РЕШЕНИЕ
2020г., гр. Велинград
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на пети март през две хиляди и двадесета година, в публичното заседание в следния състав
СЪДИЯ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Павлина Матушева
като разгледа докладваното от съдия Пенчева гражданско дело № 1596 по описа за 2018 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС, във вр. с чл. 54, ал. 2 ЗКИР от М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. ***, чрез адв. Ц., АК Пазарджик, против Р.И.Т., И.А.Т., Н.А.Ф. и В.П.Ф.: Г/ за признаване на установено по отношение на ответниците Р.И.Т. и И.А.Т., че М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. са собственици на реална част от незастроено дворно място с площ от 56 кв. м., при граници на реалната част на запад-имот с идентификатор 23008.8.494, юг- имот с идентификатор 23008.8.9566, изток- имот с идентификатор 23008.8.492, част от ПИ с идентификатор 23008.8.494, при граници на поземления имот: ПИ с идентификатор 23008.8.495, ПИ с идентификатор 23008.8.492, ПИ с идентификатор 23008.8.493 и ПИ с идентификатор 23008.8.9566, която реална част погрешно е заснета в КККР на с. Дорково, одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК като част от имот с идентификатор 23008.8.492, собственост на ответниците, вместо като част от имот с идентификатор 23008.8.494, собственост на ищците и осъждане на ответниците да предадат владението на спорната реална част и 2.1 за признаване на установено по отношение на ответниците Н.А.Ф. и В.П.Ф., че М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. са собственици на реална част от незастроено дворно място с площ от 12 кв. м., при граници на реалната част на запад-имот с идентификатор 23008.8.492, юг- имот с идентификатор 23008.8.9566, изток- имот с идентификатор 23008.8.491, част от ПИ с идентификатор
23008.8.494, при граници на поземления имот: ПИ с идентификатор
23008.8.495, ПИ е идентификатор 23008.8.492, ПИ с идентификатор 23008.8.493 и ПИ с идентификатор 23008.8.9566, която реална част погрешно е заснета в КККР на с. Дорково, одобрени със Заповед РД-18- 17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК като част от имот идентификатор 23008.8.491, собственост на ответниците, вместо като част от имот с идентификатор № 23008.8.494, собственост на ищците и осъждане на ответниците да предадат владението на спорната реална част.
Твърди се, че ищците, като наследници на Г. А.Б., са придобили на основание наследствено правоприемство и давностно владение, собствеността на недвижим имот, находящ се в с. Дорково, общ. Ракитово, който по плана на селото от 1928 г. бил заснет с пл. № 396 в кв. 6. По този регулационен план за имота, заедно с имот пл. № 395 е бил отреден съсобствен парцел 1У-395, 396 в кв. 6 от плана на селото.
По действащия регулационен план на селото имотът е заснет с пл. № 370 и за него е отреден самостоятелен УПИ УП1-370. По КККР на селото, одобрена със Заповед РД-18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК имотът е с идентификатор 23008.8.494 при граници имоти с идентификатори 23008.8.495, 23008.8.492, 23008.8.493 и 23008.8.9566.
Твърди се, че по стария регулационен план се предвиждало границата на имота да отстои на 3 м. от проектираната в имота нова жилищна сграда, която следвало да бъде построена и съседния парцел У-399. Празното дворно място от къщата до границата с парцел У-399 било отразено в тогавашния план като част от имота на ищците с пл. № 396.
По регулационния план от 1973г., действащ и към момента в с. Дорково, част от имота на ищците с площ 56 кв. м. била заснета като част от УПИ УП-368, собственост на ответниците Т., а друга част, с площ 12 кв. м., като част от УПИ У1-369, собственост на ответниците Ф.. Твърди се, че между страните не се уреждани регулационни сметки. По КККР на с. Дорково било отразено положението на имота по действащия от 1973 г. регулационен план. Ответниците владеели спорните реални части.
Твърди се, че е налице грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилното отразяване на част от собствения на ищците имот с идентификатор 23008.8.494, с площ от 56 кв. м., при посочени в исковата молба, респ. в молбата уточнение от 04.06.2019 г. граници, като част от имот с идентификатор 23008.8.492, собственост на ответниците Р.И.Т. и И.А.Т., която реална част се владее от ответниците. Иска се, след като съдът приеме за установено, че ищците са собственици на спорната реална част, да осъди ответниците да предадат владението върху нея.
Твърди се също грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилното отразяване на част от собствения на ищците имот с идентификатор 23008.8.494 и площ от 12 кв. м., при посочени в исковата молба, респ. в молбата уточнение от 04.06.2019 г. граници, като част от имот с идентификатор 23008.8.491, собственост на ответниците Н.А.Ф. и В.П.Ф., която реална част се владее от ответниците. Иска се след, като съдът приеме за установено, че ищците са собственици на спорната реална част, да осъди ответниците да предадат владението върху нея. Претендират се разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците Р.И. Р. /Т./ и И.А.Т. оспорват допустимостта и основателността на иска.
Считат предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес за ищците, обусловен от неяснота относно правоприемството в придобивното основание. Ищците не били легитимирани да претендират спорното право, понеже не представяли доказателства да са сред наследниците на лицето Г. А.Б., вписани като такива в издадената от 1959 г. скица. Налице било разминаване между данните за общия наследодател на ищците по представената от тях скица и разписния лист към проекта за дворищна регулация на с. Дорково. Това обосновавало извод за процесуалната недопустимост на предявения иск.
Исковата молба била нередовна, поради противоречие на обстоятелствена част и петитум, което затруднявало защитата на ответниците. Спорната реална част не била индивидуализирана по местонахождение и граници.
Възразява се срещу основателността на иска с доводи, срещу материалноправната легитимация на ищците при соченото придобивно основание-наследствено правоприемство от наследодателя Г. А.Б.. Този извод се аргументира с разминаване в данните за вписания собственик на имота в приложената от ищците скица от 1959 г. и разписните листи към проекта за дворищна регулация на с. Дорково.
Предвид че придобивното основание- наследствено правоприемство по отношение на процесния имот било компрометирано изначално, ищците не са придобили собствеността и върху спорната реална част от 56 кв. м., която е част от имот 23008.8.492, собственост на ответниците.
Не оспорват, че съгласно действащия към 10.04.1959г. дворищно- регулационен план на с. Дорково от 1928г. за процесния имот бил отреден съсобствен парцел с пл. № У1-396,397, кв. 6, като в разписния лист за собственици на имот № 395 били вписани наследници на И.Т., а за собственици на имот № 396- наследници на Г. Б., както и че с влезлия в сила регулационен план от 1973 г. били обособени отделни имоти: имот № 368, собственост на А. И. Т., за който имот е отреден парцел № VII, попадащ в кв. № 40 по плана на с. Дорково и имот № 370, собственост на А.Г.Б., за който имот е отреден парцел № VIII, попадащ в кв. № 40 по плана на с. Дорково. Не оспорват, че за имот № 369, собственост на А. Атанасов Ф. е отреден парцел № VI, попадащ в кв. № 40 по плана на с. Дорково. Оспорват твърдението, че по кадастралния и регулационен план на с. Дорково от 1928г. празното дворно място от къщата, разположена в имот пл. № 396, до границата с парцел V 399, е отразено като част от него.
Възразяват срещу твърдението за неуредени регулационни сметки между тях и ищците при влизане в сила на плана от 1973 г., с който двата имота 396 и 395, за които бил отреден парцел VI в кв. 6 по плана на с. Дорково от 1928 г., са обособени като самостоятелни имоти с отредени самостоятелни парцели. Считат за неоснователна ищцовата претенция с довод, че при заснемане на имота в кадастралната карта на с. Дорково ищците не са поискали поправка в кадастралната карта.
Ответниците заявяват, че са придобили собствеността върху имот № 368АП1, в кв. 40 по плана на с. Дорково, заснет с идентификатор 23008.8.492 по КККР на основание правна сделка и давностно владение при квоти от по 14 ид. ч. за И.А.Т. и Р.И.Т. /Р./.
Ответникът Т. се легитимира като собственик на основание наследство и давностно владение от неговия баща А.Т., с нот. акт по обстоятелствена проверка № 31, том I, дела № 60/08.02.1991 г. на съдия от Районен съд Велинград Наташа Даскалова, а ответницата Р. на основание договор за дарение, обективиран в нот. акт за дарение на недвижим имот № 131, том IV, н. дело № 1782/1996 г. Сочат, че от момента на придобиване на имота го владеят непрекъснато и необезпокоявано. Следователно са собственици и на процесиите 56 кв. м., на основание посочените прехвърлителни сделки, евентуално на основание давностно владение.
Молят съдът да прекрати производството поради недопустимост на иска, евентуално да го отхвърли като неоснователен и да присъди сторените в производството разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответниците Н.А.Ф. и В.П.Ф., считат исковата претенция по отношение на спорната реална част от 12 кв. м. за неоснователна. Възразяват, че ищците са придобили собствеността върху имот 23008.8.494 по наследство от Г. А.Б., с довод за липса на доказателства за правото на собственост на техния наследодател върху имота. Липсвали доказателства за придобивното основание и за момента на придобиването. В приложените от ищците скици имотът бил записани на името на различни лица, като не ставало ясно каква е връзката помежду им. Не ставало ясно на какво основание праводателят на ищците е придобил собствеността.
Ответникът Н.А.Ф. заявява собственически права върху имот дворно място с площ от 724 кв.м., съставляващо имот пл.№
369, за който е отреден парцел VI, в кв. 40 по плана на село Дорково, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда и плевня на основание правна сделка-дарение, обективирана с нотариален акт № 1454, т. V, дело 2025/1975г. на РС Велинград. Имотът придобил при действието на регулационния план от 1973г., като при образуването на парцел VI, отреден за имот 369, в кв. 40 по плана на с. Дорково не са участвали други имоти с придаваеми части. В одобрения през 2010 г. кадастрален план на село Дорково имотът е отразен като имот 23008.8.491 и съвпада изцяло с парцел VI, отреден за имот 369, в кв. 40 по плана на селото.
Съобразно соченото придобивно основание-договор за дарение, ответниците възразяват срещу материалноправната легитимация по делото на В.П.Ф.. От момента на придобиването на имота до настоящия момент, т.е. в продължение на почти 44 години имота се владеел от ответника Ф. в границите, в които същия му е предаден през 1975г. и никой не бил предявявал каквито и да било претенции.
Искат съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявеният по отношение на тях иск като неоснователен. Претендират разноски.
От представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбата на чл. 235 и сл. от ГПК, съдът приема за установено следното:
Видно от представените удостоверения за наследници /л. 111-114/ ищите са наследници-съпруга и деца на Г. А.Б., починал на 11.07.1983г. Баща на наследодателя на ищците е А.Г.Б., починал на 30.07.1964г. А.Г.Б. е посочен сред единствените и преки /прями/ наследници на Г. Б. в Договор от 10.02.1949г., представен като доказателство по делото от ответниците Т. и Р. и приет от съда, относно уреждане на регулационни сметки между А.Г.Б. и А. И. Т. /наследодател на ответника И.Т. и на праводателката на ответницата Р. Р./ по влезлия в сила дворищно-регулационен план на с. Дорково от 1928г., за имоти № 395 и № 396, кв. 6. Г. Б. е записан в разписната книга към дворищно-регулационния план на с. Дорково от 1928г. като собственик на имот пл. № 396. Представеният по делото договор, като частен диспозитивен документ, макар че не се ползва с обвързваща за съда доказателствена сила за принадлежността на правото на собственост на посочените в него лица по отношение на имотите, за които се отнася, обективира неизгоден за представилата го страна факт, а именно, след като техен праводател е договарял за уреждане на регулационни сметки по отношение на урегулиране на два съседни имота, то същият зачита правата на собственост на посочените в договора като собственици на съседния имот лица. Представеният от ответниците договор от 1949г., ведно с представената от ищците скица виза от 10.04.1959г., с вписванията в тях като собственици на имот пл. № 396, кв. 6 по плана на с. Дорково от 1928г. на наследниците на Г. Б., обосновават извод, че сред наследниците, вписани като собственици на имот пл. № 396, кв. 6 по дворищно-регулационния план на с. Дорково от 1928г., е А.Г.Б.-баща на наследодателя на ищците.
По силата на наследствено правоприемство след смъртта на А.Б. на 30.07.1964г., припадащата му се наследствена част от имота, е преминала в патримониума на неговите наследниците, съобразно наследствените им права. Сред наследниците е неговият син Г. А.Б., наследодател на ищците, който е придобил съответната идеална част от наследствения дял на своя наследодател от имота. След смъртта му правото на собственост е преминало в патримониума на ищците.
От представения Продавателен договор от 26.11.1958г. със заверка на подписите от председателя на Селския народен съвет на с. Дорково, сключен между наследниците на В. Г.Б., в качеството на продавачи и наследодателя на ищците Г. А.Б., като купувач, за закупуване на 198 кв. м. в кв. 6, парцел I, дворище 295 по РП на с.Дорково, при съседи: А. И. Т., от две страни М.Д.и А. И. Б., може да се счита, че макар договорът да не е произвел вещно-транслативен ефект, поради неспазване на изискуемата в чл. 18 ЗЗД форма, същият се конвертира в предварителен договор, с който е предадено владение и е установена на фактическа власт с намерение за своене върху реална част от недвижим имот с пл. № 396. Въпреки различието в планоснимачния номер на дворното място и номера на парцела, който е отреден за него в договора и в приложимия кадастрален и регулационен план на селото, следва да се счита, че прехвърлителната сделка касае реална част от имот пл. № 396. Договорът е сключен при действието на КРП от 1928г., като в разписната книга към плана на името на М.Д., според заключението на съдебно- техническата експертиза, е записан съседен на имота на ищците имот-пл. № 397. А. И. Т. е наследодател на ответника И.Т. и на праводателката на ответницата Р. Р. и на негово име в разписната книга е записан имот пл. № 395, съседен на имот пл. № 396. На името на А.Г.Б., няма записвания в разписната книга, но същият е сред наследниците на Г. Б., записан като собственик на имот пл. № 396. Сред наследниците на Г. Б., посочен в Договор от 10.02.1949г., е и В. Г.Б., чиито наследници са страни по продавателния договор от 26.11.1958г. Ето защо поради съвпадение в границите на имотите по договора и по действащия кадастрален план, следва да се приеме, че договорът касае уговорки за прехвърляне на реална част от имот пл. № 396, който, заедно с имот пл. № 395 участва в образуването на съсобствен парцел 1У-395,396 по плана на с.
Дорково от 1928г.
Възражението на ответниците Т., че договорът е създаден за целите на настоящото производство е неоснователно и недоказано. Положените под договора подписи са заверени от председателя на Селския народен съвет на с.Дорково на 26.11.1958г., лице, на което Закона за устройство на съдилищата /обн. Изв. бр.ДВ 92/1952г./ предоставя удостоверителна компетентност да заверява подписи, което означава, че към тази дата договорът, като документ-материализиращ с писмени знаци изявление върху траен носител, под който са положени подписите, е съществувал. Този извод не се опровергава от заключението на вещото лице по назначената съдебно-графическа експертиза, с което е констатираното различие в използваното мастило, с което са изпълнени основният текст на договора и допълнителният текст-заверка на подписите. Напълно възможно и житейски логично е съдържанието на договора да е изготвено предварително, а подписите върху него да са положени след това със същото или с друго мастило в присъствието на съответното длъжностно лице, на което може да се дължи констатираната от вещото лице разлика.
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. С ТР № 4/2012 г., по тълк. дело № 4 по описа за 2012 г. на ОСГК ВКС се прие, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивната давност, а е процесуално средство за защита, от което следва, че с изтичане на давностния срок, правото на собственост се придобива автоматично дори лицето да не се е позовало на този придобивен способ, който може да релевира и по-късно. Тоест с изтичане на законоустановения давностен срок на владение на 26.11.1968г. ще се придобие и собствеността върху съответната реална част, върху което е установено.
Действащите във времето благоустройствени закони предвиждат ограничения при сключването на разпоредителни сделки и придобиване по давност на реални части от урегулирани имоти. Действащият към момента на сключване на продавателния договор от 1958г. и на изтичане на давностния срок Закон за плановото изграждане на населените места /Обн., ДВ, бр. 227 от 1.10.1949 г., в сила от 1.01.1950 г./ въвежда забрана, в чл. 40 /първоначална редакция/, реални части от парцелите по дворищно- регулационния план да бъдат предмет на придобивна давност, ако са с размери, по-малки от предвидените по действащите разпоредби. За да може реална част да бъде предмет на придобивна давност частите, на които се разделя по този начин парцелът, трябва да са с размери, при които съгласно действащите разпоредби, залегнали в § 39-46 ГШЗПИНМ, могат да бъдат обособени в самостоятелни парцели.
Според § 42 ГШЗПИНМ парцелите в селата трябва да имат размери в планинските села - от 250 до 800 кв. м повърхност и най-малко 12 м лице, а в полските села - от 500 до 1200 кв. м. повърхност и най-малко 16 м лице. В полски села при особени теренни условия, както и за центъра и главните улици, по решение на органите, посочени в следващата алинея, се допуска по изключение образуването на парцели и с по-малки размери, но не и под размерите, предвидени за планинските села. В случая, реалната част с размер 198 кв. м., предмет на сключения продавателен договор, не отговаря на действалите нормативни изисквания в § 42 ППЗИНМ за лице и площ на имот по регулация и не може да бъде придобита по давност с изтичане на давностния срок. Отношенията във връзка с правните сделки или давността с реални части от парцел при действието на ЗПИНМ обаче са преуредени със ЗТСУ. Разпоредбата на чл.181, ал.З ЗТСУ с обратна сила урежда действието на придобивната давност върху реално определени части от парцели, както и вещно-транслативния ефект на правни сделки с такива части в случаите, в които тези реални части, както и останалата част от парцела не отговарят на изискванията за площ и лице за самостоятелно урегулиране. Съгласно тази разпоредба, когато до влизането в сила на ЗТСУ е изтекла придобиваната давност върху реално определени части от даден парцел, приема се, че е придобита идеална част, съответстваща на реално опредЕ.част от парцела, като новата правна уредба е противоположна на нормите на чл.39 и 40 ЗПИНМ. Следователно наследодателят на ищците Г. А.Б. е придобил по наследство от баща си А.Б. съответна идеална част от правото на собственост, включена в наследството на последния върху имот пл. № 396 в кв. 6, от който заедно с имот пл. № 395, кв. 6 е образуван съсобствен парцел 1У-395,396, кв. 6 по плана на с. Дорково от 1928г. Придобил е по давност и съответни идеални части от имота, съответстващи на реалната част, предмет на продавателния договор от 29.11.1958г. След смъртта му, по силата на наследствено правоприемство придобитото от него право на собственост върху имота е преминала в патримониума на ищците.
Когато се иска ревандикация на реална част от недвижим имот, която се твърди, че погрешно е заснета като част от съседен имот и същата се владее от ответниците, се цели да бъде установен пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. В този случай в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че спорната реална част е част от неговия имот, че попада в неговите граници, че същата погрешно е заснета като част от имота на ответниците, както и че ответниците осъществяват фактическата власт върху реалната част от имота, а ответниците следва да докажат, че са се осъществили фактите, на които основават своето право да владеят или държат процесната реална част.
Ответниците не оспорват обстоятелството, че ищците са единствените наследници на Г. А.Б., които ползват имот с идентификатор 23008.8.494 по КККР на с. Дорково, за който по действащия РП от 08.08.1973г. е отреден УПИ УШ-370, а по обезсиления КРП от 1928г. е с пл. № 396. Възраженията им относно недоказаност на правното основание, на което са го придобили извеждат от създадената неяснота относно принадлежността на имота в патримониума на техния наследодател, предвид различните записвания в разписният лист към КРП от 1973г. и издадената по този план скица виза от 10.04.1959г., и представената от СГКК Пазарджик скица на ПИ с идентификатор 230008.8.494 по КККР на с. Дорково. Тази неяснота е преодоляна с оглед представените от страните доказателства. Ето защо съдът счита, че ищците като собственици на имот с идентификатор 23008.8.494 по КККР на с. Дорково, одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.20Юг., са легитимирани да предявят настоящите искове за защита на правото на собственост върху част от него, която, според тях, се владее или държи без правно основание от ответниците.
Съдът счита предявените искове за допустими. Всеки, който претендира да е носител на едно субективно материално право, засегнато в определена степен от поведението на друго лице, може да предяви иск пред съда и потърси защита за разрешаване на правния спор. Погрешното отразяване на реална част имот, за която се твърди, че принадлежи на определено лице, в КККР като част от съседен имот, поражда правния спор и обуславя нуждата от защита. Твърдението на ищците, че са собственици на процесиите реални части и че същите са неправилно заснети като част от собствен на ответниците имоти, поражда правния спор и нуждата съдът да установи действителното правно положение. Правният спор относно правилното отразяване на реална част от имот и правното основание, на което се осъществява фактическата власт върху него от ответниците, обуславя нуждата от защита чрез предявяване на ревандикационен иск.
Съгласно заключенията-основно и допълнително, по назначената съдебно-техническа експертиза, за с. Дорково има изработени два регулационни плана и три кадастрални. През 1928г. са одобрени кадастрален и регулационен план, които през 1973г. са обезсилени с одобряване на нови кадастрален и регулационен план със Заповед № 3039/08.08.1973г. на ОНС на гр. Пазарджик. Регулационният план от 1973г. е в сила и към настоящия момент, но кадастралния план е обезсилен с одобряване през 20 Юг. на кадастралната карта на селото.
По КРП от 1928г. имотът на ищците е заснет с пл. № 396, с площ около 794 кв. м., а този на ответниците Т. и Р., съседен от изток на имота на ищците с пл. № 395, с площ около 850 кв. м. В разписната книга към плана имот пл. № 396 е записан на Г. Б. /баща на А.Б. и дядо на наследодателя на ищците Г. А.Б./. Имотът е с неправилна форма и в дъното му е заснета двуетажна, масивна жилищна сграда.
Имот пл. № 395 е записан на И.Т.. Имотът е с неправилна форма и има лице на прилежащата улица от около 6 м., измерени графически върху плана. По този регулационен план се предвижда придаване на цялото лице на имота към парцел У-399, собственост на ответниците Ф., което в по-късен момент е заето.
За имотите пл. № 396 и пл. № 395 е отреден съсобствен парцел по регулацияЛУ 396,395, кв. 6, като цялото лице на парцела е от имота на ищците пл. № 396, от където се осъществява достъпът до имотите.
Имотът на ответниците Ф. е заснет с пл. № 399 и за него е отреден самостоятелен парцел У-399. Имотът е съседен от изток на имота на ответниците Т. и Р. и не граничи с имота на ищците. В разписната книга е записан на Атанас Ф..
Придаване по регулация на реални части от имоти по регулационния план от 1928г. се е предвиждало, както за изравняване на правата на съсобствениците в образувания съсобствен парцел IV- 395, 396, така и за урегулиране на съседния имот пл. 399, собственост на ответниците Ф., към който се придава цялото лице на имот пл. № 395, собственост на Т. и Р.. Няма данни да се е предвиждало придаване по регулация на части от имот пл. № 396 към имот пл. № 399.
Регулационният план от 1928г. е обезсилен с влизане в сила на одобрения със Заповед № 3039/08.08.1973г. и действащ и към момента регулационен план на с. Дорково. С него в кадастъра от 1973г. имотът на ищците, бивш пл. № 396, кв.6, е заснет с пл. № 370 и за него е отреден самостоятелен парцел УШ-370 в кв. 40 по РП, преобладаващо по имотни граници, с площ по плана 590 кв. м.. В разписната книга към плана е записан на наследници на А.Б., сред които е наследодателят на ответниците Г. А.Б..
Имотът на ответниците Т., бивш пл. № 395, е заснет в кадастъра от 1973г. с пл. № 368 в кв. 40, записан е в разписната книга на А. И. Т., презаписан на Р.Т. и И.Т.. За него е отреден самостоятелен парцел УП-368 в кв. 40, по имотни граници, с площ по плана 691 кв. м.. Имотът има лице с ширина на улично-регулационната линия 3,38 м., което лице е заето от имота на ищците с пл. № 396 по плана на с. Дорково от 1928г. Регулационната линия между имота на ответниците Т. и парцела, отреден за имота на ищците У1П-370, минава по имотната граница или регулацията не предвижда придаваеми места между тях и уреждане на сметки. Лицето на имота на Т. и Р. е лице и на парцела, отреден за имота.
Имотът на ответниците Ф., бивш пл. № 399, е заснет в кадастъра от 1973г. с пл. № 369, записан е в разписната книга на А. Атанасов Ф., презаписан на Н.А. и В.П.Ф.. За имота е отреден парцел У1-369 в кв. 40, по имотни граници.
По плана от 1973г. не се предвижда придаване на части от имота на
ищците към имота на ответниците Ф. или обратно по регулация.
Регулацията е преобладаващо по имотни граници, включително регулационните линии минават по спорните имотни граници, поради което придаваеми места между процесиите имоти по този план не е имало.
В КККР на с. Дорково, одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010г.на ИД на АГКК, имотът на ищците е с заснет с идентификатор 23008.8.494, имотът на ответниците Т. с идентификатор 23008.8.492, а имотът на ответниците Ф. с идентификатор 23008.8.491. В КК имотът на ищците отговаря на заснемането му в кадастъра от 1973г. В нея е нанесено лицето на имота на Т., с ширина на уличнорегулационната линия 3,38 м.
Понастоящем имотите имат материализирани на място граници- тухлена ограда между имотите на ответниците и мрежа на бетонова основа между имота на ищците и имота на ответниците Т. и Р.. Материализираните на място огради не отговарят на имотните граници по плана от 1928г. и на регулационните линии на парцелите, но съвпадат с имотните граници по КРП от 1973г..
Имотната граница между имота на ищците и ответниците Т. по КК е изместена по отношение на кадастъра от 1928г. навътре в имот бивш пл. № 396 с 3,38 м. от страна на лицето, които навътре се стесняват, а към дъното им се разширяват, като навлизането е общо с около 120 кв. м., отразено на скицата със зелен цвят.
Тази част в кадастъра от 1973г. и в КК от 20 Юг. е отразена като част от имота на ответниците Т. и Р..
Ответниците И.Т. и Р. Р. са собственици на имот с идентификатор 23008.8.492 по КККП на с. Дорково, одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.20Юг.на ИД на АГКК, идентичен с имот с пл. № 368 в кв. 40 по КРП на с. Дорково от 1973г., за който е отреден парцел VII- 368. И.Т. е признат за собственик имота заедно Рада Г.Т. на основание наследство и давностно владение с Нотариален акт по обстоятелствена проверка № 31 от 08.02.1991г. на съдия при Районен съд Велинград и предвид легитимиращото действие на констативния нотариален акт за принадлежността на правото на собственост съгласно ТР 11/2012г. по тълк. дело11/2012г. на ОСГК на ВКС, е придобил собствеността върху И ид. част имот с идентификатор 23008.8.492.
Ответницата Р. Р. е собственик на основание дарение, обективирано в Нотариален акт № 131 от 09.12.1996г., том IV, нот. дело № 1782/1996г. на нотариус при РС Велинград на И ид. част от ПИ с идентификатор 23008.8.492, идентичен с имот с пл. № 368 в кв. 40 по КРП на с. Дорково от 1973г., за който е отреден парцел VII-368, прехвърлена й от Рада Г.Т., призната за собственик на тази идеална част с Нотариален акт по обстоятелствена проверка № 31 от 08.02.1991г. на съдия при Районен съд Велинград.
Ответникът Н.Ф. е собственик на ПИ с идентификатор 23008.8.491, идентичен с имот с пл. № 369 в кв. 40 по КРП, за който е отреден парцел У1-369 по плана на с. Дорково от 1973г. на основание дарение, обективирано в Нотариален акт № 1445 от 23.06.1975., том V, нот. дело № 2025/1975г. на съдия при РС Велинград.
Съобразно релевираното от ответницата В.Ф. възражение в отговора на исковата молба, а и от представените доказателства, съдът счита, че не е установено по безспорен начин, придобивното основание, на което се твърди, че ответницата е собственик на ПИ с идентификатор 23008.8.491.
От свидетелските показания се установява, че между имотите на ищците и ответниците Т. и Р. има поставена на място ограда. Няма данни кога е изградена, но според показанията на свидетелите, съдът приема, че е съществувала приблизително от началото на шейсетте години на миналия век. Първоначално оградата е от дървени летви, а в последствие е заменена с ограда от мрежа /телена/, като няма изместване на новата ограда и същата следва местоположението на премахнатата. Оградата започва след къщата на Божанови, която е разположена на уличната регулационна линия и продължава до врата, от която се влиза в дворното място на ответниците. Достъпът до дворното място, разположено навътре от уличната регулационна линия, се осъществява по проход между имотите на Божанови и Ф., с ширина около 3-3,5 м., който се е оформил като път. Свидетелските показания са непротиворечиви относно обстоятелството, че този проход винаги се е ползвал единствено от ответниците Т. и по отношение на него ищците не са заявявали собственически претенции до преди година и половина -две.
Между имота на ответниците Т. и Р. и имота на ответниците Ф. има изградена на място масивна тухлена ограда от началото на 80 години на миналия век. Оградата е поставена на мястото на съществуващата преди това ограда от мрежа.
Свидетелските показания са еднопосочни и непротиворечиви, че няма изместване на оградите между, имотите.
Съдът кредитира свидетелските показания като единни и непротиворечиви. Свидетелите имат преки и непосредствени впечатления за състоянието на имотите, назад във времето, а показанията им са последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита следното от правна страна:
Съобразно т.4 от ТР № 8/2014г. по тълк. дело № 8/2014г. на ОСГК на ВКС иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта.
Съгласно чл.43, ал.1, т.5 ЗКИР границите на поземлените имоти в урбанизираните територии се установяват след анализиране данните от: а) означеното на място състояние в съответствие с правото на собственост; б) съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени по реда на буква „а“; в) планове и карти, посочени в чл.41, ал.1, т.1 и 3; г) регулационните планове при приложена дворищна регулация.
Относно трансформацията на регулационните граници в имотни, съгласно § 5, ал. 1 ПЗР на ЗКИР, в производството по иска за собственост подлежи на изследване положението на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се съобразява дали има прилагане на регулацията по тези планове или неприлагане, съответно - прекратяване на отчуждителното им действие съобразно разрешенията, дадени в ТР № 3/93 г. по гр. д. № 2/93 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/2011 г. по т. д. 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, което би обусловило трансформиране на регулационните граници в имотни, след което да се прецени има ли несъответствие между границите на имота, отразени в кадастралната карта, и действителното притежаваното от ищеца право на собственост.
С дворищната регулация се образуват дворищнорегулационни парцели за жилищно и вилно строителство, т.е. преобразува се собствеността върху имотите, които се урегулират в собственост върху отредените за тях парцели, като се придават части от пълномерни към маломерни имоти за тяхното упълномеряване, както и се създават общи съсобствени парцели чрез урегулиране на имоти или части от имоти.
От първия ни благоустройствен закон от 1898 г. до влизане в сила на изменението на ЗТСУ от ДВ бр.34/2000 г. на 1.01.2001 г. дворищно- регулационните планове имат непосредствено отчуждително действие - според чл.47 ЗБНМ, чл.39, ал.З ЗПИНМ и чл.110 ЗТСУ - в момента на влизането в сила на дворищната регулация частите от дворни места, придадени към съседен парцел се считат за собственост на лицето, на което е принадлежал имотът, за който е отреден парцелът. С този режим на дворищната регулация е свързана и терминологията „кадастрална основа“ /имотът, който се урегулира/ и „парцел“ /урегулиранията имот, който обаче не е в границите на правото на собственост, а се отрежда за конкретен имот - негова кадастрална основа - и може да включва части от имоти, които до момента на урегулирането са принадлежали на различни лица, а части от имота, послужил като кадастрална основа, да се включват в парцели на други лица/.
Предвиденото заплащане на обезщетение, не е елемент от фактическия състав на отчуждаването и съответно не рефлектира върху момента на преминаване на собствеността, който настъпва от влизане в сила на заповедта, с която регулационният план е одобрен. Определеното обезщетение поражда само облигационни правоотношения между собственика на имота, от който се отчуждава част и този, притежаващ съседния имот, към който тази част се придава. В това се състои непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план относно придаваемото се място. При този режим след влизане в сила на регулационния план правото на собственост върху имотите, послужили за кадастрална основа, се преобразува в право на собственост върху парцелите, които са отредени за тези имоти. В този смисъл говорим за преобразуване на правото на собственост върху кадастралната основа в право на собственост на парцела по силата на непосредственото отчуждително действие на дворищнорегулационния план.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 1993г. на ОСГК, постановено при действието на ЗТСУ/отм./, дворищно регулационния план се счита приложен в момента, в който регулационните граници се трансформират в имотни при хипотезите на чл. 33, ал.1 и 2 ЗТСУ/отм./, като понятието приложен план е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след завземането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание. Дворищно регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на недвижимите имоти (местата с подобренията и насажденията в тях), придадени към парцели на други физически или юридически лица, като това разместване на собственост настъпва още от деня на влизането му в сила. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но тя получава значение на безусловно придобивно основание от деня, когато е приложена, тъй като дотогава при евентуалното й изменение или създаване на цялостна нова регулация се изхожда от първоначалното положение на имотите съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ. Това означава, че отчужденията по дотогавашната регулация отпадат с обратна сила и се счита, че към парцела не се е придавал имот на друго лице, т. е., действието й е подчинено на условие от прекратителен характер. Прилагането на дворищнорегулационния план предполага наличието на следните предпоставки: заплатено обезщетение за придаваемите части или завладяването им и изтекли към 1.01.2001 г. десет години. Ако тези условия не са изпълнени при бъдещо изменение на плана собствеността върху придаваемия имот, който не е заплатен и завзет, се възстановява на предишния собственик. Едва със заплащането и завземането на придадените места по съответния ред приключва процеса по прилагане на регулацията и тя е стабилизирана. Тогава планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни такива при изработване на следващ кадастрален и регулационен план съгласно чл. 33, ал.З във вр. ал. 1 и 2 ЗТСУ/отм./. Съответно, ако до изработването на следващ регулационен план регулацията не е приложена, то отчуждителното действие на плана се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при изработване на новия план.
Според константната практика на ВКС / Решение № 200/11.05.2011 г. по гр.д. № 439/2010 г., ВКС, I г.о. /,тълкувателното решение има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действащите преди това закони - ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949г., Закон за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България /. Това е така, тъй като ако не е бил приложен планът, приет при действието на ЗТСУ /отм./, съдът следва да проследи дали е бил приложен някой от предходните планове, приети при действието на по-стари закони и Тълкувателното решение не е изгубило значението си и при действието на ЗУТ и ЗКИР. Това следва от разпоредбите на § 6, ал.2 и §8, ал.1 и 2 от ПР на ЗУТ, които придават значение на прилагането на дворищнорегулационните планове, действащи към момента на влизане в сила на ЗУТ. В случай, че такъв заварен дворищнорегулационен план не е могъл да бъде изменен по реда на чл.ЗЗ, ал.1 и 2 от 3. /отм./, той не би могъл да бъде изменен и при условията на § 8, ал.2, т.2 от ПР на ЗУТ. Преценява се дали е приложен не действащия, а някои от предхождащите го планове с цел преценка дали действащата регулация е изходила от верните имотни граници, т.е. налице ли е грешка в кадастралната основа въз основа на която е изработен действащия план.
По обезсиления регулационен план на с. Дорково от 1928г., приет по време на действие на ЗБНМЦБ /отм. ДВ бр. 117 от 31.05.1941 г./парцелите са обособени за първи път, като от имота на ищците и имота на ответниците Т. и Р. и образуван съсобствен парцел 1У-396,395, а за имота на ответниците Ф. е отреден парцел У-399. Предвидено е придаване по регулация на реални части от имот пл. № 396, собственост на ищците към имот пл. № 395, за изравняване на правата на съсобствениците в съсобствения парцел 1У-396,395, и придаване по регулация на цялото лице на имот пл. № 395 с ширина от около 6 м. към имота пл. № 399. Придаване на части от имот пл. № 396, към имот пл.№ 399 не е предвиждано. По плана от 1928г. лицето за имота на ответниците Т. и Р. е откъм имота на ищците.
Имотна граница между имотите на ищците и ответниците Т. и Р., отразена в КП от 1928г. не съвпада с настоящата имотна граница, отразена в действащата КК, като е изместена навътре към имота ищците, бивш пл. № 396., с 3,38 м. Това изместване е в резултат на сключения между А.Г.Б. и А. И. Т. Договор от 10.02.1949г. със заверка на подписите от членовете на назначената със Заповед № 2 от 14.01.1949г. на председателя на управата на с. Дорково комисия по чл. 17, б. „ж“ за определяне на размера на обезщетението за придаваемите части. С него страните се съгласяват да се запазят старите имотни граници, като А.Б. дава три метра лице откъм страната на Ф., което да служи като път за достъп до имота на А.Т. и което да бъде заплатено по определената от комисията цена 300, 00 лв. кв. м. Може да се счита, че така постигнатото съгласие е относно цената, която следва да се заплати към предвиденото по действащия тогава регулационен план придаване на части от съседните при уреждане на отношенията между съсобствениците в образувания по регулация общ парцел, с оглед изравняването на дяловете им по силата на дворищната регулация.
Ако регулацията предвижда придаваеми части, то за прилагането й важат разясненията в ТР 3/1993 г. на ВС, ОСГК - тя ще се счита приложена ако дължимото обезщетение за придаваемите части е платено или тези части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години. Макар и да не се представят доказателства цената на придаваемата част да е платена, от свидетелските показания се установя, че владението върху нея е предадено и е осъществявана фактическата власт от собствениците на съседния имот с пл. № 395 повече от десет години. Показанията на свидетелите са непротиворечиви, че между двата имота е имало поставен ограда, след края на къщата на ищците, разположена на регулационната линия по плана от 1973г. до входната вратата за дворното място на Т.. Съдът приема, оградата съществува от началото на шейсетте години на миналия век, съобразявайки обстоятелството, че къщата на ищците е построена след издаването на скицата виза от 10.04.1959г. Така между имота на Божанови и този на Ф. се е оформил път/ проход между имотите на Божанови и Ф., широк в началото откъм улицата 3,38 м., който според заключението на вещото лице е с площ от около 120 кв. м., в която се включват процесиите 56 кв. м. Този път се е ползвал единствено от Т., като е служил за достъп до имота им. По тези съображения съдът счита, че придадената реална част е заета и върху нея е упражнявано владение в продължение на десет години, поради което планът от 1928г. следва да се счита приложен. За се счита планът приложен, не се изисква кумулативното наличие на плащане на обезщетението и осъществяването на владение в продължение на десет години. Този извод произтича от разясненията в ТР ТР 3/1993 г. на ВС, ОСГК. Ето защо, с оглед приложението на плана следва да се приеме, че границата между двата имота е променена, като реална част с ширина от 3,38 м и площ от 120 кв., според изчисленията от СТЕ, е станала част от имот пл. № 395 по регулация. В тази площ попадат и спорните 56 кв. м.
Съгласно ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/93 г, ОСГК приложението на плана е понятие относимо към вярната имотна основа, при която следва да се изработи новият план. Приложеният дворищно регулационен план става кадастрална основа за последващия, а регулационните линии по предходния - имотни граници за действащия план на населеното място.
Следващия приет и действащ към момента регулационен план на с. Дорково е влезлият в сила на 08.08.1973г., одобрен със Заповед 3039 на ОНС Пазарджик, по време на действието на ЗТСУ.
По този план от съсобствения парцел на ищците и ответниците Т. и Р. са образувани два парцела. Парцел УШ-370 в кв. 40 е отреден за наследниците на А.Б.-баща на наследодателя на ищците. Парцел УН-368 в кв. 40 е отреден за А. И. Т., наследодател на ответника И.А.Т. и на праводателката на Р.И. Р.-Рада Г.Т.. За праводателя на ответника Н.Ф.- неговия баща А. Атанасов Ф. е отреден парцел VI- 369. При обособяване от съсобствения парцел IV 396,395, кв. 6 по РП от 1928г. на самостоятелни парцели, регулационната граница между двата имота съвпада с имотната граница по приложения предходен дворищно- регулационен план. Регулационните линии по действащия план минават преобладаващо имотните граници, като вярната имотна основа отразява приложения дворищно-регулационен план от 1928г. Според заключението на вещото лице по плана от 1973г. няма придаваеми по регулация части между имотите на ищците и на ответниците и не може да става въпрос за прилагане или неприлагане на плана от 1973г.
По тези съображения, съдът счита предявения по отношение на ответниците Т. и Р. иск за неоснователен. С първия регулационен план от 1928г. границата между имотите и променена. Планът е породил вещно-отчуждително действие с прилагането му, преди приемане на сега действащия план. Придадената реална част с широчина от 3,38 кв. м. и площ 120 кв. м. по регулация, в която се включва процесиите 56 кв. м., е станала част в имот пл. № 395, идентичен с имот пл. № 368, в кв. 40, за който е отреден парцел УП-368 по РП по действащия регулационен план. Ето защо с изработването на плана от 1973г. заснетата кадастрална граница отразява вярната имотна такава. Имотната граница съвпада с регулационната линия. Имотната граница не е променяна с действащия регулационен план. Предвид че в КК имотът на ищците отговаря на заснемането му в кадастъра от 1973г., където заснемането е по имотни граници, не е налице грешка в кадастралната карта. Имот с пл. № 368 в кв. 40, за който по регулационния план е отреден парцел УП-368 е придобит от ответниците И.Т. и Р. Р. в съсобственост, като всеки притежава по И ид. част- И.Т. на основание наследствено правоприемство и давностно владение от А. И. Т., а Р. Р. на основание дарение от Рада Т.. Предвид че ответниците са собственици на съседен на ищците имот, към който преди придобиването му е придадена реална част от имота на ищците по регулация и регулационния план е приложен, същите владеят спорната реална част на противопоставимо на ищците правно основание и предявения ревандикационен иск е неоснователен.
Искът е неоснователен и по отношение на ответниците Ф..
Установи се по делото, че имотите на Божанови и тези на Ф. нямат обща граница, не са съседни и по действащите регулационни планове между тези имоти не е предвиждано придаване по регулация и уреждане на регулационни сметки. Няма навлизане от имота на ответниците в имота на ищците. Поради което, спорната реална част от 12 кв. винаги и била част от имот пл. № 399, за който по КРП от 1928г. е отреден парцел У-399, идентичен с имот пл. № 369 в кв. 40 по РП на с. Дорково, за който е отреден парцелУ1-369. Предвид че имотът е придобит от ответника Н.Ф. по силата на дарение, спорната реална част се владее от него на правно основание и ревандикационната претенция на ищците по отношение на него и неоснователна.
Претенцията е неоснователна и по отношение на ответницата В.Ф., която не е легитимирана да отговаря по иска.
Не се спори, че ответниците Ф. са съпрузи. По отношение на съпруг на собственик на съседен имот предявеният иск може да бъде уважен само ако по делото е установено, че имотът е придобит от двамата съпрузи по време на брака посредством възмезден придобивен способ и се притежава от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Ако имотът е лична собственост на единия съпруг, искът не може да бъде уважен по отношение на другия съпруг.
От представения по делото Нотариален акт № 1454 от 23.06.1975г. по нот. дело № 2025/1975г. на съдия при Районен съд Велинград се установява, че процесния имот с идентификатор 23008.8.491, представляващ по регулационния план на село Дорково парцел У1-369, кв. 40 е придобит от ответника Н.Ф. по дарение от неговия баща А.Ф.. Съобразно момента на осъществяване на придобивния способ, режимът на придобитите вещни права в режим на съпружеска имуществена общност се регулира от действащия по това време Семеен кодекс /обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 п, отм. бр. 41 от 28.05.1985 п, в сила от 1.07.1985 п/. Съгласно чл. 13, ал.1 от същия, сключената от единия съпруг по време на брака сделка с вещно-транслативен ефект по отношение на права върху недвижими имоти, произвежда действие и за другия съпруг и той става собственик на имота, макар и да не е страна по сделката. Изключение е въведено в чл. 13, ал. 2 СК, по силата на който от съпружеската имуществена общност са изключени недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити през време на брака по наследство или дарение. Те стават индивидуална собственост на съпруга, който ги е придобил.
По делото няма данни кога е сключен бракът между ответниците
Н. и В. Ф. и дали придобиването на имота е станало по време на брака. Независимо от това, от представения по делото Нотариален акт № 1454 от 23.06.1975г. по нот. дело № 2025/1975г. на съдия при
Районен съд Велинград е видно, че процесния имот с идентификатор 23008.8.491, представляващ по регулационния план на село Дорково парцел У1-369, кв. 40 е придобит от ответника Н.Ф. по дарение от неговия баща А.Ф., поради което е индивидуална негова собственост и ответницата Фрезлиева не притежава вещни права върху имота, поради което не е легитимирана да отговаря по предявения иск.
По отношение на претендираните в производството разноски:
С оглед изхода на спора, приключващ с отхвърляне на предявените искове, ищците нямат право на разноски. Претенцията им в тази част е неоснователна и следва да се отхвърли.
На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се дължат сторените в производството разноски. Претенцията за присъждането им е заявена своевременно- от И.Т. и Р. Р. с отговора на исковата молба, а от ответниците Н. и В. Ф. в хода на устните състезания.
В производството по делото е представен сключен от ответниците Т. и Р. Договор за правна защита и съдействие с Адвокатско дружество „Д-р. Петков, Проданов и партньори“ по гр. д. 1596/2018г., с който е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 лв. с ДДС. Уговорен е начинът на плащане да става в брой или по посочена от дружеството банкова сметка. ***тавителство адвокатското дружество е преупълномощило адв. Елена К.-П.. Представена е фактура № 352/17.04.2019г. за заплащане в брой на уговореното адвокатското възнаграждение в размер на 720 лв. с ДДС от И.А.Т., придружена от фискален бон.
Съгласно т. 1 от ТР № 6/2012г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС условие за присъждането на разноски за процесуално представителство е те действително да са направени и съответно това обстоятелство да е удостоверено. В договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането.
С оглед представените доказателства, съдът счита, че претенцията следва да бъде уважена. Доказано е както сключването на договор за процесуално представителство по делото и начина на плащането на адвокатското възнаграждение, така и самото му заплащане в брой от ответника И.Т.. Ето защо на ответника И.А.Т. се дължат и следва да се заплатят разноски за процесуално представителство в размер на 720 лв. с ДДС по гр. д. № 1596/2018г. по описа на Районен съд Велинград.
От ответниците Т. и Р. се претендират разноски в размер на 200,00 лв. депозит на вещо лице по назначената с Определение № 495/13.06.2019г. съдебно-техническа експертиза и 300 лв. по назначената с протоколно определение от 07.11.2019г. съдебно-графическа експертиза, съобразно представения от тях списък по чл. 80 ГПК-л. 182 по делото, за които съдът е възложил в тежест на ответниците внасянето на депозит за вещи лица. Представени са доказателства за плащането им-платежни нареждания от И.Т.-л. 83 и л. 144 и л. 100, с посочено основание за плащане, поради което съдът счита,че претенцията е доказана в тази част и следа да бъде уважена, като на ответника И.Т. се заплатят сторените по делото разноски за депозит за вещи лица в производството по гр. д. 1596/2018г. на Районен съд Велинград.
С протоколно определение от 05.03.2020г., съдът е възложил в тежест на ответниците Т. и Р. разноските за депозит за вещо лице по допусната с протоколно определение от 23.01.2020г. допълнителна СТЕ в размер на 150,00 лв. Не са представени доказателства за плащането им, поради което и на осн. чл. 77 ГПК И.А.Т. и Р.И. Р. следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на Районен съд Велинград разноски за депозит за вещо лице в размер на 150,00 лв.
Претенцията Н.Ф. и В.Ф. разноски за осъществено процесуално представителство по делото в размер на 600,00 лв., също следва да бъде уважена. Видно от представения по делото Договор за защита и съдействие /л. 96/ между Н.А.Ф. и В.П.Ф. от една страна и адв. Д.К.-***, от друга е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. по гр. д. № 1596/2018г., като в самия договор е удостоверено, че е същото е заплатено в брой. В този случай съгл. т. 1 от ТР № 6/2012г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, договорът има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Предвид че по делото са проведени повече от две заседания, на ответниците се дължат сторените допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв., заплатени на осн. чл. 7, ал. 8 от Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в брой, видно от представения на л. 169 Договор за правна защита и съдействие.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. ***, против Р.И.Т., И.А.Т. искове за признаване на установено по отношение на Р.И.Т. и И.А.Т., че М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. са собственици на реална част от незастроено дворно място с площ от 56 кв. м., при граници на реалната част на запад-имот с идентификатор 23008.8.494, юг- имот с идентификатор 23008.8.9566, изток- имот с идентификатор 23008.8.492, част от ПИ с идентификатор 23008.8.494, при граници на поземления имот: ПИ с идентификатор 23008.8.495, ПИ с идентификатор 23008.8.492, ПИ с идентификатор 23008.8.493 и ПИ с идентификатор 23008.8.9566, която реална част погрешно е заснета в КККР на с. Дорково, одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК като част от имот с идентификатор 23008.8.492, собственост на Р.И.Т., И.А.Т., вместо като част от имот с идентификатор 23008.8.494, собственост на М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. и осъждане на Р.И.Т., И.А.Т. да предадат владението на спорната реална част на М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б..
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.В.Б., ЕГН: **********, Н.Г.П., ЕГН: ********** и А.Г.Б., ЕГН ********** ***, против Н.А.Ф. и В.П.Ф. искове, че М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. са собственици на реална част от незастроено дворно място с площ от 12 кв. м., при граници на реалната част на запад-имот с идентификатор 23008.8.492, юг- имот с идентификатор 23008.8.9566, изток- имот с идентификатор 23008.8.491, част от ПИ с идентификатор 23008.8.494, при граници на поземления имот: ПИ с идентификатор 23008.8.495, ПИ с идентификатор 23008.8.492, ПИ с идентификатор 23008.8.493 и ПИ с идентификатор 23008.8.9566, която реална част погрешно е заснета в КККР на с. Дорково, одобрени със Заповед РД-18-17/25.03.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК като част от имот идентификатор 23008.8.491, собственост на Н.А.Ф. и В.П.Ф. , вместо като част от имот с идентификатор № 23008.8.494, собственост на М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б. и осъждане на Н.А.Ф. и В.П.Ф. да предадат владението на спорната реална част на М.В.Б., Н.Г.П. и А.Г.Б..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, М.В.Б., ЕГН: **********, Н.Г.П., ЕГН: ********** и А.Г.Б., ЕГН ********** ***, да заплатят на И.А.Т., ЕГН: **********,***, разноски в размер на 720, 00 лв. /седемстотин и двадесет лв./ за процесуално представителство по гр. д. № 1596/2018г. на районен съд Велинград.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, М.В.Б., ЕГН: **********, Н.Г.П., ЕГН: ********** и А.Г.Б., ЕГН ********** ***, да заплатят на И.А.Т., ЕГН: **********,***, разноски в размер на 200, 00 лв. /двеста лв./, представляващи сторените в производството по гр. д. № 1596/2018г. на Районен съд Велинград разходи за депозит за вещо лице по назначената в производството съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, М.В.Б., ЕГН: **********, Н.Г.П., ЕГН: ********** и А.Г.Б., ЕГН ********** ***, да заплатят на И.А.Т., ЕГН: **********,*** разноски в размер на 300, 00 лв. /триста лв./, представляващи сторените в производството по гр. д. № 1596/2018г. на Районен съд Велинград разходи за депозит за вещо лице по назначената в производството съдебно-графическа експертиза.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, М.В.Б., ЕГН: **********, Н.Г.П., ЕГН: ********** и А.Г.Б., ЕГН ********** ***, да заплатят на Н.А.Ф. и В.П.Ф.,***, разноски в размер на 600, 00 лв. /шестстотин лв./ за процесуално представителство по гр. д. № 1596/2018г. на Районен съд Велинград.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 77 ГПК, И.А.Т., ЕГН: **********,*** и Р.И.Т., ЕГН: ********** ***, да заплатят в полза на Районен съд Велинград, разноски в размер на 150,00 лв. /сто и петдесет лв./, представляващи депозит за вещо лице по назначената допълнителна съдебно-техническа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред окръжен съд Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: Иванка Пенчева