№ 280
гр. С., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на втори октомври през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Цв. Сандулов
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско
дело № 20242200500409 по описа за 2024 година
Производството е въззивно, бързо и се движи по реда на чл. 258 и
следващите вр. чл. 310 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение
№ 508/11.06.2024г. по гр.д. № 1347/2024г. на СлРС, с което съдът е:
- ПРИЗНАЛ, на основание чл.344, ал.1, т.1, вр.чл.328, ал.1, т.12 КТ
УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед № 19/13.02.2024г.
на изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция по рибарство и
аквакултури, с която е прекратено трудовото правоотношение на Т. Г. Г.,
ЕГН: ********** от гр.С., ул.”Г. К. Б.“, бл.**, ап.*1.
- ВЪЗСТАНОВИЛ, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Т. Г. Г., ЕГН:
********** от гр.С., ул.”Г. К. Б.“, бл.**, ап.*1.на заеманата преди
уволнението длъжност “специалист РК“ в сектор „Рибарство и контрол—
Стара Загора, отдел „Рибарство и контрол-Южна България“ гр.Пловдив и е
ПРИСЪДИЛ на ищеца разноски по делото в размер на 800 лв. и е осъдил
ответника да заплати 100 лв. разноски в полза на бюджета.
Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство.
1
Въззивникът обжалва изцяло цитираното решение като
незаконосъобразно и неправилно.
Заявява, че първоинстанционният съд не е изследвал всички факти,
имащи значение за изхода на спора. Ответникът е представил
доказателства, че ищецът е бил назначен в ИАРА на 08.03.2022г., а видно от
представеното копие от присъда, извършеното от последния деяние, е от
19.03.2022г. и това е моментът, считано от който спрямо ищеца е
наложена процесуална принуда по смисъла на чл.69а, ал.1 от НПК.
Служителят е бил с отнето свидетелство за управление на МПС, поради
което не е имало как да управлява служебен автомобил, за което
обстоятелство той не е намерил за необходимо да уведоми изпълнителния
директор на Агенцията, в качеството му на работодател.
Обстоятелствата, че служителят е с отнето свидетелство за управление
на МПС стават известни на изпълнителния директор през месец 02.2024 г.,
въз основа на докладна записка № Z-1124/05.02.2024 г. от главен секретар на
ИАРА - инж. С. К.. Въззивникът се оплаква, че тези доказателства остават
необсъдени от съда, като вместо това той приема, че е следвало от страна
на работодателя да бъде потърсена и ангажирана дисциплинарна
отговорност на служителя.
По-нататък въззивникът сочи, че основанието за уволнение по чл. 328.
ал. 1. т. 12 КТ е самостоятелно и не се припокрива с никое друго основание за
прекратяване на трудовия договор по инициатива на работодателя.
Фактът, че за заемане на длъжността не са посочени никакви други
изисквания, а единствено и само наличието на свидетелство за управление на
МПС и то без нарушения, е достатъчно показателен, че това е необходимо
за изпълнение на задълженията, възложени на работника с длъжностната
му характеристика. Обстоятелството, че има влязла в сила присъда по
отношение на работника и че е отнето свидетелството му за управление е
достигнало до знанието на работодателя от останалите служители -
колеги на ищеца, които изрично са заявили, че изпитват особени затруднения
в сформирането на работния график и правилната организация на работния
процес. В последствие уточняват и че ищецът няма свидетелство за
управление на МПС, поради което той не може да отговаря на постъпилите
сигнали от Национален телефон 112, нито да участва пълноценно в
работния процес. След извършена вътрешна проверка и направена
електронна справка за съдимост на ищеца, работодателят установил, че в
действителност има влязла присъда по отношение на служителя, който е
укрил това обстоятелство.
Според въззивника липсата на възможност да управлява лек автомобил
поставя ищецът в невъзможност да изпълнява служебните си задължения,
тъй като на същия са възложени контролни функции, чийто териториален
обхват е територията на областите Стара Загора, С., Хасково и Ямбол.
Съгласно длъжностната си характеристика ищецът следва да осъществява
проверки, инспекции и контрол на търговската мрежа, риболовци, водни
2
обекти на територията на област Стара Загора, като по преценка и при
служебна необходимост може да бъде командирован да изпълнява
трудовите си задължения и в други райони на страната. Въззивникът сочи,
че за ефективна оперативност служителите следва да се разпределят по
екипи, а ищецът не може да бъде ползван пълноценно и не може да
осъществи навременна реакция, тъй като следва винаги други негови колеги
да са ангажирани и да подпомагат неговите изпълнения на трудови
задължения, възложени му за изпълнение е длъжностната характеристика и
трудовия договор.
Също така въззивникът подчертава, че макар да е посочено като
допълнително изискване наличието на валидното свидетелство за
управление на МПС и то без нарушения, то не е случайно заложено в
длъжностната характеристика. Категорично е невъзможно да се
изпълняват поставените задачи, а е и немислимо е служител с влязла в сила
присъда да продължава да работи в държавна администрация, тъй като
това уронва престижа на държавната служба и администрацията като
цяло.
На следващо място въззивникът заявява, че съгласно трайната
съдебна практика основанието за уволнение по чл. 328 т. 12 от КТ се свързва
с безвиновна невъзможност за изпълнение на трудовия договор между
страните, което означава, че е възникнала причина, която възпрепятства
възможността трудовия договор да продължи да бъде изпълняван.
Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, които
обикновено са външни за страните по трудовия договор и в настоящия
случай, предпоставката категорично е налице. Причината за настъпилата
обективна невъзможност е наложената спрямо ищеца процесуална принуда,
изразяваща се в отнемане на свидетелство за управление на МПС. В
обобщение - обективната невъзможност в настоящия случай означава, че
при създадената обстановка реалното изпълнение на трудовия договор е
станало невъзможно като в този смисъл е и съдебната практика.
С оглед всичко изложено въззивникът моли въззивния съд да отмени
като незаконосъобразно и неправилно атакуваното решение и вместо това
да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Няма заявена претенция за разноски.
Във въззивната жалба няма направени нови доказателствени или други
процесуални искания за въззивната фаза на производството.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК въззиваемата страна не е подала
писмен отговор на въззивната жалба.
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В с.з. за въззивното дружество, редовно призована, не се явява
процесуален представител по закон, с писмено становище, подадено от
3
процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК поддържа
въззивната жалба, намира първоинстанционното решение за неправилно и
незаконосъобразно и моли съда да го отмени и постанови ново, с което
отхвърли изцяло предявените искове. Развива подробни доводи, сходни с
изложените във въззивната жалба. Няма заявена претенция за разноски.
В с.з., въззиваемият, редовно призован, не се явява лично, за него се
явява процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който
оспорва жалбата като изцяло неоснователна, моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно и законосъобразно, развива доводи в
защита по същество. Няма нови искания. Претендира разноски за
въззивната инстанция, представя пълномощно, договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подаден в
законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес
от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК
настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е
валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.
При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и
правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните
пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е неправилно,
поради което следва да бъде отменено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението,
е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради
което, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, препраща мотивите си към
тези на първоинстанционния съд.
Настоящият състав не споделя крайните правни изводи на решаващия
съд.
Предявени са обективно съединени искове по чл. 344 ал. 1 т. 1 и т. 2 от
КТ – за признаване на уволнение за незаконно и неговата отмяна, и за
4
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.
Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328,
ал.1, т.12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия
договор.
Най-напред следва да се посочи, че правилно първостепенният съд е
обсъдил възраженията относно липсата на предизвестие за прекратяване на
трудовото правоотношение и нарурушение на специалната закрила по чл.
333 от КТ и ги е счел за неоснователни, като е приел, че макар в настоящата
хипотеза да е предвидено изпращане на предизвестие в срокове по чл. 326,
ал.2 КТ, а работодателят не е сторил това преди издаването на заповедта,
липсата на отправено предизвестие не води до нейната
незаконосъобразност, а поражда единствено възможност за търсене на
обезщетение за неспазено предизвестие, което не е предмет на настоящия
спор. Също така правилно районният съд е приел, че няма нарушение на
разпоредбата на чл.333 КТ, тъй като предварителна закрила при уволнение е
приложима само в случаите на прекратяване на трудовия договор в
хипотезите на чл.328, ал.1,т.2,3,4,5 и 11 и чл.330,ал.2,т.6 КТ, какъвто
настоящият случай не е.
Така на спорното поле остава въпросът дали използваното основание
за прекратяване на трудовото правоотношение намира своето проявление.
Първоинстанционният съд се е ръководил от общите постановки,
възприети в правната теория и съдебната практика, относно същността на
основанието по чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ, като е посочил че то представлява
безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор и
предполага възникване на нова обстановка, при която реалното му
изпълнение е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по
договора. Правилно е приел, че обективната невъзможност може да се
дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия
договор, които може да са произлезли от законова пречка или да се
основават на обективни фактори, които са непреодолими, тъй като те се
оказват неподвластни на страните.
Неправилно обаче първостепенният съд е счел, че причината, която
работодателят е посочил в заповедта, чиято отмяна се иска, като
обосноваваща обективната невъзможност на ищеца да изпълнява трудовия
5
си договор, не може да се квалифицира като такава.
Ищецът е назначен с трудов договор от 08.03.2022г. като служител в
ответната агенция на длъжност „специалист РК“ с място на изпълнение на
работата Сектор рибарство и контрол Стара Загора.
В длъжностната характеристика за тази длъжност са посочени като
изисквания за заемането й - средно образование, без професионален опит и
допълнителни изисквания - компютърна грамотност и свидетелство за
управление на МПС, категория „В“.
Описани са преките задължения - контрол на любителския стопанския
риболов и аквакултурите на територията на гр. Стара Загора, С., Хасково и
Ямбол, участие в контрола на обектите за търговия с риба и рибни
продукти, контролни функции върху риболовните уреди, оборудването и
спомагателните материали и други технически средства за извършване на
любителски и стопански риболов, контрол на зарибителни мероприятия,
съставяне на доклади и констативни протоколи за извършени проверки и
инспекции, съставяне на актове за установяване на административни
нарушения по Закона за рибарството и аквакултурите и други.
На 02.02.2024г. била подадена докладна записка от Х. К. началник
отдел „Рибарство и контрол - Южна България“ гр.Пловдив, а на
05.02.2024г. - от инж. С. К.- главен секретар на ИАРА, касаещиа
неизпълнение на служебните задължения на ищеца - контролни функции,
осъществяване на проверки, инспекции и контрол в търговска мрежа,
риболовци и водни обекти, като се сочело като причина отнето
свидетелството за правоуправление на МПС.
Работодателят извършил справка и узнал от свидетелство за
съдимост от 07.02.2024 г., че ищецът е осъден с Присъда № 14 от 30.09.2022
г. по НОХД № 360/2022 г. на СлОС, изменена с Решение № 5/19.01.2023 г. по
ВНОХД № 238/2022 г. на Апелативен съд - Бургас, за това че на 19.03.2022 г. в
гр. С. по бул. „П. Хитов“ в района на тролейбусно депо при управление на
МПС л.а. марка „Мерцедес Е200“ с рег. № ******** нарушил правилата за
движение по пътищата чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на В. В. от гр. С., като му било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години, изпълнението на което било отложено за
изпитател срок от пет години, както и „Лишаване от право да управлява
6
МПС“ за срок от четири години и шест месеца. Присъдата е влязла в
законна сила на 13.02.2023 г.
Трудовото правоотношение било прекратено от работодателя със
заповед № 19/13.02.2024г. на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ, в мотивите на
която били описани горните обстоятелства.
Районният съд е застъпил схващането, че лишаването от правото за
управление на МПС е само допълнително изискване и не пречи на
изпълнението на преките задължения на ищеца, изброени в длъжностната
му характеристика, а той не е назначен на длъжност „шофьор“; освен това
не било доказано да му е бил зачисляван служебен автомобил, съобразно
утвърдените вътрешни правила за ползване на служебни автомобили. Също
така фактът, че е започнал работа на 10.03.2022г., а инцидентът, след
който му е отнето свидетелството е настъпил на 19.03.2022г., тоест – до
издаването на заповедта за уволнение на 13.02.2024г., той е продължил да
изпълнява трудовите си функции без да управлява автомобил, следователно
не е необходимо свидетелство за управление на МПС за да може ищецът да
упражнява контролни функции в магазинната мрежа, по водните обекти,
както и да съставя актове при установени нарушения.
Въззивната инстанция счита, че приемането за единствена отправна
точка при извършване на преценката за наличие на условието по чл. 328 ал.1
т. 12 от КТ, на преките трудови задължения, е казуистичен подход, който
не съответства на разума на закона. Длъжностната характеристика
описва цялостното виждане на работодателя относно дадена длъжност,
което включва както изброяване на конкретните трудови функции, така и
тези специфични изисквания, които ще позволят на съответния служител да
изпълнява точно тези функции. Най-общо, едната група условия
представлява знанията и уменията /които се установяват с някакъв
документ/, а втората – начина на тяхното приложение в хода на изпълнение
на трудовия договор /индивидуалните трудови задължения/ и обикновено
вторите не могат да се осъществяват без наличието на първите.
В случая не се спори, че длъжността на ищеца не е била „шофьор“ и
преките му задължения не са се състояли в управление на МПС, но
работодателят е преценил, че за изпълнение на преките задължения –
„контрол на любителския стопанския риболов на територията на гр.
7
Стара Загора, С., Хасково и Ямбол, участие в контрола на обектите за
търговия с риба и рибни продукти, контролни функции върху риболовните
уреди, оборудването и спомагателните материали и други технически
средства за извършване на любителски и стопански риболов, контрол на
зарибителни мероприятия, съставяне на доклади и констативни протоколи
за извършени проверки и инспекции и т.н.“ - с оглед териториалния обхват и
отдалечеността на многобройните обекти и мероприятия, не всички с
предварително известно местонахождение, служителят следва да се
придвижва с автомобил сам /или с екип/ и не е предвидил специална
длъжност „шофьор“, който единствено да осъществява превоза на
служителите на длъжност „специалист РК“ на съответните обекти. Това
означава, че умението за управление на МПС и притежаването на
правоспособност за това, е иманентно свързано с изпълнението на
трудовите функции за посочената длъжност, заемана от ищеца и това е
изрично заложено в длъжностната характеристика. Фактът, че са
наречени „допълнителни“ изисквания, не ги омаловажава и не ги прави
факултативни или пожелателни, а напротив – те представляват
квалифицирани такива. Може да се направи аналогия с работата на куриера,
който е длъжен да доставя пратки, да ги предава на получател срещу подпис
и да приема плащания; на служител в домашен патронаж, който трябва в
определени часове да разнася храна, продукти и помощи до определени адреси
в определени часове; или служител по сигурността и СОТ, чиито
задължения са да се отзовава на сигнали, да проверява за безопасността на
охраняваните обекти и за изправността на техниката – трудовите функции
на всички тези длъжности не могат да се изпълняват стационарно и
изискват постоянно придвижване на служителя, което налага, в случай че
работодателят не е определил щат за шофьори, притежаване на
правоспособност за управление на МПС на служителя и това изискване е
специална предпоставка за изпълняване на задълженията му. Липсата му го
прави негоден да ги осъществява, както е в случая, с тази разлика, че тази
пречка е възникнала след започване на трудовото правоотношение.
Несподелим е аргументът, че няма заповед за зачисляване на служебен
автомобил на ищеца, както е предвидено във вътрешните правила на
ищцовото предприятие. От една страна тези правила са приети и
утвърдени Със заповед на ИД на ИАРА от 10.01.2024 г. – тоест – 1 месец
8
преди издаване на атакуваната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение. Няма данни как и по какъв ред са се „зачислявали“ до този
момент служебните автомобили, а доколкото се установява, че броя на
служителите на тази длъжност надвишава броя на служебните
автомобили, е въпрос на вътрешна организация на труда начинът на
формиране на екипи и придвижването им съобразно съставените графици.
Що се отнася до посоченото от първоинстанционния съд, че от
датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС до
уволнението ищецът бил продължил да изпълнява трудовите си функции без
да управлява автомобил, този извод е неправилен. В тази насока са събрани
гласни доказателствени средства, които го опровергават и следва да се
вземат предвид свидетелските показания на колеги на ищеца, които напълно
се препокриват в тази насока, че те са изпитвали особени затруднения в
сформирането на работния график и правилната организация на работния
процес, тъй като без свидетелство за управление на МПС, ищецът не можел
да отговаря на постъпилите сигнали от Национален телефон 112, нито да
участва пълноценно в работния процес.
Установено е посредством писмените и гласни доказателства, че за
ефективна оперативност служителите се разпределяли по екипи, а поради
липсата на право да управлява автомобил, ищецът не можел да бъде ползван
пълноценно и не можел да осъществява навременна реакция, други негови
колеги бивали ангажирани да подпомагат и неговото изпълнение на
задълженията за осъществяване на проверки, инспекции и контрол на
търговската мрежа, риболовци, водни обекти на територията на област
Стара Загора. Дали поведението му е подлежало и на друга дисциплинарна
санкция, не попада в пределите на съдебния контрол по повод обжалване на
уволнението.
Всичко това води до заключението, че е настъпил такъв обективен
факт, стоящ извън волята на ищеца, който го лишава от условие за заемане
на длъжността и води до обективна невъзможност да изпълнява трудовия
договор.
Издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 328 ал. 1 т. 12 от КТ е законосъобразна. Поради това главният
иск по чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и
9
отмяна на заповедта, с която е наложено, е неоснователен и следва да се
отхвърли. Неговата неоснователност обуславя неоснователността, а
оттам – и отхвърлянето на обусловения иск по чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ – за
възстановяване на заеманата от ищеца преди уволнението длъжност
„специалист РК“ в сектор „Рибарство и контрол—Стара Загора, отдел
„Рибарство и контрол-Южна България“ гр.Пловдив.
Като е достигнал до обратните правни изводи, първоинстанционният
съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде изцяло отменено
като незаконосъобразно, включително по отношение на разноските, и
вместо това бъде постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени
като неоснователни. Разноските на ищеца остават за негова сметка,
ответникът е претендирал такива за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя на 300 лв., и ищецът следва да бъде осъден да му ги
заплати.
С оглед изхода на процеса във въззивната инстанция отговорността за
разноски следва да се възложи на въззиваемия, който следва да понесе своите
както са направени, въззивникът не е претендирал присъждане на разноски и
такива не му се следват.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло първоинстанционно решение № 508/11.06.2024г. по
гр.д. № 1347/2024г. на СлРС като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това
П О С Т А Н О В Я В А:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. Г. Г., ЕГН: **********, от гр.С., ул.”Г.
К. Б.“, бл.**, ап.* против ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И
АКВАКУЛТУРИ, с Булстат: *********. с адрес: гр. Бургас, ул. “Княз
Александър Батенберг ” № 1, искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1 и т.
2 от КТ за признаване на уволнението му за незаконно и отмяна на
Заповед № 19/13.02.2024г. на изпълнителния Директор на Изпълнителна
Агенция по рибарство и аквакултури, с която е прекратено на основание чл.
10
328 ал. 1 т. 12 от КТ трудовото му правоотношение и за възстановяване на
Т. Г. Г. на заеманата преди уволнението длъжност “специалист РК“ в
сектор „Рибарство и контрол—Стара Загора, отдел „Рибарство и контрол-
Южна България“ гр.Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
ОСЪЖДА Т. Г. Г. да заплати на Изпълнителна Агенция по рибарство и
аквакултури направените разноски по делото за първоинстанционното
производство в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11