С присъда № 100/ 08.11.2006 година, постановена по НОХД № 551/2006 година, Кърджалийският районен съд е признал подсъдимите Фикрет Бекир Мехмед Аднан Бейсим Юмер, и двамата от Момчилград за виновни в това, че на 24.07.2005 г. в гр.Кърджали, в съучастие като извършители, причинили средна телесна повреда на Здравко Минчев Бенке от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на горен ляв зъб на ниво 3-4 мм до венеца, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, поради което и на основание по чл.129, ал.2 предл.3-то, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, във вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б.”в” от НК ги е осъдил на наказание "пробация", като на основание чл. 42а от НК е определил за всеки от тях следните пробационни мерки: "задължителна регистрация по настоящия адрес" за срок от 1 година и 6 месеца; "задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и 6 месеца и „безвъзмезден труд в полза на обществото" за срок от 200 часа за една година и шест месеца. С присъдата подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданския ищец Здравко Минчев Бенке от гр. Кърджали сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2005 година до окончателното й изплащане, а за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 3000 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Присъдени са разноски. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимите Фикрет Бекир Мехмед и Аднан Бейсим Юмер, и двамата от Момчилград, които обжалват наложените им наказания като явно несправедливи. При определянето на наказанието им съдът не се съобразил с разпоредбата на чл.54 ал.1 от НК,а именно не взел предвид ниската степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимите деяние; личната им ниска степен на обществена опасност,както и наличието на множество смекчаващи отговорността им обстоятелства. В случая такива били чистото им съдебно минало, добрите характеристични данни, младостта им, пълните самопризнания в хода на съдебното следствие, проявената от тях самокритичност. Молят съда да измени присъдата на Районен съд-Кърджали, постановена по н.о.х.дело №551/2006 г. по описа на същия съд, като намали по размер наложените им наказания. В съдебно заседание жалбодателите не се явяват и не изпращат представител. В писмено становище, защитникът им- адв. Е.Пенчева от АК Кърджали, заявява, че поддържа жалбата. Оспорва въззивния протест на Районна прокуратура Кърджали срещу присъдата като неоснователен. Не сочи нови доказателства. Против присъдата е постъпил протест от Районна прокуратура Кърджали, с който наложеното наказание на подсъдимите се протестира като явно несправедливо. Определяйки наказанията на двамата подсъдими Фикрет Мехмед и Аднан Бейсим Юмер, съдът не се съобразил с разпоредбата на чл.54 от НК.Съдът занижил наказанията на подсъдимите, без да изследва подбудите на извършване на престъплението, степента на обществената му опасност и отегчаващите отговорността обстоятелства. В хода на досъдебното производство, подсъдимите с нищо не съдействали за изясняване на обстоятелствата по делото и използвали правото си да откажат да дадат обяснения. Предлага се на Окръжен съд - Кърджали да постанови решение, с което измени присъдата, като увеличи наложените на подсъдимите Фикрет Мехмед и Аднан Юмер наказания от една година и шест месеца на две години. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали поддържа протеста и оспорва въззивната жалба като неоснователна. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на обжалваната присъда на основание чл.314, във вр. с чл.313 НПК по повод на подадените жалба и протест, констатира следното: По жалбата на подсъдимите Фикрет Бекир Мехмед и Аднан Бейсим Юмер, и двамата от гр. Момчилград: Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по чл. 371, т.2 НПК, при което подсъдимите Фикрет Бекир Мехмед и Аднан Бейсим Юмер, и двамата от гр. Момчилград, са заявили, че признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са се съгласили да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимите се подкрепя от събраните на досъдебното производс‗во доказателства, с определение е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, съдът в проведеното съдебно следствие не е извършил разпит на подсъдимите, свидетелите и вещите за тези факти, и при постановяване на осъдителната си присъда, е наложил наказания на всеки един от подсъдимите при условията на чл. 55 НК. Така, прието за установено от фактическа страна от първоинстанционния съд е следното: на 24.07.2005 г. подсъдимите Фикрет Мехмед и Аднан Юмер били в нощен бар „Париж” в гр.Кърджали. Около 3,00 часа в заведението пристигнали свидетелите Здравко Минчев Бенке, Салиха Джемал Юсеин, Беркант Орхан Мустан и съпругата му, като по-късно към тях се присъединила и св.Берна Юсеин Халил. Здравко Бенке видял в заведението свои познати и отишъл да ги поздрави, а в това време подсъдимият Аднан Юмер с бутилка бира в ръка се приближил към масата на компанията. Седнал при тях, взел бутилка шампанско от масата и я излял. Беркант Местан му предложил да поговорят и двамата влезнали в тоалетната на заведението. Здравко Бенке ги видял и веднага отишъл да провери има ли проблем с приятеля му. Влизайки в тоалетната, Бенке попитал наред ли е всичко. Подс. Аднан Бейсим Юмер замахнал с бирената бутилка, която държал и ударил с нея Беркант Местан в дясната част на главата. В този момент в тоалетната влязъл подсъдимият Фикрет Мехмед и нанесъл удари по гърба на Здравко Бенке. Беркант Местан паднал на земята ,а двамата подсъдими се нахвърлили да бият Здравко Бенке, като подс. Аднан Юмер му държал ръцете, а подс. Фикрет Мехмед му нанасял юмручни удари по главата. Беркант Местан се опитал да отблъсне подсъдимите от Здравко Бенке, като хванал подс.Аднан Юмер през кръста и го дръпнал настрани. Подс.Мехмед започнал да удря Местан по главата и последният отново паднал на земята. В тоалетната влязъл свидетелят Рейхан Шевкет Реджеб – охрана в заведението и се навел над Беркант Местан, който силно кървял. Подсъдимите излезли от тоалетната и напуснали заведението. Пострадалите били откарани в ЦСМП-Кърджали. В хода на разследването Здравко Бенке и Беркант Местан разпознали подсъдимите Фикрет Мехмед и Аднан Юмер като лицата,които ги нападнали и били. От заключението извършената съдебно-медицинска експертиза се установява, че на Здравко Минчев Бенке било причинено счупване на първи горен ляв зъб на 3-4- мм. от венеца,довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето. Горната фактическа обстановка се установява от пълните самопризнания на подсъдимите относно времето, мястото и начина на извършване на деянието, които са еднопосочни, логични и непротиворечиви и се подкрепят от останалите събрани на досъдебното производство гласни и писмени доказателства: от показанията на свидетелите Бенке, Местан, Юсеин, Халил и Реджеб; от заключението на съдебно-медицинската експертиза относно телесните увреждания на пострадалия Бенке; от справки за съдимост, характеристични справки, протоколи за разпознаване на лица и фотоалбуми, декларации за семейно и материално положение и др., които поотделно и в своята съвкупност подкрепят по несъмнен начин признанията на подсъдимите относно извършване на деянието. При така установената фактическа обстановка, подсъдимите Фикрет Бекир Мехмед и Аднан Бейсим Юмер са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129, ал.2,предл.3, във вр. с ал.1 във вр. с чл.20,ал.2 от НК, а именно: на 24.07.2005г. в гр.Кърджали в съучастие като извършители причинили средна телесна повреда на Здравко Минчев Бенке от гр.Кърджали, изразяваща се в счупване на първи горен ляв зъб на ниво 3-4 мм до венеца, довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен извод е достигнал първоинстанционния съд. Правните изводи на съда относно обективния и субективния състав на престъплението са правилни и се подкрепят изцяло от въззивната инстанция. Безспорно, вследствие на нанесените от двамата подсъдими удари в областта на главата на пострадалия Бенке, му е било причинено счупване на първи горен ляв зъб на 3-4- мм. от венеца, отчупване на фрагмент от задната повърхност на първия горен десен зъб със засягане на малка част от режещия му ръб, като счупването на първи горен ляв зъб на ниво 3-4- мм. до венеца довело до трайно затрудняване на дъвченето и говореното, представляващо средна телесна повреда по смисъл на чл. 129, ал.2, предл. трето, във вр. с ал.1 от НК. Получените наранявания на св.Бенке са в причинно-следствена връзка с нанесените му от подсъдимите Мехмед и Юмер удари. Деянието е осъществено от двамата подсъдими при форма на вина пряк умисъл, като всеки един от тях е съзнавал както обществената опасност на своите действия, така и на своя съучастник, и е искал настъпването на целените от общия престъпен умисъл общественоопасни последици. Деянието, както правилно е обсъдил районния съд, е извършено от двамата подсъдими в съучастие като съизвършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, като всеки от тях е участвал в изпълнителното деяние- нанасянето на удари в областта на главата на пострадалия, от които е настъпил съставомерния резултат. При определяне на наказанието на всеки един от подсъдимите, съдът се е съобразил с императивния характер на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, предвид характера на проведеното производство по реда на съкратеното съдебно следствие, и им е наложил наказание при условията на чл. 55 от Наказателния кодекс, както следва: на подс. Мехмед- наказание „пробация”, като на основание чл.42а от НК е определил следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа годишно за 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и на подс. Юмер- наказание „пробация”, с определени на основание чл.42а от НК пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за една година и шест месеца. Видът на наказанието е определено правилно и съобразно разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б”, тъй като за престъплението по чл. 129 от НК, не е предвиден най-нисък предел на наказанието лишаване от свобода. Продължителността на наложените пробационни мерки съдът е определил предвид високата степен на обществена опасност на деянието от една страна и ниската степен на обществената опасност на дейците, от друга, при наличието само на смекчаващи отговорността им обстоятелства и за двамата: чисто съдебно минало, добри характеристични данни за личността им, младата им възраст. Така, определената продължителност на пробационните мерки под средния им размер и за двамата подсъдими, от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, задължителни срещи с пробационен служител за срок от 1/една/ година и 6 /шест/ месеца, и безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 200 часа за една година и шест месеца, съответства на обществената опасност на деянието и дейците. Ето защо, наложеното на подсъдимите наказание не е явно несправедливо. Съдът е отчел всички обстоятелства от значение за определяне продължителността на наложените им пробационни мерки, като същите в пълна мяра биха постигнали и целите на наказанието по отношение на всеки един от подсъдимите. Ето защо, въззивната жалба на подсъдимите, е неоснователна. По въззивния протест на Районна прокуратура Кърджали: Твърди се в протеста, че съдът не бил обсъдил всички обстоятелства по чл. 54 от НК от значение за определяне размера на наложените на подсъдимите наказание. Изложените по-горе съображения на въззивния съд, че не е налице явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1 от НПК, тъй като същото съответства на обществената опасност на деянието и дейците, на смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК, се отнасят и за въззивния протест. Неоснователно се твърди, че съдът не изследвал отегчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства, тъй като такива липсват и за двамата подсъдими, както правилно е приел първоинстанционния съд, а и прокурорът не е посочил кои точно обстоятелства от значение за наказателната им отговорност, не е изследвал съда. Ето защо, въззивният протест е неоснователен, като не са налице основания за увеличаване продължителността на наложените на подсъдимите пробационни мерки. С оглед на обсъдените обстоятелства от значение за определяне размера на наказанията на двамата подсъдими, въззивният съд счита, че така наложените на подсъдимите наказания не са явно несправедливи и не следва да бъдат намалени или увеличени. Първоинстанционната присъда е правилна и в гражданско-осъдителната й част, с която подсъдимите са осъдени да заплатят на гражданския ищец сумата в размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 24.07.2005 година до окончателното й изплащане, а за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 3000 лева, гражданският иск е отхвърлен като неоснователен. Безспорно установено е, че от противоправното поведение на подсъдимите, съставляващо престъпление по чл. 129 от НК, пострадалият е претърпял болки и страдания, като е налице причинна връзка между нанесените от подсъдимите телесно увреждане и настъпилият съставомерен резултат. Присъденото обезщетение от 1000 лева за претърпените от престъплението неимуществени вреди, е достатъчната и необходима сума да възмезди претърпените от пострадалия болки и страдания, като впрочем в тази част на присъдата не е постъпила жалба от гражданския ищец. Предвид изложеното, съдът намира въззивната жалба на подсъдимите Мехмед и Юмер и въззивен протест на Районна прокуратура Кърджали срещу първоинстанционната присъда за неоснователни. Същата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Ето защо и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 100/08.11.2006 година, постановена по НОХД № 551/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
|