№ 62
гр. Плевен , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и втори
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Методи Н. Здравков
при участието на секретаря Десислава Ц. Гюзелева
като разгледа докладваното от Методи Н. Здравков Гражданско дело №
20204400100702 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК и чл.74 и чл.79 вр. чл.240
ЗЗД.
Постъпила е на 08.09.2020г. искова молба от Н. К. Д. от гр.В. Търново с
ЕГН ********** чрез адв.З. В. от ЛАК против Д. В. В. от гр.Плевен с ЕГН
***, уточнена с молба от 28.09.2020г. – л.24 – л.28 от делото, с която е
предявен иск за признаване на установено, че дължи на ищеца сумата от
33 980лв., представляваща Част от общото задължение от 54 000лв. ведно със
законната лихва от 07.10.2019г. – датата на заявлението от заповедното
производство, до окончателното й изплащане на основание суброгиране в
правата на кредитора поради погасяване на задължение по Договор за заем от
12.12.2013г. с нот. заверка на подписите на страните с рег. № 8274 на
Нотариус Б. Б., рег. № *** при НК, с район на действие района на СРС, за
което е издадена Заповед за изпълнение № 4051/05.11.2019г. на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6607/2019г.
по описа на ПлРС.
Твърди се, че вземането, за което е издадена Заповед за изпълнение
срещу ответника Д. В. В. се основава на Договор за заем с нотариална заверка
на подписите, сключен на 12.12.2013г. в гр.София между В.К.Б. и заемател Д.
1
В. В., Договор от 27.11.2013г. между ищеца и ответника за предаване
държането на 20бр. картини и вносна бележка от 27.07.2015г. за платена от Н.
К. Д. сума от 54 000лв. по сметка на В.К.Б. за пълно погасяване на парично
задължение на Д. В. В. по Договор за заем.
Твърди, че съгласно чл.4 от Договора Д. В. В. е поел задължение да
върне сумата от 54 000лв. ведно със 7% годишна лихва на 19.12.2013г. За
обезпечение заемателят – ответник е предоставил на В.К.Б. движими вещи –
картини, собственост на ищеца Н. К. Д., които той от своя страна е
предоставил в държане на Д. В. В. с Договора от 27.11.2013г. за да ги
представя на клиенти за закупуване.
След като ответникът не изпълнява задължението си по заема на 19.
12.2013г., то за ищеца като собственик на картините, заложени при В.К.Б. за
обезпечаване на заема, възниква правен интерес да изпълни задължението на
Д. В. В. по заема, и на 27.07.2015г. ищецът внесъл в брой по сметка на
заемодателя 54 000лв., с което погасил задължението. Поради възможността
да се суброгира в правата на кредитора и да предяви иск против Д. В. В.,
В.К.Б. му предоставил Договора за заем от 12.12.2013г. в оригинал. Върнал
му и картините, които били заложени при него от Д. В. В..
Моли съда да признае на установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 33 980лв., представляваща Част от общото задължение от 54 000лв.
ведно със законната лихва от 07.10.2019г. – датата на заявлението - до
окончателното й изплащане на основание суброгиране в правата на кредитора
поради погасяване на задължение по Договор за заем от 12.12.2013г. с нот.
заверка на подписите на страните с рег. № 8274 на Нотариус Б. Б., рег. № ***
при НК, с район на действие района на СРС, за което е издадена Заповед за
изпълнение № 4051/05.11.2019г. на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК, както и да му присъди направените по делото
разноски. Представя писмена защита с подробни съображения в подкрепа на
доводите си.
Ответникът Д. В. В. от гр.Плевен с ЕГН *** твърди, че той е
предоставил заем на Н. К. Д. с Договор от 12.12. 2013г. в размер на 30 000лв.,
а той му е предал описаните картини като залог. С Договор за даване вместо
2
изпълнение от 19.12.2013г. ищецът му е прехвърлил в собственост 20бр.
картини, описани в същия, поради това, че не се е издължил в срок за заема.
