Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 19.10.2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. мл. съдия СВЕТЛАНА АТАНАСОВА
при секретаря Снежана
Апостолова и прокурора Сашо Тотев като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.О.Х.Д.№3506/2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.21 от НПК.
С присъда от 19.06.2018г. по Н.О.Х.Д.№18596/2017г., СРС, НО, 15-ти с-в признал
подсъдимия Г.С.С. за виновен в извършването на престъпление по
чл.149, ал.1 от НК за това, че на 05.04.2017г.
около 08.00 часа в гр.София, ж.к.„*****, извършил действия с цел да възбуди и
удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило
14-годишна възраст - Л.А.М. на 11 /единадесет/ години, като я пипал по гърдите
и хванал и разтъркал вагината й. СРС
осъдил подсъдимия С. на
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
години, чието
изпълнение е отложил при условията на чл.66, ал.1 от НК за срок от 5 /пет/
години. Подсъдимият С. е оправдан по по-тежката квалификация по чл.149,
ал.2, т.1, пр.2 от НК относно това деянието да е извършено с принуда /заплашване/.
Като резултат от осъждането, на подсъдимия са
възложени направените в хода на съдебното и досъдебно производство разноски.
Срещу съдебния акт е постъпила въззивна жалба от служебния защитник на подсъдимия – адв.П. – САК, в
която присъдата бланкетно се определя като неправилна, необоснована, постановена
в нарушение на процесуалните правила.
В допълнение към жалбата, защитата, поддържайки твърденията си нарушение на
материалния закон и допуснати съществени процесуални такива, моли за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия С.. Приема се, че извода на СРС за виновността на подсъдимия не е
единствения възможен при така приобщената доказателствена съвкупност, при все,
че пострадалата в с.з. категорично се е отрекла от показанията си, дадени
по-рано. Според защитата не става ясно от мотивите на съда, защо са кредитирА.показанията
на М. от досъдебното производство, въпреки че и в хода на съдебното следствие е
присътвал психолог. Набляга се на наличните между лицата отношения, свързА.с
изневяра от страна на подсъдимия, довели до подаването на жалба от страна на
св.А.М.. Акцентира се и на факта, че подсъдимият е бил посещаван в ареста от
пострадалата и нейната майка, а също и че е осиновил първата. В заключение,
неоснователно според адвоката са дискредитирА.и показанията на св.А.М.от
съдебната фаза. В жалбата и допълнението към нея не се прави искане
за събирането на нови доказателства.
В
разпоредително заседание на 16.08.2018г. въззивният съдебен състав по реда на чл.327 от НПК
е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага разпит на пострадалата
Л.М..
В съдебно заседание жалбата и допълнението
към нея се поддържат от адв.П. по аналогични на изложените в нея съображения и
съобразно направеното искане за отмяна на първостепенния съдебен акт. Акцентира
се на изнесените и пред въззивния съд факти от пострадалата Л. С., които
категорично оневиняват подсъдимия. Защитата обръща внимание на
становището на психолозите, присъствали в хода на съдебните производства, отбелязали
липсата на лъжа, но и склонност за измисляне на ситуации от
пострадалата. Настоява се за единствено адекватни да се третират
показанията на малолетната свидетелка пред първата и настоящата инстанция като
се дискретират тези, дадени в хода на досъдебното разследване.
Представителят на СГП, напротив, намира
първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Счита, че направения от СРС правен анализ категорично
води до извод за кредитируемост показанията на пострадалата непосредствено
след деянието, които освен това намират подкрепа и в изложеното от останалите
свидетели по делото - А.М.и А.Л.. Прокуратурата намира тезата си за
подкрепена и със заключенията на изготвените комплексни съдебно-психиатрични
и психологични експертизи, според чието съдържанието св.Л.М. и св.А.М., съобразно
тяхната възраст, не са появили признаци на лъжа. СГП
освен това настоява и че именно в досъдебното производство пострадалата е
разказала за няколко различни
механизма на блудствени действия, които предвид възрастта си, не е имало
как да знае. Приема за нелогична тезата на малолетната в съдебно
заседание, че е искала да отмъсти на втория си баща, като го набеди в
извършването на блудствени действия, при все, че е било възможно, с оглед
възрастта на детето, да заяви, чей е нанасял побой, че я е тормозел по друг
начин. Поради тези съображения, моли и
присъдата на първия съд да бъде потвърдена, плод на единствено разумния прочит
на доказателствата.
Подсъдимият С., редовно призован, се явява лично. В правото си на
лична защита подчертава, че детето е идвало редовно на свиждане при престоя му
в ареста, а също и че първоначалните й показания са резултат на протест от
нейна страна, тъй като е настоявал да ходи на училище, да учи и полага труд
вкъщи, да създаде ежедневни навици. Набляга на полаганите от негова
страна грижи за детето при съвместния им живот с майка му. В предоставената
му последна дума, моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав след като обсъди
доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е
постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, която се подкрепя от
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доказателствени средства и
способи за приобщаването им, посочени в мотивите към съдебния акт на СРС.
Настоящият въззивен състав не намира основания за съществено ревизиране
фактологията, приета от първия съд, която се изразява в следното:
Подсъдимият
Г.С.С. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с основно
образование, женен, с адрес по
местоживеене:***, с ЕГН:**********, неосъждан.
Подсъдимият С. не страда от психично заболяване,
изключващо вменяемостта в посочения в чл.33 от НК смисъл като няма данни при него за интелектуална непълноценност или за редукция, която да
е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно на нея отреагиране. Според вещите лица
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ръководи действията си, като може да участва в наказателното производство и да
дава адекватни обяснения, ако желае.
Подсъдимият С. и св.А.М. живеели на съпружески начала от няколко години на адрес гр.София, кв.„*****. Заедно с тях живеели и децата на А.М. – св.Л.М. и нейният по-голям брат – св.А.М..
На 05.04.2017г. около 08.00 часа пострадалата Л. М.- на 11 години се намирала в дома си. По това време се прибрал подсъдимият С.. Той отишъл при св.Л.М., която била в леглото си. Започнал да я целува, като се опитал да се качи отгоре й. Св.Л.М. се опитала да го спре и да стане, но подсъдимият я затиснал на леглото. След това бръкнал под клина й и разтъркал вагината. След като извършил посочените действия, подсъдимият сложил ръцете си върху гърдите й. Пострадалата Л.М. успяла да избяга.
Малко по-късно подсъдимият С. отишъл при нея, взел един нож от кухнята и казал „Виждаш ли този нож? Само да кажеш на майка ти и ще заколя нея и брат ти“. За тези действия на подсъдимия, св.Л.М. споделила с майка си, като й обяснила, че С. се е държал по подобен начин с нея и по-рано други дни.
Св.А.М. веднага завела дъщеря си при личния си лекар, след което при съдебен лекар, а след това – на 06.04.2017г. депозирала и жалба в 09 РУ СДВР.
Със заповед за задържане от 06.04.2017г. подсъдимият С. бил задържан за 24 часа, след което с Постановление на прокурор от СРП – за
72 часа и с определение на СРС, НО, 108-ми с-в от 10.04.2017г. до 31.08.2017г.
бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
След известно време Л.М. споделила с майка си, че всичко, което й е разказала за подсъдимия С., не е истина.
В началото на 2018г. подсъдимият осиновил двете
деца на св.А.М. –Л.М. и А.М., които
приели през името и фамилията на своя осиновител.
На 24.03.2018г. подсъдимият С. и св.А.М. сключили граждански брак.
Според заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, при прегледа на Л.М. не са установени травматични увреждания по главата, тялото и крайниците, хименът е със запазена цялост, без следи от пресни или стари разкъсвания. По лигавицата на големите и малките срамни устни, както и предверието на влагалището няма травматични увреждания. Отразено е, че аналният отвор и областта около него са чисти и без травматични увреждания.
Видно от съдържанието на изготвената в досъдебното производство съдебно-психиатрична и психологична експертиза на пострадалата Л.М., същата не боледува от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение, няма интелектуален дефицит, който да определя по болестен механизъм поведението и да е пречка за правилна фактическа ориентация и адекватно отреагиране. В експертизата е отразено, че Л.М. е психично здрава и с адекватно за възрастта си психично развитие и образование, като по време на инкриминираното деяние, въпреки малолетието си, е могла да се ориентира правилно във фактическата обстановка. Отразено е, че може да участва в наказателното производство като свидетел и е в състояние при желание да дава адекватни показания.
Според съдържанието на изготвената съдебно-психиатрична и
психологична експертиза спрямо св.А.М., същият не боледува от психично заболяване и не се води на отчет
в психиатрично заведение, без интелектуален дефицит, който да определя по
болестен механизъм поведението и да е пречка за правилна фактическа ориентация
и адекватно отреагиране. Отразено е
още, че свидетелят А.М.е могъл да се ориентира правилно
във фактическата обстановка и може да участва в наказателното производство като е в състояние при
желание да дава адекватни показания.
Преди да навлезе в обсъждане
доказателствената стойност на приобщения по делото материал, въззивният съд
следва да посочи и допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, което
обаче, макар и с характер на съществено, не може да бъде отстранено при
евентуално връщане на делото инстанция назад. Видно от случилото се пред СРС,
на пострадалата са й разяснени правата чрез нейната майка и законен представител
/А. М./. След като съдът е приел, че е възможно с последната да имат
противоречиви интереси, съдът е назначил на малолетната особен представител
като по изричното й настояване, нейн процесуален представител не е участвал в
разпоредителното съдебно заседание, въпреки че М. е лице от обхвата на чл.247б,
ал.2 от НПК. Въпреки това, настоящия съдебен състав не намира основания за
връщане на делото на СРС, тъй като като краен резултат, подсъдимият С. е осъден, и по този начин, въпреки позицията
на пострадалата, последната е получила пълна защита на правата си. Недопустимо
е евентулно конституиране на пострадалата като страна в процеса, който вече се
е развил между определени страни.
Въззивната съдебна инстанция не може да
не се съгласи с извода на районния съд, че доказателствата по делото изцяло
подкрепят изложените фактически изводи, в каквато насока СРС е направил
съответен доказателствен анализ. Ето защо и въззивният съд не намира
основания за изменението или допълването на приетата от СРС фактология.
СРС е дал ясен и недвусмислен отговор на въпросите
относно относимостта и логичността в показанията на всеки един от разпитаните
по делото свидетели и най-вече достоверността им.
И този съдебен състав се солидаризира с изводите на
СРС за пълно кредитиране показанията на пострадалата от престъплението малолетна - св.Л.
Метоидева от досъдебното производство и напротив неприемане достоверността на
заявеното от нея, макар и като трайна линия в подкрепа на своя родител в хода
на съдебното следствие пред първата и въззивна инстанция. Напълно вярна е
логиката на мотивиращия присъдата съдия да приеме за неискренно твърдението на
пострадалата, че целия й разказ за случилото се на 05.04.2017г. е резултат от
„омраза“ към подсъдимия С.. Тази
омраза пред СРС, М. обяснява единствено с установената от нея връзка на баща й
с друга жена, а няколко месеца по-късно при разпита й пред СГС свърза и с обръщане
на внимание и закупуване на подаръци само към нейния брат от страна на С.. Тази версия обаче е нова за процеса
и намира отражение в показанията й едва пред СГС и е още една следа в насоката,
разкрита и от СРС за нелогичност на показанията на М. пред съда. Вярно е, че
както пред решаващата, така и пред проверяващата инстанция, пострадалата посочва
създадената от нея ситуация да е плод на разказите на нейна приятелка – И..
Правилно СРС е констатирал и противоречието в изложеното от детето в тази му
част – че един път настоява цялата история да е съчинена от нейната приятелка,
а друг път – че заедно с нея са гледали клипове по телефона, което й е
помогнало да измислят твърденията й по-късно пред полицията. Да не говорим за
заявеното от М., която вероятно объркана в разказите си, един път настоява да е
разговаряла само с една приятелка /пред СГС/, а друг път - с няколко приятелки
/пред СРС/. Със съответен вътрешен усет, първата инстанция е съзряла и
сериозните вътрешни противоречия в показанията на пострадалата, дадени в хода
на съдебното следствие – касателно обстоятелствата виждала ли е гол мъж /хора/.
Да не говорим за обективираното от нея и пред СГС, където пък посочва, че знае
какво е мъжки полов орган, поради това, че нейната приятелка е имала интимен
контакт с гаджето си й и е разказала. Не може в обобщение да не направи
впечатление на всеки четящ разпитите на малолетната свидетелка в съдебната фаза,
че същите са наситени с едни и същи думи, изрази, насочени единствено и само в
насока представяне на С. в
благоприятна светлина с цел пълното му оневиняване в процеса и пълното отричане
действителността на показанията й от досъдебното производство.
В този смисъл, адекватен е и
извода на първия съд, че като по-логични, тъй като са последователни, вътрешно
непротиворечиви и еднопосочни, следва да се кредитират показанията на
пострадалата от досъдебното производство. Това е така и защото, след
приобщаването на показанията на пострадалата на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1,
т.1 от НПК пред разследващ орган, СГС констатира пълен унисон между заявеното
от тази свидетелка в хода на цялото досъдебно производство. Прав е
представителят на обвинението, че показанията си в досъдебното производство Л.М.
е дала непосредствено след деянието, когато възможността за привнасяне на факти
отвън е по-малка, а също и способността на други – по-възрастни и с различна
процесуална позиция лица – да й влияят – по-малка. В тази насока, показанията
пред разследващ орган, макар и да не са снети в т.нар. “синя стая“ са
изключително пълни, хронологически последователни и почти напълно съответсващи
на тези, снети пред съдия ден по-късно. Следва да се отбележи, че и при двата
разпита на М. е присъствал психолог. Всъщност разказа на М. в два
последователни дни е толкова по детски изложен, с толкова детайли и с такъв
речников запас, който прави напълно резонен извода на първия съд, че е
неиздържано да степен невъзможно, дете с посочената култура, статус и етническа
принадлежност, ведно с наличния за годините му речников запас да предаде по
почти идентичен начин на два пъти едно и също нещо, ако разбира се не го е
преживяло. Нещо, което и този въззивен състав намира за логично на база на
приобщените показанията на пострадалата от досъдебното производство – на осн.
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК и на осн. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от с.к.
По-насетне, за да даде вяра на тезата
от малолетната пострадала от предварителната фаза на процеса, резонно СРС се е
позавал и на заявеното от вещите лица, изготвили съдебно-психиатричното
изследване на същата в досъдебното производство, които са били категорични в
с.з., че при М. не е имало знаци на лъжа при освидетелстването й. В тази
насока, много показателно е твърдението на в.л. Бехар, че пострадалата е
заявила, че след извършеното от втория й баща, същият я е попитал: „Как беше?
Добре ли беше?“, което същите са приели за достоверен източник на факта, че в
действителност такива въпроси са били зададени от С. на М. след интимните ласки, макар и едностранни. Същите вещи
лица са категорични, че при разпита на М. в съдебно заседание са възприели
категорични знаци за лъжа, чийто признаци обясняват подробно. Отделно от това
вещото лице – психиатър е убедителна в твърденията си, че на база на опита си, безспорно,
ако и да е имало неприязън между родител и дете, напълно нормално е да се появи
непосредствено след започване на съжителстването, а не няколко години по-късно,
както е в случая. В тази насока, категорично и този съд не приема версията на М.
пред съда да е плод на протестна реакция, независимо от причината – извънбрачна
връзка, липса на внимание, упражняване на по-сериозен контрол и т.н. Между
впрочем в същата насока е и заявеното от в.л. З., обективирано в разпита й след
този на М., което потвърди, че според професионалното й мнение, разказа на
пострадалата пред СГС е израз на предварително стабилизирана и подготвена
версия, която е последователна и стереотипна.
Не може да не се съобрази, че
показанията на пострадалата са почти еднопосочни с тези на нейната майка – от
досъдебното производство, въпреки пълното отричане на лансираната там теза в
съдебната фаза. Правилно първият съд е съзрял, че св.А. М. е потвърдила
достоверността на прочетеното й от досъдебното производство. Ето защо,
показанията на М. – старша се явяват косвено доказателство за препотвърждаване
версията на нейната дъщеря и поради това и доколкото намират подкрепа и в
показанията на св.А.М., са и според този съд единствената валидна версия за
случилото се на 05.04.2017г. В заключение, не може да се отрече, че по една или
друга причина, показанията на А. М. са приобщени на осн. чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което и макар дадени пред разследващ полицай, са
в достатъчна степен пълноправна основа за препотвърждаване показанията на
пострадалата.
Долният съд правилно се е позовал
при изграждане на доказателствена основа за осъждане на подсъдимия и на
показанията на св.А.М.от досъдебното производство, приобщени на осн. чл.281,
ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК. И този съдебен състав отчете от една страна заключението
на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, която подобно на
обективираното при малолетната пострадала, е установила, че свидетелят е годен
да дава показания субект. Нещо повече, адекватно първата инстанция е дала вяра
и на заявеното от вещите лица при разпита им в с.з., че М.не е проявил признази
на лъжа при освидетелстването му, а напротив е разказал за възприятията си
относно действията на втория му баща спрямо сестра му. Именно тези му
възприятия от досъдебното производство /л.12/ са почти дословно
препотвърждаване версията на свете други жени в семейството – пострадалата и
нейната майка. Поради това и въззивният съд счете именно тези показания,
подобно на СРС, за единствено достоверните, независимо от твърдението на разпитания,
че е бил заплашван, че разпита е бил проведен набързо, че не го е прочел и т.н.
Видно от протокола за разпит и заявеното от св.М., същият може да чете, което е
удостоверено и в самия документ и чрез подписа му на няколко места. Удостоверено
и от присъстващия при разпита психолог.
Въззивният състав, подобно на
предходния, кредитира като обосновано и обективно заключението на извършените в
досъдебното производство три съдебно-психиатрични и психологични експертизи от
в.л.К.и Б.спрямо подсъдимия, пострадалата и св.А.М., от които се установява, че
и тримата не страдат от психично заболяване и могат да участва пълноценно в
наказателния процес (л.67-76, л.78-91 и л.93-103 от досъдебното производство),
въпреки невръзстната възраст на последните двама и малолетието на Л.М.. Нещо
повече, визираните експретизи, изготвени от лица с нужния опит и специални
знания са в добър унисон като заключения с показанията на тримата свидетели от
досъдебното производство, ведно с заявеното от вещите лица при разпитите им на
осн. чл.282 от НПК.
Като съотнасящи се на останилите
подкрепящи обвинението, този съд приема, аналогично на предходния, и изготвената
в предварителната фаза на процеса съдебно-медицинска
експертиза №72/2017г. (л.19 от
досъдебното производство), според което при прегледа на
Л.М. не са установени травматични увреждания по главата, тялото и крайниците,
хименът е със запазена цялост, без следи от пресни или стари разкъсвания. По
лигавицата на големите и малките срамни устни, както и предверието на
влагалището няма травматични увреждания. Отразено е, че аналният отвор и
областта около него са чисти и без травматични увреждания. Визираната експертиза се базира на специалните
знания на изготвилия я съдебен лекар, който освен това е извършил и личен
преглед на пострадалата М., и то почти непосредствено /на 06.04.2017г./ след
уведомяването на майка й за случилото се. Удостовереното в заключението
съответства напълно на показанията на малолетната М. от досъдебното
производство, както приобщени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК и на
осн. чл.281, ал.1, т.1, т.1 и т.2 от НПК /пред съдия/.
Констатация за необремененото съдебно
минало на подсъдимия С. към датата на деянието,
долният съд правилно е направил въз основа на приложените и приети по делото
като писмени доказателства справки за съдимост (л.42 от досъдебното
производство) и инкорпорираните в хода на съдебното следствие.
В заключение в
подкрепа на изложената фактология следва
да бъдат кредитирани, макар и непосочени от СРС и следните писмени
доказателства: заповед за задържане на лице (л.20 от досъдебното
производство), удостоверение за сключен
граждански брак №********** (л.55 от съдебното
производство), удостоверения за раждане на Л. Г.С.
и А.Г.С. (л.56 и л.56 от досъдебното производство).
В заключение, доколкото изцяло се
споделя направения доказателствен анализ, при все че въззивният съд е съгласен и с изведените от
СРС фактически и правни изводи /р.№372 от 01.10.2012г. по
н.д.№1158/2012г., н.к., ІІІ н.о. на ВКС/, не се налага по-подробното им обсъждане.
При описаните факти районният съд е стигнал до правни изводи в
насока реализиране от подсъдимия С. на обективните и
субективни елементи на престъплението по чл.149, ал.1 от НК. Доказаната съставомерност на това
престъпление предполага от обективна
страна да бъде установено, че привлеченият към наказателна отговорност е
извършил действия с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 години.
В този смисъл анализът на доказателствените материали както поотделно, така
и в тяхното единство води до безспорен и несъмнен извод, до който е стигнал и
СРС, че подсъдимият С. на посочените
дата, час и място /05.04.2017г. около 08.00 часа в гр.София, ж.к.„*****/ е пипал по гърдите и е хванал и разтъркал вагината на
11-годишната Л.М. като я именно с посочената в чл.149, ал.1 от НК специална цел - да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление. Касае
се за два вида действия, които са годни да възбудят или удовлетворят полово
желание, поради което и са с блудствен характер, реализирани са спрямо субект,
ненадхвърлящ запретената от закона възраст /М. е родена на ***г./, които според
всички доказателства по делото са реализирани и повече от един път, но
базирайки се на повдигнатото обвинение – категорично и на процесната дата,
място и час.
От субективна
страна правилно
контролираната съдебна инстанция е приела, че инкриминираното деяние е
извършено от подсъдимия С. при условията на пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им (чл.11, ал.2, пр.1 от НК). Лицето е съзнавало, че
посочените по-горе действия са насочени към удовлетворяване и възбуждане на
полово желание /разтъркване на вагината, пипане по гърдите/, че се касае за
лице, предвид близките им отношения, което не е навършило 14-годишна възраст. Същият
и според СГС е бил с ясното волево съзнание, че нарушава не само законовите, но
и моралните запрети относно отношенията между родители и деца. Всички
действия на С. показват, че той е съзнавал нежеланието на детето да бъдат извършени
блудствени действия се него, за да удовлетвори половия си нагон /според
показанията на М. от досъдебното производство, същата е избягала/.
Настоящият съдебен състав, в унисон с виждането на
СРС намира, че престъпното поведение на подсъдимото лице се субсумира именно
под основния състав на чл.149, ал.1 от НК, като правилно първата инстанция е оправдала подсъдимия С. по обвинението по чл.149, ал.2, т.1, пр.2 от НК относно това деянието да
е извършено със заплашване /принуда/. Видно от анализираните по-горе
доказателствени източници, инкриминираният от СРП израз: „Виждаш ли този нож? Само да кажеш на майка ти и ще заколя нея и
брат ти“ в действителност е изречен
от подсъдимия С., но след деянието,
т.е обективно не е бил от характер да сломи волята на пострадалата към момента
на извършване на деянието, за да я мотивира да не се противопоставя на
действията на подсъдимия С..
При индивидуализацията на
наказанието, районният съд правилно е преценил отегчаващите и смекчаващите
отговорността обстоятелства за подсъдимия С..
За обсъжданото престъпление законодателят е обективирал наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 /една/ до 6 /шест/ години.
Първостепенният съд резонно е отдал значение на чистото съдебно минало в светлината на смекчаващите отговорността обстоятелства, а към обосноваващите
по-тежка наказателно-правна репресия е причислил близките отношения с
пострадалата, обстоятелството, че е живяла и продължава да живее в едно
домакинство, ниската й възраст. Възрастта на подсъдимия обаче не може да бъде
причислена към отегчаващите вината обстоятелства, както е счел СРС, тъй като
нито е ниска, нито напреднала.
Обосновано
първата инстанция е преценила, че в случая спрямо отмереното на подсъдимия С. наказание „Лишаване от свобода“
следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.66, ал.1
от НК, чието изпълнение бъде
отложено за срок от 5 /пет/ години. Същото
е в законоустановените нормативни граници, допускащи отлагане на изтърпяването
му, и най-вече, предвид потенциалната
опасност от привеждане в изпълнение на отложеното наказание, ще съдейства за
постигане целите на всяка една от законовопредвидените превенции. Определеното наказание не е явно несправедливо и съответства на
обществената опасност на деянието и дееца.
Първостепенният съд не е изпълнил служебното си
задължение като не е приспаднал периода на предварително задържане на
подсъдимото лице на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, при евентуално
ефективно изпълнение на наказанието. По делото са налице категорични данни, че С. е бил с най-тежката мярка за неотклонение за времето от 06.04.2017г. /заповед за задържане
за срок от 24 часа/, а считано от 10.04.2017г. и с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ до 31.08.2017г., което поради това приспадане и зачитане следва да
бъде сторено от СГС.
Вярно с оглед изхода на делото, с присъдата си районният съд е
възложил в тежест на подсъдимия С. разноските по делото, сторени в хода
на предварителното разследване и в хода на съдебното дирене.
Районният съд обаче е пропуснал на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да осъди
подсъдимия С. да заплати и по
5.00лв. /пет лева/ за служебното издаване на изпълнителен лист за съответните суми, което доколкото
е последица от осъждането може да бъде сторено и от тази инстанция.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 от НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
изменение или отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт , поради което
и същият следва да бъде потвърден изцяло. Изложените
в жалбата и в съдебното заседание доводи в обратна насока са неоснователни.
Присъдата е постановена при коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати такъв вид нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, които да са накърнили съществено правото на защита
на подсъдимия или други лица в процеса.
В
заключение, настоящата инстанция намира за резонно да бъде уведомена Дирекция
„Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ - Люлин, гр.София, ул.“309“,
на които да се изпрати препис от присъдата на СРС и въззивното решение, с оглед
извършеното след деянието осиновяване от подсъдимия С. на двете деца – Л.
Г.С. и А.Г.С..
С оглед горното и на основание чл.334, т.6 и чл.338 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от 19.06.2018г. по Н.О.Х.Д.№18596/2017г., СРС, НО, 15-ти с-в.
ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК
времето, през което подсъдимият Г.С.С. /със снета самоличност/ е бил
задържан за времето от 06.04.2017г. до 31.08.2017г.
ОСЪЖДА на осн. чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК подсъдимият Г.С.С. /със снета самоличност/ да заплати държавна такса в
размер на по 5,00лв. /пет лева/ за служебно издаване на всеки изпълнителен лист за събиране възложените му с присъдата разноски.
ДА СЕ ИЗПРАТИ незабавно припис от присъдата на СРС и решението на
СГС на Дирекция „Социално подпомагане“, отдел „Закрила на детето“ –
Люлин, гр.София, ул.“309“ с оглед
извършеното след деянието осиновяване от подсъдимия С. на двете деца – Л.
Г.С. и А.Г.С..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................