Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260261 23.09.2020 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд
Х граждански състав
На
девети септември
Година 2020
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 2205 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод предявения от М.В.У. против ГД „Гранична полиция“ на МВР
и изменен в открито съдебно заседание иск, с който се моли да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 512,66 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за 205,92 часа извънреден труд, положен от ищеца
през периода 25.05.2017 г. - 14.05.2020 г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1,143, сумата от 191,33 лв., представляваща
сборна лихва за забава върху отделните месечни вземания, дължима от изпадането
в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното изплащане
на задължението, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че през периода 25.05.2017 г. - 01.04.2020 г. е полагал труд на длъжността „***“ в ГПУ-Варна при РДГП-Бургас, а от
01.04.2020 г. до датата на предявяването на исковата молба работи по служебно
правоотношение в ГПУ-Бургас при РДГП-Бургас. Твърди също така, че след
преизчисляване на положения от него през процесния период нощен труд към дневен
с коефициент 1,143 се получава разлика от 205,92 часа (след направеното
изменение на иска в съдебно заседание), за която му се следва възнаграждение за
извънреден труд в размер на 1 512,66
лв.
(след направеното изменение в размера на иска), което не му е заплатено от
ответника. Процесуалният представител на ищеца поддържа иска в съдебно заседание, ангажирани са
доказателства.
Така предявеният главен иск е с правно
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, и ал. 6 от ЗМВР, като
същият е допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който искът е оспорен като неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва, че през процесния период ищецът е заемал посочените в исковата
молба длъжности както и че е изпълнявал служебните си задължения на смени,
съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано.
Твърди се обаче, че в резултат на това сумирано изчисляване е формиран
резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан като
извънреден труд, съгласно нормативната уредба на ЗМВР. Твърди също така, че за
периода до 02.08.2016 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на
министъра на вътрешните работи, съгласно която при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен извънреден труд между 22,00 ч. и
06,00 ч. се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, а през останалата част от исковия период
са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018
г., поради което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
се прилага единствено за работници и служители по трудово правоотношение. Моли
се исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Направено е
възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание
не се явява процесуален представител на ответника, но с писмена молба е заявено
поддържане на отговора, представени са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между
страните не се спори, че през процесния период страните са били в служебно
правоотношение, по силата на което ищецът е заемал посочената в исковата молба
длъжност.
Не
се спори също така, че ищецът е работил на смени, включително и през нощта – за
времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., по
предварително утвърдени графици, при сумирано изчисляване на работното време.
Видно от заключението на вещото лице
по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, след запознаване с
предоставените му от ответника протоколи за отчитане на работното време между
22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения нощен труд по време на
официални празници за процесния период и с фишовете за заплати на ищеца, през
периода 25.05.2017 г. - 14.05.2020 г. той е отработил 180 нощни смени, като
през този период е положил общо 1 440 часа нощен труд. Според вещото лице,
положеният от ищеца през процесния период нощен труд след преизчислението му с
коефициент 1,143 се равнява на 1 645,92
часа дневен труд, като е налице разлика между преизчисления и положения труд в
размер на 205,92 часа, за които възнаграждението, изчислено като за извънреден
труд, възлиза на 1 512,66 лв. Видно е също така от експертизата, че сборът
на лихвите за забава върху дължимите от ответника суми за допълнително
възнаграждение за извънреден труд, дължими за периодите от изпадането в забава
за отделните вземания до предявяването на иска, е в размер на 191,33 лв.
Съдът намира, че заключението на
вещото лице е обективно и безпристрастно, като страните не са го оспорили,
поради което следва да бъде кредитирано.
При така ангажираните доказателства,
от правна страна съдът намира следното:
Съгласно
чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни такива.
Съгласно чл. 179, ал. 1 от същия закон, на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от
22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на
разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на
тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Същевременно чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 1
от ЗМВР (в редакцията й към
процесния период) нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при
5-дневна работна седмица, а ал. 3 предвижда, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през което
време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70
часа на тримесечен период и 280 часа годишно.
С ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., е прието изменение на чл. 187, ал. 1, с
което е въведена нормална продължителност и на работното време през нощта (от
22,00 ч. до 6,00 ч.), а именно 8 часа за всеки 24-часов период. Приета е и нова
ал. 4,
съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на работното време през нощта по ал. 1. Тези материалноправни
норми обаче действат занапред, а за процесното правоотношение се прилагат
действалите до изменението норми на ЗМВР, в които липсва посочване на нормалната
продължителност на работното време през нощта.
Съгласно чл.
187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния исков период е действала
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., която предвижда възможност държавните
служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В тази наредба не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното
време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен
коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а
впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г. Липсата на такава изрична норма в Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. според съда
представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща
служителите в МВР, която следва
да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че
в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно
правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово
правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано
изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно
положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
В чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата
и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
В случая от заключението на назначената по делото
експертиза се установи, че през процесния период ищецът е положил общо 1 440
часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1 645,92
часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 205,92 часа, за които на ищеца се
полага допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 1 512,66
лв. По делото липсват твърдения и доказателства ответникът да е заплатил на
ищеца такова допълнително възнаграждение, което води до извода за основателност
на предявената искова претенция.
Предвид забавата в плащането на
дължимото допълнително възнаграждение за съответните тримесечни отчетни
периоди, на осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът дължи на ищеца и обезщетение за
забавено плащане, считано от датите на изпадане в забава до датата на предявяване
на исковата молба – 14.05.2020 г., което е в общ размер от 191,33 лв., съгласно
заключението на вещото лице, поради което и акцесорният иск следва да бъде
уважен изцяло.
На осн. чл. 86 от ЗЗД и предвид
липсата на извършено от ответника доброволно плащане на дължимото допълнително
трудово възнаграждение, в полза на ищеца следва да бъде присъдено и обезщетение
за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата за периода от 15.05.2020
г. до окончателното й изплащане.
С оглед уважаването на исковете и на
осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените
от него разноски по делото, които са в размер на 350 лв. – платено адвокатско
възнаграждение. Предвид факта, че са предявени два съединени иска, съдът намира
за неоснователно възражението на ответника за прекомерност на платеното от
ищеца адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС дължимата държавна
такса за разглеждане на предявените искове, която е в размер на 110,51 лв.,
както и платеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице - 200 лв.
Мотивиран
от гореизложеното, Бургаският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес
гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на М.В.У.,
ЕГН **********, съдебен адрес ***, сумата от 1 512,66 лв. (хиляда петстотин и
дванадесет лв. и шестдесет и шест ст.), представляваща
допълнително трудово възнаграждение за 205,92 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 25.05.2017 г. - 14.05.2020 г. и преизчисления такъв с коефициент
1,143, сумата от 191,33 лв. (сто деветдесет и един лв. и тридесет и три ст.),
представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима от
изпадането в забава за всяко вземане до 14.05.2020 г., законната лихва върху главницата от 1 512,66 лв., считано от 15.05.2020 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лв.),
представляваща направените от ищеца разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул.
„Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 110,51 лв.
(сто и десет лв. и петдесет и една ст.), както и разноски в размер на 200,00
лв. (двеста лв.) – платено възнаграждение на вещо лице.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
обявяването му на 23.09.2020 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА