Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 11.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и седми ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при
секретаря Наталия Георгиева и с участието на прокурора Кремена Колицова, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 305 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от “Сплендид”
АД гр.Русе, чрез процесуалния му представител, против решение № 598 от 08.08.2019
г., постановено по АНД № 923/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е потвърдено
наказателно постановление (НП) № 18 – 001346 от 18.03.2019 г., издадено от директора
на Дирекция ”Инспекция по труда” – Русе. С наказателното постановление, на
основание чл.414, ал.1 от КТ, на касатора е наложено административно наказание
“имуществена санкция” в размер на 1 500 лева за нарушение по чл.142, ал.4
от КТ. Наведени са касационни оплаквания за неправилност на съдебното решение
поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Претендира се отмяна на въззивното решение и вместо него да бъде
постановено друго, с което да бъде отменено изцяло издаденото наказателно
постановление. Алтернативно се иска да се измени наказателното постановление
като се приложи разпоредбата на чл.415в, ал. 1 от КТ и се определи размер на
имуществената санкция към минимума, съгласно предвиденото от тази правна норма.
Ответникът по жалбата – Дирекция
„Инспекция по труда“ - Русе, чрез процесуалния си представител, счита същата за
неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение
за законосъобразно, поради което иска то да бъде оставено в сила.
Съдът, като обсъди наведените в жалбата
касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и
като извърши служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на
районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и
подлежи на разглеждане.
По същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспорения в
настоящото производство въззивен съдебен акт, районният съд е приел, че от
обективна страна санкционираното дружество-работодател е осъществило състава на
нарушението по чл. 414, ал.1, във връзка с чл.142, ал.4 от КТ, поради което
правилно и обосновано е била ангажирана отговорността му с налагане на санкция
в минимален размер на основание приложимата санкционна норма. Въззивната
инстанция е обсъдила и приела за неоснователни доводите на жалбоподателя за
липсата на съставомерно деяние, съответно за наличието на предпоставки да се
квалифицира нарушението като маловажно по смисъла на чл.415в, ал. 1 от КТ и налагането
на санкция съобразно предвиденото от този привилегирован състав на маловажно
нарушение.
Административният съд намира
въззивното съдебно решение за постановено при правилно приложение на
материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Напълно обосновани и правилни са
изводите на районния съд относно установеността на обективните признаци на
извършеното административно нарушение. Безспорно е, че “Сплендид” АД е работодател
по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ, който е въвел сумирано изчисляване на
работното време за служителите си на длъжност „администратор, хотел“. При това
положение работодателят е обвързан от императивното изискване, въведено в чл.142,
ал.4 от КТ, според което максималната продължителност на работната смяна при
сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да
надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до
1 час над намаленото им работно време.
По делото е установено, че посоченият
в НП служител Пламена Валентинова Атанасова, на длъжност „администратор, хотел“
е положила труд през работната седмица 17.12.2018 г. – 23.12.2018 г. в размер
на 63 часа, т.е. със седем часа труд повече над допустимото касателно
продължителността на работната седмица, съгласно изискванията на чл.142, ал.4
от КТ. Това е видно от утвърдения от страна на работодателя график за работа за
м. декември 2018г. (л.20 от делото на РС – Русе) и не се оспорва от страна на
санкционираното лице. Възраженията на жалбоподателя за липса на съставомерно
деяние се състоят в това, че се касае за полагането на извънреден труд в
хипотезата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските,
като това било станало по предвидения в закона ред – утвърденият поименен
график за работа бил изменен при наличието на обстоятелствата по чл.9а, ал. 2
от Наредбата; извънредният труд е положен от служителя с негово съгласие, бил му
е заплатен и е бил отчетен пред ДИТ - Русе. Правилно районният съд е посочил,
че недостигът на персонал може да е основание за промяна на графика, но не и за
превишаване на допустимите стойности на часовете за работа по чл.142, ал.4 от КТ, както и че анализът на тази разпоредба (чл. 9г от НРВПО) сочи на извода, че
извънредният труд не е този, утвърден, установен като регулярна продължителност
на работа труд. С оглед данните по делото и относимите разпоредби, съдът е
приел, че в случая няма положен труд извън установения с графика, а установен в
работно време труд в повече от предвидения в закона.
В конкретния казус от събраните по
делото доказателства се установява, че посоченият в НП служител е работил при
сумирано изчисляване на работното време. Това е форма на отчитане на работното
време, регламентирана в чл.142, ал.1 от КТ, при която установената нормална
продължителност на работното време по чл. 136 и чл. 140 от КТ се спазва за
определен период от време, който е по-продължителен от един ден, респективно -
седмица. В този случай, продължителността на работното време през отделните
работни дни може да надвишава нормалната, но работата в повече се компенсира с
почивка в границите на отчетния период, като балансът на работното време и
почивките се спазва средно за периода, през който се отчита /сумира/ работното
време. Когато в края на отчетния период, нормата работно време за въведения
период на сумирано изчисляване на работното време е превишена, ще е налице
извънреден труд. Съгласно определението по чл. 143, ал. 1 от КТ, извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето
на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън
установеното за него работно време. Ал. 2 въвежда забрана за полагане на
извънреден труд. Нормите на чл.144 и чл. 146 от КТ уреждат случаите, в които по
изключение се допуска полагането на извънреден труд и неговата максимална
продължителност. Действително, както твърди и жалбоподателят, с чл. 9г от НРВПО
се разширява обхватът на допустимите изключения за полагане на извънреден труд,
като е уреден и случай, при който е установено сумирано изчисляване на
работното време. В тази връзка следва да се посочи, че работодателят утвърждава
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване (в случая месечно), които поименни графици трябва да се изготвят
така, че сборът от работните часове по графика на работника или служителя за
периода, за който е установено сумираното изчисляване, да е равен на нормата за
продължителност на работното време, определена по чл.9б от НРВПО. В разпоредбата
на чл.9б, ал. 1 от наредбата е разписано, че при сумирано изчисляване на
работното време по чл.142, ал.2 от КТ се определя норма за продължителност на
работното време за периода, която е в часове, като броят на работните дни по
календар, включени в периода на отчитане, се умножи по дневната продължителност
на работното време, установена за работното място, при подневно отчитане на
работното време. С оглед тази именно норма за продължителност на работното време
се установява дали работникът не е положил извънреден
труд и неговия размер, за който да му бъде изплатено съответното
възнаграждение.
В случая обаче административнонаказателната
отговорност на дружеството – работодател не е ангажирана за нарушение, касаещо
полагането на извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време, а за
нарушение, свързано с неспазване на изискването за максимална продължителност
на работната седмица при установено сумирано изчисляване на работното време,
като тази норма е императивна. Изискването на чл.142, ал.4 от КТ е продължителността
на работната седмица при сумирано изчисляване на работното време да не
надвишава 56 часа. Обстоятелството, че и положеният над тази максимална
продължителност на работното време труд се явява отново извънреден, не го
приравнява по последици на извънредния труд, който макар да надвишава
установената норма на продължителност на работното време за съответния период,
не надхвърля максимума по чл.142, ал.4 от КТ. Всъщност в рамките на общата
забрана за полагане на извънреден труд законодателят въвежда две обособени
категории такъв труд, които, с оглед неговата продължителност и правни
последици, условно могат да бъдат определени като „разрешен“ и „забранен“
извънреден труд. От последната категория
е именно и този, положен в нарушение на чл.142, ал.4 от КТ, доколкото
законодателят не урежда каквито и да било условия, при които това би било
допустимо.
Визираното в тази норма изискване
следва да се спази от работодателя, независимо от това дали служителят е бил
съгласен да полага труд над така установената от кодекса максимална продължителност.
Заплащането на така положения труд над установената максимална продължителност също
не го прави допустим, нито премахва вредните последици за здравето на работника
или служителя.
Неоснователни са доводите на
жалбоподателя за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла
на чл.415в, ал. 1 от КТ. Жалбоподателят е навел същите доводи и в
производството пред РС - Русе. Въззивният съд е обсъдил възможността за
приложение на цитираната специална разпоредба от КТ и законосъобразно е приел,
че не са налице предпоставките за приложението й в конкретния случай.
Процесното, безспорно доказано нарушение, не е отстранено веднага след
установяването му. Впрочем, то е и неотстранимо, тъй като е констатирано след
превишаване на допустимата норма за продължителност на работната седмица от 56
часа, след като вече служителят е положил труд над максимално допустимия за
работната седмица. От друга страна увеличаването на максималната
продължителност на работното време и то за дълги периоди от време винаги води
до неблагоприятни последици за здравето на съответното лице, свързани с
намалена работоспособност. Въведеното от закона ограничение на продължителността
на работната седмица при установено сумирано изчисляване на работното време има
за цел да гарантира основни права на работниците, а именно защита на тяхното
здраве и възможност за възстановяване на работната им сила, чрез осигуряване на
предели на работно натоварване и задължителни периоди на почивка. Неспазването
на нормата на чл. 42, ал.4 от КТ застрашава именно тези основни права и то в
значителна степен. Липсата на която и да било от законовите предпоставки на
чл.415в, ал. 1 от КТ изключва приложението на посочения привилегирован състав в
настоящия случай.
По изложените
съображения следва да се приеме, че районният съд не е допуснал процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон и е постановил едно правилно
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Така
мотивиран и на осн. чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 598/08.08.2019 г., постановено по АНД № 923
по описа за 2019 г. на Районен съд - Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: