№ 730
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело
№ 20221100500781 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по жалба на взискателя „Б.Г.“ ООД срещу постановление
от 17.11.2021г. на ЧСИ С.С. по изпълнително дело № 20218590400248, с
което е отказано извършване на искани от жалбоподателя действия на
територията на Република Узбекистан. В жалбата се поддържа, че отказът на
съдебния изпълнител да поиска сведения от органи на Република Узбекистан
за наличие на евентуални вземания на длъжника от трети лица със седалище и
адрес на управление в Република Узбекистан, както и налагане на запор върху
същите, е незаконосъобразен. Жалбоподателят твърди, че извършването на
изпълнителни действия на територията на чужди държави се извършва по
начина, предвиден в международните договори, по които РБългария е страна,
евентуално въз основа на международните принципи на взаимност и
учтивост. Излага доводи, че съгласно чл. 4 от договора между Република
Узбекистан и Република България за правна помощ по граждански дела,
ратифициран, обнародван и влязъл в сила на 11.11.2004г., съдебните органи
на договарящите се страни си оказват взаимно правна помощ по граждански
дела в съответствие с националното законодателство и разпоредбите на
настоящия договор. Предвид изложеното поддържа, че подадената молба вх.
№ 02914/20.10.2021г. до съдебния изпълнител е за оказване на правна помощ,
с цел намиране на намиращи се в Република Узбекистан принадлежащи на
длъжника средства и имущество във връзка с изпълнение на договор от
30.03.2018г. между последния и трето по делото лице, както и за налагане на
запор върху евентуални вземания на длъжника по цитирания договор. С
оглед така заявените доводи моли съда да отмени обжалваното
постановление.
1
Ответникът „С. – П.Х.“ ЕООД оспорва жалбата по съображения,
изложени в писмено становище. Поддържа, че по арг. от чл. 427 и чл. 431
ГПК, съдебният изпълнител няма съответно местна компетентност и
правомощие за извършване на исканите действия. Моли съда да остави
частната жалба без уважение.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ С.в, в които е изложено
становище за неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Изпълнително дело № 20218590400248 по описа на ЧСИ С. е
образувано по молба на взискателя „Б.Г.“ ООД за изпълнение на парично
вземане, въз основа на изпълнителен лист от 28.06.2021г., издаден от СРС, VІ
– 16 състав по т.д.№ 2112/2020г. въз основа на решение от 20.05.2021г. по
същото дело, с което е признато и допуснато изпълнението на чуждестранно
съдебно решение, постановено от Арбитражния съд на Московска област на
27.02.2020г. по дело № А41-101155/2019г.
С молба вх. № 2914/20.10.2021г. взискателят е поискал съдебният
изпълнител да изпрати искане до компетентния орган на Република
Узбекистан във връзка с изпълнение на договор от 30.03.2018г. между
длъжника и ГУП „Сувокава“ Република Узбекистан с цел предприемане на
изпълнителни действия.
С обжалваното постановление ЧСИ С. е отказала извършване на
изпълнителни действия, които са извън нейната териториална компетентност,
която е ограничена само на територията на РБългария, а за някои действия –
само до района й на действие – СГС. Изложени са мотиви, че съдебният
изпълнител няма правомощия да иска сведения от органи в Република
Узбекистан за наличие на евентуални вземания на длъжника от трети лица
със седалище и адрес на управление в Република Узбекистан, както и да
налага запор върху такива вземания.
Подадената жалба от взискателя в изпълнителното производство е
депозирана в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, срещу подлежащо на обжалване
действие на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК - формално е
налице постановен отказ за извършване на искано от взискателя
изпълнително действие, поради което подадената жалба е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна.
Правилни са мотивите на съдебния изпълнител, че не е налице
териториална компетентност да извършва изпълнителни действия на
територията на чужда държава. Липсата на такава компетентност не може да
бъде преодоляна чрез договор за правна помощ със съответната държава или
при условията на взаимност, каквито са доводите на жалбоподателя.
Съдебният изпълнител няма качеството на съдебен орган на договаряща
страна по смисъла на чл. 4 от договора между Република Узбекистан и
Република България за правна помощ по граждански дела, ратифициран,
2
обнародван и влязъл в сила на 11.11.2004г., нито изпълнителното дело
представлява гражданско дело по смисъла на чл. 1 от договора за правна
помощ. Отделно от това, самата молба няма характер на искане за правна
помощ, тъй като не са посочени нито замолен, нито молещ съдебен орган по
смисъла на цитирания договор.
При наличие на изпълнена процедура по признаване и изпълнение на
чуждестранно решение от българския съд и започнало изпълнение срещу
длъжника на територията на Република България, не може българският
съдебен изпълнител да предприеме действия по изпълнението на територията
на друга държава.
При така изложените съображения, жалбата следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на взискателя „Б.Г.“ ООД срещу
постановление от 17.11.2021г. на ЧСИ С.С. по изпълнително дело №
20218590400248, с което е отказано извършване на искани от жалбоподателя
изпълнителни действия на територията на Република Узбекистан.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3