Поради това твърди, че Н. К. Д. не е имал правен интерес да плаща неговото
задължение на В.К.Б., защото като не връща неговия заем, възпрепятства и
плащането от страна на Д. В. В. на заема към В.К.Б.. След като е придобил
картините по Договор за даване вместо изпълнение, ответникът счита че е
имал право да ги предостави в залог по неговия Договор за заем с В.К.Б..
Твърди също така, че е платил на ищеца сумата от 31 000лв., за което
представя писмени доказателства – Отчет по разплащателна сметка в евро за
периода 01.12.2013г. – 30.12.2013г. с титуляр Д. В. В., Операционна бележка
от 16.08.2019г. на Банка ДСК ЕАД ФЦ Плевен с вносител Д. В. В. в полза на
адв.С.С. Д. за сумата от 19 005,43лв. и основание - погасяване на сума по изп.
дело № 457/2018г., с което смятал, че е погасил сумата, която ищецът е
надплатил на В.К.Б. над сумата от 30 000лв., която Н. К. Д. му дължи на него.
Навежда доводи, че Договорът от 27.11.2013г. за предаване на владението
върху 20бр. картини е бил обезсилен от Договора за даване вместо
изпълнение от 19.12.2013г. за същите картини. В съдебно заседание излага
съображения по същество, че когато човек има да взима, той много добре
помни колко и от кого. Представил своите банкови извлечения, в тях пише,
че е платил 15 000, а остатъкът 12 000 в сметката, защото 27 000 са преведи
от Б. на него, 15 000 съм дал на Н., другите 12 000 са остатък по моята сметка,
но пак от тия на Б., той му ги дал действително за заем за една картина
трябвало да купи. Те си останали в неговата сметка. Той превел 15 000 на Д..
Твърди, че тогава е превел тези пари като заем, а не като погасяване на стари
задължения. Това се доказва от Договорите между него и Н.Д. за заем, както и
от последващия за даване вместо изпълнение, тъй като там той писмено
признава, че е получил и никой не оспори подписите на Договорите. Могат да
бъдат направени експертизи. Всички тези доказателства доказват, че
всъщност той 30 000 лева е платил на Н. още преди това. След това е
изплатил разликата чрез съдия изпълнител и не му дължи нищо и моли
неговата искова молба да бъде отхвърлена, както и да бъдат признати
неговите доказателства. Също разноските по делото да бъдат за сметка на
ищеца. Най-много може да плати 4 000лв. и 15 000 евро не са точно 30 000
лева, разликата от курса би могъл да плати, както и разликата до 4 000 лева,
тъй като сумата е 54 000 лева, 20 000лв. е платил по изпълнителното дело,
3
30 000лв. е предал в деня на получаване на сумата. Това, че е написал превод
на средства, като основание за превода на сумата, това е грешка от негово
незнание, какво основание да посочи за превеждане на сумата, смятал че
Договорът е достатъчен.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, прецени ги по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно по делото е и това се установява от приложеното ч.гр.д. №
6607/2019г. на ПлРС, че на 07.10.2019г. ищецът Н. К. Д. е подал пред ПлРС
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против
длъжника Д. В. В. за сумата от 33 980лв., съставляващи окончателната Част
от общото задължение в размер на 54 000лв., за което вземане е твърдял, че
произхожда от суброгирането му в правата на кредитора В.К.Б. от Договор за
заем от 12.12.2013г. със заемател Д. В. В. за сумата от 54 000лв. с уговорен
падеж на 19.12.2013г. За обезпечаване на заема е предоставил на заемодателя
В.К.Б. картини, предадени от Д. В. В. на основание сключен Договор от
27.11.2013г. между тях двамата – Н. К. Д. и Д. В. В., по силата на който
заявителят е предал владението на същите на ответника, който се задължил
най-късно до 19.12.2013г. да представи картините на Е.Д. за оглед и
евентуална последваща продажба.Твърдял е също в заявлението, че на 27.
05.2015г. е върнал на В.К.Б. сумата от 54 000лв., с което погасил
задължението на Д. В. В. към В.К.Б., а той от своя страна му предоставил
Договорът от 12.12.2013г. с нотариална заверка на подписите на страните за
да предяви иск срещу длъжника Д. В. В.. Твърдял е също така, че за сумата от
20 000лв. му е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 04.06.2016г.
по ч.гр. дело № 2384/2016г. на ПлРС, която приложил.
Не се спори и от приложеното ч. гр.дело на ПлРС № 6607/2019г. се
установява, че със Заповед № 4051 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 05.11.2019г. е разпоредено длъжникът
Д. В. В. да заплати на кредитора Н. К. Д. сумата от 33 980лв., представляваща
окончателната Част от общото задължение от 54 000лв. ведно със законната
лихва от 07.10.2019г. до изплащане на сумата, като вземането произтича от
4
суброгиране в правата на кредитора поради погасяване на парично
задължение по Договор за заем от 12.12.2013г. с нотариална заверка на
подписите на страните.
На 15.11.2019г. ищецът се е снабдил с ИЛ и на 19.11.2019г. е образувано
изп. дело № 2795/2019г. на ЧСИ В.П., рег. № *** при КЧСИ с район на
действие района на ЛОС по молба на адв.З. В. от ЛАК като пълномощник на
адв.Ст. Д. от САК - взискател.
Поканата за доброволно изпълнение по изп. дело е получена от
назначения от ЧСИ особен представител на длъжника адв.Б. К. от ЛАК на
22.06.2020г., който е депозирал възражение в срока по чл.414 ал.2 ГПК пред
ПлРС на 06.07.2020г. – л.38 от ч.гр. дело, и той е указал на кредитора Н. К.
Д., което е получено от адв.З. В. от ЛАК на 10.08.2020г., а последният е
изпълнил указанията на ПлРС и е предявил искът с правно основание чл.422
ал.1 ГПК в преклузивния срок – 08.09.2020г. – видно от приложеното
ч.гр.дело, поради което предявеният иск е допустим.
Предвид твърденията по ИМ и Отговора на ИМ спорни по делото са
въпросите да се признае ли за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца исковата сума от суброгиране в правата на кредитора В.К.Б.
по Договор за предоставяне на паричен заем от 12. 12.2013г. с нот. заверка на
подписите на страните с рег. № 8274 на Нотариус Б. Б., рег. № *** при НК, с
район на действие района на СРС?
За да отговори на спорните по делото въпроси съдът съобрази
приложените ч.гр. дела и изп. дела, писмените доказателства,обясненията на
страните по чл.176 ГПК, както и показанията на св.М. А. И..
От отговорите на ищеца по чл.176 ГПК се установява, че Н. К. Д. не е
получавал заем от Д. В. В.. За този Договор между В. и Б. той разбрал през
2016г., когато ходил да си получава картините, преди това не бил знаел за
такова нещо.
За Договора за заем, който е представен по делото с Отговора между него и
Д.В., той предложил докато В. Б. изплати сумата от картините, да му даде
заем, но така и не го изпълнил. Нотариално заверен е Договорът между В. Б. и
5
Д.В., а Договора за заем между Д. и Н. - има такъв договор, но той не го
изпълнил, обещал му и след това изчезнал. За превода на 12.12.2013г. с този
референтен номер от сметката на Д. В. В. са преведени по сметка на Н. К. Д.
сумата от 12 592,88 евро, които били стари задължения, които той имал да му
изчиства, така се били разбрали, тъй като тогава имал нужда от пари и затова
продал и картините.
Сумата от 12 592,88 евро обаче е остатък по сметката на Д. В. В., а
преводът е 15 хиляди евро от Д.В. на Н.Д. в същия ден, в който е сключен и
Договора на дата 12.12.2013г. Старите задължения към Н. К. Д. били от
даване на картини на няколко пъти и даже една от картините не му я е платил
все още. Давал му е картини декември 2013г. Имал стари задължения. Давал
му е картини на В. С., Б.Д., Н.Т.. Давал му ги е с цел да ги продава – по една и
преди това, но се е издължавал. Тия три картини му ги дал да ги продаде, като
и друг път му е давал. Имали сте взаимоотношения от 2009г. може би. Той му
бил дал една картина на А.М., Н. му я бил платил и му я върнал тогава, но той
не му върнал парите. По Договора за заем Н. нямал превод. Никъде в
неговото платежно, никъде не пишело договор за заем, а пише прехвърляне на
средства. Трябва да е упоменато, че превода е за Договор за заем от еди коя
си дата и т.н., няма такова нещо. Няма основание. Основанието трябва да
бъде по Договор за заем, а има основание прехвърляне на средства, които
средства са от предишни стари отношения, според него. Той ако бил писал
така Д. в платежното нямало да ги приеме. Н. е предавал в собственост на
Д.В. 20 картини, подробно описани в Договор за даване вместо изпълнение от
19.12.2013г. Те ноември месец имали договор, където да представи картините
на Е.Д. и В. Б., евентуално за разговор, преговори и т.н. Между В. и него - Н.,
който е договор изтичал на 19.12.2013г. и той му казал: „ Б. ще плати, но иска
само с мен да разговаря, тъй като ти си собственик.“, то е фиктивно като
Договор за изпълнение.
На 19.12.2013г. В. дошъл при него, за да му каже, че Б. няма да
разговаря с него, а трябва картините да бъдат негови, за да може да си
довършат разговора и да ги изплати на следващия ден. Б. никога преди не го е
виждал, защо иначе ще търси В.? Д.В. познава В. Б.. Д.В. му казал, че трябва
да се направи Договор между него и Д.В. за даване вместо изпълнение, иначе
от какъв зор картини, които струват 113 000 евро ей така и казал до вечерта,
6
че ще има превод. След това В. изчезнал. Н. К. Д. писмено потвърдил, че
получил 30 000лв, вместо изпълнение, твърди, че това са стари задължения за
24 000 лева от три картини, преди това дадени на В. за продажба, които той не
му е платил. Д. поискал да бъде фиктивно за пред В. Б.. Тези картини били
предадени в собственост на В. фиктивно, с цел да ги продаде на Б., за да
получи сумата от 113 000 лева - цена на картините.
Н. е сключил Договор за цесия от 17.08.2016г. с адвокат С.С. Д., за
прехвърляне на неговото вземане от 20 000лв., за което има издадена Заповед
за изпълнение от 06.04.2016г. по чгрд №2384/2016г., която сума е част от
общото задължение от 54 000 лева на Д. В. В. към Н. К. Д.. Чрез Нотариус
С.И., уведомили В., с нотариална покана и чак след два, три месеца тя
върнала отговор, че го е посещавала при пъти на адрес.
Има сключена цесия за 34 000 лева от Н. В. на същия адвокат С.С. Д.,
които са част от общото задължение от 54 000лв. В. Б. е дал на Д.В. 54 000
лева и Н. този дълг е изплатил. Имало банково бордеро, където пишело пълно
погасяване на Дълга по договор за заем от еди си коя дата. За второто вземане
от 34 000 лева, когато го прехвърлил на адвокат С. Д., уведомил Д.В. за
цесията по същия начин – чрез Нотариус С.И. с район на действие района на
РС - Плевен, която посещава адресата три пъти на адреса, не е установен
адрес в гр.Плевен и нотариалната покана с уведомлението по чл.99 от ЗЗД е
връчена при условията на чл.47 ал.1 от ГПК. През 2015г. намерил начин с В.
Б. да се свърже през други хора. Хората, които уредили срещата с него, го
запознали с казуса и той казал „да ще върна картините, но при условие, че ми
се върне заема от 54 000 лева“ и тогава върнали без две от картините, просто
не можали да ги намерят. 18 картини върнали, другите две картини не се
намерили. Превел 54 000 лева по банков път в Първа инвестиционна банка от
негова сметка на сметка на В.К.Б. в София. За тия двете картини, дето не ги
намерили не са му ги платили. Тези две картини - едната е 6000 евро на Б.Д. и
„Музиканти“ на Алзевел Шех за 2000 евро, общо 8000 евро останали. Решил
да ги прежали тия двете картини.
От отговорите на ответника по чл.176 ГПК се установява, че е получил
през 2013 г. заем от В.К.Б. в размер на 54 000лв. Сумата била внесена в негова
сметка в ПИБ, която сметка била в евро. Сумата била внесена в лева и
7
веднага се трансферирала в евро - 27 000 евро или нещо такова. В договора за
заем от 12.12.2013г. пише „30 000 лв.“, но понеже имали само еврови сметки,
затова били прехвърлени в евро. Ищецът искал 15 000 евро, които били по-
малко от 30 000лв. Договорите били съставени от юристите на В.К.Б. и там са
написали лева, а не евро. Сметката на Н. К. Д. била пак в ПИБ - по негова
сметка са преведени 15 000 евро на същата дата, когато и В.К.Б. превежда в
сметката на Д. 54 000 лева, които се превръщат в 27 593,39 евро. Има връзка
между Договора за заем от 12.12.2013г. между В.К.Б. и Д. за сумата от 54 000
лв. и неговия заем, даден на ищеца Н. за 30 000 лв. В един и същи ден са
сключени същите и преведени парите по банков път. Всичко това станало по
молба на ищеца Н. К. Д.. Н.Д. моли Д., тъй като той се познава с В. Б.. Месец
преди това за жената на В. Б. се носят картините от Д. в офиса на В. Б. и се
оставят за оглед. Съпругата на В. - Е.Д. нямало я в момента, през цялото
време, като евентуално щяла да се прибере на 19.12.2013г. През това време Н.
К. Д. изпитвал остра нужда от пари и заедно тръгнали оттук, даже дошъл да
го вземе от Плевен да идат в София да преговарят за пари с В. Б.. Картините
са оставени в офиса на В. Б., за да се разглеждат и евентуално да се продават.
Тези картини били на Н. и той на 27.11.2013г. ги дал на Д.В. картините да
бъдат занесени при Е.Д. за оглед и да се продават, тъй като Д. познава Б. и Д..
Преди Е. да си е дошла, отишли да преговарят с В. Б. за пари, но вече за заем,
защото тя трябвало да си дойде на 19-и, оказало се, че ще си дойде по-късно,
явно ще мине 12-и. Н.Д. чакал отпред в колата, той вътре разговарял с В. Б. и
той предложил цялата тази поредица от Договори - по друг начин не би дал
пари. Д. представил неподписаните проекти за договори на Н., Н. се съгласил
и ги подписал. Изключително късият срок, който Н. също е приел, както и той
– една седмица до 19.12.2013г. Между Д. и В. Б. и между Д. и Н.Д., и двата
имат един и същи падеж. Неговият срок е до 27-и, за да може той като му
върне, той да върне на В. Б.. По първия заем срокът е една седмица, а по
втория заем - между Д. и Н. е 27.12, но до 19.12., когато се установило, че Е.Д.
няма да се върне, а ще се върне чак на 29.12., понеже Д. няма как да върне
цялата сума, тъй като 15 000 евро вече са в Н., а той също не може да ги
възстанови, стигнали до Договора за даване вместо изпълнение. И на 19.12.
бил подписан Договора за даване вместо изпълнение. Картините през цялото
това време били в офиса на В. Б.. Д. не знае две години след това как и защо
Н. е платил на Б. – вероятно за да си вземе картините, които обаче по силата
8
на този Договор за даване вместо изпълнение, вече не са на Н., а на Д.. Той
платил сумата 54 000 лв. на 27.07.2015 г. на Б., не е потърсил Д. да върне на
него тези 15 000 евро и заедно да ги върнат на Б., въпреки че при Б. всички
дати вече са били доста отминали. На него не му е върнал тези 15 000 евро.
Ако бил ги върнал, Д. може би щял да успее да върне цялата сума на Б..
Неговите копия от Договора също били нотариално заверени, само че на
10.01.2014г. в дома му имало пожар и изгорели. Представените по делото са
взети от офиса на В. Б., там били запазени. Той можел да ги предаде на него,
защото неговите липсвали. На цялото това нещо имал и свидетел – служител
на В. Б., който моли съда да бъде призован. Той бил през цялото време с него
и Н.Д. там.
Ходил да ги вземе от В. Б. през март 2019г. За изпълнителното дело при
ЧСИ П.П. не знаел. Звъннали му по телефона за оглед на апартамент, нищо
друго не знаел. След това се свързал със съдебния изпълнител П.П. и тогава
взел копията на всичко това, както и извлеченията от банковата си сметка и
всичко. За сключването на цесиите – не бил уведомен. Уведомен е от ЧСИ
П.П. чак след като се свързал с него - 2019г., март месец. За цесията на
вземането от 34 000 лв. също не бил уведомен, тъй като не е запознат с и.д. на
ЧСИ В.П.. Сега разбирал за съществуването на това дело. За договора за
цесия от 17.08.2016г. за прехвърляне на вземането от Н. К. Д. на адв.С. Д. в
размер на 20 000 лв. - за тази цесия го уведомил ЧСИ П.П., а за другата сега
разбирал. Като получил книжата по настоящото дело, не отишъл до Ловеч да
види какво е това изпълнително дело. Предположил, че тук се решава. Не е
извършвал плащания по делото на ЧСИ В.П..
От показанията на св.М. А. И. се установява, че той не прави разлика
между двамата – Н. и Д.. Познава Д.В., но Н.Д. не го познава. Не е
физиономист, не може да каже, но знае за случката. Сега вече знае кой е Н.Д.,
а В., по-скоро и двамата ги е виждал. За случката с двамата господа може да
кажа, че с единия от двамата г-н В. Б. сключил Договор за заем. Не може да
каже с кой от двамата, защото няма документи пред себе си. Не знае за какво
бил този заем. Той като негов пълномощник, на него му се нарежда с лицето
„Х“ трябва да се сключи Договор за заем и да му се преведат пари по банкова
сметка. Мисли, че става въпрос за около 50 000 лева. По банков път се
превели парите, може би преди 5-6 години, задължително по банков път,
9
защото това е сума, която по закон надвишава плащането в брой и трябва да
се превежда по банков път. Според него двамата били заедно, но в Банката
отишъл с този, който получил заема, тъй като нямало банкова сметка и
трябвало да му се открие такава. Срещу офиса имат клон на Първа
инвестиционна банка и там било най-лесно да се открие сметка, тъй като
трябвало да се спази закона за ограничаване плащанията в брой. Някой от
колегите юристи написал Договорът за заем. Не го е писал той. Мисли, че
този договор за заем е бил нотариално заверен. Неговата работа била да се
дадат парите, той като пълномощник да нареди от неговата сметка в другата
сметка и да създаде организация, документално нещата да бъдат оформени
както трябва. По принцип преди работели с Нотариус Б. Б., но от 29.01.2020г.
никой нотариус не иска да работи с тях. Знае, че около 50 000 лева са били
преведени от сметката на Б. на сметката на В., която открили в Първа
инвестиционна банка и тогава работели с Нотариус Б. Б., само с нея са
работили. Има спомен, че г-н В. му се обадил да каже, че му трябват някакви
документи, но не си спомня дали му дал Договор за заем или друг документ –
банково извлечение. В. Б. е инвеститор. Като инвеститор - инвестира в
различни дейности. Жена му се казва Е.Д.. Имали фондация, която
съществува и сега за изкуство, но точно какво, не знае. Фондация „***“ и г-н
Б. имал колекция. С иманярство не се е занимавал, абсурд. За артефактите си
имал цяла фондация с 20-30 човека, които се занимавали само с това, с
колекцията.
Заемът бил върнат. Попълвал годишна данъчна декларация на В. Б. и
бил длъжен да попълни какви заеми е давал и какви заеми е получил през
годината. Такъв заем нямал последните години. Заем за 50 000 лева - нямал
такъв заем, той нямал никакви заеми. Миналата година също нямал. Не е
кредитор по никакви вземания, които да се търсят, да се събират. Такъв заем
около 50 000 лева няма, има от други лица да събира, той затова знае, че е
върнат. Той се занимава с личните му финанси. Не знае кога е върнат заема,
но със сигурност е върнат, защото в последната му декларация, такъв заем
няма. Не прави той лично декларацията, имало си хора, той я преглеждал
накрая и я подписвал. Свидетелят е пълномощник на всичките лични сметки
на В. Б. и прави преводи вместо него. Част от личните му неща е плащал той.
Не знае кой го е върнал и кога. Той като имал данъчни ревизии, имал КОНПИ
10
и като му дадат извлечение ще разбере. Подал е заявление към всички банки,
но не е получил всички извлечения. За картини не знае да са влизали.
При тези данни заповедният съд по ч.гр. дело № 6607/2019г. не е
следвало да издава заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК, така както е сторил това заповедния съд по
приложеното ч.гр. дело № 8804/2016г. на ПлРС, защото представения
документ с нотариална заверка на подписите на страните – Договор за заем от
12.12.2013г. между В.К.Б. и Д. В. В. не прави заявителя Н. К. Д. кредитор на
Д. В. В.. Дори и да се обсъжда плащането на 54 000лв. от Н. К. Д. на В.К.Б.,
установено с вносна бележка от 27.07.2015г. с посочено основание за внасяне
пълно погасяване на задължение на Д. В. В. по Договор за заем, твърдяната
суброгация не е основание за издаване на Заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл.417 т.3 ГПК по мотивите на т.4Г от ТРОСГТК №
4/18.06.2014г. на ВКС на РБ. Със същото е изяснено, че основанията за
издаване на Заповед за незабавно изпълнение във всички хипотези на чл. 417
ГПК- по заявление на правоприемниците на посочения в документа кредитор
в хипотезата на универсално правоприемство няма основание да се откаже
издаването на Заповед за незабавно изпълнение по заявление от или срещу
универсалния правоприемник на посочения в документа по чл.417 ГПК
кредитор. Съобразяването на настъпилото преди подаване на заявлението
универсално правоприемство е наложително, тъй като легитимирани да
участват във всяко производство пред съд са именно субектите на
съответното материално правоотношение, от което произтича предявеното
право. Същевременно съдът е в състояние служебно да провери наличието на
универсално правоприемство, т.е. установяването на универсалното
правоприемство не предполага представяне на доказателства, които стоят вън
от документа по чл.417 ГПК.
В хипотезата на настъпило частно правоприемство на страната на
кредитора също няма пречка да се издаде Заповед за незабавно изпълнение в
полза на правоприемника на посочения в документа по чл.417 ГПК кредитор,
тъй като по силата на правоприемството същият е титуляр на вземането.
Настъпилото преди подаване на заявлението частно правоприемство
обаче трябва да бъде установено с документ по чл.417 ГПК /например
нотариално заверен договор за цесия/, тъй като идеята на законодателя е
11
посредством тези документи да се удостоверяват всички индивидуализиращи
вземането белези, вкл. субектите по правоотношението /само по изключение
разпоредбата на чл.418, ал.3 ГПК предвижда различно доказване на
изискуемостта/. В такъв случай този документ е основание за издаване на
Заповед за незабавно изпълнение в полза на правоприемника, като е
необходимо представяне и на документа, установяващ вземането срещу
неговия праводател.
Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на
общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на
длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма
действие по отношение на него /чл.99, ал.4 ЗЗД/.
При съобразяване на приложените изп. дела се установява, че взискател
по същите е адв.Ст. Д. – доверител на ищеца по настоящото дело, защото с
Договор за цесия от 26.01.2017г. с нотариална заверка на подписите на
страните рег. № 422/26.01.2017г. на Нотариус З.Т., рег. № *** при НК с район
на действие района на СРС, Н. К. Д. е прехвърлил вземането си в размер на
34 000лв. към Д. В. В. на адв.Ст. Д. от САК – л.50 – л.52 от делото. Цесията
има действие спрямо Д. К. В., защото с нотариална покана на осн. чл.99 ал.3
ищецът е уведомил ответника, че от датата на получаване на уведомлението
следва да изпълни задължението на цесионера С.С. Д., като процедурата по
чл.99 ал.4 ЗЗД е редовно осъществена чрез нотариалната покана по реда на
чл.50 ЗННД вр. чл.47 ал.1 – ал.5 ГПК – отсъствието от адреса на В. е
удостоверено от длъжностното лице – л.48 – л.49 от делото и съобщението за
цесията следва да се приеме за редовно връчено. В този смисъл са
разясненията на ВКС на РБ, изразени в Р № 198/18.01.2019г. по т.д. №
193/2018г. на ВКС на РБ. Дори ответникът Д. В. В. да твърди, че не знае за
плащането от Н. К. Д. на В.К.Б. на сумата от 54 000лв. на 27.07.2015г., то по
изп. дело № 457/2018г. на ЧСИ П. Петков, рег. № 905 при КЧСИ с район на
действие района на ОС Плевен Д. В. В. е подал молба от 27.02.2019г. за
внасяне на 10% от дължимата сума от 20 000лв. – л.194 от делото, като
взискател по делото е бил отново адв.Ст. Д. – цесионера, а пред настоящия
състав на съда ответникът признава, че ЧСИ тогава му е връчил всички книжа
от изп. дело – т.е. знае за Договора за цесия на Част от цялото вземане от
54 000лв., което Н. К. Д. има към него – Д. В. В., т.е. узнал е че ищецът се
12
легитимира като негов кредитор в отношенията с други участници в оборота
за целия заем от 54 000лв., за който той - Д. В. В. е длъжник на В.К.Б. по
Договора от 12.12.2013г.
При тези данни носител на вземането от 34 000лв. – кредитор към датата
на подаване на заявлението за образуване на заповедното производство -
07.10.2019г. - е цесионерът адв.С.С. Д. от САК поне по документи, но вместо
той да предяви твърдените си права пред съд – било чрез искане за Заповед за
изпълнение, било чрез осъдителен иск, както това е сторил като взискател по
изп. дела, въпреки разминаването в датите по това на ЧСИ В.П. – ИЛ е
издаден на 05.11.2019г. в полза на Н. К. Д., а Договорът за цесия е от
26.01.2017г. и е произвел действието си на 21.04.2017г. с редовното връчване
на уведомлението по чл.99 ал.4 ЗЗД от Нотариуса, старият кредитор – цедент
Н. К. Д. подава заявление за издаване на Заповед за изпълнение въз основа на
документ срещу ответника Д. В. В. въпреки, че последният разполага с
писмени доказателства, че му е предал сумата от 15 000 евро на същата дата,
когато е сключен Договорът за заем от 12.12.2013г. с В.К.Б., и му е подписал
Договор за заем за 30 000лв. от същата дата, който на 19.12.2013г. в Договор
за даване вместо изпълнение е признал, че съществува и не е изпълнен от
него – Н. К. Д.. Дори и разликата от 4 000лв. не се дължи на ищеца, каквито
признания прави ответника Д. В. В., защото другата Част от цялото
задължение от 20 000лв. е платена на цесионера адв.Ст. Д. от САК по изп.
дело на ЧСИ П. Петков, а той като частен правоприемник на кредитора Н. К.
Д. следва да претендира вземането си от длъжника, защото правоприемството
е настъпило преди заповедното производство.
Искът като неоснователен следва да се отхвърли за сумата от 33 980лв.,
представляваща Част от общото задължение от 54 000лв. ведно със законната
лихва от 07.10.2019г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този изход на процеса на ищеца не се дължат разноски – искът се
отхвърля изцяло.
Ответникът не е направил разноски и поради това съдът не присъжда
такива.
13
Водим от горното, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. К. Д. от гр.В. Търново с ЕГН ********** против
Д. В. В. от гр.Плевен с ЕГН *** с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК и
чл.74 и чл.79 вр. чл.240 ЗЗД за признаване на установено, че дължи на ищеца
сумата от 33 980лв., представляваща Част от общото задължение от 54 000лв.
ведно със законната лихва от 07.10.2019г. до окончателното й изплащане на
основание суброгиране в правата на кредитора поради погасяване на
задължение по Договор за заем от 12.12.2013г. с нот. заверка на подписите на
страните с рег. № 8274 на Нотариус Б. Б., рег. № *** при НК, с район на
действие района на СРС, за което е издадена Заповед за изпълнение №
4051/05.11.2019г. на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК по ч.гр.д. № 6607/2019г. по описа на ПлРС, като неоснователен.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр.Велико Търново
в двуседмичен срок от съобщението до страните чрез връчване на препис от
същото.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
14