Р Е Ш
Е Н И Е № 260899
гр. Пловдив, 13.07.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, гражданско отделение–осми граждански състав, в
публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди, двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
КОСТАДИН ИВАНОВ
при секретаря Елена Димова,
като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№590
по описа на
ПОС за 2021г., за
да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с въззивна жалба с
вх.№267228/01.03.2021г. депозирана от Г.К.К. с ЕГН-**********, чрез
процесуалния му представител адв. Р.Д.
против Решение
№260102/12.01.2021г.
постановено по гр.д.№12009/2019г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с., / в диспозитива, на което е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка с влязло в сила Решение
№260253/26.01.2021г./, в частта
с която е осъден Г.К.К. ЕГН ********** да заплати
на
Н.Т.Ч. ЕГН ********** сумата от 4 000,00лв (четири
хиляди),
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от
датата на извършване на деянието - 01.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумата. С постановеният съдебен
акт Г.К.К. ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Р.Д. е осъден да заплати на Н.Т.Ч. ЕГН********** с настоящ адрес: ***, чрез
адвокат В.П.К., служебен адрес: ***, офис 8, разноски съразмерно с уважената и отхвърлената част от
иска, а именно сумата от 617,80лв
(шестстотин и седемнадесет лева и 80 ст.). Решението се обжалва като
незаконосъобразно, постановено
при неправилна преценка на
събраните по делото
доказателства, по съображения подробно изложени в жалбата. Моли се въззивният съд да отмени
първоинстанционното решение в
обжалваната част и постанови друго, с което да отхвърли иска. В условията на
евентуалност се иска, размерът на присъденото обезщетение да бъде намален до обичайно присъждания в сходни случай
справедлив минимален размер. Претендират
се разноски, съгласно представения списък с направени такива.
Въззиваемият Н.Т.Ч. ЕГН-**********, чрез процесуалния си
представител адв.В.К. оспорва жалбата и
наведените в нея доводи. Моли да се потвърди решението на първоинстанционния
съд, в обжалваната част като правилно
и законосъобразно по съображения
подробно изложени в отговора. Претендира разноски, съгласно представения списък с
направени такива.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след преценка на събраните по
делото доказателства, допустимостта
и основателността на жалбата,
намира за установено следното:
Жалбата
е подадена
в законния срок, от
страна имаща правен интерес да
обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се
явява процесуално допустима и
като такава следва да
бъде разгледана по
същество.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД предявен от Н.Т.Ч. против Г.К.К. за заплащане на сумата от 6
000,00 лева представляваща неимуществени вреди причинените
на ищеца в резултат на деяние извършено на 01.08.2018 г. Ищецът твърди, че на 01.08.2018 г. в 8:30-8:45
часа, служители на ОП ’’Паркове и градини” пристигнали на адрес: ул. ***и започнали да косят тревата, да режат израстъци и изсъхнали храсти в
градинката от южната страна на блока. Тяхното идване било по повод подаден на
30.07.2018 г. сигнал от него и неговата партньорка. Пет минути след като
започнали да изпълняват своите задължения, живущият на 3-тия етаж на същия вход ответник - Г.К. започнал да крещи и ругае служителите от ОП ’’Паркове и градини”, наричайки ги
„боклуци” и с други обидни епитети,
защото подрязвали растенията. Крещял „Кой им бил дал разрешение, те ли ги били
садили, те ли са се грижили за градинката и т.н». Служителят от ОП ’’Паркове и
градини” казал на ответника, че от 1-вия
етаж има оплакване за набези от гущери и змии по ламарината на терасата. Тогава
ответникът започнал да реди ругатни и обиди по адрес на ищеца като крещял, че
бил „простак”, „боклук”, „Ей сега ще дойда и ще ти покажа, какво си мислиш
ти?!...’’. Ставайки свидетели на тези заплахи от ответника към ищеца и
консултирайки се по телефона с тяхния ръководител, служителите от ОП „Паркове и
градини” си събрали инструментите и си тръгнали. Ищецът твърди , че след като
си тръгнали служителите, съсед от 3-тия
етаж - Е. Ч. слязал да „инспектира”
тревните площи. Той също искал обяснение от ищеца защо бил изрязал изсъхналите
пръчки и окосил тревата. Дали той ги бил садил, гледал и поливал. Ищецът му
казал, че те са изсъхнали и стърчат само едни пръчки, каквато била и самата
истина. Обяснил му, че не желае в жилището му да влизат змии и гущери. Докато
ищецът и съседът разговаряли през терасата партньорката на ищеца В. И. чула, че
някой зверски блъска, тропа, рита входната врата на апартамента. Часът бил
около 9:20 часа, при което тя се уплашила и се обадила на спешен телефон 112,
защото тропането било много силно, агресивно и плашещо.Твърди, че за да се
влезе в апартамента имало две врати - една метална, отваряща се навън и
дървена, отваряема навътре. Външната към този момент била откключена. Ищецът
чул, че металната врата се отваря, а втората
- дървена се избива с ритник навътре, при което дръжката на бравата се
разхвърчала на парчета по пода, а вътре в жилището нахлул ответникът Г.К.. Съседът
Е. Ч.. Е. стоял на прага на жилището им, а Г.К. влязъл навътре в коридора на
2-3 метра , започнал да удря с юмруци по главата и тялото ищеца , да му крещи и
да го обижда, че е „боклук”, „простак”, „кой бил той, та да реже храстите и да
пипа градинката”, „вие сте боклуци”...всякакви обиди и ругатни. Твърди, че го
ритал и го удрял по главата с юмруци,
блъскал го по гърдите, ритал го по краката, като крещял „Ще те пребия боклук,
ей сега ще ти покажа на теб, кой си мислиш, че си ти, бе!!!!”. Твърди, че ответникът бил като разярено
животно. Ищецът със сетни усилия успял да избута ответника навън от жилището, но последният продължавал да го рита и удря където намери. Ищецът
твърди, че по главата му и по ризата му имало кръв, по ръцете, краката и цялото
тялото имало охлузвания. Партньорката му повторно позвънила на телефон 112,
като повикала и линейка. Твърди, че бил легнал на леглото и трудно дишал,
изпитвал силна болка. Ответника като чул, че звънят на телефон 112, избягал и
се прибрал в жилището си.
На същия ден по препоръка на
лекаря от линейката, ищецът отишъл в спешното отделение в УМБАЛ „Свети Г.“***,
където бил прегледан и му били направени редица изследвания. Било му издадено
съдебно - медицинско удостоверение №852/01.08.2018 г., ведно с Допълнение от
02.08.2018. На следващия ден пуснал жалба в Районна прокуратура - гр. Пловдив. В
резултат на побоя, на ищецът били причинени травматични отоци по главата и по
десния долен крайник; кръвонасядания по главата, гърба и десния долен крайник;
охлузвания по главата, гърба и десния горен крайник; контузия на главата и леко
степенно мозъчно сътресение и контузия на дясната подбедица. От телесните
повреди ищецът твърди, че са му
причинени неимуществени вреди, които се
изразяват в преживени болки, страдания, неудобство и стрес. Вследствие на
нанесените увреждания по главата, ищецът
твърди че за период от близо две седмици изпитвал силни болки в областта на
главата и гърба, което му причинявала изключително голямо неудобство, тъй като
същия работел като таксиметров шофьор.
Налагало се е да приема обезболяващи лекарства за болките в главата и тялото.
Ответникът оспорва предявеният иск като неоснователен, поради
което моли същият да бъде
отхвърлен. Твърди, че
изложените в исковата молба твърдения по фактическата обстановка са абсолютно неверни и не отговарят на
истината. Твърди, че от негова страна не
е имало отправяне нито на обидни думи,
нито на заплахи или на закани под
каквато и да е форма.
Първоинстанционният съд е уважил
претенцията на Ч.
до размер на 4 000 лв, приемайки че
е осъществен състава на
чл.45 от ЗЗД. Предвид интензивността,
продължителността на болките и
страданията, които са отзвучали за 10-14 дни, както и предвид на обстоятелството,
че последните не са оставили трайни
увреждания на здравето, съдът е приел, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в
размер на 4 000лв, като за разликата до пълния
претендиран размер от 6 000лв в мотивите
си съдът е приел, че претенцията следва да бъде
отхвърлена
Недоволен от постановеният съдебен акт
е останал жалбоподателят Г.К., който в жалбата си
навежда доводи, че съдът неправилно е обсъдил събраните по делото
доказателства, в резултат на което е направил погрешни правни изводи.
При извършената служебна проверка на
решението съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК, съдът намира, че същото
е
валидно и допустимо.
Предвид горното и
на основание чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена
правилността на решението в обжалваната
част, единствено по
изложените във възззивната
жалба доводи.
Пред
въззивната инстанция не са събрани нови доказателства, поради което
съдът постановява акт си на базата на събраните такива пред първата
инстанция. След преценката им,
настоящият съдебен състав изцяло споделя направените от първоинстанционният съд правни изводи, поради следните съображения:
Установява се
от показанията на
свидетелката В. Ж. И./ на 35 години, приятелка на ищеца, с който живее
на семейни начала/, , че същата е пряк очевидец
на инцидента на 01.08.2018г. Свидетелката сочи, че на 30.07.2018г. с ищеца са подали молба до ОП
“Паркове и градини“ за почистване на тревната площ на градинката от южната страна на блока, предвид на това
тревата била много израстнала и се завъдили гущери и змии, които започнали да
влизат в терасата на апартамента им. Когато
служителите на ОП “Паркове и градини“ дошли на 01.08.2018г. и започнали да косят тревата, ответникът започнал
да крещи на същите, като ги наричал с обидни думи. Служителите му
обяснили, че са дошли по сигнал подаден от
първия етаж на блока. Тогава ответникът
започнал да крещи и обижда
ищецът и нея. Свидетелката
посочва, че Г. е нахлул в апартамента им, за да се саморазправя
с ищеца, като е изкъртил входната им дървена врата. Ответникът удрял ищеца
навсякъде по тялото, нанасял му ритници, удрял го с юмруци, в резултат на което
ищецът имал по главата и ризата кръв,
главата го боляла и дишал учестено. Свидетелката извикала полиция, обадила се
до изпратят линейка. Закарала с кола след инцидента ищеца до болницата, защото
последния не бил в състояние да шофира.
В болницата прегледали Н., изписали му лекарства, успокояващи и
обезболяващи. Според свидетелката близо четири месеца ищецът се е лекувал, имал
дълго време след инцидента шум в учите, чувствал се неспокоен, стресиран и
притеснен след случилото се..
Според показанията на свидетеля Е. И. Ч.
, 65 годишен, без родство със страните, пряк очевидец на случилото се на 01.08.2018г., ищецът е бил този, който
е започвал да удря ответника, ударил е и свидетеля като му разцепил лявото ухо. Свидетелят сочи, че помогнал на ответника да
се изправи, защото ищецът го бил
повалил на земята и тръгнали да се прибират. Свидетелят посочва, че
ответникът не е влизал в апартамента на ищеца, нито е забелязал ищецът
да има някакви травми от „боричкането“.
По делото са представени в заверени
преписи медицински документи -Съдебно-медицинско удостоверение, удостоверение от
клиника по лицево - челюстна хирургия, Етапна епикриза, Епикриза с лист за
преглед на пациент в спешно отделение, 2
броя от консултативен преглед при невролог, 2 броя амболуторни листове, 2 броя
болнични, Лист за преглед на пациент в спешно отделение и 2 броя Епикризи, които установяват състоянието
на ищеца непосредствено след конфликта между страните по делото, прераснал във
физическа саморазправа. Видно от медицинската документация и издадените
съдебно-медицински удостоверения, са налице увреждания които са причинили болка
и страдания на ищец,а без причиняване на разстройство на здравето.
С Постановление на РП-Пловдив е отказано
образуване на досъдебно производство от общ характер. Налице са и медицински документи за преглед на ответника Г.К.,
установяващи уврежданията в резултат на физическата саморазправа между ищеца и
ответника.
Установява се от
заключението на допусната Съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира
като компетентно и безпристрастно изготвено, че на Н.Т.Ч. са причинени травматични отоци по главата
и по десен долен крайник, кръвонасядания по главата, гърба и десен долен
крайник охлузвания по главата, гърба и десен горен крайник, контузия на
главата, контузия на дясна подбедрица, които са причинили болка и страдания,
без разстройство на здравето. Вещото лице д.р М. Б. е категорично, че описаните травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
инцидента на 01.08.2018г. Д.р М. Б. изразява становище, че
непосредствено след инцидента пострадалия Ч. е изпитвал леки по сила и интензитет болки
и страдания, които постепенно са стихвали
в хода на оздравителния процес, до пълното им изчезване, след неговото
приключване. Посочва, че обичайния оздравителен процес при този вид травматични
увреждания продължава 10-14 дни, като няма доказателства за настъпили
усложнения в оздравителния процес.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свидетелката В. Ж.
И., която макар да живее на семейни начала с ищеца, съдът приема показанията и като основани на непосредствени възприятия и кореспондиращи с останалия доказателствен
материал.. Не кредитира показанията на
свидетелят Е. И. Ч., от една страна поради това, че същият като
участник в побоя на 01.08.2018г. е
заинтересован от изхода на делото, а от друга поради това, че изнесените
от него факти, не кореспондират с останалия доказателствен материал. С оглед
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че е налице виновно поведение от страна на
ответника, изразяващо се в нанесен
от него побой върху ищеца, с ритници и удари
с юмрук по тялото на последния на 01.08.2018г. Ищецът е получил травматични отоци по главата и по
десен долен крайник, кръвонасядания по главата, гърба и десен долен крайник
охлузвания по главата, гърба и десен горен крайник, контузия на главата,
контузия на дясна подбедрица. Установява се, че описаните травматични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с
инцидента на 01.08.2018г. Непосредствено след инцидента пострадалия Ч. е
изпитвал леки по сила и интензитет болки и страдания, които постепенно са
стихвали в хода на оздравителния процес, до пълното им изчезване, след неговото
приключване, като обичайния оздравителен
процес при този вид травматични увреждания продължава 10-14 дни.
Установи се, че ищецът в резултат на получените
травматични увреждания, близо четири месеца
е бил неспокоен, стресиран от случилото се, пиел е успокоителни.
С оглед събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД е изпълнен, поради което претенцията
на Н.Ч.
се явява основателна и като
такава следва да бъде уважена. .Що се
касае до размера, имайки предвид броя
на нанесените травматични увреждания, интензивността, продължителността на
болките и страданията, които са
отзвучали за 10-14 дни, както и предвид
на обстоятелството, че последните
не са оставили трайни увреждания на здравето на ищеца, но пък са му причинили стрес и
продължително безспокойство, настоящият съдебен състав приема, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди
е в размер на 4000лв. Присъденият размер е
правилно определен от първоинстанционния
съд, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Гореизложеното
обосновава неоснователността на жалбата, поради което същата следва да
бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на
спора, на въззиваемата страна се дължат разноски, представляващи договорен и
заплатен адвокатски хонорар в размер на 600лв.
.Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№260102/12.01.2021г.
постановено по гр.д.№12009/2019г. по описа на ПРС, дванадесети гр.с., / в диспозитива, на което е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка с влязло в сила Решение
№260253/26.01.2021г./, в
частта с която е осъден Г.К.К. с ЕГН ********** да заплати
на
Н.Т.Ч. ЕГН ********** сумата от 4 000,00лв (четири
хиляди), представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, резултат
на деяние извършено на 01.08.2018 г. ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от
датата на извършване на деянието - 01.08.2018г. до
окончателното изплащане на сумата, както и в частта с която Г.К.К. ЕГН **********, е осъден да заплати на Н.Т.Ч. ЕГН********** сумата от 617,80лв,
представляваща разноски съразмерно с
уважената и отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г.К.К. ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Н.Т.Ч. ЕГН ********** ***,
направени по делото разноски в размер на 600.00лв/
шестстотин лева/
В необжалваната част решението е влязло
в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВКС в едномесечен срок от връчването му..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: