния характер на деянието
си, предвиждали са настъпването на неговите общественоопасни последици и са искали
настъпването им. На този извод навежда обстоятелството, че задълженията на
подсъдимите да предприемат действия по подаване на заявление за откриване на
производство по несъстоятелност произтича от закона и от качеството им на лица,
които управляват и представляват процесното дружество, като всеки един от тях е
разполагал с възможност да управлява дружеството отделно от другия, съответно
да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност самостоятелно,
без да е необходимо действие от другия управител, а също и направените от
подсъдимите самопризнания в хода на досъдебното производство и от подс.Г. в
хода на проведеното съдебно следствие.
Тъй като подсъдимите не са осъждани за престъпление от общ
характер и не са освобождавани от наказателна отговорност на основание чл.78а НК, от деянието не са настъпили имуществени вреди и за извършеното престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева, съдът на основание
на основание чл.78а от НК, освободи подсъдимата Б.Н.Г. и подсъдимият К.Ж.К. от наказателна отговорност за извършено от
тях престъпление, като им наложи административно наказание “глоба” в размер на
1000 лева, за всеки един от тях.
При определяне на размера на наказанието съдът отчете като
смекчаващи отговорността обстоятелства направените от подсъдимите самопризнания
и изразеното от тях критично отношение към извършеното в хода на досъдебното
производство, чистото им съдебно минало, както и липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, които да не са елемент от състава на
престъплението и поради това да биха могли да бъдат отчетени като такива.
Предвид изхода от делото съдът присъди в тежест на
подсъдимите направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на
сумата от 405,55 лева
(четиристотин и пет лева и петдесет и пет стотинки), съразмерно да бъдат
заплатени от всеки един от тях.
Водим от горните мотиви, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: