Р Е Ш Е Н И Е
№ 927
гр.Пловдив, 15.05.2019г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД
- IX наказателен състав в публично заседание на десети май, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МОМЧИЛ НАЙДЕНОВ
при секретаря: ИЛИЯНА ЙОРДАНОВА
като разгледа АНД № 2564/2019г. по описа на ПРС, IX наказателен състав и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-001920 от 25.03.2019г., издадено от
К. О. Н.,
на длъжност *** сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Я.И.Т.,
ЕГН:**********, с адрес ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на
100лв. /сто лева/, за нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по
пътищата;
В жалбата се поддържа, че наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорва факта на извършено нарушение като сочи, че е влязъл
в кръстовището на зелен сигнал и при навлизането и ляв завой е светнал жълт
сигнал, в които смисъл посочва разпоредбата на чл.31, ал.7, т.4 от ППЗДвП. На
следващо място поддържа становище за съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и наказателното постановление, като сочи, че в същите е
отразено единствено място на извършване на нарушението – гр.Пловдив, бул.„Източен“
и бул.„Мария Луиза“, но не е посочено по кой от двата булеварда и в каква
посока жалбоподателя е осъществявал движението си, от което е невъзможно да се
установи със сигнала на коя светофара уредба не е съобразил поведението си.
Предлага наказателното постановление да бъде отменено. Процесуалният
представител на жалбоподателя – адвокат К. поддържа жалбата на изложените
основания, като добавя, че местоположението на жалбоподателя е било такова, че
същият е нямало как да има видимост към светофарната уредба, на която се твърди
жалбоподателят да е извършил нарушението. Също предлага наказателното
постановление да бъде отменено.
Ответната страна – ОД МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ не изпраща
представител, в съпроводителното писмо взема становище, че
административнонаказателното производство по издаване на наказателното
постановление е проведено законосъобразно, като предлага същото да бъде
потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 26.03.2019г. видно от приложената
към наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив чрез
ОД МВР – гр.Пловдив на 01.04.2019г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата
също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното
НП/ , при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 28.02.2019г., около 13:55 часа, в гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„Източен“
и бул.„Мария Луиза“, свидетелят К.К.К., в качеството му на ***
в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – гр.Пловдив, установил движещо се по същия
път МПС – лек автомобил „Пежо 308 БК“ с рег.№„***“, за което констатирал, че е
преминало на червен сигнал на светофарната уредба на същото кръстовище. След
като спрял същото за проверка свидетелят К. установил, че гореописаното МПС с рег.№„
***“ било
управлявано от жалбоподателя Я.И.Т.. На място свидетелят К. съставил АУАН с
бланков № 990339 от 28.02.2019г. срещу Я.И.Т. за нарушение на нарушение на
чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата, в присъствие на същия, който АУАН
жалбоподателят подписал, без да отрази възражения. Въз основа същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на
съдебното следствие свидетел К.К.К., който сочи, че не помни случая, не може да
каже в каква посока се е движил водача, нито дали същият е правил завой или се
е движил направо. Въпреки това поддържа посоченото в АУАН, заявява, че той го е
написал и подписал. Съдът намира показанията на свидетеля К. за логични,
непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена
съвкупност и кредитира последните като истинни. От същите се установява
процедурата по съставяне на акта, доколкото свидетелят не помни фактите по
самото нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила: Съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните
правомощия, като материалната компетентност на административнонаказващия орган
се установява от така представената Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1
от ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, то съставените АУАН и НП не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване
на административнонаказателното производство, както и ограничавайки право на
защита на жалбоподателя, предвид следното:
В нарушение разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН,
както и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в последните
два липсва описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено,
както следва:
В АУАН и наказателното постановление е отразено единствено мястото на
извършване на твърдяното нарушение, а именно – гр.Пловдив, на кръстовището на
бул.„Източен“ и бул.„Мария Луиза“. Липсва обаче всякакво посочване по кой от
двата булеварда е осъществявал движението си жалбоподателят Т., още по-малко –
в каква посока. Последното води до практическа невъзможност да се установи със
сигналите на коя светлинна уредба не е съобразил поведението си жалбоподателя Т.
– тази, регулираща движението на МПС по бул.„ Източен“ или тази, регулираща движението на МПС по бул.„ Мария Луиза“.
Отново следва да се посочи, че в АУАН и наказателното постановление
липсват всякакви данни в горната насока, свидетеля К. също не помни случая,
което е нормално, предвид изминалото време. В този смисъл, макар безспорно
съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон да имат доказателствена сила до доказване на противното, то в случая,
в конкретния АУАН липсва необходимото и достатъчно описание на съставомерните
обстоятелства по нарушението, макар същевременно да не се установява
„противното“ по съответния ред.
Горното води до практическа липса на възможност за съда да разгледа по
същество въпроса осъществено ли е твърдяното в наказателното постановление
нарушение, доколкото не може да бъда индивидуализирана светофарната уредба, с
която се сочи, че не се е съобразил жалбоподателя Т..
Ето защо, така описаните нарушения на разпоредбите на разпоредбата на
чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и разпоредбата на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, следва да се преценят като
такива от категорията съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на
посочване съставомерните по твърдяното деяние факти лишава лицето, сочено като
нарушител, от правото му да разбере горните и съответно - от възможността да организира
защитата си. Последните съществени процесуални нарушения мотивират отмяната на
обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
Водим
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 19-1030-001920 от 25.03.2019г., издадено от К. О. Н., на длъжност *** сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на Я.И.Т., ЕГН:**********, с
адрес ***, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движението по пътищата е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100лв. /сто лева/, за
нарушение на чл.6, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
И.
Й.