МОТИВИ
към
Присъда № 21 от 06.07.2020 г. на Районен съд – Харманли,
постановена
по н.о.х.д. № 482 по описа за 2019 година.
Районна прокуратура –
Харманли е внесла срещу подсъдимия М.О.М. (л.13-15) роден в
гр.Харманли с настоящ адрес *** Загора, с който на същия му е предявено
обвинение за извършено престъпление: по чл. 316, вр. чл. 308, ал.
1 от Наказателния кодекс за това, че на 13.06.2019 г. около 00:33 часа в гр. Харманли,
обл. Хасково, пред служители на РУ - гр. Харманли при ОД МВР - гр. Хасково - Я.Г.Я.
(мл.автоконтрольор) и А.В.А. (мл.инспектор), съзнателно се ползвал от
неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно
средство с № *********, издадено на 16.05.2017г. в Р.Гърция на името на М. Г / /,
роден на ***г. в Р.България валидно до 16.05.2027г., на който е придаден вид,
че е истински, като от него за самото съставяне на документа не може да се
търси наказателна отговорност - престъпление по чл. 316
вр. чл. 308, ал.2
вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли представителят на Районна прокуратура – Харманли , в хода на съдебните прения, поддържа обвинението против подс. М.О.М. във вида, в който е предявено и счита, че от
събраните в хода на съдебното следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин. Счита, че в подкрепа на обвинителната теза били изцяло ангажираните по
делото писмени доказателства. Обвинението се явявало несъмнено доказано дори и
по нормативен път, като се излагат конкретни съображения в тази насока. Предлага
съдът да признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което
му е повдигнато обвинение, а при индивидуализация на наказанието да бъде
отчетено, че подходящо в случая, било да се наложи наказание „лишаване от
свобода”, каквото било предвиденото в наказващата норма от особената част на
НК, за срок от 1 година, като изтърпяването на наложеното наказание „ лишаване
от свобода” да се отложи на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия М.О.М. – адв. И.Д. пледира съдът да постанови
оправдателна присъда, тъй като не бил налице субективният елемент от състава на
престъплението.
Подсъдимият М.О.М., редовно призован за
датата на съдебно заседание, се явява
лично и в даденото му право на последна дума, моли съда за оправдателна
присъда.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и взе предвид становищата и възраженията
на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият М.О.М. е роден на роден на ***г. в гр.Харманли, с настоящ адрес
*** Загора, българин, български гражданин, грамотен със средно образование,
неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********.
Видно от приложената по
делото, рег. №
Според
справка рег.№ ОХ-09-225 от 15.08.2019г.(л.32) на Община-Харманли подс. М.О.М. е бил с имена М. Ма Ге до
04.12.2018г.
От събраните за подсъдимия характеристични данни се установява, че същият няма
регистрирани криминални прояви, но си движи с лица от криминалния контингент.
Подс.
М.О.М. е неправоспособен водач на моторно
превозно средство (МПС) и никога не е притежавал българско свидетелство за
управление на моторно превозно средство(СУМПС), видно от справка рег.№
1253р-7389/02.08.2019г. на сектор "Пътна полиция" при ОД на
МВР-Хасково с приложена компютърна справка за нарушител/водач(л.34-36). Обвиняемият
е бил наказван многократно за нарушения по ЗДвП, видно от справката за
водач/нарушител.
През
2017г. подс. М.О.М. пребивавал в Р.Гърция. Неустановен ден в
Р.Гърция, подс. М.О.М. се сдобил с неистински за вида си
официален документ за придобита квалификация като водач на МПС, на когото бил
придаден вид, че е издаден на името на М. Ге / MI /, роден на ***г. в Р.България, а именно -свидетелство за управление
на МПС с № *********, издадено на 16.05.2017г. в Р.Гърция, за категория
"А,В,С", валидно до 16.05.2027г. - веществено доказателство(в плик
л.24), като го носел в себе си за да удостоверява правоспособността си да
управлява моторно превозно средство категория "А, В, С".
На
13.06.2019 г. около 00:33 часа в гр. Харманли обл.Хасково, по
бул."България" в посока за гр.Любимец подс. М.О.М.
управлявал
лек автомобил марка „Мазда 323" с рег.№ Х3190ВВ.
По
същото време и място както управлявал автомобила подс. М.О.М.
е
бил спрян за проверка от свид. А.А. - мл.инспектор и свид.Я.Я.(л.17) -
мл.автоконтрольор и двамата работещи в РУ - гр.Харманли при ОД на МВР -
гр.Хасково, видно от справка(л.37), които изпълнявали служебните си задължения
по ЗМВР и ЗДвП, като дежурен автопатрул. При проверката подс. М.О.М.
представил
пред двамата полицейски служители - „свидетелство за управление на моторно
превозно средство с № *********, издадено на 16.05.2017г. в Р.Гърция на името
на М. Г / MITKO GEORGIEV /9 роден на ***г. в
Р.България валидно до 16.05.2027г.". Полицейските служители установили, че
на името на обв. М.О.М., има неплатени глоби при което свид. Я. му съставил
АУАН за нарушение по чл.190 от ЗДвП(л.40) и със ЗППАМ № 19-0271 -000193/13.06.2019г.
на основание чл.171 т.1 б."д" от ЗДвП му иззел свидетелството за
управление.
На
14.06.2019г. в РУ-Харманли свид.Я. предал на свид.Х.А.А. (л.18) -
инспектор"Пътен контрол" при РУ-Харманли съставения акт и ЗППАМ с иззетото
„свидетелство за управление на моторно превозно средство с № *********,
издадено на 16.05.2017г. в Р.Гърция на името на М. Ге / M /, роден на ***г. в
Р.България валидно до 16.05.2027г.", който се усъмнил в истинността на
последното, и при направена подробна проверка установил ,че подс. М.О.М.
не
е притежава и не е притежавал СУМПС нито български нито гръцко. Свид. Х.А. ***
при ОД на МВР-Хасково изпратил материалите със справка(л.б) в Районна
прокуратура -гр.Харманли с мнение за образуване на наказателно производство.
Според
с писмо рег.№ А-21788 от 05.08.2019г на Дирекция "Международно оперативно
сътрудничество" на МВР(л.ЗЗ), Интерпол Атина с писмен отговор уведомява,
че гръцките власти никога не са издавали свидетелство за управление на МПС с № и, че лицето М. Ге роден на ***г. не е титуляр на гръцко
свидетелство за управление на МПС.
Видно
от заключението на техническата експертиза в протокол № 14 от 30.07.2019г.
(л.20-23), предоставения за изследване документ с надпис „Свидетелство за
управление на МПС с № 604 8, издадено на 16.05.2017г. в Р.Гърция на името на М.
/, род. ***г. в България и валидно до 16.05.2027г.",
е неистинско свидетелство за управление на МПС.
Гореизложената фактическа
обстановка се доказва по безспорен начин от събраните на досъдебната и
съдебната фаза на производството писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени
материали, съдържащи се
в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за съдимост, както и от ангажираните гласни
доказателствени средства, чрез проведените разпити на свидетели и дадените в
хода на съдебното следствие показания от свид. А.А. - мл.инспектор и свид. Я.Я.(л.17), свид. Х.А.А. (л.18) –
инспектор "Пътен
контрол" при РУ-Харманли, които съдът кредитира с доверие, тъй като същите
са убедителни и
логически последователни, поради което съдът ги възприема като обективни и
съответни на доказателствата по делото при обосноваване на фактическите си
изводи.
Видно от заключението на техническата
експертиза в протокол № 14 от 30.07.2019г. (л.20-23), предоставения за
изследване документ с надпис „Свидетелство за управление на МПС с № *********,
издадено на 16.05.2017г. в Р.Гърция на името на М. /, род.
***г. в България и валидно до 16.05.2027г.", е неистинско свидетелство за
управление на МПС.
В корелация на
експертното заключение, както и на показанията на посочените свидетели, са писмо рег.№ А-21788 от 05.08.2019г на Дирекция "Международно
оперативно сътрудничество" на МВР(л.33), Интерпол Атина, в което се сочи,
че гръцките власти никога не са издавали свидетелство за управление на МПС с №
********** и, че лицето М. Георгиев роден на ***г. не е титуляр на гръцко
свидетелство за управление на МПС.
От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
РС-Харманли намира за доказано по несъмнен и категоричен
начин извършването на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2, вр. ал.1 от НК, за което е предадена на съд подс. М.О.М..
Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на така
възприетата фактическа обстановка и след обсъждане на направените доводи
относно съставомерността и правната квалификация на извършените деяния,
прокурорът е направил законосъобразен извод в акта по чл. 246 НПК, че
подсъдимият М.О.М. е осъществил деяние,
което да бъде субсумирано под състава на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308,
ал. 1 от Наказателния кодекс, за което същият е привлечен към наказателна
отговорност, поради следните доводи от правна страна:
Престъпният
състав по чл. 316 НК е субсидиарен спрямо предходните нему състави на
престъпление, като в случая престъплението е формално и се счита за осъществено
при установяване на извършване на изпълнителното деяние в предвидената в чл. 316 НК форма – ползване на документ,
който можа да се счита за опорочен от гледна точка автентичност и истинност на
изявленията в него. Разпоредбата от специалната част на НК, с която е
криминализирано деянието, за което подсъдимият е привлечен към наказателна
отговорност, систематически се намира в Глава девета, озаглавена "Документни
престъпления" и има предвид дейност, при която се засягат обществени
отношения, свързани със съставянето, съхранението и използването на документи,
засягащи реда и сигурността на документирането и по този начин засягащи
дейността на държавните органи, както и отношенията между тях и гражданите.
Това престъпление няма имуществен характер и от него не биха могли да настъпят
имуществени вреди. Следователно престъплението е формално, тъй като
реализирането на наказателна отговорност не е обвързано от обективна страна с
настъпването на определени общественоопасни последици, т.е. в състава на
престъпление не се предвижда настъпването на съставомерни вредни последици, в
които да се изразява и конкретния престъпен резултат, независимо, че в теорията
се застъпва и образното становище, а именно, че престъплението е резултатно и
престъпният резултат се състои в узнаването за документа от лицето, на което се
представя, без значение е дали последното е било заблудено или не относно
неговата автентичност и съдържание. В случая със състава на престъпление по чл.
316 НК се криминализира ползването на самия опорочен документ, а самото
ползване се състои в представяне на документа за удостоверяване на
материализираните в него факти от лице, което не е участвало по никакъв начин в
престъпното съставяне или не може да носи отговорност за съставянето на
инкриминирания документ, което е характеристика на субекта на престъпление.
Безспорно установено
от обективна страна е наличието на неистински официален документ, а именно Свидетелство за
управление на МПС с № *********, издадено на 16.05.2017г. в Р.Гърция на името
на М. /, род. ***г. в България и валидно до
16.05.2027г.
Следователно
обективният признак от състава на посочената разпоредба е налице, доколкото по
недвусмислен и категоричен начин е доказано наличието на предмет на
посегателство – документ, за който не буди съмнение, че е такъв, за който да се
приеме, че се явява подправен. Извод, обоснован с установяване на
обстоятелството, че в случая е засегната неговата автентичност, като на
материализираното в него изявление е придаден вид, че изхожда от лицето, което
е посочено в него, а не на подправилия го деец и по този начин е прикрито,
преиначено авторството. Документът по своята същност от гледна точка автора, от
който му е придаден вид, че изхожда изявленията, компетентността и кръга на
факти, засегнати в случая с изявлението дават основание да се окачестви като
официален, следователно попадащ в хипотезата на чл. 308, ал. 1 НК.
Процесното
свидетелството за управление на МПС не е било издадено от съответните
длъжностни лица от органите, овластени за тяхното издаване по закон, поради
което и съгласно дефиницията на чл. 93, т. 6 от НК,
е неистински такъв. Това се доказа и от заключението по назначената на ДП
техническа експертиза, което съдът, на основание чл. 283 от НК,
приобщи към делото като обективно изготвено и от компетентно вещо лице.
Използваният от подсъдимия документ по дефиниция
е официален такъв, съгласно чл. 93, т.5 от НК,
тъй като се издава от съответните, регламентирани в ЗДвП органи, по съответен
ред и форма, в кръга на службата им и следователно попадащ в хипотезата на чл. 308, ал.1 НК.
Нещо повече, документът, освен официален, е и удостоверителен, тъй като чрез
него се засвидетелства наличието на придобита правоспособност за управление на
МПС, което квалифицира деянието като по-тежко наказуемо такова, респ. се явява
съставомерно по квалифицирания състав, предвиден в чл. 308, ал. 2 от НК.
Според справка рег.№ ОХ-09-225 от 15.08.2019г.(л.32) на Община-Харманли
подс. М.О.М. е бил с имена М. до 04.12.2018г., а е издадено свидетелство
за управление на моторно превозно средство с № *********, на 16.05.2017г. в Р.Гърция на името на М. Г / /, роден на ***г. в
Р.България валидно до 16.05.2027г., което е доказателство, че не е
издавано валидно СУМПС на името на подсъдимия, тъй като към 16.05.2017г. същият
е бил с имената М. Ма .
Доказано е
наличието на следващата предпоставка за ангажиране на наказателната отговорност
на подсъдимия за престъпление по чл. 316 от НК, а именно осъществяване на
самото изпълнително деяние с ползването от негова страна на процесната дата – 13.06.2019 г. около 00:33 часа в гр. Харманли, обл. Хасково, на
инкриминирания документ, с представянето му пред служители на РУ –
Харманли в лицето на свид. Я.Г.Я. (мл. автоконтрольор)
и А.В.А. (мл.инспектор), които са възприели същия. Същевременно
по отношение на субекта на престъпление не се твърди, още по – малко доказва
съпричастност при самото съставяне на документа, което се явява от значение за
квалификацията на деянието, в случая правилно и релевантно на установените
факти, дадена от държавното обвинение.
След като от безпротиворечивия анализ на доказателствените източници по
делото се установиха всички обективни признаци от състава на престъпление по
чл. 316, вр. чл. 308, ал. 1 от НК, следва изрично да се отбележи, че не буди
съмнение и въпроса за авторството на деянието. Установено по безспорен и
категоричен начин съпричастността именно на подсъдимия в извършване на
престъплението, доколкото се доказа факта, че именно той е представил.
По тези съображения и след анализ на доказателствените източници по делото,
съдът прие за установени всички обективни признаци от състава на престъпление
по чл. 316,
вр. чл. 308, ал.2,
вр. ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно при условията
на единствено възможната в случая форма на умисъла - пряк умисъл. В
интелектуалното и волевото съдържание на умисъла е установено съзнаването от
страна на подсъдимия относно характера на използвания документ и неговата
опороченост откъм автентичност, като именно това е била и негова цел, предвид
невъзможността да се снабди със съответния документ по надлежния ред. Подс. М.О.М. е
съзнавал, че е неправоспособен водач на МПС, също, че притежаваният
от него документ е неистински и е издаден не по законоустановения ред, но
въпреки това го е представил пред служителите на РУ-Харманли към ОД на
МВР-Хасково с цел да удостовери пред тях правоспособност, с която не разполага,
като е предвиждал общественоопасните последици на своето деяние и пряко ги е
целял. Съдът не намира за доказани твърденията на подсъдимия М.О.М., че не е
знаел, че използваното от него свидетелство за управление на МПС е неистинско,
тъй като по делото се установи от прочетените по реда на чл.279, ал.2, вр.
ал.1, т.4 от НПК обяснения на подс. М., че последният е представил СУМПС в
сектор ПП” при ОД на МВР - Хасково за подмяната му, като служителят му е
посочил, че са получили от Гърция
документ, че няма издадено СУМПС на
негово име. Същият сочи, че тъй като контролните органи не са го спирали за
проверка, подс. М. продължил да управлява МПС с този документ.
При определяне вида и размера на наказанието
за подсъдимия М.О.М., след като
деянието бе доказано от обективна и субективна страна, съдът взе предвид от
една страна предвиденото в разпоредбата на чл. 316,
вр. чл. 308, ал. 2,
вр. ал. 1 от
Наказателния кодекс, основано на преценката за степента на
обществена опасност на деянието, а от друга страна - степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете чистото му съдебно минало, относително
младата възраст на подсъдимия, недоброто му материално положение - не реализира
никакви доходи, както и добрите му характеристични данни съгл.
характеристичната й справка. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете
единствено липсата на критичност относно извършеното. Преценявайки поотделно и
в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието и изхождайки от предвидено за гореописаното
престъпление, съдът намира, че в случая предвиденото в закона наказание
"лишаване от свобода" следва да бъде индивидуализирано при условията
на чл. 54 НК
- за срок от 4 месеца при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Съдът
определи наказанието "лишаване от свобода" към неговия минимален от
закона размер от 4 месеца, отчитайки преобладаването предимно на смекчаващи
отговорността обстоятелства и най вече с оглед на това, че в този размер
наказанието се явява подходящо за личността на дееца и невисоката й степен на
обществена опасност. Изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от
свобода съдът прие да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години с оглед
наличието на формалните предпоставки за приложение на института на условното
осъждане по чл. 66, ал. 1 НК
- наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимия не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и за постигане
целите на наказанието и поправянето й не е наложително да изтърпи наказанието
ефективно. Така определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован,
като е от естество да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК
цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
Съдът на основание чл. 53, ал.1,
б. "а" от НК отнема в полза на държавата вещественото
доказателство, неистински официален документ - гръцко свидетелство за
управление на моторно превозно средство с № *********, издадено на 16.05.2017г.
в Р.Гърция на името на М. Г в / MI /, роден на ***г. в
Р.България валидно до 16.05.2027г. (в плик - л.24) и се унищожи, като вещ без
стойност принадлежаща на обвиняемия и послужила за извършване на умишлено
престъпление.
На основание чл. 189, ал.3
от НПК съдът осъди подс. М.О.М., роден на ***г. в
гр.Харманли, с настоящ адрес *** Загора, българин, български гражданин,
грамотен със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН **********,
да заплати по сметка на ОД на МВР - Хасково сумата от 85,72 лв. разноски за вещо лице.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: