Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 08.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на тринадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 1052 по описа за
2015г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от В.Т.Г., П.В.П. и В.Т.Г. против З. „Б.И.“ АД *** субективно съединени
осъдителни искове за сумата по 150 000лв. за всеки ищец, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със
законната лихва от 09.12.2014г. до изплащането.
Твърденията са за настъпило на
09.12.2014г. в гр.Хасково пътно-транспортно произшествие, при което т.а.Форд
Транзит с ДК № *******, управляван от Ж. И.В., блъснал пресичащата на пешеходна
пътека И. И.Г.и причинил смъртта й. Ищците са съответно съпруг, дъщеря и внук
на починалата, които твърдят да са претърпели неимуществени вреди. В.Г. и И.Г.били
семейство повече от 62 години и от брака си имали две деца-дъщеря П.П. и Т.Г., който починал през 1978г. След смъртта на сина
си И. и В. Г. поели изцяло грижите по отглеждането и възпитанието на внука си
/третият ищец/. Отношенията между починалата и внука й били изключително близки
и поставени на основата на майка и син, без да го е осиновила. От раждането до
деня на злополуката В.Т.Г. живял в едно домакинство с баба си и дядо си, а след
като се оженил и създал собствено
семейство продължил да живее с тях в разбирателство и любов. Първият ищец
загубил съпругата си, с която живели дълги години и била опора на живота му;
бил инвалид, трудноподвижен и в ежедневието си имал
нужда от помощ и грижи, от които бил лишен поради смъртта й. Втората ищца също
била в много близки отношения с майка си, основани на обич, доверие и уважение,
помагали си взаимно и били много привързани една към друга. Ищците твърдят да
са приели смъртта на своята близка много тежко, и понастоящем изпитвали мъка по
нейната загуба, тъй като за тях била любяща и
всеотдайна. За претърпените неимуществени вреди претендират от ответника
заплащането на обезщетение всеки един по 150 000лв., ведно със законната
лихва от деня на увреждането до изплащането, както и разноските по делото.
Ответникът
оспорва исковете по съображения за липса на осъществен от застрахования водач
по застраховка „Гражданска отговорност“ деликт по
чл.45 ЗЗД. Оспорва активната материалноправна
легитимация на третия ищец В.Т.Г. да получи обезщетение, тъй като не попада в кръга
на лицата посочени в ППВС № 4/1968г. по причина, че не е рожден син на
починалата или осиновен от нея, макар и внук. Размера на претенциите оспорва
поради прекомерност. Навежда възражение за съпричиняване
с твърденето, че починалата пресичала пътното платно не на пешеходна пътека, в
нарушение на правилата за движение по пътищата и без да положи необходимата
грижа за безопасността си, като не се е съобразила със скоростта и посоката на
движение на превозното средство. Претендира разноски.
В допълнителната искова молба
ищците оспорват възраженията на ответника с развити доводи, че предявения
размер на претенциите е съобразен с действително претърпените неимуществени
вреди. Във връзка с оспорената легитимация на третия ищец се позовават на ППВС
№ 5/1969г. и считат, че има право на обезщетение за вредите от смъртта на
своята баба, защото от много малък го приела в семейството си и отгледала.
Оспорват починалата да е допринесла за настъпване на вредите като потвърждават
твърдението си, че е пресичала на пешеходна пътека.
Ответникът не се е възползвал от
правото да подаде отговор на допълнителната искова молба.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Въз основа направено от
пълномощника на ответника признание в съдебно заседание съдът е отделил като
безспорно наличието на сключен и действащ към деня на събитието договор по застраховка
„Гражданска отговорност“, покриваща отговорността на Ж. И.В.-водач на т.а.Форд
Транзит с ДК № *******, страна по който
е ответникът. Договорът е сключен и произшествието настъпило през 2014г.,
поради което и съобразно § 22 от ДР на КЗ /в сила от 01.01.2016г./
приложими към спорното правоотношение са разпоредбите на КЗ /отм./, а исковете
намират своето основание в чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
Не се спори настъпилото на
09.12.2014г. в гр.Хасково пред бл.30 на бул.Васил Левски пътно-транспортно
произшествие, при което управляваният от Ж. В.т.а.Форд Транзит блъснал
пресичащата пътното платно пешеходка И.Г.и като последица от това същата
починала.
От събраните по делото
доказателства и заключението на вещите лица по първоначалната и повторна САТЕ
се установява, че мястото на произшествието е прав пътен участък без наклон с
еднопосочно движение с по две ленти в едно направление. Платното е асфалт с
ширина 7.20м., в средата с разделителен затревен остров с ширина 2.90м. и
височина 0.19м., от двете страни локални платна за движение, тротоари. На
мястото имало пешеходна пътека тип Зебра обозначена със съответната маркировка
и пътен знак, както и изкуствена височина /легнал полицай/. Времето било
дъждовно, а пътят мокър. Пешеходката И.Г.предприела пресичане на пътното платно
на пешеходната пътека отляво на дясно и спряла на разделителния остров. След
това започнала пресичане на другото платно отново по пешеходна пътека. В този
момент т.а.Форд Транзит се движил в посока МБАЛ-Хасково в лявата пътна лента.
Водачът не възприел движещата се отляво на дясно пешеходка като опасност, тъй
като била спряла на разделителния остров, но при навлизането й на платното по
пътеката след разделителния остров я ударил с предна лява част на превозното
средство. След удара пешеходката се намерила върху предния капак и предния ляв
калник, плъзнала се до предното стъкло, което счупила и изпаднала пред
автомобила. След удара автомобилът спрял след около 10м.
Вещото лице по първата приета по
делото САТЕ дава заключение, че преди
удара товарният автомобил се движил със скорост 53 км./ч. при ограничение на
скоростта на конкретния пътен участък от 40 км./ч., и определя опасната зона за
спиране на 35м. Сочи, че причина за ПТП е движението на автомобила с по-висока
от допустимата за мястото и необходима при наличието на пешеходна пътека да
намали скоростта до 41 км./ч., при която удара е бил предотвратим. Сочи като
причина още внезапното навлизане на пешеходката с чадър на пътното платно,
което й попречило да възприеме намиращият се на отстояние
от нея от 26м. вдясно автомобил.
По въпроса относно скоростта на
автомобила е изслушано заключение на вещо лице по повторна САТЕ, според което
преди удара се е движил с 59.76 км./ч., а към момента на удара с 48.7 км./ч.
По случая е образувано ДП №
1245/2014г. на РУ-Хасково, което с Постановление от 11.11.2016г.
на прокурор при ОП-Хасково е прекратено по причина направен извод за случайно
деяние по чл.15 НК и в този смисъл липса на основание за търсене наказателна
отговорност от водача /стр.60-64/. Прокурорът приел от фактическа страна, че И.Г.започнала
пресичане на булеварда на пешеходната пътека от изток на запад, движейки се на
бърз ход, като носела чадър прихлупен над главата. Спряла на разделителната
ивица за кратко време и без да се огледа рязко и внезапно предприела пресичане
на западната половина по пътя с бърз ход. Приел, че починалата не съобразила
поведението си с разпоредбата на чл.113 ЗДв.П и
нарушила тази по чл.114, т.1 ЗДв.П забраняваща
внезапното навлизане на пътното платно, което поставило водача в положение на
непредвидимост и непредотвратимост на удара
изключващи вината. Посочената фактология прокурорът
обосновал с доказателства събрани в рамките на образуваното досъдебно
производство и въз основа на тях изградил своите правни изводи.
В настоящото производство,
свързано с гражданско правните последици от събитието, не са ангажирани
доказателства установяващи тези допълнителни обстоятелства, а именно, че
видимостта й да възприеме приближаващото превозно средство е била ограничена от
разтворен и прихлупен ниско чадър, рязкото навлизане на пътното платно по
пешеходната пътека и то с бърз ход, без да се огледа. Изводите на прокурора не
обвързват настоящия съд със задължителна сила, доколкото на основание чл.300 ГПК с такава се ползва само влязлата в сила осъдителна присъда /включително
решение с приложение на чл.78а НК или споразумение/ и то в пределите относно
извършването на деянието, неговата противоправност и
вината на дееца.
След като извърши
самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и установените от
тях факти съдът намира застрахования при ответника водач да е осъществил
фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДв.П
задължава водачите при избиране скоростта на движение да
се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Те са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Имат и задължението
да бъдат внимателни и предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците /чл.5, ал.2, т.1 ЗДв.П/.
Водачът на товарния автомобил се движил
с по-висока от допустимата за конкретния пътен участък скорост /и двете
експертни заключения сочат, че скоростта му е била над 50км./ч./, при
несъобразяване с атмосферните условия /дъжд и мокър път/, и не е намалил скоростта
при приближаването на пешеходната пътека, която е била обозначена със знак и
маркировка. Съгласно ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№
2/2016г., ОСНК на ВКС, наличието на пешеходна пътека сигнализира възможната
опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо
събитие. Тази непредвидимост в случая се опровергава и от обстоятелството, че
водачът е възприел намиращата се на разделителната ивица пешеходка, която макар
и точно в този момент да не е сигнализирала или от поведението й да не следвало
очевидно намерение да премине по нея, от местоположението й обективно е могъл
да предположи, че е възможно да направи това и да намали скоростта или да спре.
Следователно произшествието не е последица от случайно събитие /деяние/, поради
което и при липса на други доказателства
презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД не е оборена.
Също според посоченото
тълкувателно решение правото на пешеходеца при пресичане на пътното платно е
абсолютно на специално очертана или неочертана с маркировка, но сигнализирана с
пътен знак пешеходна пътека, като това право се упражнява при спазване
правилата на чл.113 и чл.114 ЗДв.П. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пешеходеца при пресичане на пътно платно на пешеходна пътека, когато водачът на
превозното средство е нарушил правилата за движение относно скоростта и ако пешеходецът
е нарушил правилата установени чл.113 и чл.114 ЗДв.П.
Съгласно чл.113, ал.1, т.1 ЗДв.П /в редакцията към 2007г./ при пресичане на платното
за движение пешеходците са длъжни да преминават
по пешеходните пътеки и преди да навлязат на
платното за движение, да се
съобразят с разстоянията до приближаващите се пътни превозни
средства и с тяхната скорост на движение. Разпоредбата на
чл.114, т.1 ЗДв.П забранява на пешеходците да
навлизат внезапно на платното за движение. Доказателства в настоящото производство
за поведение на починалата пешеходка в нарушение на тези разпоредби не са
ангажирани, в частност внезапно да е излязла на пешеходната пътека на бърз ход
и с поставен ниско разтворен чадър пречещ на видимостта. Представените
свидетелски показания на досъдебното производство не могат да бъдат
кредитирани.
Допълнително следва
да се посочи, че разпоредбата
на чл.116 ЗДв.П предвижда засилена защита на
определени категории пешеходци-деца, хора с трайни увреждания и престарели
хора. Закрилата им е всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за
пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите пешеходци. В тези случаи
водачът не може да повдига възражение за съпричиняване,
дори и такива лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли
внезапно пешеходната пътека /ТР № 2/22.12.2016г. по тълк.д.№
2/2016г., ОСНК на ВКС/. Към деня на произшествието починалата е била на 83г. и
според съда попада в категорията лица, ползващи се от засилената законова
защита по чл.116 ЗДв.П. По изложените съображения
съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване,
поради което не е налице основание за приложение на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за всички
причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането до размера на застрахователната сума
/чл.267, ал.1 КЗ-отм./. Неимуществените вреди съставляват накърняване на
нематериални блага и подлежат на обезщетяване по справедливост на основание
чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по смисъла на тази разпоредба е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид при определяне размера на обезщетението /ППВС №
4/1968г./.
По делото са разпитани
свидетелите К. и П., чиито показания са еднопосочни и непротиворечиви. Починалата
И.Г.и съпруга й В.Г. били семейство от много години, нямали конфликти и никога
не са се разделяли. Имали две деца-ищцата П.П. и син Т.Г.,
който починал през 1978г. и от своя брак имал едно дете ищеца В.Т.Г.. Още
когато бил на около 5г. майка му създала ново семейство и по взаимно съгласие
отстъпила отглеждането на детето на починалата и нейния съпруг и оттогава до
смъртта й внука живял заедно с тях. Те поели изцяло грижите по отглеждането,
възпитанието и образованието му, като във всеки един момент И.Г.била неотлъчно
до него и го подкрепяла във всеки етап от жизненото му развитие-за детска
градина, училище, бал при завършването, сватбата, дори когато създал собствено
семейство заедно със съпругата и децата си живял в едно домакинство с баба си и
дядо си, като първата обгрижвала и собствените му
деца. Свидетелите сочат, че отношенията между починалата и внука й били
изключително близки, като между майка и син, и основани на взаимна обич,
подкрепа и разбирателство. Определят И.Г.като много добър човек, отзивчива, любвеобвилна и всеотдайна
като съпруга, майка и баба. Св.К. сочи, че съпругът В.Г. имал здравословни
проблеми, поради които инвалидизиран и трудно
подвижен. Съпругата му го обслужвала изцяло и подпомагала в ежедневието. Била в
много близки отношения и с дъщеря си П.П., която
активно подпомагала в отглеждането на двете й деца. От своя страна дъщерята,
когато се омъжила, заживяла в друго домакинство, но съвсем на близо и почти
ежедневно посещавала родителите си. Неизменно и постоянно до смъртта на И.Г.семействата
се събирали не само в почивни дни, но и на всички празници били заедно.
Свидетелите сочат, че ищците изживели шок от новината за внезапната смърт наГ.и много тежко приели загубата й. И понастоящем
изпитвали силна мъка и непрежалимост, постоянно
присъствала в разговорите им.
Кръгът от лицата,
които имат право да претендират неимуществени вреди от непозволено
увреждане поради смъртта на свой близък, са определени
в ППВС № 4/1961г.
и това са съпругът, децата /низходящи/ и родителите на починалия /възходящи/. С ППВС № 5/1969г. е признато
това право и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го,
както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при
непозволено увреждане, без да е сключен брак, ако това съжителство не
съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. То е свързано
със съдържанието на съществувалите между тях и починалия житейски отношения,
които са напълно сходни с отношенията между биологичен родител и дете,
съответно между съпрузи, и по съображения за справедливост, при установени
действително претърпени вреди, също да могат да получат обезщетение.
Признаването право на обезщетение на отглежданото дете, съответно на
отглеждащия го, е обвързано с изискване отглеждането да е било трайно и да е
създало връзка и чувства като между биологичен родител и дете, без да се
поставя условие за предприети формални процедури по осиновяване или
установяване на произход. Впоследствие с ТР № 1/ 21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г.,
ОСНГТК на ВКС, кръгът от правоимащите лица е
разширен, като е признато правото на обезщетение за неимуществени вреди по
изключение и на други лица, които са създали трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. Конкретно материално правна
легитимация е призната за братята и сестрите на починалия, както и на неговите
възходящи и низходящи от втора степен /внуци/.
По делото не е спорно В.Г. /съпруг/ и П.П. /дъщеря/ да са материалноправно
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди. С оглед горното
съдът намира, че и третият ищец В.Т.Г., който е внук на починалата, също разполага с правото да бъде обезщетен за
вредите от смъртта на своята баба. Според доказателствата той бил отгледан от
нея и съпруга й още от ниска детска възраст по същия начин, по който отгледала
и собствените си деца.
При определяне
размера на обезщетенията съдът съобрази доказателствата по делото, според които
ищците и починалата били изключително близки помежду си и неразделни в годините
до смъртта й; отношенията им основани на обич, силна привързаност и активна
взаимна подкрепа. От внезапната смърт поради произшествието ищците загубили не
само близък родственик, но и много грижовна, всеотдайна и любяща
съпруга, майка и баба, въпреки напредналата си възраст /83г. към деня на ПТП/. Безспорно
всеки един от тях е претърпял морални болки и страдания с голям интензитет
предвид създадената трайна и дълбока емоционално връзка. Съпоставката между
доказаните по делото обстоятелства, социално-икономическите условия към ПТП /2014г./
и предвидените към този период лимити на отговорност на застрахователя по
„Гражданска отговорност“ в КД /отм./ съдът приема за справедлив на основание
чл.52 ЗЗД размер на обезщетенията по 120 000лв. за всеки ищец, до който
размер исковете следва да се уважат.
На основание чл.84,
ал.3 ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и
без покана, т.е. от деня на увреждането и дължи заплащането на законна лихва.
Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за
плащане на обезщетение на пострадалия е основана на договор, но функционално
обусловена от тази на прекия причинител по чл.45 ЗЗД и отговаря за всички
причинени от него вреди при същите условия. Ищците са поискали присъждане на
законната лихва от деня на настъпилата вследствие ПТП смърт на своята
близка-09.12.2014г., което следва да се уважи и присъди такава до окончателното
изплащане.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.2 ГПК ищците са освободени от заплащането на държавна такса.
Направили са
разноски от 450лв. за възнаграждения за вещи лица. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът следва да им заплати сумата от 360лв. или на всеки един по 120лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Ищците са
представлявани безплатно от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради
което и на основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.Р.М.
следва да се присъди възнаграждение в общ размер на 4348.80лв. с ДДС /по 1449.60лв.
за всеки ищец/ съобразно уважената част от отделните искове.
Ответникът е
направил разноски по делото от 54 200лв., от които 200лв. възнаграждение за
вещо лице и 54 000лв. заплатено възнаграждение за адвокат с включен ДДС.
Възражението на
ищците по чл.78, ал.5 ГПК е основателно. Уговореният и платен размер от
54 000лв. с ДДС на адвокатското възнаграждение е прекомерен и надхвърля
значително фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да се
намали до установения в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия
адвокатски съвет размер от 5436лв. с включен ДДС /съобразно §2а от ДР към
наредбата/ за защита по всеки един от предявените искове или общо сумата
16308лв. с ДДС. Въз основа на това на основание чл.78, ал.3 ГПК ищците следва
да заплатят на ответника разноски по делото от 3261.60лв. пропорционално на
отхвърлената част от исковете или всеки един по 1087.20лв.
На
основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса за уважената част от исковете от 14 400лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Т.Г., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 120 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на И. И.Г.следствие на ПТП
настъпило на 09.12.2014г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на т.а.Форд Транзит с ДК № ****ВК, ведно със законната лихва
от 09.12.2014г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер 150 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на П.В.П., ЕГН **********, с
адрес гр.Хасково, ж.к.****вх.****, сумата от 120 000лв. на основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на И. И.Г.следствие на ПТП
настъпило на 09.12.2014г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ водач на т.а.Форд Транзит с ДК № ****ВК, ведно със законната лихва
от 09.12.2014г. до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 150 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на В.Т.Г., ЕГН **********, с
адрес ***, сумата от 120 000лв. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от смъртта на И. И.Г.следствие на ПТП настъпило на 09.12.2014г. и
причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на
т.а.Форд Транзит с ДК № ****ВК, ведно със законната лихва от 09.12.2014г. до
изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния
предявен размер 150 000лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на
В.Т.Г., ЕГН **********, П.В.П., ЕГН **********, и В.Т.Г., ЕГН **********,
тримата от гр.Хасково, разноски по делото на основание чл.78, ал.1 ГПК на всеки
един по 120лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати на адв.Р.М.-САК, с адрес ***, офис 407, адвокатско възнаграждение на основание чл.38,
ал.2 ЗА от 4348.80лв лв.
ОСЪЖДА В.Т.Г., ЕГН **********, П.В.П.,
ЕГН **********, и В.Т.Г., ЕГН **********, тримата от гр.Хасково, да заплатят на
З. „Б.И.“ АД, ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК всеки един
по 1087.20лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ***, да заплати по
сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 14 400лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: