№ 182
гр. , 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Донка И. Паралеева
Секретар:Петя Т. Александрова
като разгледа докладваното от Донка И. Паралеева Административно
наказателно дело № 20201860200153 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.К. ЕООД, ЕИК: ..................... със седалище и адрес на
управление: гр.Пирдоп, обл. Софийска, ул. „Княз Борис I“ №2a, срещу Наказателно
постановление № 23-003317, издадено на 31.08.2020 г. от директора на Дирекция
„Инспекция по труда- Софийска област”, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на
труда /КТ/ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер 3000 лв. за
нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ, изразяващо се в това, че жалбоподателят, в качеството си на
работодател по смисъла на пар.1, т.1 ДР КТ, не е изпълнил задължението си в 7-дневен срок
от прекратяване на трудовия договор с лицето Стоян Радев Бекяров, ЕГН: ********** да
изпрати уведомление за това на съответната ТД на НАП.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че наказателното постановление е неправилно,
тъй като органът в постановлението си неправилно е определил размера на
административното наказание, тъй като не е съобразил и не е обсъдил тежестта на
извършеното нарушение. Сочи се, че в нарушение на чл.52, ал.1 ЗАНН административният
орган не се е произнесъл по преписката в месечен срок от получаването и. при определяне
на размера на наказанието пък изобщо не били взети предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, а също така не бил изследван и въпросът за имущественото състояние на
лицето. Според жалбоподателя деянието се характеризира с изключително ниска степен на
обществена опасност и има съвсем формален характер. От деянието не били произтекли
1
абсолютно никакви финансови или други вреди или вредни последици нито за работника,
нито за фиска. Предвид изложеното в жалбата, се иска от съда да отмени, евентуално – да
измени обжалваното НП в санкционната му част, намалявайки я до минималния размер от
1500 лв.
В съдебните заседания жалбоподателят „К.К.“ ЕООД не изпраща представител, който
да вземе становище и не ангажира доказателства.
Въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда- Софийска област“, чрез
пълномощника си старши юрк. Ивайло Иванов, оспорва жалбата и заявява становище за
нейната неоснователност. Моли съда да потвърди оспорваното НП като правилно и
законосъобразно и да присъди юрисконсултското възнаграждение.
Представител на Районна прокуратура-Пирдоп не се явява в съдебните заседание и не
ангажира становище.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 25.06.2020 г. свидетелите С.Ц.Д. и К. Г. К., заемащи длъжност „главен инспектор” в
дирекция „Инспекция по труда- Софийска област”, посетили обект на контрол в гр.Пирдоп,
а именно: офис, находящ се на ул. „Княз Борис I“ №2a за извършване на проверка по
спазване на трудовото законодателство. Проверката била продължена по документи в
сградата на ДИТ- Софийска област на 29.06.2020г. и 03.07.2020г., когато от представена от
юридическото лице справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с вх. №
23388193026975/17.09.2019г. било установено, че „К.К.“ ЕООД е прекратил трудовото
правоотношение с лицето Стоян Радев Бекяров със заповед от 30.08.2019г., която е връчена
считано от 01.09.2019г, но е изпратил уведомление за прекратяване на трудовото
правоотношение на ТД на НАП на 09.09.2019г. в 16:17ч. Във връзка с установеното
нарушение е съставен от С.Ц.Д. АУАН № 23-003317 от 03.07.2020г. Екземпляр от АУАН, е
връчен на явилия се управител на дружеството-жалбоподател Илияна Кирилова Маринова.
В акта не са вписани възражения. Управителят удостоверил с подписа си в АУАН, че е
получил препис от него. Като свидетел в акта за съставянето му се е подписала К. Г. К.,
която е била свидетел и на извършване на самата проверка. Впоследствие, на 31.08.2020г. е
издадено процесното НП № 23-003317, което е предмет на оспорване.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото доказателства. Писмените доказателства са приложени към
административнонаказателната преписка: АУАН № 23-003317/03.07.2020 г.; НП № 23-
003317/31.08.2020г., известие за доставяне на НП; призовка за явяване и представяне на
документи; протокол №ПР2017106 от 03.07.2020г. за извършена проверка;
идентификационна карта на „К.К.“ ЕООД; трудов договор от 05.02.2019г. между „К.К.“
ЕООД и Стоян Радев Бекяров; 2 бр. уведомления по чл.62, ал.5 КТ; справка за приети и
2
отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 КТ с вх. №23388193003945/06.02.2019г.; служебна
бележка за проведен инструктаж; акт за постъпване на работа на Стоян Бекяров; 2 бр.
декларации; молба от 01.09.2019г. от Стоян Бекяров за прекратяване на трудово
правоотношение; заповед №11/30.08.2019г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по
чл.62, ал.5 КТ с вх. №23388193026975/17.09.2019г.
Писмените доказателства очертават фактическата обстановка, описана по-горе. Става
ясно от същите, че лицето Стоян Радев Бекяров е бил служител при „К.К.“ ЕООД, на
длъжност „пазач“, за времето от 05.02.2019г. до 31.08.2019г. като на 31.08.2019г. е
прекратен трудовият му договор при постигнато взаимно съгласие за това, считано от
01.09.2019г. Уведомление за прекратяване на трудовия договор на лицето е било изпратено
до НАП, като същото е било прието и е върнато към подателя на 17.09.2019г.
Разпитаните като свидетели С.Ц.Д. и К. Г. К. – главни инспектори в ДИТ Софийска
област потвърждават изцяло установеното от писмените доказателства. И двете свидетелки
поддържат констатациите от АУАН.
Актосъставителката С.Ц.Д. твърди, че проверката на „К.К.“ ЕООД била инициирана по
повод на постъпил сигнал в Д „ИТ – Софийска област“ от НАП. В тази връзка, на
25.06.2020г. посетили стопанисвания от дружеството обект в гр.Пирдоп, находящ се на ул.
„Княз Борис I“ №2a, където на управителя на дружеството била връчена призовка за
представяне на документи. Свидетелката сочи, че на 29.06.2020г. и 03.07.2020г. управителят
на дружеството се явил лично в дирекцията и при преглед на изисканите документи се
установило, че „К.К.“ ЕООД, в качеството на работодател, не е спазил законоустановения 7-
дневен срок за уведомяване на съответната териториална дирекция на НАП за прекратяване
на трудовия договор на лицето Стоян Бекяров. По време на проверката по документи била
представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение между дружеството и
Бекяров, считано от 01.09.2019г. и видно от приложената справка за приети и отхвърлени
уведомления, работодателят е извършил уведомяване за прекратяването едва на
17.09.2019г., около 16.20 часа. Свидетелката сочи, че АУАН бил съставен в присъствието на
управителя и бил връчен лично на него.
Другата разпитана свидетелка- К. Г. К., заявява пред съда, че на 25.06.2020г., заедно с
колежката и С.Д. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в офис,
находящ се в гр.Пирдоп, на ул. „Княз Борис I“ №2a, стопанисван от „К.К.“ ЕООД и още две
дружества. Сочи, че необходимите документи за извършване на проверката не били там,
затова връчили призовка, с която изискали документите да бъдат представени на по-късен
етап в Д „ИТ – Софийска област“. На 29.06.2020г. в сградата на дирекцията се явил лично
управителят и поискал изисканите документи. От тях се установило, че „К.К.“ ЕООД, като
работодател, не е спазил установения 7-дневен срок за уведомяване за прекратяване на
трудовото правоотношение с лицето, цитирано в акта. По представените документи се
установило, че работодателят е прекратил трудово правоотношение с лицето с издаване на
3
заповед от 30.08.2019г., в която е отразено, че датата на прекратяване е считано от
01.09.2019г., а справката за прекратяване, която е подадена от ТД на НАП е от 17.09.2019г.,
което е след установения 7-дневен срок. Свидетелката сочи, че има спомен, че справката по
чл.62, ал.5 КТ им е представена от дружеството, но и те самите имат достъп до системата на
НАП. Свидетелката сочи още, че за това нарушение колежката и С.Д. съставила АУАН, по
който самата тя пък е свидетел по установяване на нарушението и съставяне на акта. Актът
бил съставен в присъствие на работодателя и му бил връчен екземпляр от него.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от
правна страна следното:
По допустимостта:
Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице (соченото за нарушител)
против подлежащо на обжалване пред съд наказателно постановление. Жалбата е
депозирана в законоустановения 7-дневен срок за обжалване, закрепен в чл.59, ал.2 ЗАНН
(НП е връчено на 03.09.2020г., видно от известие за доставяне, а жалбата е депозирана на
08.09.2020г. в Д „ИТ“ Софийска област). С оглед на това, жалбата се явява допустима.
По компетентността:
Представени са от административнонаказващия орган актове касателно длъжностното
качество и правомощията на актосъставителя и издателя на процесното НП.
С оглед длъжностното качество на актосъставителя С.Ц.Д., заемаща длъжността
„главен инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ (видно от
представена служебна бележка и Заповед № ЧР-75/24.01.2014г., издадена от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“) и във връзка с чл.416, ал.1
КТ, определящ, че нарушения на трудовото законодателство се установяват с актове,
съставени от държавните контролни органи, съдът намира, че АУАН е съставен от
компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения. Териториалният
обхват на контролна дейност на актосъставителката, като служител на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“, е определен със Заповед №3-0024/08.01.2019г.,
издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
Обжалваното НП също е издадено от оправомощен за това орган, с оглед нормативния
текст на чл.416, ал.5 КТ и Заповед № 3-0058/11.02.2014г., издадена от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. В т.4 от цитираната
заповед е определено, че директорите на „Инспекции по труда“ издават наказателни
постановления по актове за установяване на административни нарушения, издадени от
инспектори. Процесното НП е издадено от инж.Екатерина Иванова Асенова, която към
31.08.2020г. е заемала длъжността Директор на „Инспекция по труда Софийска област“,
4
видно от приложената заповед №ЧР-1160/15.11.2017г., издадена от изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.
По законосъобразността:
Съдът, в контекста на правомощията си на съдебен контрол, след като провери изцяло
и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, намери че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
накърняващи правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че в хода на административнонаказателната процедура не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Административно-наказателното производство е
започнало, протекло е и е приключило съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. При
съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 42 ЗАНН, а при издаването на
атакуваното НП - тези на чл. 57 ЗАНН. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат всички изискуеми реквизити,
нарушението е описано, а фактите са подведени под съответстващата им правна
квалификация Констатираното административно нарушение е описано словесно точно и
ясно, като е изложено нарушението.
В АУАН и НП са описани времето, мястото на нарушението и същността му.
Нарушението е описано в АУАН по ясен и разбираем начин, а именно: че „К.К.“ ЕООД, в
качеството на работодател по смисъла на параграф 1, т.1 ДР на КТ, не е изпълнил
задължението си в седем-дневен срок от прекратяване на трудовия договор с лицето Стоян
Радев Бекяров, ЕГН: **********. Наказателното постановление не съдържа нови
фактически обстоятелства, против които в административнонаказателното производство
наказаното лице да не е могло да се защитава.
От съвкупната преценка на съдържанието на АУАН и на показанията на свидетелите
К.К. и С.Д. - инспектори към Дирекция „Инспекция по труда- Софийска област“, се
установява, че АУАН е съставен на 03.07.2020 г. в гр. София, в сградата на Д „ИТ“
Софийска област от свидетелката Джая, в присъствието на законния представител на
дружеството-нарушител „К.К.“ ЕООД – И. М., на която актът е предявен и препис от него и
е връчен. Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието
на представител на нарушителя, с което е изпълнено изискването на чл.40, ал.1 ЗАНН и е
гарантирана възможността му да научи за какво нарушение ще бъде търсена отговорността
му, както и с какви възможности за защита и за възражения разполага.
Спазена е и разпоредбата на чл.40 ЗАНН, въвеждаща правила за свидетелите по
АУАН. В случая фактът, че свидетелят по АУАН е само един не се отразява на
законосъобразността на същия, тъй като свидетелят е и очевидец на установяване на
нарушението.
5
АУАН е съставен преди изтичане на преклузивните срокове по чл.34 ЗАНН, поради
което образуването на административнонаказателно производство е било допустимо.
Едно от възраженията е жалбата е, че административният орган не се е произнесъл по
преписката в месечен срок, каквото е изискването на чл.52, ал.1 ЗАНН. Това твърдение е
вярно само по себе си, тъй като АУАН е съставен на 03.07.2020г., а НП е издадено на
31.08.2020г. Предвиденият в чл.52, ал.1 ЗАНН едномесечен срок за произнасяне от страна
на наказващия орган обаче е инструктивен, т.е. спазването му не е задължителна
предпоставка за законността на процедурата. Следователно не представлява процесуално
нарушение произнасянето след изтичане на едномесечния срок.
По същество извършването на нарушението е правилно установено и доказано
посредством всички събрани доказателства. Съгласно чл.416, ал.1 КТ редовно съставените
актове имат доказателствена сила до доказване на противното. Противното - че нарушение
не е извършено, не се доказа.
Разпоредбата на чл.62, ал.3 КТ въвежда задължение за работодателя в тридневен срок
от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото
прекратяване лично или чрез упълномощено от него лице да изпрати уведомление за това до
съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Неизпълнението на това задължение подлежи на санкциониране с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, на основание чл.414, ал.3 КТ. По делото няма спор
относно фактите, които са еднозначно установени. Действително, в качеството си на
работодател, жалбоподателят не е изпълнил задълженията си по цитираната норма на КТ.
Установено е, че трудовото правоотношение с лицето Стоян Бекяров е прекратено, считано
от 01.09.2019г., а работодателят е изпратил до ТД на НАП – София уведомление за
прекратяване на трудовия договор на лицето едва на 17.09.2019г., т.е. след доста повече от
законоустановените 7 дни. Макар уведомлението да е било подадено след изтичане на
законоустановения срок, т.е. не се касае за пълно бездействие от страна на работодателя,
нарушение на трудовото законодателство в действителност е допуснато, както правилно са
установили проверяващите лица. Нормата на чл.415в КТ дава възможност за нарушение на
трудовото законодателство, което е отстранено веднага след установяването му по реда,
предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и
служители, работодателят да бъде санкциониран с минимални наказания. В конкретния
случай обаче жалбоподателят не може да се ползва от тази привилегия, тъй като попада в
хипотезата на установените от закона изключения, а именно: „Не са маловажни
нарушенията по чл.61 ал.1, чл.62 ал.1 и 3 и чл.63 ал.1 и 2 КТ“. Именно поради наличието на
тази специална разпоредба, не може да бъде приложена в случая и общата разпоредба за
„маловажност“ по чл.28 ЗАНН, независимо, че нарушението е отстранено дни по-късно и не
са настъпили вреди за лицата. Това е така, тъй като трайната съдебна практика приема, че
уредбата в специалния закон изключва общата такава и че чл.28 ЗАНН не намира
приложение за нарушенията на трудовото законодателство (вж. напр. Решение № 1075 от
6
16.5.2013 г. по н. д. № 670/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 68 от 04.06.2015 г. по н. д. № 48/2015 г. на Административен съд – Смолян;
Решение № 465 от 26.04.2013 г. по к.а.н.д. № 262/2013 г. на Административен съд София -
област). Чл.415в, ал.1 КТ урежда един диференциран случай на маловажност, чийто
параметри са закрепени в разпоредбата. Законодателят е избрал този правен подход,
доколкото нарушенията на трудовото законодателство са с по-висок интензитет на
обществената опасност поради уязвимостта на засегнатите лица- работници и служители.
Нелогично и незаконосъобразно би било да се счете, че едно нарушение, което изрично е
определено като “немаловажно” в специалния закон и за него е изключена възможността да
се прилага привилигирован състав, част от който е значително по-ниската санкция, би могло
изобщо да не бъде санкционирано, тъй като е „маловажно“ по смисъла на общия закон,
където дори не са уредени критерии, съобразно които да се извърши преценката. Преди
изменението на чл.415в КТ и добавянето на нова ал.2, изключваща от приложимостта на
разпоредбата някои нарушения, в практиката са следвани постановките на ТР 3/2011 на
ВАС, които обаче са ревизирани с изрично законово изменение, което е дошло, за да покаже,
че по презумпция обществената опасност на нарушенията по чл.62, ал. 3 КТ е висока и за
тях „маловажност“, придружена със санкция е недопустима, а на още по-голямо основание е
неприложима и „маловажност“ без санкция.
Основателно е обаче възражението на жалбоподателя за несъразмерност на санкцията
спрямо извършеното нарушение. Това е така, тъй като при индивидуализацията на
наказанието следва да се отчете, че нарушението се явява първо за юридическото лице и че
същото е отстранено и то не по повод на проверката. Работодателят по една или друга
причина се е забавил в извършване на действие, вменено му от закон, но изпълнявайки го,
макар и със закъснение, е засвидетелствал отговорно отношение към задължението си да
предприеме действия по повод на това нарушение, вместо да бездейства. Констатациите в
протокола за проверката, че са допуснати и други нарушения, не следва да се отразят на
размера на санкцията за това конкретно нарушение, тъй като останалите допуснати
нарушения е следвало да намерят отражение в АУАН и НП и не следва да се отчитат в
насока утежняване положението на жалбоподателя в настоящия случай. Времевият диапазон
от няколко дни, в които е траело нарушението, не е в състояние да обуслови по-висок размер
на санкцията. Най-справедлива, съобразно тежестта и характеристиките на самото
нарушение, според настоящия съд, е имуществена санкция в размер на 1500 лв., под който
минимум не може да бъде определена.
По горните съображения атакуваното НП следва да бъде изменено, като наложената с
него имуществена санкция следва да бъде намалена до законоустановения минимум.
Що се касае до направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за участие в делото, съдът счита
същото за основателно. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните
производства страните имат право на присъждане на разноски по реда
7
на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 ЗАНН вр. чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът счита че следва да определи минимално
възнаграждение от 100 лева за участието на юрисконсулт на въззиваемата страна, като
следва тези разноски, с оглед изхода на делото, да бъдат възложени на дружеството
жалбоподател.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.1, пр.2 ЗАНН, РАЙОНЕН СЪД-
ПИРДОП
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 23-003317, издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда – Софийска област” на 31.08.2020 г., с което на основание
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ/ на К.К. ЕООД, ЕИК: ..................... със седалище и
адрес на управление: гр.Пирдоп, обл. Софийска, ул. „Княз Борис I” № 2a, с управител
Илияна Кирилова Маринова, е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер 3000 лв. за
нарушение на чл. 62, ал. 3 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената му
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 3000 лв. на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
ОСЪЖДА К.К. ЕООД, ЕИК: ..................... със седалище и адрес на управление:
гр.Пирдоп, обл. Софийска, ул. „Княз Борис I” № 2a, с управител Илияна Кирилова Маринова
ДА ЗАПЛАТИ на ДИРЕКЦИЯ „ИНСПЕКЦИЯ по ТРУДА – СОФИЙСКА ОБЛАСТ“
направените в производството разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________
8